№ 3114
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско
дело № 20241100502690 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Г. и Г. Г., ответници в
първоинстанционното производство, чрез адв. Г., срещу решение № 20060011
от 30.09.2022 г. по гр. дело № 84419/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, 90-ти състав, в частта, в която на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за
относително недействителен спрямо Т. Г. сключения между А. М., М. М. и Д.
Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 141, том I, рег. № 3775, дело № 112 от 29.08.2012 г. на нотариус Е. И.а, с
рег. № 207 към Нотариалната камара, в частта му, в която А. М. и М. М.
продават на Д. Г. 1/4 идеална част от апартамент № 31, находящ се в гр.
София, район Надежда, ж.к „**********, с кадастрален идентификатор
68134.1376.2016.1.31 и в частта, в която на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
обявен за относително недействителен спрямо Т. Г. сключения между същите
лица договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 1, том III, рег. № 9909, дело № 377 от 10.10.2013 г. на
нотариус Р.М., с рег. № 141 към Нотариалната камара, в частта му, в която А.
М. и М. М. продават на Д. Г. 1/2 идеална част от поземлен имот с площ от 600
кв. метра, находящ се в землището на село Радуй, Община Перник, местност
„Наметни дол“, заедно с построената в имота едноетажна вилна сграда със
застроена площ от 35 кв. метра.
В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на
1
решението. Искането към СГС е то да бъде отменено.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна жалба
от М. М. и Т. М., ответници в първоинстанционното производство, чрез адв.
Ж., срещу решението в същите му части. В тази жалба също са изложени
доводи за недопустимост и неправилност на решението. Искането към СГС е
то да бъде обезсилено в обжалваната част, алтернативно отменено като
неправилно като предявените искове да бъдат отхвърлени.
Предмет на разглеждане е и частна жалба от М. М. и Т. М. чрез адв. Ж.,
срещу решение от 27.10.2023 г. по същото дело, с което молбата му по чл. 248
ГПК за изменение на постановеното решение от 30.09.2022 г. в частта за
разноските е оставена без уважение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК срещу въззивните жалби не е постъпил
отговор от въззиваемата страна.
По същество жалбите са основателни.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваното решение е постановено от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма и по допустими искове,
поради което е валидно. Налице е обаче основание за неговото обезсилване
като е недопустимо поради следните съображения:
Константната съдебна практика приема, че надлежната процесуална
легитимация на страните е абсолютна предпоставка за допустимостта на иска,
за която съдът следи служебно. По иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД
страните по увреждащата сделка са задължителни необходими другари и
тяхното участие е условие за допустимостта на процеса (чл. 216, ал. 2 ГПК).
Предмет на настоящото производство са два отменителни иска по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД като в исковата молба се твърдят две увреждащи ищеца сделки –
продажба на апартамент от 29.08.2012 г. и продажба на поземлен имот от
10.10.2013 г. Страните и по двете сделки са едни и същи – продавачи са А. М.
и М. М., а купувач е тяхната дъщеря Д. Г..
От акт за сключен граждански брак от 24.11.1991 г. се установява, че Д. Г.
е съпруга на Г. Г. към датите на сделките. При липса на доказателства за
вписан режим на разделност или сключен брачен договор, то следва да се
приеме, че процесните имоти са придобити от Г.и в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което Г. Г. също се явява задължителен другар в
процеса.
Съгласно Удостоверение за наследници, издадено от Столична община на
02.09.2014 г., А. М. е починал на 01.04.2014 г.
Исковата молба е входирана в СГС на 16.04.2015 г. като по образуваното
гр. дело № 4985/2015 г. са конституирани като ответници М. М., законните
наследници на А. М. - сина му М. М. и дъщеря му Т. М., Д. Г. и Г. Г.. На
основание чл. 104, т. 3 ГПК делото е изпратено по подсъдност на СРС, където
е образувано под № 84419/2017 г.
2
Съгласно удостоверения № 318/10.04.2014 г., № 319/10.04.2014 г., №
320/10.04.2014 г. и № 321/10.04.2014 г., издадени от СРС, на посочените дати,
в специалната книга на съда, е вписан отказ от наследството на А. М. от Т. М.,
М. М., М. М. и Д. Г..
СРС правилно е преценил, че при надлежно вписан отказ от наследство,
участието в процеса на Т. М., М. М., М. М. и Д. Г., в качеството им на
наследници на А. М., е недопустимо. Правилна е и преценката, че при
направен отказ от наследството на общия възходящ от родителите, то внуците
на А. М. (деца на Т. М., Д. Г. и М. М.) са изключени от кръга на неговите
наследници. Това е така, защото отказът от наследство прекъсва правото на
низходящата линия на отказалия се да наследява общия наследодател по арг.
от чл. 10, ал. 1 и чл. 53 ЗН (така Решение № 2 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 1429/2019 г., I т. о.). Съдът е извършил необходимата проверка и от
събраните доказателства по делото се установява, че А. М. няма други
законни наследници съгласно чл. 5-9 ЗН. Това обстоятелство е мотивирало
определението на съда от 19.01.2022 г. да конституира Столична община като
правоприемник на А. М..
От препис-извлечение от акт за смърт на М. М., издаден от Столична
община на 13.06.2016 г., се установява, че тя е починала на 12.06.2016 г.
С определение от 08.11.2019 г. съдът е конституирал като участници в
процеса законните наследниците на М. М. – сина й М. М. и дъщеря й Т. М..
По делото са представени удостоверения № 366/24.02.2020 г. и №
355/20.02.2020 г. (листове 184 и 190), издадени от СРС, които установяват, че
на тези дати в специалната книга на съда е вписан отказ от наследството на М.
М. от Т. М. и М. М..
С определение от 13.05.2022 г. съдът е приел, че надлежни ответници са
Столична община като правоприемник на починалия А. М., Т. М. и М. М. като
законни наследници на починалата М. М., и Д. Г. и Г. Г.. Срещу тези лица е
постановено и обжалваното решение.
Основателно се явява оплакването в жалбата на Т. М. и М. М., че те не са
легитимирани да отговарят по предявените искове. Районният съд не е
съобразил цитираните по-горе доказателства, че тези лица правомерно са се
отказали от наследството на М. М.. Правната последица на валидно вписания
отказ от наследство е, че лицето се лишава от включените в наследството
права и задължения. Отказалият се от наследство се изключва от кръга на
наследниците като се приема, че той никога не е бил наследник на починалия,
защото отказът от наследство произвежда действие от откриването му (така
Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС).
Поради тези съображения е налице липса на пасивна процесуална
легитимация на ответниците Т. М. и М. М. като те незаконосъобразно са
конституирани по реда на чл. 227 ГПК като правоприемници на починалата
М. М.. Ето защо, поради участие на ненадлежна страна в производството,
районният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на
3
обезсилване.
Както бе посочено по-горе, при предявен „Павлов иск“ страните по
атакуваната сделка са задължителни другари, поради което е необходимо да се
осигури тяхното участие в процеса – в случая следва да се конституират
надлежните правоприемници на А. М. и М. М.. При новото разглеждане на
делото първата инстанция следва да приложи процедурата по чл. 229, ал. 1, т.
2 вр. чл. 230, ал. 2 ГПК, доколкото М. М. е починала в хода на процеса. На
ищеца следва да бъде дадена възможност да посочи нейните правоприемници.
По данни от справка от НБД „Население“ на лист 153 от делото, законен
наследник на М. М. се явява нейната дъщеря Д. Г., която вече е страна в
производството в качеството й на купувач по увреждащите сделки, и за която
по делото няма представени доказателства, че се е отказала от наследството на
майка си. В случай, че тя също представи доказателства за направен отказ от
наследство, то законен наследник на М. М. ще се яви сестра й С.П. Г..
Отделно от изложеното, СГС намира, че неправилно като правоприемник
на починалия А. М. е конституирана Столична община. Съгласно чл. 11 ЗН,
когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се
откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се
получава от държавата, като общината става собственик само по отношение
на намиращите се на нейна територия движими вещи, жилища, ателиета и
гаражи, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно
строителство. Получаването на имущество от общината на основание чл. 11
ЗН е сходно с придобиването на имущество от заветника, доколкото общината
придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на
починалото лице (така Определение № 1348 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр.
дело 3142/2023 г., III г. о.). Пасивите на наследството остават в тежест на
държавата в качеството й на универсален правоприемник на починалия.
Предмет на настоящото дело не е правоотношение по отношение на
изброените в чл. 11 ЗН вещни права, поради което законен правоприемник на
А. М. в настоящия процес се явява държавата, представлявана съгласно чл. 31,
ал. 1 ГПК от министъра на финансите, а не Столична община.
С оглед обезсилването на обжалваното решение частната жалба за
неговото изменение в частта му за разноските не подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
В частта, в която исковете са отхвърлени, решението също е недопустимо,
но не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
В обобщение, решението на СРС следва да се обезсили и делото да се
върне на първата инстанция за конституиране на надлежни ответници по
предявените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА решение № 20060011 от 30.09.2022 г. по гр. дело №
84419/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти състав, в частта, в
която на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за относително недействителен
спрямо Т. Г. Г., ЕГН **********, сключения между А. М. М., ЕГН **********,
М. П. М., ЕГН ********** и Д. А. Г., ЕГН **********, договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 141, том I, рег.
№ 3775, дело № 112 от 29.08.2012 г. на нотариус Е. И.а, с рег. № 207 към
Нотариалната камара, в частта му, в която А. М. М. и М. П. М. продават на Д.
Г. 1/4 идеална част от апартамент № 31, находящ се в гр. София, район
Надежда, ж.к „**********, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1376.2016.1.31, съгласно кадастрална карта и
кадастрални регистри на град София, одобрени със № РД-18-48/12.10.2011 г.
на изп. директор на АГКК, който обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1376.2016, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от 64,18 кв. метра,
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи на
самостоятелния обект в сградата на същия етаж: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1376.2016.1.32, самостоятелен обект с идентификатор
68134.1376.2016.1.15, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор
68134.1376.2016.1.28 и над обекта самостоятелен обект с идентификатор
68134.1376.2016.1.34, и при граници по акт за собственост: изток – апартамент
№ 15, запад - апартамент № 32, север – двор, юг – двор, заедно с прилежащото
избено помещение № 4, с площ от 2,42 кв. метра, при граници: изток –
коридор, запад – мазе от вх. „В“, север – мазе № 3, юг – мазе № 5, заедно с
0,599 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, и в частта, в която на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за
относително недействителен спрямо Т. Г. Г., ЕГН **********, сключения
между А. М. М., ЕГН **********, М. П. М., ЕГН ********** и Д. А. Г., ЕГН
**********, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 1, том III, рег. № 9909, дело № 377 от 10.10.2013 г. на
нотариус Р.М., с рег. № 141 към Нотариалната камара, в частта му, в която А.
М. М. и М. П. М. продават на Д. А. Г. 1/2 идеална част от поземлен имот с
площ от 600 кв. метра, находящ се в землището на село Радуй, Община
Перник, местност „Наметни дол“, заедно с построената в имота едноетажна
вилна сграда със застроена площ от 35 кв. метра, върху мазета, при граници:
от югозапад – път и от трите страни – поземлени имоти.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно мотивите, изложени в настоящото
решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6