РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести септември
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 96 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу Наказателно постановление (НП) № 808, издадено на 07.05.2019 г. от зам.директора
на Регионална дирекция по горите София, с което на основание чл.84, ал.1 от
Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя П.Н.Й. е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лв. и лишаване от право
да ловува за срок от 3 години за нарушение на чл.84, ал.1, пр.3 във вр. чл.43,
ал.3, т.1 ЗЛОД, изразяващо се в това, че на 17.11.2018 г. лицето ловува, като
се движи пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие
в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица,
което е извън определеното място за лов, описано в разрешителното за групов лов
№6043411, което е издадено за ловище „Св.Лука“.
Жалбоподателят
заявява с жалбата си оплаквания за неправилност /в следствие на допуснати нарушения
на процесуалния и материалния закон, както и поради необоснованост/ на
наказателното постановление, а искането е да бъде отменено то изцяло със
законните последици. Жалбоподателят оспорва обстоятелствата за извършено от
него административно нарушение, а именно: че при извършена от служители на
РДГ-София и ТП ДГС-Пирдоп на 17.11.2018г. е ловувал, като се е движил пеша
извън населено място, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в местността
„Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, извън
определеното място за лов, описано в разрешително за групов лов №6043411,
издадено за ловище „Св.Лука“. Жалбоподателят твърди, че не е ловувал на
посоченото място, в посоченото време и по посочения начин и не е извършил
нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Твърди, че
проверката на 3-та ловна дружина, в която членува и той, е била извършена на
разклона на пътя, на около 300 м. южна посока от отдел 9105 и на около 300 м.
от заслона на връх „Поп“, попдащо в ловище „Корията“, различно от мястото с
координати по GPS X280812.8, Y4722020.9 – местност
„Мечата дупка“, ловище „Корията“. В доклада на актосъставителя Т.Г. до
директора на РДГ бил посочен подотдел 9089а, ловище „Серьовица“, а на текущата
проверка Т.Г. посочил различно място- подотдел 9098а. Това било показателно, че
посоченото като място за извършване на нарушението, не може да се приеме за
безспорно установено с акта, което влизало в противоречие с изискването на
чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че
истината е, че при извършената им проверка. Нито един от състава на ловната
група не носел сглобено и извадено от калъф ловно оръжие, тъй като ловните
оръжия на всички от групата се намирали в калъфи в превозните средства. В
наказателното постановление липсвало посочване на ловното оръжие, което се
поддържа да е носено от жалбоподателя. Липсвали и данни да са били предприети
действие от проверяващите за установяване на оръжието. Това сочело на
недоказаност на констатацията за ловуване. Твърди се, че при решаване на
преписката административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по
чл.52, ал.4 ЗАНН, като не е разпоредил проверка на мотивираните възражения
срещу АУАН, а безкритично е възприел констатациите му. Жалбоподателя моли съда
да приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и
да го отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощената
адв. С.П. от САК, който поддържа жалбата и това, което е изложено в нея като
основания за отмяна на наказателното постановление, което е очевидно
незаконосъобразно, тъй като са нарушени повелителните разпоредби на закона и е
необосновано. Адв.П. заявява, че по делото било установено по безспорен начин,
че е налице объркване и неустановеност на мястото на извършване на нарушението.
Неустановено по безспорен начин било и това, че доверителят му е ловувал, а
дори напротив- установявало се, че той не е ловувал на посоченото място и по
посочения начин. Според адв.П. въпреки, че проверяващите са имали възможност,
не са установили оръжието и дали се касае за ловно оръжие. Следвало в АУАН да
се посочи вид, марка, сериен номер на оръжието. Адв.П. моли съда да постанови
решение, с което да отмени НП-то като незаконосъобразно с всички последици от
това.
Въззиваемата страна РДГ- София в съдебно заседание се
представлява от юрк. Иван Иванов, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
НП № 808/07.05.2019г. на директора на РДГ-София като правилно и законосъобразно.
Юрк.Иванов счита, че се е установило от доказателствата, че на 17.11.2018г. се
е осъществил лов в „Мечата дупка“ и не са изпълнение законовите изисквания, а
именно: да бъдат ловците снабдени със съответните талони и това се потвърждавало
от факта, че хората са били с оръжие, а законът давал ясна дефиниция какво е
лов и затова моли съда да го потвърди.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
17.11.2018 г., около 12.20 часа, служителят на РДГ-София – горски инспектор Т.Г.
и служителят на ТП ДГС-Пирдоп – Т.С. извършвали проверка по лова на територията
на ловностопански район Копривщица, като в местността „Мечата дупка“, ловище
„Корията“, при неопределени към датата на проверката GPS- координати, забелязали спрели няколко автомобила, а
наблизо до тях и няколко лица, част от които инспектор Г. и колегата му С.
познавали лично и които били участници в 3-та група на ловна дружина-Копривщица,
в която членува и жалбоподателят П.Н.Й.. На мястото бил ръководителят на лова- Р.М.,
от когото били поискани документи за проверка и от разрешителното за лов и
талоните за лов, които били прикачени към него, съответно- нераздадени,
инспекторът установил, че на вписаните в разрешителното 10 на брой лица, сред
които и П.Й., било разрешено за датата на проверката- 17.11.2018г., да ловуват в
ловище „Св.Лука“. Проверяващият Т.Г. уведомил ръководителя на лова, че спира
лова заради констатирани нарушения. Т.Г. и Р.М. влезли в пререкание, а
останалите лица, присъствали на мястото се качили в автомобилите и си тръгнали.
Впоследствие всички 10 лица, вписани в разрешителното за лов, били поканени за
съставяне на АУАН, като АУАН на П.Й. е съставен на 07.12.2018г. и на основание
на него е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията
на свидетелите Т.Д.Г., Т.Г.С. и Р.А.М., както и от събраните писмени
доказателства – АУАН № 808/07.12.2018 г.; констативен протокол бл.№
0002499/17.11.2018 г., съставен от Т.Г.; два броя писмени доклада от Т.Г. ***;
писмени възражения на П.Н.Й.; жалба от трета група, ловуваща в ловностопански
район в землището на гр.Копривщица; протокол от 30.11.2018г., съставен от
нарочна комисия за проверка, осъществена на същата дата; разрешително за групов лов №6043411.
Установява
се от всички събрани доказателства по делото, че на 17.11.2018г. е била
извършена проверка на лова в ловностопански район Копривщица от страна на
служители на РДГ-София и ТП ДГС-Пирдоп. Проверяващите лица са били Т.Д.Г. и Т.Г.С.,
разпитани като свидетели.
Свидетелят
Т.Г. поддържа констатациите си, отразени в съставения от него АУАН. Според този свидетел, АУАН е съставен
по ЗЛОД за това, че лицето не притежава писмено разрешително за лов. Заявява,
че при извършената проверка талоните на всеки един ловец към разрешителното за
лов не били раздадени, а ловците се намирали в друго ловище. Свидетелят описва
каква е надлежната процедура за излизане на лов, а именно: че преди да тръгнат
на лов, ловците трябва да бъдат инструктирани в населеното място; след като
напуснат населеното място се раздават талоните към разрешителното за лов, тъй
като талоните по същността си имат функцията на разрешително за преминаване
през горски пътища. За самата проверка свидетелят разказва, че това е проверка,
която се извършва всяка събота и неделя. Били в района на гр.Копривщица, с кола
на ТП ДГС-Пирдоп. Извършили проверка първо на местността „Азан“, където била
другата група, на която съставили чек-листа, тъй като не открили нарушения и от
там тръгнали нагоре, като по пътя видели, че са спрели 4-5 джипа, в единия от
които имало пушка, а в другите имало калъфи от пушки. Свидетелят твърди, че
познавал местността и знаел, че нямат право да ловуват там, а именно лов бил
извършван и установен. На около 10 метра от колите видели ловец с пушка, който
се бил изправил. Всички ловци били наредени през 15-20 метра един от друг в
посока към дерето нагоре. На първия видян ловец - М., му било поискано
талончето и разрешителното за лов, но той казал, че няма и ще извика
ръководителя на лова и от там се обадил по телефона и дошли при колите всички
ловци. Жалбоподателят Й. също дошъл. Всички излезли от гората със сглобени ловни
оръжия, но не описва точно къде се е намирал Й. спрямо останалите. Запитан дали
познава жалбоподателя, свидетелят Г. отговаря положително, като заявява, че П.
е колега на другия свидетел- Т.С. ***, поради което той познава много добре
района. Свидетелят Г. твърди, че видял П.Й. да носи пушка, но оръжието не е
индивидуализирано, тъй като лицата осуетили проверката. При проверката установено
било, че разрешителното на ловците е за ловище „Св.Лука“, което е различно от
това, в което били установени – „Мечата дупка“. Съставен бил констативен
протокол, който бил и прочетен. След като свидетелят им казал, че им спира лова
за нераздадени талони и непроведен инструктаж, ръководителят на лова –Р.М.
посегнал и скъсал талоните, част от констативния протокол, казал на всички да
стават и да си тръгват и те го послушали- качили се по колите и тръгнали. След
това свидетелят Г. твърди, че се обадил на тел.112 и на колегите си от РДГ и те
пристигнали на място.
Свидетелят
Г. няколко пъти е запитан как е преценил мястото на нарушението, като той
заявява, че след проверката се е обадил на колегата си Илия Илиев от ТП
ДГС-Пирдоп, който дошъл с GPS
и премерил координатите. Спомня си, че е предал доклад във връзка с нарушението
в деня, в който е съставен констативния протокол и че в този доклад е посочил
местността, където е установил ловците – „Мечата дупка“, но не си спомня дали в
него е посочвал подотдел. В констативния протокол актосъставителят разчита, че
е записал местност „Сапунка“ като място на нарушението. Извършена била и
проверка на място, за да се види и установи местонарушението. Свидетелят сочи,
че по повод на тази допълнителна проверка, проверяваща комисия се събрала в
гр.Копривщица, в сградата на Горското стопанство, от където ръководителя на
лова- Р.М. завел проверяващите на друго място, различно от мястото на
проверката, а свидетелят Г. им показал правилния път, от където са минали и
правилното място на нарушението..
Свидетелят
Г. заявява, че екземпляр от АУАН е връчен на нарушителя. Запитан защо АУАН не е
съставен веднага, той заявява, че практиката е да се съставят до 3 месеца и
признава, че същата вечер, в която е установено нарушението – на 17.11.2018г. е
имало неформално събиране в ресторант в гр.Копривщица, на което са присъствали
представители на РДГ и на ловната дружина, която през деня била установена в
ловище, в което не им е разрешено да ловуват, но на тази среща актове за
установяване на административни нарушения не са съставяни.
Другият свидетел Т.С., който работи като
„горски стражар“ към ТП ДГС-Пирдоп разказва относно същия случай, че е бил
дежурен с колегата си Т.Г. и извършвали проверка на ловните дружинки в
гр.Копривщица, като по пътя, от където трябвало да минат, срещнали ловната
дружина, от която бил част П.Й. и осъществили проверка. На проверката
установили, че ловците в момента са на лов и не са в ловището, в което трябва
да бъдат според разрешителното за лов. Свидетелят не може да цитира името на
ловището, в което са заварили ловците, тъй като твърди, че не бил от този
район, а се е доверил на Т.Г. за този факт, тъй като нямали и GPS. Запитан дали не са направили поне справка по картата на
района, свидетелят казва, че не е имал отношение и е бил по-скоро „шофьор“. П.Й.
и го е видял при проверката да носи ловна пушка, но не се е убедил по някакъв
сигурен начин, че това е ловна пушка – не е стрелял с нея и не са проверявали
оръжието за идентифициращи белези. Той лично твърди и че не е правил опит да
индивидуализира оръжието, а за Т.Г. не знае дали е правил такъв опит, тъй като
го е видял единствено да си пише протокола. Свидетелят заявява, че впоследствие,
няколко седмици по-късно, са ходили на проверка на мястото, но той е бил само
присъстващ, поради което отново не може да каже кое е мястото. Този свидетел
заявява, че познава
Допуснат
е като свидетел и ръководителят на лова- Р.А.М., който излага своята версия за
събитията от процесната дата – 17.11.2018г. Той твърди, че на 17.11.2018г. са
били на лов и той е имал качеството „ръководител на лова“, като са имали
разрешително за извършването на този лов. Според свидетеля, събитията са се
развили в местността, намираща се на около 250-300 метра от заслона на връх
„Поп“, където били отишли, за да обядват, чули кучетата, че минават отдолу през
гората и 4-5 човека от групата се спуснали да ги пресекат на излизане от
гората. Тогава дошли Т.Г. и Т.С., като Г. казал, че ще им извърши проверка, за
целта на която той представил всички документи – разрешителното за лов, билета
на ръководител лов, бележката с талоните, които били на самата бележка с
вписани данни на всички ловци. П.Й. също фигурирал в талоните. Свидетелят М. е
категоричен, че в момента на проверката не са осъществявали лов и нито П.Й.,
нито останалите са били с извадени ловни оръжия, тъй като оръжията са били по
автомобилите. Свидетелят М. признава, че са били в друго ловище, но обяснява,
че са били на 200-300 метра от границата на своето ловище, тъй като там се
намира заслонът, а и отбелязва, че там имало изградена септична яма за двете
граничещи ловища – „Корията“ и „Св.Лука“. Свидетелят М. заявява, че в протокола
от проверката на 30.11.2018г., извършена от Комисия, е записано, че на
17.11.2018г. в неговия автомобил – „Сузуки витара“, се е намирала ловна
карабина с оптика и твърди, че няма как той, като ръководител на лова, да не е
носил оръжие, а останалите да са ловували. Свидетелят М. заявява още, че цялата
ловна група, по повод на случая, са подали жалба до Директора на РДГ-София и ди
Министъра на земеделието и че по повод на нея е извършена допълнителна
проверка, в която и той се е включил и при която е установил разминавания в
посоченото от Т.Г. място на нарушението. Твърди, че той самият завел
проверяващите на правилното място на проверката, но те не се съгласили с него.
Свидетелят смята, че проверката е изпратена по преднамерен сигнал. Обяснява, че
след като си тръгнали от мястото, се прибрали вкъщи, а след около час му се
обадил друг член на групата и началник на участък към Държавно
лесничейство-Копривщица, който му казал, че в ресторант в града са се събрали
хора от ИАГ, които Т.Г. е извикал на помощ и искат да разговарят с него.
Твърди,ч е отивайки на място в ресторанта, му било предложено да се напише акт
на някой от хората му, „за да не се задълбават нещата“, но той не се съгласил,
тъй като не считал, че имат вина за нещо. Желанието на контролните органи било
да се състави поне един акт със съгласието на свидетеля М., но той не дал
такова съгласие.
По
делото са представени копие от констативен протокол от 17.11.2018г. /от което
копие не се установява нарушена цялост на оригинала/ и копие от разрешително за
групов лов №6043411, от което липсват части, но се четат имената на лицата,
вписани вътре и повечето от относимите данни. От вписаното в разрешителното се
установява, че с него на 10 на брой лица, сред които П.Й./под номер 9/, се
разрешава да ловуват на 17.11.2018г. в ловностопански район Копривщица, ловище
„Св.Лука“, а ръководител на лова е Р.А.М.. В констативния протокол с №0002499,
издаден от Т.Г., е записано, че са проверили ловна дружинка „Копривщица“ на
местността „Сапунка“ и са обективирани констатации, че дружинката притежава
разрешително за групов лов №6043411, издадено на 07.11.2018г., с ръководител на
лова Р.А.М., със записани 10 ловци и 20 броя талони за групов лов и че ловците
не ловуват в разрешеното за лов ловище и не са раздадени ловните талони.
Изписани са в констативния протокол номера на автомобилите, които са били
установени на мястото. Протоколът е подписан само от Г. и С..
Представени
са два доклада от Т.Г.,които той потвърждава, че е изготвил. В единия доклад са
описани събитията от процесната дата, като се сочи, че нарушителите са
установени в подотдел 9089а, местност „Мечата дупка“, ловище „Серьовица“.
Другият доклад е по повод на съставения на П.Й. АУАН.
Ангажирана
е по делото жалба от 3-та група, ловуваща в ловностопански район в землището на
община Копривщица, която жалба е адресирана до министъра на земеделието, храните
и горите и до директора на РДГ-София и в нея са наведени оплаквания за
непрофесионално отношение от страна на инспектор Т.Г. при проверка на законно
ловуваща група. В жалбата е записано, че Т.Г. се е опитал да изиска информация
и документи за оръжията им, но според тях такива правомощия има само служба КОС
към МВР. Сочи се в жалбата, че носените от тях оръжия били в калъфи по
превозните средства, тъй като към онзи момент групата не ловувала. Описват се
обективни според жалбоподателите причини за факта, че са се намирали в друго
ловище. Признава се, че ръководителят на лова казал на всички да се качват по
автомобилите и да се прибират, като са описани причините, довели до тази
реакция. Описват се и последващи събития.
Приобщен
е по делото протокол от 30.11.2018г. от проверка, извършена от 8 на брой
участници – представители на РДГ-София, ЮЗДП ДП Благоевград, ТП ДГС Пирдоп и
ЛРС „Средногорие“. В протокола са описани действията на комисията –
установяване на координати на местата, където комисията е била заведена -
веднъж от Р.М. и втори път от Т.Г.. Установено е, че и двете посочени места
попадат в ловище „Корията“. Констатирано е, че посоченото от Т.Г. в негов
доклад място на нарушението не е коректно определено, като при текущата
проверка са определени координати, които впоследствие са вписани в АУАН. В
доклада е записано, че според Т.С. на 17.11.2018г. е било констатирано
следното: „1. Между седалките на автомобил Сузуки Витара с рег. №СО9991МА е имало
ловна карабина с оптика; 2. На около 30 м. от спрелите джипове забелязали ловец
с извадено от калъф ловно оръжие, което по-късно се оказало полуавтоматична
ловна пушка 12 калибър…4. Иван Кунчев е излязъл от гората и е оставил ловна
карабина, наподобяваща автомат „Калашников“…5.П. Тишков е извел от гората 4
бр.кучета и е носил ловна пушка надцевка.“
Видно
от АУАН №808/07.12.2018г., с него е
започнала административно-наказателна процедура срещу лицето П.Н.Й. за
нарушение, изразяващо се в това, че Й. ловува, като се движи пеша с извадено от
калъф и сглобено ловно оръжие извън населеното място, в местност „Мечата
дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, землище
гр.Копривщица, община Копривщица, извън определените в разрешителното за лов
места, като разрешително за лов №6043411 е издадено за ловище „Св.Лука“. Като
дата на извършване на нарушението е вписана 17.11.2018г., а като място на
извършено нарушение – землище на гр.Копривщица, община Копривщица,
ловностопански район Копривщица, ловище „Корията“, местност „Мечата дупка“,
координати X280812.8
и Y4722020.9. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл.84, ал.1 вр
чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. Като свидетели по акта са вписани лицата Т.Г.С. и П.
