Определение по дело №1499/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 11.11.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                    

            СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА    

като  разгледа докладваното  от съдията т.д. № 1499 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск, подаден от синдика на „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност срещу „Е.Б.” ООД, с който се иска съдът да развали договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XXI от кв. 99 по плана на гр. Радомир, находящ се в гр. Радомир, ул. „*******, който договор е сключен с нотариален акт № 91, том II, рег. № 859, дело № 284/2014 г. по описа на Нотариус М.Д., съединени с него осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, прел. 3 ЗЗД за осъждане на „Е.Б.” ООД да върне на „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност недвижимия имот, чието владение е получил по силата на разваления договор за покупко-продажба, както и иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на „Е.Б.” ООД да заплати на „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност обезщетение за лишаване на несъстоятелния търговец от ползване на недвижимия имот, който е предмет на разваления договор за покупко-продажба.

В чл. 109, изр. 2 ГПК е посочено, че по местонахождението на имота се предявяват исковете за сключване на окончателен договор, за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

В случая от формулирания в исковата молба петитум се установява, че с предявения в процеса конститутивен иск се иска разваляне на договор за покупко-продажба, който има за предмет разпореждане с притежавано от ищеца вещно право, а именно право на собственост върху недвижим имот, който се намира в гр. Радомир. Ето защо и на основание чл. 109 ГПК трябва да се приеме, че местно компетентен да разгледа исковете за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XXI от кв. 99 по плана на гр. Радомир, като първа инстанция е Окръжен съд – гр. Перник, в района на който се намира недвижимият имот, предмет на сделката, чието разваляне се иска да бъде постановено от съда. За наличието на специалната местна компетентност по местонахождение на имота съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, поради което и предвид направената констатация за това, че местно компетентен да се произнесе по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е Окръжен съд – гр. Перник, настоящият съдебен състав е длъжен да прекрати делото и да го изпрати за разглеждане на компетентния съд.

Останалите два иска, които са предявени със същата искова молба като конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са такива, по отношение на които приложение не намира нормата на чл. 109 ГПК, регламентираща специална местна подсъдност по местонахождение на имота. Това са облигационните осъдителни исковете за връщане на даденото по развален договор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за ползване на чужд недвижим имот без наличие на правно основание за това. Съдът, който е местно компетентен да разгледа тези искове се определя при прилагане на общото правило на чл. 105 ГПК, като за неговото нарушаване съдът не следи служебно, а само ако е направено възражение за това от ответника, каквото в случая все още няма заявено предвид ранния етап на развитие на производството. Ето защо по отношение на тези искове при прилагане на предвидените в ГПК норми за местна подсъдност, СГС не може да прекрати служебно производството, което е образувано пред него. В конкретния случай обаче трябва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК, с която е въведена забрана за разделяне на предявените с една искова молба отделни искове тогава, когато те се намират във връзка с предмета на делото. От заявените от ищеца правопораждащи факти е видно, че той твърди, че и двете притезателни права, които са предмет на предявените два осъдителни иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, са възникнали в резултат на осъщественото разваляне на договора за покупко-продажба на имота, находящ се в гр. Радомир. Това означава, че тези искове са във връзка с предмета на делото по предявения конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като са обусловени от изхода на спора по него. Ето защо и приложение по отношение на тях намира нормата на чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК и тяхното разделяне за разглеждането им в отделно производство от иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е недопустимо. След като всички предявени от „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност искове трябва да бъдат разгледани в едно производство и предвид това, че по отношение на главния иск съдът е длъжен служебно да приложи правилото на чл. 109 ГПК, се налага изводът, че производството по обусловените искове също трябва да бъде прекратено пред СГС и те да бъдат изпратени за разглеждане като първа инстанция от Окръжен съд – гр. Перник, който е местно компетентен да разгледа иска, от който те са обусловени.

Така направеният извод за местно компетентния да разгледа предявените искове съд не се променя от факта, че те са заведени от синдика на дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност – на „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност. В ТЗ има специална разпоредба, която предвижда, че съдът по несъстоятелността е този, който е компетентен да се произнесе по определени искове, които имат за цел да обслужат производството по несъстоятелност и да осигурят справедливото удовлетворяване на кредиторите в него. Това е нормата на чл. 649, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, съгласно която исковете по по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, като и исковете по чл. 135 ЗЗД, които са свързани с производството по несъстоятелност, се предявяват пред съда по несъстоятелността /съдът по несъстоятелността „П.К.“ ЕООД - в несъстоятелност е Софийски градски съд/. Уредената в чл. 649, ал. 5 ТЗ специална подсъдност обаче се прилага само за посочените в чл. 649, ал. 1 ТЗ искове, които са уредените в ТЗ специални отменителни и преферентни искове, както и за отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, с които се атакуват правни действия и сделки, които са извършени от или са сключени с участие на несъстоятелния длъжник и имат за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Всички други искове, извън изрично посочените, включително и тези, които имат за цел попълване на масата на несъстоятелността на търговеца, се предявяват пред съда, който се определя по общите правила за родова подсъдност, предвидени в чл. 103 и чл. 104 ГПК и за местна подсъдност, предвидени в чл. 105 и сл. ГПК и за тях не се прилага чл. 649, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ. В тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 640 от 23.11.2018 г., постановено по ч. т. д. № 2702/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.

Както беше посочено, исковете, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, са конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и два осъдителни иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД, които не са от категорията искове, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, за които е предвидена специална подсъдност на съда по несъстоятелността, нито пък са обусловени от такъв вид искове. Ето защо и при определяне на съда, който е местно компетентен да разгледа тези искове като първа инстанция, приложение намира не специалната норма на чл. 649, ал. 5 ТЗ, а общата разпоредба на чл. 109 ГПК, съгласно която това е Окръжен съд – гр. Перник.

С оглед на всичко изложено, трябва да се заключи, че компетентен да разгледа всички предявените в настоящото производство с една искова молба искове като първа инстанция е Окръжен съд – гр. Перник. Ето защо и доколкото в случая при предявяване на исковете не са спазени правилата за подсъдността по местонахождение на недвижимия имот, за които съдът следи служебно, то производството следва да се прекрати и да се препрати по компетентност на Окръжен съд – гр. Перник.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1499/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Перник.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: