РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ямбол, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101939 по описа за 2024 година
Производството се води по предявен от Д. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр. С., обл.
Я., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Г. И.- ЯАК,
против СУ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я., ул. „ ***,
представлявано от Директора Б. Г.а иск, с който се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2188, 13 лв. след неговото изменение на основание чл.214 ГПК,
представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023
г. до 04.07.2023 г., в едно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за заплащане на две месечни възнаграждения в общ
размер на 5042, 18 лв. за неспазено предизвестие, като се вземело предвид увеличеното с
Анекс № *** г. към КТД № *** г., в едно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск- 25.06.2024 г., до окончателното изплащане и за обезсилване на отказ изх. №
*** г. на Директора на СУ“ ***“ гр. С., обл. Я., като неправилен и незаконосъобразен и
постановяване на такова с което да бъдат осъдени ответната страна да увеличи брутното
месечно трудово възнаграждение, считано от 01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., в общ размер на
2521, 09 лв., съобразно Анекс № *** г. към КТД № *** г., с оглед актуализацията на
определената пенсия.
В исковата молба се твърди, че със заповед № *** г. на ищцата било прекратено
трудовото правоотношение в ответното училище, считано от 04.07.2023 г. на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради навършване на изискуемите от закона години и осигурителен
стаж за пенсия. Твърди се, че съгласно чл.328 КТ, работодателя следвало да отправи към
ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.10
1
КТ и чл.29 от КТД № *** г., като трудовото правоотношение между страните произтичало от
посочения по- горе КТД, сключен между МОН и Синдикат образование към КТ „Подкрепа“ .
С Анекс № *** г., чл. 27 от КТД се изменял, като в чл.27, ал.1, т.2,б.Б касаеща размера
на трудовото правоотношение на старши учител се изменяла на 1763, 00 лв., като по ал.2
изменението на трудовото правоотношение имало ретроактивно действие и влизало в сила,
считано от 01.01.2023 г. В тази връзка ищцата подала заявление на *** г. до работодателя с
искане да и бъдат преизчислени трудовите й възнаграждения за периода 01.01.2023 г. до
04.07.2023 г. на основание посочения по-горе Анекс. От работодателя бил постановен отказ
с писмо- отговор от *** г. за преизчисляване на трудовото правоотношение за посочения
период. В тази връзка били поискани становища от МОН, като в РУ- Я. били получени две
писма в които били дадени пояснения, в които се твърдяло, че към момента на сключването
на Анекса от *** г., към КТД ищцата не била вече в трудови правоотношения с работодателя
и не било основание да й бъде изплатено увеличението, съгласно преизчисляване считано от
01.01.2023 г.
Твърди се, че съгласно чл.54 КТ, колективния трудов договор ( КТД) влизал в сила от
деня на подписването му, доколкото в него не било уговорено друго, като в настоящия
случай било уговорено „друго“ или уговорено било, че КТД и анексите към него, в частта
относно увеличените възнаграждения на учителите влизали в сила от 01.01.2023 г., като
правната аргументация за това се намирала и в чл.14 ЗНА. В Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда ( обн. В ДВ
бр.75/01.09.2023 г.) било посочено, че параграф 2, уреждащ увеличението на учителските
заплати, вл. в сила на 01.01.2023 г.
От това следвало извода, че прилагането на цитираните по-горе разпоредби за
увеличение на работните заплати трябвало да бъде за всички членове на синдикални
организации и организации на работодатели, страни по КТД, които били в трудови
правоотношения към 01.01.2023 г. Това, че някой лица не били в трудови правоотношения
към момента на сключване на КТД със съответния работодател не представлявало пречка
със заповед по реда на чл.118 КТ, като директора на ответното училище да увеличи
заплатата със задна дата за изминалия период, считано от 01.01.2023 г. В тази връзка се
намира, че действията на работодателя били дискриминационни по съображения посочени в
чл.157, ал.1 ДФЕС за равнопоставеност при полагане на равен труд и заплащането му по
един и същи начин. Също така се счита, че договора на ищцата бил неправомерно
прекратен, като не бил използван двумесечния срок на предизвестие и ако работодателя бил
спазил предвиденото в КТД предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, то
с оглед дадените от МОН указания за прилагането на Анекса щяла да попадне в категорията
лица, спрямо които следвало да се приложат разпоредбите на същия, като не били и платени
полагащите се в следствие на неспазеното предизвестие две месечни трудови
възнаграждения. Твърди се, че ако бил приложен Анекса към КТД то трудовото
възнаграждение на ищцата щяло да нарастне с 120 лв., което щяло да се отрази и на размера
на определената и пенсия.
2
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответното
училище. Предявения иск се счита за допустим, но същия се оспорва като неоснователен.
Оспорват се изцяло твърденията, че търсената от ищцата сума се дължала на основание КТД
за системата на образованието и Анекс към същия. В тази насока бил спорен момента, дали
договореното в КТД увеличение било относимо единствено и само за работещите в
системата на образованието или и за работилите. На практика било разминаване в
тълкуването на тази клауза в КТД, била в резултат на късното договаряне на увеличението и
по-къснато сключване на ДС, касаещо това индексиране на работните заплати. Нямало спор,
че СБУ и КТ“Подкрепа“ предоставили становища в обратна посока, т.е. средствата за това
увеличение би следвало да бъдат предоставени и на работилите в системата на
образованието след 01.01.2023 г., като посочените синдикални организации били участвали в
изготвянето и разписването на КТД, като там не било визирано заплащане на увеличението,
касаещи лицата с прекратени ТПО.
За работодателя съществувала пречка да бъде заплатена претендираната от ищцата
сума, като изплащането й било довело до нарушение на финансовата политика на
училището, което на практика било недопустимо, като отделно от това съществувала и
противоречива съдебна практика. Твърди се, че неоснователни били твърденията на ищцата,
че следвало да и се заплати обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие, като
същата не оспорила прекратителната заповед в законоустановения двумесечен срок от
получаването и. Отделно от това трудовия договор не бил прекратен на основание чл.328,
ал.1, т.10 КТ за да се дължи такова.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция, като
се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата.
В съдебно заседание ищцата - редовно призована не се явява, като се представлява се
от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявения иск и пледира за уважаването
му, както и за присъждането на разноски.
Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
при съблюдаване на закона, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените от тях писмени доказателства се
установява, че между СУ „***“- гр. С., като работодател и Д. Г. С. като работник е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя със
Заповед № *** г., считано от 04.07.2023 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Безспорно е също така, че с прекратяването на трудовото правоотношение
работодателят е изплатил на ответника обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.11, т.6 от
3
вътрешните правила за работната заплата на работещите в СУ“***“ гр. С. в размер на 11
брутни работни заплати на обща стойност 26 174, 39 лв. и по чл.224, ал.1 КТ в размер на
559, 40 лв. обезщетение за неизползван отпуск в размер на 5 дни за 2023 г.
Съгласно допълнително споразумение № *** г. към трудов договор, считано от
01.09.2022 г. основната месечна заплата на ищцата била в размер на 1643 лв.
До Директора на ответното училище е изпратена на *** г. молба от ищцата за
преизчисляване на паричното й възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г.
включително, въз основа на Анекс № *** г. ,по която е последвал отказ от *** г. от
работодателя.
Представени са писмо вх. № *** г.относно прилагането на Анекс № *** г. към колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.;
Анекс № *** г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование *** г.;
По делото е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, в. лице по която
след като се запознало с материалите по делото и направена справка при СУ “ ***“ гр. С.
дало заключение, че ако трудовото възнаграждение на ищцата Д. Г. С. бъде актуализирано в
съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., за
периода 01.01.2023 г.- 04.07.2023 г. се получавало разлика в размер на общо 2 188, 13 лв. –
Таблица № 1.
Начислените трудови възнаграждения за процесния период м. 01.2023 г.- м. 07.2023 г.
били изплатени по банковата сметка на Д. Г. С. в нетен размер общо сумата от 9 643, 29 лв. -
Таблица № 2.
Изплатената сума включвала и начисленото обезщетение по чл.222 и чл.224 КТ.
Увеличението на основание чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г. не било
изплатено на ищцата.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По отношение на производството по предявения иск с което се иска постановяване на
решение с което да бъде обезсилен отказ изх. № *** г. на Директора на СУ“ ***“ гр. С., обл.
Я., като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на което с което да бъдат осъдени
ответната страна да увеличи брутното месечно трудово възнаграждение, считано от
01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., в общ размер на 2521, 09 лв., съобразно Анекс № *** г. към
КТД № *** г., с оглед актуализацията на определената пенсия, съдът намира същия за
недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено. В тази връзка съда
следва да отбележи, че цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство не
подлежи на съдебен, а на административен контрол по силата на чл.399 и сл. КТ.
4
Предявеният иск с правно основание по чл. 128 КТ, като съдът го намира за
допустим, тъй като е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при отсъствие
на отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск на ищеца.
Преценен по същество съдът намира иска за основателен, по следните съображения:
Към настоящия момент няма спор относно фактите, че между СУ „***“ гр. С., обл. Я. и
ищцата Д. Г. С. е съществувало ТПО, като тя е заемала длъжността старши учител начален
етап, както и че ТПО е прекратено на основание Заповед № ***3 г. на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие и поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 04.07.2023 г. Също така безспорно е установено, че работодателя
не е приложил нормативната уредба, уреждаща изменение на трудовото възнаграждение на
ищцата със задна дата, като е приел, че това увеличение не се отнася за нея, т.к. е с
прекратено ТПО.
Цитираните по- горе нормативни актове, а именно чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г.
към КТД № *** г., както и Наредба № 4/ 2017 г. и чл.14 ЗНА изрично са придали
ретроактивно действие на нормите, регламентиращи увеличението на работните заплати на
педагогическите специалисти и непедагогически персонал от 01.01.2023 г., независимо, че
са приети месеци по-късно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в процесния период
от време 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г. ищцата е изпълнявала възложената й от работодателя
работа, т.е. същата е положила труд, като посочения факт не е спорен между страните.
В чл.128, ал.2 КТ работодателя е длъжен да плаща на работника или служителя в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
В чл.57 КТ е предвидено, че колективния трудов договор, какъвто е този сключен за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. има
действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация- страна по договора.
Както беше посочено и по горе в случая безспорно е установено, че през процесния
период ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като същата е заемала
длъжността „ старши учител начален етап“.
Установи се също така, че през процесния период ищцата е била член на СБУ видно
от трудов договор № 021- ТR/ 11.09.2006 г., поради което разпоредбите на посочения по-горе
колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г. са действали и по отношение на нея, тъй като синдиката на българските
учители е една от страните по този колективен трудов договор.
В настоящия случай съдът приема, че изменението на КТД, извършено с Анекс № ***
г., се прилага и за работниците и служителите, които към датата на сключването на анекса са
с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в анекса са предвидени нови
размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на
сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен
момент правоотношения между страните по КТД.
5
В тази връзка следва да се отбележи, че с приемането на Закона за държавния бюджет
за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.),
като е предвидил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С оглед на това съдът
намира, че измененията на КТД, извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат и по
отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения,
обхванати от действието на КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния
период ищцата е била член на синдикална организация - страна по изменения с анекса КТД.
Поради това съдът намира, че ищцата има право да получи предвиденото в КТД увеличение
на работната й заплата за процесния период, през който тя е била в трудово правоотношение
с ответника и е полагала труд при него.
Съгласно Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.
75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г.
С това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № *** г. предвижда нов размер на
основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на
заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са
отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА.
Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото
в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното й
положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено
възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата.
В тази връзка само за пълнота съдът следва да отбележи, че щом увеличението е
разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата към тази дата, т.е.
за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е факта,
че същото е прекратено по-късно, в случая за ищцата, считано от 04.07.2023 г. С оглед на
това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със
задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че такова увеличение на
индивидуалните работни заплати могат да получат само заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал, но не и тези които нямали към датата на подписване на анекса това качество и не
са били в трудово правоотношение на посочените по-горе основания.