Тотов Д., за които не е отбелязано дали са очевидци на нарушението, но се
установи, че С. е свидетел-очевидец, а Д. е свидетел при съставяне на акта. В
графата „обяснения на нарушителя“ са вписани възражения на
административно-привлечения.
Срещу
съставения АУАН са депозирани възражения от П.Н.Й.,***, по отношение на които в
НП е записано, че „не оправдават извършеното нарушение и са неоснователни“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 13.05.2019
г. чрез пощенска пратка, а жалбата е входирана на 20.05.2019 г.) от
легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред
съд наказателно постановление.
Компетентността
на издаващия наказателното постановление зам.директор на РДГ-София, се доказва
в съвкупност от представените по делото Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на
министъра на земеделието и горите, с която са оправомощени директорите на РДГ
да издават наказателни постановления по различни закони, сред които и ЗЛОД и
Заповед №872/19.09.2018г., издадена от изпълнителния директор на ИАГ, с която е
наредено до изтичане срока на задържане на инж.Милко Христов, функциите на
директор на РДГ-София да се изпълняват от зам.директора на РДГ- София инж.
Стоян Тошев в пълен обем. Компетентността на
актосъставителя Т.Д.Г. е предопределена от разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗЛОД във
връзка с длъжността на същия в РДГ-София – „специалист горски инспектор“.
Съдът, в контекста на
правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че са допуснати нарушения на процедурните правила от
страна на административнонаказващия орган, както и намери за недоказано,
единствено на основание събраните доказателства, извършването на деянието от
страна на жалбоподателя П.Й..
От събраните писмени и гласни доказателства по делото,
преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за недоказано, при описаната
фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят да е извършил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. 3,
във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3,
т. 1 ЗЛОД, ловуване е престой или движение на лица извън населените
места със извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не. Установи се от
доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, че в конкретния
случай не е била извършена проверка на жалбоподателя, не се установи безспорно
той, макар да е присъствал на проверката, да е носел извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие или каквото и да било оръжие. Съществуват данни, които не
могат да бъдат пренебрегнати, че оръжията на ловците са били в джиповете, в
калъфи. Съдът констатира, че в АУАН и НП не е описано оръжието на жалбоподателя
– вид, марка, модел, за да се прецени дали лицето ловува по смисъла на закона,
тъй като в разпоредбата на чл. 56 ЗЛОД е посочено с какво оръжие се извършва
ловуването. АУАН следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 42 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е
направено. НП следва да съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН,
включително и опис на оръжието на нарушителя, което в конкретния случай не е направено.
Установи се от доказателствата по делото, че в конкретния случай не е посочено
точно мястото на нарушението, съгласно императивните разпоредби на чл. 42, т. 3
и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
като в тази насока има съществени противоречия между събраните писмени и гласни
доказателства – посочват се поне три различни места на нарушението, което е
недопустимо, включително и комисията в протокола от 30.11.2018 г. посочва две
различни места на нарушението с различни GPS
координати. По време на проверката проверяващите не са
носели карта, не са имали GPS,
не са знаели в коя местност се намират. В доклада актосъставителят Г. сочи едно
място на нарушението, в КП и АУАН е посочено друго място на нарушението. Пороците
на проверката не са могли да бъдат санирани с последваща проверка, макар и
извършена от сформирана комисия, особено след като проверяващите са били само
двама, а единият от тях се установява, че е имал само статична функция, без да
се е включвал в самата проверка и без да е в състояние да даде, дори и в
съдебно заседание, релевантна информация. Съдът счита, че при тези
обстоятелства, е ограничено правото на защита на административнонаказания в
процеса, а съдът не може да възприеме безкритично твърденията и показанията на
свидетеля Т.Г., който е извършил „почти“ сам проверка на голяма група хора и то
в динамична среда. Недопустимо е единствено на тяхната база да бъде потвърдено
наказателното постановление, тъй като от една страна – в тях е внесено
основателно съмнение от останалите доказателства, а от друга страна – така би
се нарушило и равното третиране на страните. Съдът счита, че проверяващите от
РДГ са проявили бездействие при събиране на доказателства, като е следвало да
потърсят действително съдействие от органите на МВР, а не само да се обадят на
телефон 112. Следвало е проверяващите да поискат от органите на полицията да
предприемат по-нататъшни действия по установяване самоличността на лицата от
ловната група и най-вече да извършат проверка на оръжията на всички лица от
групата, посочени в разрешителното за групов лов. Съдът се солидаризира изцяло
със становището на адв.П., че описанието на оръжието в този и във всички
административни случаи от същата категория, се явява съществено за
обосноваността на нарушението и липсата на такова описание би могла да се
квалифицира като процесуален пропуск, ако не са положени всички необходими
усилия за индивидуализацията. Съмнение в обективната невъзможност за описание
на оръжията, се внася и от констатациите в протокола от 30.11.2018г., от който
е видно, че свидетелят С. е имал възприятия поне за вида на оръжията на част от
лицата, които са установени на мястото на нарушението, които възприятия е
изложил пред комисията. Съдът счита, че след като проверяваните лица са се
отклонили от проверката преди да им бъде дадено разрешение за това от
проверяващия орган, логичното продължение на действията на инспектор Г. и
неговия колега С. е било да сигнализират органите на МВР, които да предприемат
по-нататъшни действия и най-вече да извършат проверка на оръжията на всички
проверени лица, за да се осигури възможност за съпоставка дали законно
притежаваните от тях като ловци оръжия, са същите, с които горските служители
са ги видели. Това е било напълно възможно предвид, че имената на ловците са
били посочени в разрешителното за лов, а се установи и че част от тях,
включително и жалбоподателя Й., са били лично познати на проверяващите, поради
което не би възникнал проблем с установяване на самоличността им. В случай, че
лицата бяха посетени в домовете им за проверка на оръжията, то при установяване
на съвпадение, техните оръжия не само биха могли да бъдат описани в АУАН
впоследствие, но и биха могли да бъдат отнети в полза на държавата, каквото е
императивното правило на чл.95 ЗЛОД, което в случая не е спазено. Вместо да
потърсят съдействие от органите на МВР за проверка на непроверените оръжия,
проверяващите служители са издирили ръководителя на лова, уговаряйки неформална
среща в ресторант в гр.Копривщица, за която свидетелства Р.М. и която с нищо не
е допринесла за пълнотата в установените факти, а единствено е внесла съмнение
в професионалния подход на проверяващите.
Дори да се приеме на база на оскъдните доказателства, че П.Й.
е бил на мястото на проверката, не би могло да се приеме, че той е ловувал,
носейки извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Това е така поради
обсъденото по-горе, че не е установено какво оръжие е носил той и дали то по
същността си представлява „ловно оръжие“. Както в наказателното производство,
така и в административнонаказателното, всяко съмнение в доказаността на
нарушението, породено от бездействието на компетентните органи или непълнотата
на доказателствата, би следвало да се тълкува в полза на соченото за нарушител
лице.
Единственото
безспорно доказано обстоятелство, което и сам ръководителят на лова признава е,
че талоните на ловците не са били раздадени към момента на проверката. На този
факт акцентира нееднократно и юрк.Иванов, като обаче следва да се отбележи, че независимо
дали това представлява нарушение по смисъла на ЗЛОД, то не е вменено като
нарушение на жалбоподателя с АУАН и НП и не следва да се обсъжда от съда.
При
гореизложените мотиви, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 808, издадено от зам.директора на РДГ-София
на 07.05.2019 г., с което на основание чл.84, ал.1 ЗЛОД и чл. 53 ЗАНН на П.Н.Й., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 300 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ за срок от 3
години за нарушение на чл.84, ал.1, предл.3 във вр. с чл.43, ал.1, т.1 ЗЛОД,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: