РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Видин, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:ВЛ. Д. СТ.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря АРТ. АНГ. Т.
като разгледа докладваното от Л.В. Л.В Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221300600295 по описа за 2022 година
С присъда № 29/13.10.2022г. по НОХД № 569/2022г. по описа на Районен съд Видин,
подсъдимият С. М. С. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН, за това че на 07.03.2021 г.
в гр. Видин, в качеството си на управител, едноличен собственик на капитала и
представляващ търговско дружество „***********“ ЕООД, ЕИК *****ъс седалище и адрес
на управление - гр. В* ул. „*********“ № ***, в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията, считано от 04.02.2021г. по изискуеми парични задължения на дружеството, по
изпълнително дело в ТД на НАП Велико Търново, офис гр. Видин, под № *********/2016г.
с общ размер на задълженията в размер на 106663.38лв., не е поискал от Видински Окръжен
съд откриване на производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал.2 във вр. с
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 във вр. с чл. 301, ал.1, т. 1 от НК,
подсъдимия С. е оправдан по повдигнатото обвинение с обвинителния акт.
Против присъдата в срок е подаден протест от РП Видин. В протеста са развити
съображения, че присъдата е неправилна. Предлага се присъдата да бъде отменена и
подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа протеста
и моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която
подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото му обвинение. Изтъкнати са доводи, че
плащанията от дружеството са несъразмерно малки спрямо задълженията му и същото е
1
било изпаднало в несъстоятелност, а подсъдимия не е поискал от ВОС откриване на
производство по несъстоятелност.
В с.з. подсъдимият лично и чрез своя защитник, оспорва протеста и моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда. Посочи, че ОА не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК. Сочи се също, че дружеството е работещо и макар да има задължения,
същото извършва плащания.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС следва да бъде отменена, тъй като е постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила.
При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е
абсолютно основание за отмяна – липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата
на чл. 305 от НПК, в която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна
част, мотиви и диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на
съдията, подписано от него. Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се
считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се
излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Видно от „мотивите“ на ВРС, като фактическа обстановка в тях са пренесени
обстоятелствата описан в ОА на първата му страница и в първия абзац на втората му
страница. Добавено е единствено следното изречение: „От допълнително представените в
с.з. писмени доказателства-3 бр. данъчни декларации и справка за платени задължения е
видно, че търговецът е подавал ежегодно данъчни декларации и за периода от 2016 до 2022г.
е заплащал задължения към фиска.“
След така визираната фактическа обстановка, ВРС е посочил, че: „Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите, заключението на
вещото лице, както и от приетите писмени доказателства. Между посочените гласни и
писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.“
ВРС си е послужил с общи изрази, но не е извършил изискуемият анализ на
доказателсвата, по отделно и в съвкупност. Всъщност липсва не само надлежен анализ, но
какъвто и да било анализ на доказателствата. Вместо това ВРС си е послужил с изрази без
конкретика, като не е извършена и изискуемата от чл. 107, ал.5 от НПК, внимателна
проверка на всички събрани доказателства.
Израз на горното се вижда в следното: Относно писмените доказателства ВРС е
посочил, че се позовава на приетите писмени доказателства без да е уточнено кои. В с.з. на
12.10.2022г., ВРС е приел 4 документа като писмени доказателства, а на основание чл.283 от
НПК е постановил прочитането на протоколите и другите документи от ДП. В „мотивите“
2
ВРС е визирал само трите данъчни декларации и справката, която е за плащане по
задължения, приети в с.з., като не са посочени и обсъдени други писмени доказателства
събрани на ДП /а такива са налични и относими към случая, респ. справки за задължения,
счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите и др./ и инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК. Не са посочени дори имената на свидетелите, чиито показания ВРС е
съобразил, като няма и конкретно обсъдени свидетелски показания, по отделно и в
съвкупност с другите събрани доказателства. Сочи се за едно заключение на ВЛ, а видно от
ДП са били назначени две съдебно икономически експертизи. Първото заключение е от
28.12.2021г. Второто е от 25.05.2022г., по назначена допълнителна съдебно счетоводна
експертиза, която да даде отговор на същите въпроси като първата, но като бъде съобразен и
представения от подсъдимия С. „Отчет за приходите и разходите“ на*********** ЕООД
към 31.12.2021г. ВРС не е обсъдил заключенията на експертизите, макар че същите са по
важни въпроси относно случая предмет на делото, респ.: да се установи датата, от която
дружеството „********“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление - гр. В*
ул. „******“ *******е изпаднало в неплатежоспособност (спряло плащанията по изискуеми
парични задължения); какъв е размера на изискуемите парични задължения на „*******“
ЕООД ЕИК ******** и кога и с какъв акт са установени; да се установи до кога
„***********“ ЕООД ЕИК ********* е осъществявало търговска дейност; могло ли е
„******************“ ЕООД ЕИК *********** наличните си активи да покрие пасивите си
без да увреди интересите на кредиторите. дружеството разполагало ли е с финансови и
материални активи.
