№ 2872
гр. София, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110158899 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. АТ. К. срещу
/фирма/.
Ищецът твърди, че на 21.06.2021г. между страните е сключен договор за
изработка, съгласно чл. 1 от който и офертата към него, която е неразделна
част от същия, ответникът се задължил да изработи концепция, дизайн и идеи
за цялостно обзавеждане, вземане на размери и проектиране, реалистични
визуализации; да представи списък с изделия, включени в идейния проект и
оферти от изпълнителни за необходимите ремонти дейности, доставни
елементи и услуги. Съгласно офертата, в която задълженията били описани
по-детайлно, действията следвало да бъдат извършени в следните стъпки:
консултация с дизайнер и вземане на размери; първи етап на интериорния
проект – изработване и представяне на 2Д разпределение; след одобрение от
клиента на 2Д разпределението, изготвяне и представяне на фотореалистични
3Д визуализации; изработване на работни чертежи за изпълнение на проекта –
позициониране на ел. ключове, контакти и осветителни тела, позициониране
на ВиК, план настилки, план и детайли на стени, чертеж на мебели по проект
и др. Срещу задълженията на изпълнителя, възложителят /ищеца/ следвало да
заплати възнаграждение в размер на 3745лв. с ДДС, от които 60% или 2247лв.
авансово. Срокът за изпълнение на задълженията на ответника бил 35 работни
дни от получаване на авансовото плащане. В деня на сключване на договора –
21.06.2021г. ищецът изпълнил задължението си и превел по банкова сметка
уговорения аванс от 2247лв. и от тази дата започнал да тече срокът за
изпълнение на задълженията на ответника. Поддържа, че в уговорения срок
ответникът изпълнил единствено задълженията си за взимане на размери и
разговор с дизайнер. След крайния срок, който изтекъл на 10.08.2021г. и
изпратено съобщение от ищеца на 28.08.2021г. по ел. път на ответника, бил
1
предоставен срок до 30.08.2021г. да му върнат платения аванс. На
01.09.2021г. на ищеца били изпратени 3Д визуализации, без обаче да са
представени 2Д чертежите, които следвало да бъдат одобрени от
възложителя. На 02.09.2021г. ищецът отказал да приеме изработеното, поради
несъответствието му с възложената задача. Посочва, че поради неизпълнение
на задълженията на ответника развалил договора между страните и
претендира връщане на платения аванс. Също така, в чл. 12 от договора била
уговорена неустойка за забава в размер на 0,5% върху уговореното
възнаграждение за 1 всеки ден забава, но не повече от 10%. Счита, че
ответникът е изпаднал в забава и му дължи и сочената неустойка.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2247лв., представляваща
платения аванс по разваления договор, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 374,50лв.,
представляваща неустойка за забава за периода 11.08.2021г.-02.09.2021г.
съгласно чл. 12 от договора.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е
сключен договор от 21.06.2021г. със соченото съдържание и че на същата
дата ищецът е заплатил аванс в размер от 2247лв. Посочва, че между страните
е поддържана регулярна комуникация, като ищецът бил уведомен, че поради
заболяване на целия офис щял да бъде необходим по-дълъг срок за
изпълнение, което ищецът приел без възражения. Също така, макар със
забавяне, проектът бил изработен и изпратен на ищеца съобразно заложените
от него изисквания, но същият отказал да посочи конкретни възражения или
несъответствия по него с цел същият да бъде преработен. Посочва, че ищецът
не е упражнил надлежно разваляне на договора с предоставяне на подходящ
срок за изпълнение съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, нито упражнил правата си в
рамките на предвидените възможности по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че
дружеството е изпълнило качествено възложената работа и в съответствие със
заданието, макар и след първоначално уговорения срок, но със съгласие на
възложителя за удължаването му. Поради това, счита, че договорът не е
правомерно развален и не дължи връщане на авансово платената сума.
Посочва, че ако договорът е развален, не може да се търси неустойка за
забава, тъй като с обратна сила се заличават произтичащите от него
задължения.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
2
Между страните не се спори и с доклада по чл. 146 ГПК е отделено за
безспорно, че на 21.06.2021г. същите са сключили договор за изработка със
соченото от ищеца съдържание, неразделна част от който е и приложената
оферта, по силата на който договор ищецът е възложител на работа, а
ответникът изпълнител. Съгласно чл. 1 от същия, изпълнителят се е задължил
да изработи концепция, дизайн и идеи за цялостно обзавеждане, вземане на
размери и проектиране, реалистични визуализации; да представи списък с
изделия, включени в идейния проект и оферти от изпълнителни за
необходимите ремонти дейности, доставни елементи и услуги. В офертата,
която е неразделна част от договора съгласно чл. 7, изр. 2 и чл. 13, изр.
последно, дейностите, които следва да бъдат извършени и тяхната поредност
са описани по-детайлно, както следва: посещение на обекта от дизайнер,
обсъждане на особеностите с него и вземане на размери; първи етап от
интериорния проект - изработване и представяне на аранжировка на мебелите
в план 2Д чертеж; след одобрение от клиента на 2Д разпределението,
изготвяне и представяне на фотореалистични 3Д визуализации; изработване
на работни чертежи за изпълнение на проекта – позициониране на ел.
ключове, контакти и осветителни тела, позициониране на ВиК, план
настилки, план и детайли на стени, чертеж на мебели по проект и др.; списък
с изделия и оферти от изпълнители. За извършването на тези дейности е
определен срок от 35 работни дни от датата на постъпилото авансово плащане
– чл. 5 от договора. Общата цена по договора, дължима от възложителя, е в
размер на 3745лв. с ДДС, от които 60% аванс (2247лв.), дължими при
подписване на договора и 40% (1498лв.), дължими след одобрен идеен проект
и преди предаване на работен такъв.
Между страните не е спорно, че на 21.06.2021г. от страна на ищеца е
заплатен договореният аванс от 2247лв. по банкова сметка на изпълнителя, от
което следва, че крайният срок за изпълнение на работата изтича в края на
работния ден на 09.08.2021г., а считано от 10.08.2021г. изпълнителят се
намира в забава.
На 28.08.2021г. от страна на ищеца е изпратено съобщение до ответника
чрез ел. поща, в което посочва, че въпреки платения аванс, все още не е
получил проект, договорът е просрочен с повече от 20 дни и желае даденият
аванс да бъде възстановен до 30.08.2021г. Ищецът признава, че на
01.09.2021г. са му били изпратени 3Д визуализации, като със съобщение от
02.09.2021г. същият е посочил, че са налице сериозни несъответствия със
заданието и отново е поискал възстановяване на платения аванс.
За изясняване на обстоятелствата по спора е проведен разпит на
свидетеля Румяна П. - интериорен дизайнер на трудово правоотношение в
ответното дружество, който е подписал процесния договор от името на
изпълнителя. Същата посочва, че малко преди изтичане на крайния срок за
предаване на визуализациите по договора, ищецът се обадил по телефона,
като същата му обяснила, че е възможно малко забавяне, на което ищецът се
съгласил, като казал да се отдели необходимото време, но проектът да бъде
добре изпълнен. Споделя, че след сключване на договора е посетила имота,
взела е точни размери и е разговаряла с ищеца какво да бъде 2Д
3
разпределението на апартамента, като самото разпределение нямало как да
бъде различно от обсъденото с ищеца, предвид малкия размер на жилището.
Разказва, че макар и със закъснение, на ищеца му била изпратена по ел. поща
3Д визуализация на имота, която обаче същият не одобрил без да посочи
недостатъци. Свидетелят посочва, че направил сравнителна таблица между
занятието и изпълненото и не намерил сериозно несъответствие. Пояснява, че
естеството на работата не предполага фиксиран продукт, а нещо, което
подлежи на корекция според предпочитанията на възложителя. Уточнява, че
има всички компетенции да изготви чертежи за интериорен проект, вкл. ВиК
и ел. инсталации. Сочи, че местоположенията на групите мебели в жилището
е определено предварително и пространството не позволява друго
разположение. Уточнява, че клиентът е имал ясна визия кое къде да бъде
разположено, като за големи помещения може да се мисли за 2Д
разпределения, но не и в конкретния случай, тъй като 90% от нещата не
можело да се преместят на друго място. Свидетелства, че 2Д проектът бил
изготвен на място и възпроизведен устно на клиента, за което нямало
възражения.
При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:
Фактическият състав нa чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предпоставя първоначално
наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от
правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо
отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от правно
признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за
престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее
неоснователното обогатяване за чужда сметка. Съгласно задължителната и
трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало
основание може да се претендира връщане на платена сума въз основа на
договор, развален поради неизпълнение.
В настоящия случай не е спорно, че страните са били обвързани от
валиден договор за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД, изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката, срещу което
има право на възнаграждение. Изработеното трябва да съответства на
уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение.
По делото не е спорно, че възложителят е изпълнил своята част от
договора да заплати аванс от уговореното възнаграждение в размер от 60% на
21.06.2021г., с оглед на което за изпълнителя е започнал да тече срокът за
изпълнение на възложената работа. Спорно между страните е дали за ищеца е
възникнало преобразуващото право да развали сключения договор поради
виновното му неизпълнение от страна на ответника. С оглед установените по
делото факти, съдът намира, че за ищеца е възникнало това право, което е и
надлежно упражнено.
Видно от офертата, която е неразделна част от договора, 2Д
разпределението е първи етап на интериорния проект, като се разработва
аранжировка на мебелите в план, 2Д чертеж. Чертежът предполага винаги да
бъде на хартиен или електронен носител, тъй като по дефиниция
4
представлява графично изображение на даден обект. Ответникът нито твърди,
нито доказва такъв чертеж да е изготвен. Самият св. П. посочва, че 2Д
разпределението било направено устно пред ищеца при посещението на
имота за взимане на размери и запознаване с характеристиките му. Съдът
намира, че устното възпроизвеждане на 2Д проект не съставлява точно
изпълнение на поетото с договора задължение, изискващо писмена форма.
Устното пресъздаване не може да се приравни на писмена визуализация, тъй
като двете са различни и имат различен ефект върху съзнанието на
възложителя относно разпределението на мебелите. В тази връзка, не може да
бъде оправдание за това неизпълнение посоченото от свидетеля
обстоятелство, че имотът така или иначе бил малък и нямало как мебелите да
бъдат разположени по друг начин, тъй като поетото с договора задължение е
за 2Д чертеж, като още към момента на сключването на договора на
изпълнителя е било известно с каква площ е имотът (57 кв. м. – виж офертата)
и ако не е имало необходимост от такъв 2Д проект, същият е можело и
следвало да отпадне от поетите от ответника задължения. След като същото е
част от договора, ответникът дължи точното му изпълнение. Липсата на 2Д
чертеж, при наличие на задължение за изготвяне на такъв, представлява
неизпълнение на договора.
На следващо място, по делото е категорично установено забавяне на
изпълнението. Ответникът признава този неизгоден за него факт, което се
цени от съда съгласно чл. 175 ГПК. Свидетелят П. също посочва, че е имало
забавяне, като по делото не е спорно, че 3Д визуализация на ищеца е
изпратена едва на 01.09.2021г., което се равнява на 16 работни дни или 22
календарни дни забава. Видно е от материалите по делото, че изпращането на
3Д визуализациите на ищеца по ел. поща е резултат от неговото съобщение от
28.08.2021г., с което заявява, че договорът е просрочен с повече от 20 дни и
иска връщане на платения аванс. По делото не е установено наличието на
обективни обстоятелства за забавата, като твърдението на ответника, че
същото се дължало на заболяване на целия офис, е напълно недоказано. Дори
самият свидетел, доведен от ответника и негов служител, в показанията си
никъде не сочи, че забавянето е било резултат от заболяване на някой от
служителите. А и от цялостния анализ на доказателствения материал се
налага еднозначния извод, че единственият служител, който е работил по този
проект, е самият свидетел П.. Следва да бъде отбелязано, че показанията в
частта, в която се посочва, че в проведен телефонен разговор ищецът се
съгласил с удължаване на срока (без конкретно посочване с какъв период от
време) не следва да бъдат възприемани и обсъждани от съда, тъй като
попадат в забраната по чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно тази разпоредба,
свидетелски показания са недопустими за установяване на писмени
съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за
тяхното изменение или отмяна. В случая, удължаването на срока на договора
представлява негово изменение в частта за поставения модалитет. Договорът
е сключен в писмена форма, поради което всякакви негови изменения и
промени следва да бъдат в същата форма, като доказването на тези изменения
е недопустимо да бъде извършвано със свидетелски показания.
5
Наличието на неточно и забавено изпълнение на договора от страна на
ответника обосновава извод за основание за неговото разваляне от страна на
възложителя. В случая, съдът намира, че позоваването от ищеца на чл. 262,
ал. 2 ЗЗД е основателно. След допуснато просрочие от 16 работни дни, което е
почти половината от първоначално уговорения срок от 35 работни дни, и при
липса на обратна връзка, в която изпълнителят да посочи кога очаква да
приключи с работата и колко време му е необходимо за нейното довършване,
за възложителя е станало явно, че същата нито ще бъде изпълнена срочно,
нито по надлежния начин. Не може да бъде пренебрагнато обстоятелството,
че ответникът изпраща на ищеца 3Д визуализации едва след като същият
заявява на 28.08.2021г., че разваля договора и иска връщане на даденото. И
въпреки това, едва 2 работни дни по-късно, на 01.09.2021г. ответникът му
изпраща готови 3Д визуализации, което показва, че тяхното изготвяне и
завършване е било ускорено единствено от изявлението на ищеца за
разваляне на договора. Подобно поведение не може да се приеме за
добросъвестно изпълнение на поети задължения. Ирелевантно за точното
изпълнение на задълженията на ответника е колко време ищецът е подготвял
и правил ремонт на имота си, колко го е „просрочил“ и т. н., тъй като
задълженията на страните са ясно описани в договора, а ответникът не може
да извлича ползи от собственото си неизпълнение.
Тъй като към датата на изявлението на възложителя за връщане на
платената цена, което по същността си представлява и изявление за разваляне
на договора, а именно 28.08.2021г., неизпълнената част от договора от
ответника не е била незначителна, за ищеца се е породило правото да развали
същия, което е надлежно упражнено. С развалянето на договора отпада
облигационната връзка между страните и всяка дължи връщане на даденото,
настъпва т. нар. реституционен ефект. Ето защо, ответникът следва да върне
на ищеца платения от него аванс по договора в размер на 2247лв.
По изложените съображения, искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът претендира неустойка за забава в размер от 374,50лв. за периода
11.08.2021г.-02.09.2021г. съгласно чл. 12 от договора.
Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 7/13.11.2014г. по
тълк. дело № 7/2013г., ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава по чл.
92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за
обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за
разваляне, ако такава е била уговорена.
В конкретния случай, договорът между страните не е за периодично или
продължително изпълнение, а уговорената неустойка е за случаите, свързани
с неизпълнение в уговорените срокове, т.е. неустойка за забава, а не
неустойка за разваляне на договора. Съгласно мотивите на ТР,
6
потестативният ефект на развалянето на двустранния договор, който не е за
продължително или за периодично изпълнение, проявява действието си като с
обратна сила (ex tunc) заличава осъществилата се до настъпването му забава и
налага всичко изпълнено по сделката да се реституира на страните по нея. Ето
защо, уговорената неустойка за забава не може да се дължи при развален
договор, който няма периодично или продължително действие. До този извод
е стигнал и самият ищец в депозираните писмени бележки.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на иска по чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете
страни.
Ищецът доказва разноски в размер на 139,88лв. за държавна такса и 854
лв. за адвокатско възнараждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв. хонорар, което съдът намира за основателно след
преценка фактическата и правна сложност на делото (не се отличава с
такава), ниския материален интерес, броя на предявените искове, вида и
обема на събраните доказателства, приключването на делото в едно открито
съдебно заседание. Съдът намира, че възнаграждението за иска по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде намалено до 450лв., а възнаграждението за иска по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД до минималния размер от 300лв. Тъй като основателен е само
искът за неоснователно обогатяване, то на ищеца следва да се присъди сумата
от 450лв. за адв. възнаграждение и сумата от 89,88лв., представляваща
дължимата държавна такса за този иск, или общо 539,88лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 480лв. за адвокатско
възнаграждение, но няма ангажирани доказателства за направата на този
разход. Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г.,
ОСГТК на ВКС, разноски за адв. възнаграждение се присъждат само когато
реалното им извършване е доказано. Ето защо, на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД /фирма/,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да
заплати на Н. АТ. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/,
сумата от 2247лв., представляваща платен аванс по развален договор за
изработка от 21.06.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 14.10.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 374,50лв.,
представляваща неустойка за забава по чл. 12 от договора за периода
11.08.2021г.-02.09.2021г.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на Н. АТ. К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/, сумата от 539,88лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8