6
По отношение размера на трудовото възнаграждение с оглед начисленото в процесния
период от време и дължимото, с оглед увеличението, е налице ССЕ, неоспорена от страните,
която се възприема от съда като обективна и компетентна, като иска следва да бъде уважен
изцяло до размера на 2188, 13 лв. ( след неговото изменение по чл.214 ГПК)
Предвид, че за изплащане на вземането ответникът е в забава, считано от датата на
предявяване на иска, върху посочената по- горе сума за главница от 2188, 13 лв. следва да
се присъди законната лихва за забава считано от тази дата- 25.06.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на сумата от две месечни
възнаграждения в общ размер на 5042, 18 лв. за неспазено предизвестие, като се вземело
предвид увеличеното с Анекс № *** г. към КТД № *** г., в едно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск, до окончателното изплащане. В тази връзка следва
да се отбележи, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ ( по взаимно съгласие на страните), като същото не е оспорено и е влязло
в законна сила. С оглед на гореизложеното възражението на ищеца, че същото е прекратено
неправилно е ирелеватно към настоящия случай.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски. В тази насока са представени доказателства, че на
процесуалния представител на ищеца са изплатени сумата от 1000 лв. в брой съгласно
договор за правна защита и съдействие по отношение на което е направено възражение за
прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК от страна на ответника. Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.2 ГПК от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при защитаване на материален интерес от 2 188, 13 лв., какъвто е
настоящия случай, минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение е в
размер на 518, 81 лв. В случая от страна на пълномощника на ищеца се претендира
заплащане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000, 00 лв. представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, който размер се преценя от съда над миниума.
Отделно от това съдът счита, че делото не е с фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител- адвокат на страната процесуални действия –
подаване на исковата молба и участие в две заседания, възражението за прекомерност се
явява основателно, като ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 518, 81 лв. за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също се дължат разноски, но с оглед на
това, че не бяха представени доказателства за направени такива, не следва да бъдат
присъждани.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса за иска и платените съдебни разноски за вещо лице.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът ще постанови предварително изпълнение на
7
решението за присъденото трудово възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № 1939/2024 по описа на ЯРС,
поради процесуална недопустимост на предявения иск с който се иска постановяване на
решение с което да бъде обезсилен отказ изх. № *** г. на Директора на СУ“ ***“ гр. С., обл.
Я., като неправилен и незаконосъобразен и постановяване на такова с което да бъдат
осъдени ответната страна да увеличи брутното месечно трудово възнаграждение, считано от
01.01.2023 г. до 05.07.2023 г., в общ размер на 2521, 09 лв., съобразно Анекс № *** г. към
КТД № *** г., с оглед актуализацията на определената пенсия.
ОСЪЖДА СУ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я.,
ул. „ ***, представлявано от Директора Б. Г.а, да заплати на Д. Г. С., ЕГН ********** с
адрес в гр. С., обл. Я., със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Г. И.- ЯАК, сумата от
2188, 13 лв., неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за положения
труд за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023 г., в едно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба на 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 518, 81 лв. за направените по делото разноски за настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. С., ЕГН ********** с адрес в гр. С., обл. Я., със
съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Г. И.- ЯАК за осъждане на ответника СУ „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я., ул. „ ***, представлявано от
Директора Б. Г.а да и заплати две месечни възнаграждения в общ размер на 5042, 18 лв. за
неспазено предизвестие, като се вземело предвид увеличеното с Анекс № *** г. към КТД №
*** г., в едно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск- 25.06.2024 г., до
окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото трудово
възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., обл. Я.,
ул. „ ***, представлявано от Директора Б. Г.а, да заплати държавна такса в размер на 87, 53
лв. и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300, 00 лв. по сметката
на ЯРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта му, в която се допуска предварително
изпълнение и частично прекратяване решението има характера на определение и подлежи
на въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ямбол в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9