Р Е Ш Е Н И Е № 3705
гр. Пловдив, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на трети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10880 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основания
чл.499, ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД
от Р.А.З. и А.Т.З. срещу Частен съдебен изпълнител ******, „СТ – Строй” ЕООД –
гр. Брацигово, „Хидробетон” ЕООД – село Казичене, Л.Р.И. и С.Р.И..
В исковата молба се твърди, че ищцата Р.А.З. закупила
на публична продан по изпълнително дело № *** по описа за 2009 г. на ЧСИ ******,
следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**********, находящ се в гр. **********, с предназначение на самостоятелния
обект: ателие за творческа дейност и площ от 58,90 кв.м., ведно с 1,56 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, ведно с избено помещение № ** с площ от 5,40 кв.м. Имотът бил закупен по
време на брака на ищцата с другия ищец А.Т.З. и бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Било издадено постановление за възлагане от
28.03.2012 г., влязло в законна сила на 18.04.2012 г. Ищците твърдят, че с
протокол от 09.05.2012 г. били въведени във владение на имота. Посочват, че с
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж ***********г. С. М.К.,
бивш жител ***, починал на ********г., придобил правото на строеж по отношение
на процесния недвижим имот, под отлагателно условие. С влязло в сила
неприсъствено решение по гр.д. № 8089 по описа за 2013 г. на Районен съд
Пловдив, XVI гр.с. С. М.К. бил признат за собственик по отношение на
„Анастасов” ЕООД на процесния недвижим имот, като наследниците му били въведени
във владение на същия при извършен въвод на 11.06.2014 г. Впоследствие ищците
по настоящото дело предявили иск срещу наследниците на С. М.К., за установяване
на тяхното право на собственост върху имота по силата на постановление за
възлагане по изпълнително дело № ********г. на ЧСИ ********, като било
образувано гр.д. № 8967/2014 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. Ищците
посочват, че като краен резултат предявеният от тях иск за собственост бил
отхвърлен с влязло в сила решение от 08.12.2016 г., тъй като длъжникът по
изпълнителното дело „Анастасов” ЕООД не бил собственик на процесния имот.
Ищците твърдят, че за закупуването на имота заплатили
по изпълнителното дело сумата от общо 17216 лв., представляваща продажната цена
на недвижимия имот, от която на 12.01.2012 г. внесли задатък в размер на 1350
лв., на 28.03.2012 г. – сумата от 11600 лв. и сумата от 4266 лв. Посочват, че
всеки от ответниците „СТ – Строй” ООД – гр. Кърджали, „Хидробетон” ЕООД – гр.
София, Л.Р.И. и С.Р.И. бил взискател по изпълнителното дело и след извършване
на разпределение на постъпилата по делото продажна цена, получили следните
суми, а именно: „СТ – Строй” ООД – 5245,55 лв., „Хидробетон” ЕООД – гр. София –
3644,64 лв., Л.Р.И. – 2733,48 лв. и С.Р.И. – 2733,48 лв. Ищците претендират и
заплащане на обезщетение за забавено плащане от всеки един от посочените
ответниците, за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г. в следните размери, а
именно: „СТ – Строй” ООД – 1598,88 лв., „Хидробетон” ЕООД – гр. София – 1110,91
лв., Л.Р.И. – 833,18 лв. и С.Р.И. – 833,18 лв. Посочените суми претендират на
основание чл.499, ал.1 ГПК, поради което и предявяват настоящите искове.
Претендират и присъждане на законната лихва върху всяка една от сумите за
периода от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на ответника ЧСИ ******, заявяват, че последният
е извършил незаконосъобразни процесуални действия при извършването на
публичната продан, като е нарушил разпоредбата на чл.483 ГПК и не се убедил
дали имотът, предмет на принудителното изпълнение, е собственост на длъжника
преди налагането на възбраната. Затова и предявяват срещу него иск с правно
основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от
общо 3169,01 лв., от които 2859,13 лв., получени от съдебния изпълнител при
извършеното разпределение на постъпилите суми, както и 309,88 лв. – заплатена
такса за изготвяне на постановлението за възлагане, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането. Претендират и заплащане на обезщетение за забава за периода от
13.07.2014 г. до 13.07.2017 г.
В заключения молят за уважаване на всички предявени
искове и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника ЧСИ ******.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника „СТ – Строй” ЕООД – гр. Брацигово, със становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Ответникът намира иска за недопустим,
предвид твърдяна липса на активна легитимация за ищците. Поддържа, че ищците
имали друг път за защита, който бил по чл.499, ал.2 ГПК, като взискателите по
делото следвало да бъдат привлечени като трети лица помагачи по иска за
собственост, за да бъдат обвързани от постановения съдебен акт и да могат да
направят възражения. Намира, че ищецът А.Т.З. не е участвал в публичната продан
като купувач, поради което и не бил процесуално легитимиран да предявява
настоящия иск. Разгледан по същество, намира иска за неоснователен по съображения,
че не е получавал по негова сметка претендираната от ищците сума по
изпълнителното дело. Посочва, че не било ясно как се определял коефициентът от
10,975. Прави възражение за погасяване по давност на претендираното обезщетение
за забава. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Хидробетон” ООД, със становище за
недопустимост на предявените искове. Посочва, че ГПК регламентирал облекчено
производство по издаване на изпълнителен лист в подобни хипотези, което изключвало
воденето на исков процес, и което изисквало привличането като подпомагащи
страни на лицата, от които се претендират процесните суми. По същество намира
иска за неоснователен, като твърди, че към момента на вписване на възбраната на
процесния недвижимия имот, последният е бил собственост на длъжника по
изпълнителното дело. Постановеното решение по иска за собственост, воден от
ищците, по никакъв начин не обвързвало ответниците, тъй като те не били страни
по него. Посочва, че исковата молба по предявения иск за собственост не му била
противопоставима, като се позовава на разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК, тъй като
била вписана след вписване на възбраната по изпълнителното дело. Прави
възражение за зле воден процес от страна на ищците по иска за собственост.
Прави възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ********г., поради липса на съгласие, липса на основание,
невъзможен предмет, противоречие на закона и неговото заобикаляне. Прави
възражение за погасяване по давност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. Моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.Р.И., чрез назначения особен
представител адв. В.К.. Изложени са съображения за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че постановеното по гр.д. № 8967 по описа за 2014
г. на ПРС нямало сила на пресъдено нещо за никой от ответниците. Поддържа, че
претендираната от него суми не му била изплатена. Освен това, посочва, че не
бил надлежно уведомен съгласно чл.462, ал.1 ГПК и по отношение на него
извършеното разпределение на постъпилите суми не било окончателно. Освен това,
намира, че исковата молба по иска за собственост не му била противопоставима на
основание чл.453, т.2 ГПК, тъй като била вписана преди възбраната по
изпълнителното дело. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.Р.И., със становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
постановеното решение по гр.д. № 8967 по описа за 2014 г. на Районен съд
Пловдив, III гр.с., не обвързвало ответника, поради което и не следвало да бъде
ангажирана отговорността му. По същество, излага твърдения, че претендираната
от него сума не била получена реално по изпълнителното дело. Освен това, прави
възражение, че длъжникът „Анастасов” ЕООД бил собственик на процесния имот към
момента на извършването на публичната продан. Поддържа, че
вещно-прехвърлителният ефект на покупко-продажбата при отлагателно условия
настъпвал едва след изплащането на паричните средства по договора за
строителство, което било на 12.11.2012 г., т.е. преди датата на влизане в сила
на постановлението за възлагане – 18.04.2012 г. Намира, че неблагоприятният
резултат за ищците в предходно водения процес по предявения ревандикационен иск
не би могъл да се противопостави на ответника. По иска за заплащане на
обезщетение за забава прави възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.03.2012 г. по изпълнително дело № ***по описа за 2009 г. на
ЧСИ ******, рег. № ***, район на действие - ПОС, се установява, че на Р.А.З. е
възложен следният недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **********, находящ се в гр. **********, представляващ ателие
за творческа дейност с площ от 58,90 кв.м., за сумата от 17216 лева. Постановлението
е влязло в сила на 18.04.2012 г. и е вписано в СВ – Пловдив, под акт № ********
г.
Видно от представените от ищците
платежни нареждания се установява заплащането от страна на ищцата Р.А. по
сметка на частния съдебен изпълнител ****** на следните суми: сумата от 1350
лв. – на дата 12.01.2012 г. с основание задатък по изп.дело № ********г.;
сумата от 11600 лв. – на дата 28.03.2012 г. с основание покупка на апартамент
по изп.дело № ********г.; сумата от 4266 лв. – на дата 28.03.2012 г. с
основание покупка на апартамент ** по изп.дело № ********г. Установява се и
заплащането на сумата от 309,88 лв. на дата 28.03.2012 г. за изготвяне на
постановление за възлагане на недвижим имот по изп.дело № ********г. на ЧСИ ******.
Следва да се отбележи, че по делото не е спорен фактът на заплащане на
посочените суми по специалната сметка на ЧСИ ********, спорно е дали
припадащите се части за всеки от ответниците взискатели от продажната цена е
постъпила за погасяване на задълженията към тях на длъжника по изпълнителното
дело.
С разпределение по реда на чл.460 ГПК е
разпределена постъпилата по изпълнителното дело сума, внесена от купувачите по
проведени публични продани на недвижими имоти, в това число и на процесния.
Видно от решение № 2429/01.07.2015 г.,
поставено по гр.д № 8967 по описа за 2014 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с.,
делото е образувано по предявен от Р.А.З. и А.Т.З. против С.Н.К., С.С.К. и С.С.К.,
иск за собственост, за признаване за установено в отношенията на страните, че
ищците са собственици в режим на СИО на процесния недвижим имот, представляващ
СОС с идентификатор № **********, описан по-горе. С посоченото решение
предявеният иск е уважен. С решение № 525/12.04.2016 г. по възз.гр.д. № 3054 по
описа за 2015 г. на Окръжен съд Пловдив първоинстанционното решение е отменено,
като вместо това е постановено друго за отхвърляне на иска. С определение №
454/08.12.2016 г., постановено по гр.д. № 3612 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о.
не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Затова и решението
по иска за собственост е влязло в сила на 08.12.2016 г.
От нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот № ********г. се установява, че „Анастасов”
ЕООД е продало на С. М.К. правото на строеж върху следния недвижим имот,
находящ се в предвидената за изграждане сграда с жилищно и обществено
застрояване, на адрес: гр. **********, а именно: ателие № **, находящо се на
седми етаж с площ от 58,90 кв.м., при отлагателно условие – изплащане на
паричните задължения по договор за строителство, сключен между страните от
11.05.2007 г., което се удостоверява с декларация с нотариална заверка на
подписите, издадена от дружеството продавач.
По делото се установява, че възбраната върху
процесния имот по изпълнителното дело е вписана в СВ – Пловдив под акт № ************г.
От декларация с нотариална заверка на
подписа на ********** на „Анастасов” ЕООД от дата 12.11.2012 г. се установява,
че отлагателното условие, при което е сключен договорът за покупко-продажба на
право на строеж на процесното ателие е настъпило. Декларацията е вписана в СВ Пловдив под акт № **********г.
В декларацията е посочено, че купувачът С. М.К. е станал собственик на имота; представена
е и декларация за поправка на декларация за сбъдване на отлагателно условие.
По делото е прието заключението на
допусната ССчЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено.
Съгласно него общата сума, която е разпределена по изпълнителното дело № ***по
описа за 2009 г. на ЧСИ ****** е в размер на 188949,03 лв., от които за
процесния имот – сумата от 17216 лв. В таблица № 2 са посочени и внесените суми
от ищцата, от които 17216 лв. – за покупката на недвижимия имот и 309,88 лв. –
за държавна такса за постановление за възлагане. Вещото лице е посочило в
таблица № 3 от заключението какви суми са разпределени при извършеното
разпределение по изпълнително дело № ********г. на ЧСИ ********. Внесената от
ищците сума в размер на 17216 лв. се равнява на 9,1115 % от общия размер на
разпределената сума. Посочено е в таблица № 4 каква част от нея отива за всеки
от взискателите по изпълнителното дело. Така, за ЧСИ ****** – сумата от 2859,08
лв., за „СТ – Строй” ЕООД – сумата от 5245,47 лв., за „Хидробетон” ООД – сумата
от 3644,59 лв., за Л.Р.И. – сумата от 2733,43 лв., за С.Р.И. – сумата от
2733,43 лв. От извършеното разпределение по изпълнителното дело е виден размерът
на паричната сума, отразена като изплатена на „СТ – Строй” ЕООД е 57 570
лв., като тя е изплатена за разноски и адвокатски хонорар на дати, начин на
плащане, получатели на сумите и в размери, описани в Таблица №3 от
заключението. Паричната сума е преведена
директно за разноски адвокатски хонорар, сумата не е изплатена по сметка на
„СТ – Строй” ЕООД и съответно не е осчетоводена в счетоводството на „СТ –
Строй” ЕООД съгласно ЗДДС и Закона за счетоводството. Плащането в полза на Л.Р.И.
е отразено с превод на 20.06.2013 г. на адвокатски хонорар на С.Р.И..
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По
исковете с правно основание чл.499, ал.1 ГПК:
По
допустимостта им:
Основно възражение на ответниците по исковете по
чл.499, ал.1 ГПК е тяхната недопустимост предвид наличието на облекчен път за
защита на ищците чрез снабдяване по реда на чл.499, ал.2 ГПК с изпълнителни
листове срещу взискателите. Разпоредбата на чл.499 ГПК урежда правните
последици при съдебно отстранение на купувача от публичната продан на недвижим
имот, който е бил предмет на принудителното изпълнение, като е проявление на
принципа за забрана за неоснователно обогатяване. От прочита на разпоредбата
следва изводът за наличие на два пътя за защита на купувача по публична продан,
който не е взискател – за него се отнася чл.499, ал.3 ГПК. Едната хипотеза е,
когато в производството по иска за собственост, по който е установено, че
длъжникът не е бил собственик на имота, респективно и купувачът от публичната
продан не е придобил права, са били привлечени взискателите, в полза на които
са изплатени суми – чл.499, ал.2 ГПК. В този случай, е недопустимо воденето на
ново исково спорно производство между купувача и взискателите, а по молба на
купувача, районният съдия издава изпълнителен лист за сумите, които са получени
в полза на лицата, взели участие в делото. Този ред е облекчен, дотолкова
доколкото взискателите са могли да релевират всички свои възражения в процеса,
по който купувачът е бил евинциран. В другата хипотеза, каквато е и настоящата
– чл.499, ал.1 ГПК, взискателите не са били привлечени в делото, поради което и
срещу тях се предявява иск с посоченото правно основание. Пътят на защита на
ищците, купувачи от публичната продан е исков, не е приложим редът на чл.499,
ал.2 ГПК, именно защото ответниците не са взели участие в делото по спора за
собственост. Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
По
основателността на иска:
За да може купувачът от публичната продан да иска
връщане на даденото при съдебно отстранение, следва с влязло в сила съдебно
решение да бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот.
В случая, не е спорно между страните, че с влязло в сила на 08.12.2016 г.
решение е отхвърлен предявеният от ищците по настоящото дело против С.Н.К., С.С.К.
и С.С.К. иск с правно основание чл.108 ЗС с предмет СОС идентификатор № **********,
закупен от ищците на публична продан по изп.дело № ***по описа за 2009 г. на
ЧСИ ********. Не се спори и, че в това производство не са взели участие като
подпомагащи страни ответниците по предявените искове по чл.499, ал.1 ГПК. От
значение за разрешаване на правния спор обаче е въпросът дали в настоящото
производство съдът може да разглежда възражения, които ответниците биха могли
да направят, ако да бяха привлечени в процеса по иска за собственост.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът е положителен. Това следва от
тълкуването на разпоредбата на чл.499 ГПК, което беше изяснено и по-горе. След
като срещу взискателя, който е бил привлечен в делото – чл.499, ал.2 ГПК, се
издава направо изпълнителен лист, като той е могъл да прави всички възражения в
качеството си на подпомагаща страна, то на взискателя, който не е бил привлечен
в делото, не може да му се отрече това право по настоящия иск. Материалноправна
предпоставка за уважаването на иска по чл.499, ал.1 ГПК е съдебното отстранение
на купувача от публичната продан и релевираните от ответниците възражения,
касаещи лошо воден процес, както и че длъжникът е бил собственик, следва да се
разгледат в настоящото производство. Т.е. на разглеждане подлежат тези
възражения, които взискателите биха могли да направят, ако да бяха привлечени в
делото по иска за собственост. Допълнителен аргумент е разпоредбата на чл.191,
ал.2 ЗЗД, съгласно която продавачът не отговаря за съдебно отстранение, ако не
е бил привлечен в делото и ако
докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Възможността на
взискателите да докажат, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска,
по който не са били привлечени, е именно в настоящото производство. Следва да
се отбележи, че по тези възражения съдът се произнася в мотивите, за тях не се
формира сила на пресъдено нещо, и те се разглеждат само във връзка с
предвидената в закона възможност взискателят да се екскулпира от отговорността
при съдебно отстрание.
Ищците са закупили на публична продан, проведена по
изпълнително дело № ***по описа за 2009 г. на ЧСИ ******, недвижим имот – СОС с
идентификатор № **********, с постановление за възлагане, влязло в сила на
18.04.2012 г. и вписано в Служба по вписванията – Пловдив под акт № ******** г.
Длъжник по изпълнителното дело е „Анастасов” ЕООД. Съгласно разпоредбата на
чл.496, ал.2 ГПК, купувачът придобива всички права върху имота, които е имал
длъжникът. От това следва и деривативният характер на придобивното основание.
Ответниците по иска възразяват, че длъжникът по
изпълнението е бил собственик на имота към момента на публичната продан, поради
което намират, че не били налице предпоставките за отхвърляне на иска за
собственост. По делото са налице данни, че по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № **********г.
„Анастасов” ЕООД (длъжникът по изпълнителното дело) е продал на С. М.К. правото
на строеж върху следния недвижим имот, находящ се в предвидената за изграждане
сграда на адрес: гр. **********, а именно: ателие № ** с площ от 58,90 кв.м.
(имотът, закупен на публична продан от ищците по делото). В договора е
уговорено отлагателно условие – „собствеността на недвижимия имот преминава в
патримониума на купувача след изплащане на паричните му задължения по договор
за строителство, сключен между страните на 11.05.2007 г., което се удостоверява
с декларация с нотариална заверка, подписана от продавача”. Установява се също,
че съгласно декларация от 12.11.2012 г., издадена от **********на „Анастасов”
ЕООД, купувачът по посочения нотариален акт е изпълнил задължението си по
заплащане на цената, поради което и „е станал собственик” на процесния имот. Посочената
декларация е вписана в СВ Пловдив под акт № ********** г.
За да се отговори на възражението на ответниците,
следва да се изясни значение на уговореното отлагателно условие и от кой момент
купувачът С. М.К. е станал собственик на процесния имот, респективно
„Анастасов” ЕООД бил ли е все още собственик на имота към момента на провеждане
на принудителното изпълнение по отношение на него. От приложеното към
настоящото дело гр.д. № 8967 по описа за 2014 г. на Районен съд Пловдив, се
установява, че за процесния недвижим имот е издаден акт образец № 14 за
приемане на строителната конструкция на 27.05.2009 г. – видно от удостоверение
№ 32 от 22.05.2014 г., за степен на завършеност по чл.181, ал.2 ЗУТ. Съдебната
практика е еднопосочна, че правото на строеж се е реализирало в момента, в
който за сградата има издаден акт образец № 14 или сградата е в „груб строеж”.
От този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху
самостоятелен обект. Именно от този момент – 27.05.2009 г. прехвърлените права
на строеж с договора за покупко-продажба от 23.12.2008 г. са се трансформирали
в права на собственост и купувачът по този договор е станал собственик на
процесния имот. Правото на собственост върху имота е напуснало патримониума на
длъжника „Анастасов” ЕООД и не е следвало да бъде предмет на принудително
изпълнение по изпълнителното дело. Ирелевантно за случая е вписването на
декларацията, с която продавачът удостоверява настъпване на отлагателното
условие по договора за покупко-продажба, доколкото тя касае облигационните
отношения между страните по заплащането на цената и не може да повлияе по
никакъв начин на придобиването на правото на собственост върху имота. В
противен случай сигурността в оборота и в обществените отношения по придобиване
на право на собственост би се застрашила. Релевантно за случая е не вписването
на декларацията за настъпилото отлагателно условие, а моментът на завършването
на сградата в „груб строеж” – 27.05.2009 г. След този момент са вписаната по
изпълнителното дело възбрана върху недвижимия имот (22.04.2010 г.), а също и
вписването на постановлението за възлагане – 25.04.2012 г. В този смисъл,
взискателите, респективно купувачът по публичната продан, не биха могли успешно
да се позоват на разпоредбата на чл.453 ГПК. Напротив, към момента на вписване
на възбраната върху имота, последният не е бил собственост на длъжника, поради
което и не е следвало да бъде предмет на принудително изпълнение – арг. чл.483 ГПК. Поради това и наведеното от ответниците възражение, че длъжникът по
изпълнението е бил собственик на имота към момента на насочване на
принудителното изпълнение по отношение на него, е неоснователно.
Неоснователни са възраженията и на ответника
„Хидробетон” ООД за нищожност на договора за покупко-продажба от 23.12.2008 г.
Не са налице и наведените от ответника пороци – липса на съгласие, липса на
основание, невъзможен предмет, противоречие със закона, неговото заобикаляне
или накърняване на добрите нрави. Не е относимо възражението досежно договора
за строителство от 11.05.2007 г., поради което и не следва да се разглежда.
Неоснователно и възражението на този ответник за зле воден процес. Ищците по
настоящото дело са разгърнали в пълна степен защитата си по предявеният от тях
иск за собственост, като са се защитава с доводи и възражения, които всъщност
кореспондират с изложените и от самите ответници в настоящия процес.
Съдът приема за неоснователно и възражението на
ответника „СТ – Строй” ЕООД, че ищците били недобросъвестни, тъй като знаели за
противопоставените им права на собственост от трети лица, предвид
оповестителното значение на вписването. Дали купувачът е бил добросъвестен,
т.е. дали е знаел за правата на трети лица върху имота, е от значение за обема
на отговорността на продавача, в случая взискателя по делото, по аргумент от
чл.192 ГПК. Т.е. ако купувачът е знаел за правата на третите лица, той може да
иска от продавача само връщането на цената, не и плодовете от вещта. От това
следва, че взискателят не може пълно да се освободи от отговорността си при
евикция, а само от заплащане на плодовете от вещта. По въпроса за това какво
означава купувачът да е „знаел” за правата на трети лица и длъжен ли е да
извърши всяка възможна проверка, за да се удеби, че продавачът е собственик, е
постановено решение № 101/16.07.2018 г. по гр.д. № 4672 по описа за 2017 г. на
ВКС, III г.о., докладчик ***** *****. Съставът на ВКС приема, че когато
продаденият имот е собственост на трето лице, законът не ограничава
отговорността на продавача само до иска за връщане на платената цена, само
поради това, че преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка
възможна проверка, за да се убеди в правата на продавача. Предвиденото в чл.192,
ал.1, изр.1 ЗЗД изисква при сключването на договора купувачът да е знаел, че имотът е собственост на трето
лице. Знанието законът не презюмира. То не произтича, нито бива отречено само поради вписаните в нотариалните
регистри обстоятелства за имота към момента на сключения договор. В решението
се приема още, че законът допуска това знание продавачът да докаже чрез косвени
доказателства, но те следва да са в такава връзка, та да направят сигурен
извода, че при сключването на договора, купувачът е знаел за правото на
собственост на третото лице. Законът възлага в задължение на нотариуса, а не на
купувача да провери правото на собственост на продавача върху имота преди
сключването на договора в необходимата нотариална форма (арг. чл.586, ал.1 ГПК
и чл.22 ЗЗДН), включително нотариусът е длъжен да извърши справка за вписаните
обстоятелства в нотариалния регистър.
На още по-силно основание не би могло да се презюмира
знанието на купувача от публичната продан, като се има предвид и характера на
осъществяване на придобивното основание – крайният етап на един от способите за
принудително удовлетворяване на притезанията – продажба на възбранен недвижим
имот по изпълнителното дело. Задължение на съдебния изпълнител съгласно чл.483 ГПК и то на един предхождащ продажбата етап – описа на недвижимия имот, е да се увери, че имотът е бил
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Очевидно, частният
съдебен изпълнител не е изпълнил вмененото му по закон задължение, което от
своя страна не следва да рефлектира по негативен начин на купувачите от
проданта. Не се устави по делото, същите да са знаели за наличието на права на
трети лица по отношение на закупения на публична продан от тях недвижим имот,
към момента на придобиването му с постановление за възлагане. Затова и така
направеното възражение е неоснователно и следва да се отхвърли.
По така изложените съображения, съдът приема, че е
налице предпоставката по чл.499, ал.1 ГПК, а именно – наличието на влязло в
сила съдебно решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на
продадения имот. Затова и е възникнало правото на купувача от публичната продан
да иска внесената от него цена от всеки от взискателите в размера на получената
от тях сума. Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че ищците са били
съпрузи към момента на публичната продан и на влизане в сила на постановлението
за възлагане, поради което, предвид липсата на твърдения в обратна насока, са
заплатили продажната цена с общи средства. Затова и двамата имат право за искат
връщане на даденото при съдебното им отстранение, макар като купувач в
постановлението да е вписана само Р.А.З., доколкото имотът е придобит в режим
на съпружеска имуществена общност.
От заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадена съгласно чл.202 ГПК, се установява, че с извършеното по
изпълнителното дело разпределение в полза на взискателите ответници по делото
за разпределени следните суми: за ответника „СТ – Строй” ЕООД – сумата от 5245,47
лв., за ответника „Хидробетон” ООД – сумата от 3644,59 лв., за ответника Л.Р.И.
– сумата от 2733,43 лв., за ответника С.Р.И. – сумата от 2733,43 лв. От
заключението на експертизата се установява, че припадащата се сума в полза на
„СТ – Строй” ЕООД е преведена директно за разноски и адвокатски хонорар и респективно
не е заведена в счетоводството на дружество. Посоченото обстоятелства не
означава, че ответникът се освобождава от отговорността да върне „полученото”
при съдебно отстранение. Макар сумата да не е постъпила директно в патримониума
на дружеството ответник, същата е послужила за погасяване на неговите
задължения за разноски и за адвокатски хонорар, които очевидно не са били
предплатени, а са били погасени с разпределената по делото сума. Затова,
ответникът „СТ – Строй” ЕООД е задължен да върне на купувача сумата, която е
разпределена в негова полза съгласно разпределението на ЧСИ. По отношение на
ответниците Л.Р.И. и С.Р.И. се установява, че за всеки от тях е разпределена
сумата от по 2733,43 лв., но при превода на паричната сума е извършена
техническа грешка при изписването на основанието. Въпреки това за всеки от тях
е определена посочената сума за получаване и същата е преведена за адвокатски
хонорар, по отношение на който важат същите съображения, както тези, посочени
по-горе. Следва да се отбележи, че възражението на ответника С.Р.И. досежно
липсата на призоваването му за предявяването на извършеното разпределение,
съдът приема за неотносимо за случая, поради което и няма да го разглежда.
Поради изложеното, предявените искове за заплащане на
главницата са доказани по своето основание, а заключението на ССчЕ доказва и
техния размер, поради което следва да се уважат за следните суми: по отношение
на ответника „СТ-Строй” ЕООД за сумата от 5245,47 лв., като до пълния предявен
размер от 5245,55 лв. искът ще бъде отхвърлен; по отношение на ответника
„Хидробетон” ООД – за сумата от 3644,59 лв., като до пълния предявен размер от
3644,64 лв. искът ще бъде отхвърлен; по отношение на ответника Л.Р.И. – за
сумата от 2733,43 лв., като до пълния предявен размер от 2733,48 лв. искът ще
бъде отхвърлен; по отношение на ответника С.Р.И. – за сумата от 2733,43 лв.,
като до пълния предявен размер от 2733,48 лв. искът ще бъде отхвърлен. Законна
последица от уважаването на предявените искове е присъждането на законната
лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.07.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
По
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.1, изр.2 ГПК
купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Моментът,
от който може да се претендира заплащането на законната лихва е моментът на
внасяне на сумата по сметка на частния съдебен изпълнител – така решение №
207/19.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1543 по описа за 2017 г. на ВКС, III
г.о. Видно от представените по делото писмени доказателства – вноски бележки,
както и от заключението на ССчЕ, цялата продажна цена е внесена по сметката на
съдебния изпълнител на дата 28.03.2012 г. Ищците претендират заплащането на обезщетение
за забавено плащане за периода от три години преди подаване на исковата молба в
съда, а именно – от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., началният момент на който
следва в темпорално отношение моментът на внасяне на сумата по сметка на
съдебния изпълнител. Затова е основателно искането за присъждане на
претендираните лихви. Неоснователно е възражението на ответниците за погасителна
давност на акцесорните искови претенции. Както се посочи, същите са за период
три години преди депозиране на исковата молба в съда, поради което и не са
погасени по давност. По изложените съображения, съдът намира, че искът е
доказан по своето основание. По отношение на неговия размер, следва да се
съобрази разпоредбата на чл.162 ГПК, като съдът го определи. По иска срещу
„СТ-Строй” ЕООД дължимото обезщетение за забава в размер на законна лихва за
периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г. възлиза на 1601,59 лв. (изчислена
посредством калкулатор за законна лихва – www.calculator.bg). Тъй като ищецът претендира от този ответник сумата
от 1598,88 лв., искът му по отношение на него подлежи изцяло на уважаване. По
отношение на ответника „Хидробетон” ООД дължимото обезщетение за забавено плащане
за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г. върху главницата от 3644,59 лв.,
възлиза на 1112,80 лв. (изчислено посредством калкулатор за законна лихва). Тъй
като ищецът претендира от този ответник сумата от 1110,91 лв., искът му по
отношение на него подлежи изцяло на уважаване. По отношение на ответника С.Р.И.
дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от 13.07.2014 г. до
13.07.2017 г. върху главницата от 2733,43 лв., възлиза на 834,60 лв. (изчислено
посредством калкулатор за законна лихва). Тъй като ищецът претендира от този
ответник сумата от 833,18 лв., искът му по отношение на него подлежи изцяло на уважаване.
По отношение на ответника Л.Р.И. дължимото обезщетение за забавено плащане за
периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г. върху главницата от 2733,43 лв.,
възлиза на 834,60 лв. (изчислено посредством калкулатор за законна лихва). Тъй
като ищецът претендира от този ответник сумата от 833,18 лв., искът му по
отношение на него подлежи изцяло на уважаване.
По иска с правно
основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД срещу ЧСИ ******:
Отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност (чл.74, ал.1 ЗЧСИ) е
деликтна и се реализира, ако е налице негово незаконосъобразно действие или
бездействие при изпълнение на дейността му. Частният съдебен изпълнител дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Фактическият състав за реализирането на отговорността му включва
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно:
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на
дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител.
Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото
вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на
принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон.
Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител. В този смисъл – решение № 196/20.07.2012
г., постановено по гр.д. № 1555 по описа за 2011 г. на ВКС, III г.о., решение №
340/08.01.2013 г., постановено по гр.д. № 1295 по описа за 2011 г. на ВКС, IV
г.о.
В случая, ищците поддържат
нарушение от съдебния изпълнител на задължението му по чл.483 ГПК, а именно да се
увери, че описаният от него недвижим имот, предмет на принудителното изпълнение
е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната, респективно
към момента на възлагането му с постановление за възлагане на купувача от
публичната продан. Отговорността на ЧСИ спрямо купувача от проданта в този
случай намира своя генезис в характера на придобивното основание (деривативно),
като в случай, че имотът е принадлежал на някое трето лице преди вписване на
възбраната, постановлението за възлагане не може да му се противопостави и това
трето лице може да търси правата си по съдебен ред, като отстрани купувача от
имота. От значение за ангажирането на отговорността на ЧСИ е обстоятелството
дали в действителност длъжникът е бил собственик на имота към момента на
възбраната. Правото на собственост по отношение на продавания имот следва да
бъде установено с влязло в сила съдебно решение или пък преюдициално в производството по ангажиране на
отговорността на частния съдебен изпълнител (така решение № 3/23.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 953 по описа за 2017 г. на ВКС, III г.о.).
В случая, не е спорно, че
съгласно решение № 5092, постановено по гр.д. № 8089 по описа за 2013 г. на
Районен съд Пловдив, XVI гр.състав, по предявен иск за собственост от третото
лице С. М.К. срещу „Анастасов” ЕООД, ищецът е признат за собственик на
процесния недвижим имот, обект на публичната продан. Не е спорно също, че
правото на ищците по настоящото дело да са собственици на имота е отречено с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 8967 по описа за 2014 г. на Районен
съд Пловдив, III гр.състав. За да отхвърли предявения иск за собственост с
решение № 525/12.04.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 3054 по описа за 2015
г. на Окръжен съд Пловдив, VII състав, съдът е приел, че длъжникът по
изпълнението да се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот с
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № *****
***** г. Уговореното в посочения договор отлагателно условие касаело само облигационните отношения между
страните и не можело да повлияе на вещноправните последици на нотариалната
сделка. Затова, към момента на постановлението за възлагане, както и към
момента на вписване на възбраната по изпълнителното дело – 22.04.2010 г.,
ответниците по спора за собственост са станали собственици на процесния имот на
основание валидно закупено от „Анастасов” ЕООД право на строеж, което е и
реализирано, респективно „Анастасов” ЕООД – длъжникът по изпълнителното дело,
не е бил собственик на имота. Затова и ищците по иска за собственост не са
станали собственици на имота по силата на постановлението за възлагане. Решението
по иска за собственост е влязло в законна сила на 08.12.2016 г., от който
момент ищците са съдебно отстранени от имота.
Така изложените обстоятелства
налагат извода, че частният съдебен изпълнител не е изпълнил задължението си по
чл.483 ГПК да се увери, че имотът,
предмет на принудителното изпълнение, е собственост на длъжника към момента на
налагане на възбраната. Това неизпълнение на законовменено му задължение е
противоправно, като от него са произтекли вреди за купувачите от публичната
продан. Претендираните вреди се равняват на сумите, които ЧСИ е получил при проданта
– тези от разпределението на продажната цена в размер на 2859,08 лв., както и
за таксата за издаването на възлагателното постановление в размер на 309,88 лв.
За техния размер се съди от приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда с оглед разпоредбата
на чл.202 ГПК. Затова предявеният иск срещу ЧСИ следва да се уважи за сумата от
общо 3168,96 лв., като се отхвърли до пълния му претендиран размер от 3169,01
лв. Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.07.2017 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Основателна е и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане за периода от
13.04.2014 г. до 13.07.2017 г. По отношение на неговия размер, следва да се
съобрази разпоредбата на чл.162 ГПК, като съдът го определи. Дължимото
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 13.07.2014 г. до
13.07.2017 г. възлиза на 967,58 лв. (изчислена посредством калкулатор за
законна лихва). Доколкото ищците претендират сумата от 966,70 лв. искът ще се
уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК имат ищците съразмерно с уважената част от исковете. Доколкото е
налице обективно и субективно съединяване на искове, съдът следва да съобрази
какви разноски са сторени по отношение на всеки един от ответниците, за да
бъдат задължени коректно. Претендираните от ищците разноски съгласно приложен
списък по чл.80 ГПК са за следните пера: за държавна такса – 914,80 лв., за адвокатско
възнаграждение – 1300 лв., за особен представител на ответника С.И. – 479,66
лв., за депозит за вещо лице – 100 лв., разноски по наложеното обезпечение –
общо 89 лв., от които 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед и 84 лв. за
налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело. От така посочените
разноски сумите за адвокатско възнаграждение и за депозит за вещо лице следва
да се разпределят между всички ответниците, доколкото ищците са се защитавали
срещу всеки от тях, а и назначената по делото ССчЕ касае сумите, дължимите от
всеки от ответниците. Ответникът С.И. следва да бъде задължен за заплатения от
ищците депозит за особен представител в размер на 479,66 лв. По отношение на
държавната такси всеки ответник следва да понесе отговорността за такава част,
съответна на размера на предявения срещу него иск. Разноски по обезпечението
следва да се понесат от ответниците „СТ – Строй” ЕООД, „Хидробетон” ООД, С.Р.И.
и Л.Р.И., по равно, доколкото срещу ЧСИ ******** обезпечение не е допускано. Следва
да се отбележи, че предвид минималната разлика между уважената част от исковете
и отхвърлената, математически това не се отразяване на дължимите по
съразмерност разноски от ответниците. Също така, по същата причина, в полза на
ответниците не следва да се присъждат разноски, съразмерно с минимално
отхвърлената част от исковете.
Затова ответникът „СТ – Строй” ЕООД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 274,17 лв. за държавна такса, 280 лв. – за
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза и 22,25 лв. – по
обезпечението на исковете, или сумата в общ размер от 576,42 лв.
Ответникът „Хидробетон” ООД следва да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 190,62 лв. за държавна такса, 280 лв. – за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза и 22,25 лв. – по обезпечението на
исковете, или сумата от общо 492,87 лв.
Ответникът С.Р.И. следва да заплати на ищците сумата от
143,06 лв. за държавна такса, 280 лв. – за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице, сумата от 22,25 лв. – по обезпечението на исковете, както и
сумата от 479,66 лв., или сумата от общо 924,97 лв.
Ответникът Л.Р.И. следва да заплати на ищците сумата от
143,06 лв. за държавна такса, 280 лв. – за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице, сумата от 22,25 лв. – по обезпечението на исковете, или сумата от
общо 445,31 лв.
Ответникът ЧСИ ****** следва да бъде осъден да заплати на
ищците сумата от 165,83 лв. за държавна такса, както и 280 лв. за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, или сумата от общо 445,83 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„СТ – Строй” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Брацигово, обл. Пазарджик, ул. „Братя Попови” № 29 да заплати на Р.А.З., ЕГН: **********
и А.Т.З., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** на основание чл.499, ал.1 ГПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 5245,47 лв. (пет хиляди двеста четиридесет и пет лева и четиридесет
и седем стотинки) – главница, представляваща получена от „СТ – Строй” ЕООД,
ЕИК: *********, пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г.
сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № ***по
описа за 2009 г. на ЧСИ ******, рег. № ***, район на действие – ПОС, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор № ********** – ателие за творческа дейност, находящ се на * етаж
от сграда с адрес: гр. **********; сумата от 1598,88 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и
осем стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.07.2014
г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 576,42 лв.
(петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) –
съдебноделоводни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на главницата за разликата над 5245,47 лв. до пълния претендиран размер от
5245,55 лв.
ОСЪЖДА „Хидробетон” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: село Казичене, община Столична, област София, ул. „Любен
Каравелов” № 16 да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********,
двамата с адрес: *** на основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните
суми, а именно: сумата от 3644,59 лв.
(три хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) –
главница, представляваща получена от „Хидробетон” ООД, ЕИК: *********,
пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на
17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № ***по описа за
2009 г. на ЧСИ ******, рег. № ***, район на действие – ПОС, за покупката на
публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № **********
– ателие за творческа дейност, находящ се на * етаж от сграда с адрес: гр. **********;
сумата от 1110,91 лв. (хиляда сто и
десет лева и деветдесет и една стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 492,87 лв. (четиристотин деветдесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки) – съдебноделоводни разноски, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главницата за разликата над 3644,59 лв. до пълния претендиран размер от
3644,64 лв.
ОСЪЖДА С.Р.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** на основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 2733,43 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – главница, представляваща получена от С.Р.И., ЕГН: **********, пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № ***по описа за 2009 г. на ЧСИ ******, рег. № ***, район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № ********** – ателие за творческа дейност, находящ се на * етаж от сграда с адрес: гр. **********; сумата от 833,18 лв. (осемстотин тридесет и три лева и осемнадесет стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 924,97 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки) – съдебноделоводни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главницата за разликата над 2733,43 лв. до пълния претендиран размер от 2733,48 лв.
ОСЪЖДА Л.Р.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** на основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 2733,43 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и три лева и четиридесет и три стотинки) – главница, представляваща получена от Л.Р.И., ЕГН: **********, пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № ***по описа за 2009 г. на ЧСИ ******, рег. № ***, район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № ********** – ателие за творческа дейност, находящ се на * етаж от сграда с адрес: гр. **********; сумата от 833,18 лв. (осемстотин тридесет и три лева и осемнадесет стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 445,31 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки) – съдебноделоводни разноски, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главницата за разликата над 2733,43 лв. до пълния претендиран размер от 2733,48 лв.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител ****** ******* ********,
рег. № *** на Камарата на ЧСИ, район на действие - ПОС, адрес: гр. ************,
да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, двамата с
адрес: *** на основание чл.74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 3168,96
лв. (три хиляди сто шестдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) –
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ЧСИ ******, рег. № ***, в
качеството му на частен съдебен изпълнител, при неправомерно изпълнение на
задълженията му по изпълнително дело № ***по описа за 2009 г. на ЧСИ ******,
рег. № ***, район на действие – ПОС, по продажбата на публична продан на
недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № ********** – ателие за
творческа дейност, находящ се на * етаж от сграда с адрес: гр. **********;
сумата от 966,70 лв. (деветстотин
шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 445,83 лв. (четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и три
стотинки) – съдебноделоводни разноски, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на главницата за разликата над 3168,96 лв. до пълния претендиран размер от 3169,01
лв.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.