Не са посочени и обсъдени в „мотивите“ обясненията на подсъдимия, които освен, че
са средство за защита, са и важно доказателствено средство.
ВРС, макар да не е конкретизирал доказателствата въз основа на които е направил
своите изводи, е посочил че: „Между посочените гласни и писмени доказателства няма
противоречие, поради което Съдът ги кредитира.“ Всъщност противоречия има, но те не са
изяснени, в която насока ВРС не е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3, изр. второ от
НПК. Примери за противоречия между доказателствени материали са: показания на
свидетеля Д* П* /публичен изпълнител в НАП, ТД В.Търново, офис Видин/, че след 2019г.
за дружеството не е подавана данъчна декларация, което не съответства на показанията на
свидетеля Ж* М*а, че данъчни декларации са подавани до 2021г.; от една страна
показанията на свидетелите Ж* М*, П* С* и обясненията на подсъдимия, че дружеството
работи, и от друга страна заключенията на съдебно икономическите експертизи, че след
31.03.2019г. дружеството не е упражнявало търговска дейност.
Видно е, че ВРС не е извършил анализ на събраните по делото доказателства. Също
така ВРС не е визирал правни съображения за решението си, през призмата на състава от
НК, по който е повдигнато обвинението. Действително ВРС е посочил коректно съдебна
теория и практика, относно съставомерността на деянието по НК и своеобразния бланкетен
характер на чл.227б, ал.2 от НК, който препраща към съдържанието на понятия от
търговското право, уредени в ТЗ, но не е посочено как се отнасят установените
3
обстоятелства по случая предмет на делото към цитираната теория и съдебна практика. ВРС
не е визирал съображения относно конкретното поведение на подсъдимия и обективното и
реално състояние на процесното дружество през процесния период, през призмата на
чл.227б, ал.2 от НК, респ. с оглед обективните и субективни признаци на състава.
В крайна сметка, допуснатите процесуални нарушения са съществени по смисъла на
чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Отмяната на присъдата на ВРС и връщането на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, се явява единственият механизъм за отстраняване
на съществените процесуални нарушения.
При новото разглеждане на делото, при изясняване на значимите обстоятелства по
делото и преценката по същество освен, ВРС следва да съобрази Т.р. № 5/22.12.2014 на
ВКС. ВОС ще си позволи да цитира част от т.р.:„…Съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособността е обективно реално състояние на търговеца, при което той не може
да изпълни изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение,
породено или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение,
свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.
Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се предполага както
в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично
или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Това са основанията, при които чрез
активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 от ТЗ и чл. 742, ал. 2 от ТЗ е длъжен да
поиска откриване на производство по несъстоятелност.“ ВРС може да прецени и друго
решение на ВКС, доколкото бъде установено сходство на конкретиката по случая предмет
на настоящото наказателно производство с това по делото на ВКС, респ. Решение № 217 от
9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н. о. В него е посочено, че следва да се съобрази
и това, че законът не съдържа изискване състоянието на неплатежоспособност
задължително да се установява в друго производство и едва след произнасяне на съда по
реда на чл. 630 и сл. от ТЗ да се обсъжда въпросът за наказателната отговорност на
управителя на дружеството. Нещо повече. Тъй като деянието по чл. 227б, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК е формално, за неговата съставомерност е без значение дали неплатежоспособността
е само фактическа или е обявена от съда по надлежния ред.
Водим от горното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл.334, ал.1, т.1 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 29/13.10.2022г. по НОХД № 569/2022г. по описа на Районен
съд Видин.
ВРЪЩА делото на Районен Съд – Видин за ново разглеждане, от друг състав, като се
отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени в обстоятелствената
част на решението.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5