Определение по дело №17/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

И да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на В. С. И. от гр.В.,предявена чрез процесуалният й представител А.М., против определение № 1021 от 15.07.2010 г., постановено гр. д. № 545/2010 г. по описа на Смолянски районен съд, с което е допуснато обезпечение наиска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от В. С. И. от гр. В., У. “. № . чрез пълномощника А. М. от СмАК срещу А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. – и тримата от гр. С. Ж. Х., У. „Н.”, блок .. В.А, .3, А.10, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху застроен и незастроен поземлен имот, с идентификатор .. по кадастралната карта на гр.Смолян, одобрена със заповед № . г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 204 кв.м., при граници - поземлени имоти ..., образуващ УПИ – за база на ГОНС, кв.104 по действащия регулационен план на гр. С., кв. Р., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор . със застроена площ по кадастралната карта 105 кв.м., срещу представяне на гаранция от ищцата в размер на 4 800 лв., вносима по сметка на Смолянски районен съд.

Със същото определение е отхвърлена като неоснователна молбата на В. С. И. от гр. В., чрез пълномощника А. М. от СмАК в частта за допускане на обезпечение по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. – и тримата от гр. С. чрез налагане на обезпечителна мярка предаване на владението на застроен и незастроен поземлен имот, с идентификатор . по кадастралната карта на гр.Смолян, одобрена със заповед № . г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 204 кв.м., при граници - поземлени имоти ..и ., образуващ УПИ . – за база на ГОНС, кв.104 по действащия регулационен план на гр. С., кв. Р., ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор .със застроена площ по кадастралната карта 105 кв.м..

В частната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение в частта относно размера на определената от съда парична гаранция,като се иска да бъде прието от съда,че ищцата е единствен наследник по завещание на Г. М. Ч.-бивш собственик на процесния имот и като такъв получава цялото движимо и недвижимо имущество останало след смъртта му. Твърди се,че макар процесния имот да не е бил в патримониума на праводателя към момента на откриване наследството и собствеността върху него е възстановена по-късно,завещанието се отнася и за вещни права,които се реализират въз основа на притежаваните от него вещни права приживе,както и правата,които не е могъл да реализира,ако би бил жив,каквото е правото да се иска отмяна на отчуждаване.Твърди се още,че като универсален наследник жалбоподателката има право да иска отчуждаванеи правото да получи собствеността върху имота,за който е отменено отчуждаването,принадлежи на нея.Твърди още,че завещателят може да се разпореди и с имущество,което той ще придобие след извършване завещанието.Моли определената от съда парична гаранция да бъде съобразена с размера на пенсията,която е в размер на 138.80 лева.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника А. Д. Д.,като се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.Споделя се извода на районния съд относно липсата на убедителни писмени доказателства обосноваващи извода,че претендирания имот попада в обхвата на представеното по делото саморъчно завещание от 1978 година на Г.М. Ч., тъй като саморъчното завещание е съставено след като имота е бил одържавен през 1965 година от М. Ч., а възстановяване на собствеността е станало 02.01.1996година, а наследството е открито през 1983 година,т.е преди реституиране на имота,което обосновава и извода,че процесния имот не е предмет на представеното саморъчно завещание.На следващо място се поддържа,че не е установена идентичност от представените писмени доказателства между недвижимия имот предмет на представения нотариален акт за покупко-продажба № .,том ,н.д.№ ./ .г.,подробно описан в нотариален акт № .,том. от 2009 година на нотариус 613,както и не може да бъде установена идентичност между първия имот предмет на нотариален акт за покупко-продажба № . и имота предмет на решение №350 от 03.11.1995година,постановено по гр.д.№ 362/1995година по описа на Смолянски окръжен съд,още повече че видно от нотариален акт13,Г. Ч. е придобил правото на собственост върху къща,не и върху дворно място,в което същата е построена.По отношение оплакванията на жалбоподателката за определената от съда парична гаранция в размер на 4 800 лева се поддържа,че размера на паричната гаранция се определя от размера на преките и непосредствени вреди,които ответникът ще претърпи,ако обезпечението е неоснователно и предвид липсата на убедителни писмени доказателства определеният от съда размер на парична гаранция 1/5 от данъчната оценка на претендирания имот не е висок,още повече,че съгласно чл.391,ал.3 от ГПК е изключена възможността размера на паричната гаранция да се определя в зависимост от материалното състояние на ищеца.

Останалите ответници по частната въззивна жалба не са представили писмен отговор в срок.

Въззивният съд, след като взе в предвид изложеното във въззивната частна жалба и отговора, след преценка на данните и обсъждане доказателствата, съобрази следното:

Частната въззивна жалба е подадена в предвидения в чл.275 от ГПК срок едноседмичен срок,от процесуално легитимирано лице,насочена е срещу валиден,допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Районен съд е приел се е мотивирал в насока,че представените доказателства от ищцата не са убедителни за предявения иск по съображения,че макар същата да е универсален приобретател на наследствените права на Г. М. Ч. по силата на универсалното нотариално заверено завещание от 6.02.1978 г., се касае за завещание направено преди реституиране на собствеността върху процесния ПИ и сграда, а от факта, че към момента на откриване на наследството на Г. М. Ч. не е било отменено отчуждаването и собствеността на поземленият имот и сградата не е била възстановена, прави и извода, претендираните имот и сграда не са предмет на наследственото имущество, тъй като не са били притежание на наследодателя на ищцата приживе,което е обосновало и възстановяване в полза на всички наследници на Г. М. Ч.. С оглед приетата липса на убедителни доказателства районен съд е уважил молбата при условията на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК и допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху процесния поземлен имот и сграда срещу представяне на гаранция от ищцата в размер на 4 800 лв.,приемайки,че при постановяване едно евентуално ползващо ищцата решение по предявения иск би било невъзможно или ще бъде затруднено неговото изпълнение в случай, че обезпечението не бъде допуснато.

Атакуваното определение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна.

Непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че предпоставките за допускане на обезпечение на иска са посочени в чл. 391, ал. 1 ГПК - т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД и че за да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен - да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). Районният съд въз основа на данните по делото е направил извода, че представените доказателства не са убедителни,поради което е прибягнал до хипотезата на чл.391,ал.1 т.2 от ГПК.В правомощията на съда, съгласно чл. 391, ал.3 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне, при внесена от ищеца гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1, т. 1., следователно внасянето на гаранция и размера й е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. Преценката на интереса от обезпечаване, на нуждата от обезпечаване, е конкретна с оглед данните по делото и само въз основа на твърденията на жалбоподателя, че е в добро финансово състояние, не може да се приеме, че нужда от обезпечаване за молителя не е налице. При липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. За да се допусне обезпечаване на бъдещ иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение, 3) да е вероятно основателен - да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер, и 4) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки са налице. От представените по делото писмени доказателства могат да се направят изводи за вероятното съществуване на твърдяните облигационни отношения и за вероятната дължимост на претендираните суми. Предвид обстоятелството, че изводите за вероятната основателност на претенциите не са достатъчно обосновани, обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК, т. е. след представяне на парична гаранция от ищеца в обичайния размер според съдебната практика /около 10 % от цената на исковете/, а именно - 2 847 лв.

Атакуваното определение е законосъобразно и обосновано,поради което не са налице основания за неговата отмяна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. И. с молба за обезпечение на предявеният с исковата молба ревандикационен иск относно недвижим имот с правно основание чл.108 от ЗС,като е направено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка - възбрана върху застроен и незастроен поземлен имот, с идентификатор . по кадастралната карта на гр.Смолян, одобрена със заповед № . г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 204 кв.м., при граници - поземлени имоти . и .. ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор . със застроена площ по кадастралната карта 105 кв.м., образуващи УПИ . – за база на ГОНС, кв.104 по действащия регулационен план на гр. С., кв. Р. и чрез налагане на обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК – предаване на владението на имота.

Ищцата основава правото си на собственост на саморъчно завещание от 06.02.1978 г. на Г. М. Ч. – б.ж. на гр. В., починал на 11.11.1983 г. и на Решение №350/1995 г. на С. о.съд, с което е отменено отчуждаването върху имота и е възстановена собствеността на Т. С. Б., Б. С. Б., на С. А. С. и на ищцата, като поддържа,че ответниците не владеят имота на законово основание поради снабдяването им без фактическо и правно основание нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, наследство и продажба на наследство рег. № ., том.., дело № . г. на нотариус Ш.

Видно от удостоверение за наследници № 701/26.11.2004 г. Г. М. Ч. е починал на 10.11.1983 г. в гр. В.. Същият е оставил за свои наследници племенниците си Т. С. Б., В. С. И. – ищцата по делото и Б. С. Б.,като е установено, че Т. С. Б. е починал на 12.04.2007 г. и е оставил наследници синовете си С. Т. Б. и А. Д. Д. – първия ответник и съпругата си К. Д. Б. – също починала на 17.06.2007 г.Към исковата молба е приложен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, том ., № ., рег. . , дело № .г. т.1,съгласно който Г. М. Ч. е придобил собствеността върху къща при съседи: наследници Г. Ч., наследници Ст. Ч., . и ., вписан със Записка за вписване №95/27, том ХІ от 11.09.1933 г.Представено е и решение № 350/03.11.1995 г. постановено по гр.д. № 362/1995 г. по описа на Смолянски окръжен съд,с което е отменена заповед №1918/28.10.1992 г. на Кмета на Община Смолян, в която е обективиран отказ да се отмени отчуждаването на недвижим имот пл.№. в кв. . по плана на гр. С., кв. Р. – застроено и незастроено и е отменено отчуждаването на недвижим имот пл.№ . в кв. . по плана на гр. С., кв. Р., действувал към 1965 г., представляващо празно място от 300 кв.м., застроено място от 322,14 кв.м. и жилищна сграда, извършено с Разпореждане №333/22.07.1970 г. на Комитета за стопанска координация към МС. Със същото решение е възстановена собствеността върху същия имот на Т. С. Б., В. С. А., Б. С. Б. и С. А. С..

Освен това по делото са представени скица на поземлен имот № . г. на СГКК – С., от която е видно, че ПИ с идентификатор .. по КК на гр. С. е с площ 204 кв.м., със стар идентификатор . и при съседи: ., , , . От скица на сграда № 7299/28.10.2008 г. на СГКК – Смолян, е видно, че сградата е с идентификатор . и е построена в ПИ ., на три етажа е и има застроена площ 105 кв.м.,а от данните за собствениците е видно, че ПИ и сградата са записани на В. С. А.; Б. С. Б. и С. А. С. въз основа на Решение № 350/03.11.1995 г. на Смолянски окръжен съдОС и на Т. А. Д. и К. А. Д. въз основа на договор за продажба на наследство.

Представен е и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, наследство и продажба на наследство рег. № ., том ., дело № ./ г. на нотариус Ш., с който на основание давностно владение А. Д. Д. е признат за собственик на 6/8 ид.части; а Т. А. Д. и К. А. Д. са признати за собственици на 2/8 ид.части от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор ., ведно с построената в него триетажна жилищна сграда с идентификатор..

При тези фактически данни,съдът намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обезпечението на иска е самостоятелна форма на защита на гражданските права, чиято основна цел е да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запазва физическата цялост и принадлежността на имуществата - обекти на бъдещото изпълнение срещу ответника. За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки: искът да е допустим, вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда - без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза, както и предлаганата обезпечителна мярка да е подходяща. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

Настоящата молбата за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Същата изхожда от легитимирано лице. Когато липсват убедителни писмени доказателства в подкрепа на вероятната основателност на иска, обезпечение се допуска, ако бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 от ЗЗД, по арг. от чл. 391, ал. 1, т.2 от ГПК. Липсата на една от тези предпоставки прави молбата за допускане на обезпечението неоснователна.

В конкретния случай приложените към исковата молба писмени доказателства не представляват убедителни писмени доказателства, съобразно изискванията на чл. 391, ал. 1, т.1 от ГПК, въз основа на които настоящият съдебен състав да направи извод за вероятната основателност на предявения реивандикационен иск. Представените на този етап от процеса писмени доказателства не водят до извод за наличие, макар и вероятно, на предпоставките за уважаване предявеният осъдителен иск.Установено е от фактическа страна, че ищцата е универсален приобретател на наследствените права на Г. М. Ч., по силата на универсално нотариално заверено завещание от 06.02.1983година,което завещание е направено преди реституцията на процесния имот и сграда,в момент, в който не е бил възстановен претендирания имот.Не без значение е и факта, във връзка с направеното оспорване в приложения отговор на ответника А. Д., че от приложените по делото доказателства не е ясно,дали е налице идентичност на имота описан в нотариален акт № .том .,нот.дело. година,както и между описания имот в този нотариален акт и собствения имот на ответника Д.,включително и мужду първия имот в описания нотариален акт и възстановения по силата на съдебно решение имот,за установяването на което обстоятелство следва да бъде изслушано вещо лице,(назначаването на експертиза не може да стане на настоящия етап), след което следва да се правят правни изводи.

При липсата на убедителни писмени доказателства в подкрепа на вероятната основателност на предявеният иск районният съд правилно е определил размера на парична гаранция по смисъла на 391,ал.1т.2 от ГПК. Съгласно ал.3 на чл.391 от ГПК размера на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди,които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно.

Въззивният съд приема, че размерът на определената от районен съд гаранция е съобразен с разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК,в съответствие с критерия за справедливост, въведен от новия ГПК и свързан с размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. В тази връзка неоснователно се иска намаляване размера определената парична гаранция на хиляда лева.Както вече се посочи, цитираната по-горе разпоредба изключва възможността размера на определената от съда парична гаранция да зависи от материалното състояние на молителя по налагане на обезпечителната мярка, както и от възможността му да внесе определена от него сума.

Дори и размера на паричната гаранция да е в зависимост от материалното състояние на молителката,(а това не е така), от представеното от жалбоподателката В. И. доказателств-удостоверение от пенсионно осигуряване могат да се правят изводи за размера на получаваната от последната пенсия, като няма ангажирани доказателства относно притежаваното от нея имущество.

Водим от гореизложените съображения , доколкото в производството по чл. 390 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в цялост фактическата и правната страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата за обезпечение спор по същество, то в процесната хипотеза въз основа на изложените от молителката обстоятелства и приложените писмени доказателства, въззивният състав счита,че направените от въззивния съд изводи съответстват изцяло на изводите на първоинстанционния съд за допускане на искането обезпечение, поради което и на основание чл. 278, ал.3, във връзка с чл. 271, ал. 1 от ГПК, обжалваното определение на Смолянски районен съд следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1021 от 157.07.2010 година,постановено по гр.д.№545/2010година по описа на районен съд гр.С., като правилно и законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: