Определение по дело №266/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 от АПК във вр с чл. 192,ал.2 от ЗУТ.

 

Образувано е по жалба на М. Д. К. гр. Г. Оряховица [улица] чрез ... Й. И. гр. В. Търново, бул. България № 2, ет. 3 офис 1 против изричен отказ да се издаде ИАА, обективиран с писмо изх. № РД- 9400-2773-1/2.2.2024г. на Кмета на Община Г. Оряховица.

В о.з. на 16.05.2024г.ответник жалба Кмет на Община Г. Оряховица чрез процесуалния си представител прави възражение за недопустимост на така подадената жалба, доколкото намира, че са налице основанията по чл. 159 т.1 и т. 6 от АПК, а именно горепосоченото писмо не представлява индивидуален административен акт и че е налице постановено съдебно решение по оспорването на такъв отказ.

По направеното възражение жалбоподателят заема становище за неоснователност.

Заинтересованата страна – Църковно настоятелство при храм Св. Троица чрез ... А. поддържа становището на ответник жалба.

С оглед становищата на страните и представените в преписката писмени доказателства от фактическа страна съдът установява следното :

Жалбоподателката е подала заявление с вх. № 9400-1618/14.09.2020г. с което заявява, че поддържа молбата с вх. № 9400-1375/6.6.2018г. за учредяване на право на преминаване през имот, собственост на заинтересованата страна на основание чл. 192, ал.2 от ЗУТ.

С Решение № 1 по Протокол от 19.4.2021г. на Комисия при Община Г. Оряховица е определено обезщетението за учредено право на преминаване през УПИ собственост на заинтересованата страна. С Решение № 107/3.05.2022г. постановено по адм.д. 368/21г. на Административен съд Велико Търново е обявена нищожността на горепосоченото Решение, което е влязло в сила на 17.06.2022г.

С молба вх. № 9400-2773/9.10.2023г. от жалбоподателката се иска продължаване на процедурата по учредяване на право на преминаване, като представя ново предложение за учредяване право на преминаване.

По подобен казус, касаещ отказ за учредяване право на преминаване през същия имот, на собствениците на съседен на жалбоподателката имот е налице постановено Решение № 33/14.02.2019г. на АСВТ потвърдено с Решение № 17482/19.12.2019г. с което е отхвърлена жалбата на З. К. и Н. К., собственици на съседния имот.

С настоящото писмо е описана горецитираната фактическа обстановка.

С жалба с вх. № 12.03.2024г. същото е оспорено пред настоящия съд.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи

В процедура по чл. 192 , ал.2 от ЗУТ право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Съобразно ал. 6 на цитираната норма цената на правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедта. Препращането към разпоредбата на чл.210 от ЗУТ налага спазване на предвидената процедура - определяне на цената с влязъл в сила административен акт и внасянето й преди издаване на заповедта по чл. 192, ал.2 от ЗУТ. В конкретния казус е налице съдебно решение, с което е обявена нищожността на посоченото Решение № 1 по Протокол от 19.4.2021г. на Комисия при О. Г. О. за определяне стойността на учредено право на преминаване през УПИ собственост на заинтересованата страна, но преписката не е върната на АО.

Първо, настоящата инстанция намира направените от страна на ответник жалба възражения за наличие на обстоятелства по чл. 159 т. 6 от АПК за неоснователни по следните съображения. ,

Не се споделят доводите на ответник жалба, че между страните съществува съдебно решение с което оспорването е решено. Наистина има постановено съдебно Решение № 33/14.02.2019г. на АСВТ потвърдено с Решение № 17482/19.12.2019г.на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на З. К. и Н. К., собственици на съседния имот против отказ да се издаде акт по чл. 192, ал.2 от ЗУТ, но съгласно чл.177, ал.1 от АПК същото няма задължително действие за жалбоподателката доколкото силата на пресъдено нещо обвързва само страните в посочения процес, а съответно жалбоподателката не е участвала в него и решението й е непротивопоставимо.

Въпреки това съдът намира подадената жалба за процесуално недопустима по следните съображения :

Доколкото след постановеното Решение на съда за прогласяване нищожността на Решение № 1 по Протокол от 19.4.2021г. на Комисия при Община Г. Оряховица е подадено ново заявление от страна на жалбоподателката с вх. № 9400-2773/9.10.2023г. при Община Г. Оряховица, то за Кмета на същата възниква задължение в 14 дневен срок да определи комисия по чл. 210 от ЗУТ съгласно чл. 57, ал.1 от АПК и след като същият не се е произнесъл в този срок ,то съгласно чл. 58, ал.1 от АПК е формиран мълчалив отказ, който е подлежал на обжалване по чл. 145 от АПК в 14 дневен срок или срокът за обжалване е изтекъл на 7.11.2023г., Този мълчалив отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв. С други думи след изтичане на горепосочения срок е недопустимо да се подава жалба до съда по това заявление, макар да е последвал изричен отказ, доколкото вече е преклудирано правото на жалба. В подкрепа на това становище на съда е както текстът на чл. 58, ал.3 АПК , че при отмяна на мълчалив отказ от съда се счита за отменен и последвалия го изричен отказ С други думи законодателят не допуска след като вече е постановен мълчалив отказ, приравнен на изричен такъв, решаване на въпроса, като единственото изключение касае приповрарящ мълчаливия отказ изричен такъв, който също не следва да съществува в правния мир. По-късното произнасяне не създава нов срок за обжалване, защото сроковете за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява субективното процесуално право на жалба, погасява се правото да се търси съдебна защита. В този смисъл е и Тълкувателно Решение №6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. №4/2013 г., ОСС, I и II колегия.

Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от АПК, че е налице мълчаливо съгласие , доколкото се засягат правата на трети лица и законът не допуска такова.

Водим от горното и на основание чл. 159 т.5 във вр. с чл. 58, ал.1 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М. Д. К. гр. Г. Оряховица [улица] чрез ... Й. И. гр. В. Търново, бул. България № 2, ет. 3 офис 1 против изричен отказ да се издаде ИАА, обективиран с писмо изх. № РД- 9400-2773-1/2.2.2024г. на Кмета на Община Г. Оряховица.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. 266/24г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в седмодневен срок от получаване на съобщението до страните.