№ 167
гр. Силистра, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253400500312 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
I. Образувано е по въззивна жалба вх. №3589/22.04.25г. /чрез ЕПЕП на
18.04.2025г./ от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес
парк София” №1, бл.15, вх.А, чрез адв.М. Х. срещу Решение №174/14.03.25г.,
постановено по гр.д. №1435 по описа за 2024 година на Районен съд –
Силистра.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Счита, че същото противоречи на
събраните в хода на делото доказателства. Като приложение към исковата
молба е предоставен Договор за прехвърляне на вземания от 15.12.2021г.,
съдържащ списък на цедираните вземания, изчислени към 10.12.2021г., както
и потвърждение на извършената цесия. Отделно от това, в хода на делото е
изискано и представено от трето за производството лице, а именно „ОББ” АД
Договор за потребителски кредит №РК 17-00192611/26.10.2017г. и
Погасителен план, като изрично банката – цедент е заявила, че вземането по
процесния кредит е прехвърлен на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Вярно е, че в
Приложение №1 към Договор за цесия вземането е описано и
индивидуализирано като вземане по кредит номер LD1932310730/27.10.2017г.,
но обосновава, че това е системен номер на кредита, както и датата на
неговото усвояване – 27.10.2017г. Моли за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковата молба се уважи, в евентуалност се
постанови осъдително решение за чистата стойност на кредита, на основание
чл.23 ЗПК. Претендира разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Излага, че визираната от насрещната страна
молба няма характера на такава по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Същата нито
има такова съдържание, нито е адресирана от бившия кредитор до новия
такъв; липсва представителна власт на подписалия молбата пълномощник;
коментира се договор за цесия, а не парично вземане, индивидуализирано по
основание, размер и длъжник и потвърждаването е следвало да се извърши
след прехвърлянето, а не в хода на процеса. Излага, че датата на договора за
цесия в обсъжданото приложение /10.12.2021г./ не съвпада с онази на
приложения към исковата молба /15.12.2021г./. Липсва съвпадение между
посочения договор за кредит №LD1932310730 с приложения към исковата
молба - №РК17-00192611/26.10.2017г. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
II. Депозирана е частна жалба вх. № 4178/13.05.2025г. по описа на РС –
Силистра от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Определение
№390/25.04.2025г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на
решението, в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност
на обжалваното определение. Моли за намаляване размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
От настрещната страна е депозиран отговор на частната жалба, с който
същата се оспорва изцяло. Излага, че няма абсолютен критерий, въз основа на
който да се преценява фактическата и правна сложност на делото и
съответствието й с определеното адвокатско възнаграждение. Моли за
потвърждаване на определението.
В о.с.з. въззивната страна не изпраща представител. Депозира писмено
становище, с което моли отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковата претенция.
В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от процесуален
представител. В хода по същество излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли да се потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен
състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок /с п.к. от 26.08.2024г./ и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1072/2024 г. на РС –
Силистра, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане
установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявен от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* срещу З. Л. Д., ЕГН ********** /след
уточнение и прекратяване в част/, с иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. 430 ТЗ за приемане за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1448.46лв. частично
предявена от общо дължима главница в размер на 12 448.46лв. – главница по
Договор за потребителски кредит №РК17-00192611/26.10.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, 3274.74лв. – договорна лихва за периода 26.10.2016г.
– 26.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1072/2024г. по описа на РС – Силистра.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 26.10.2017г. между
„ОББ” АД /преди „СИБАНК” ЕАД/ и Калоян Ников Боранов, в качеството на
кредитополучател и З. Л. Боранова /понастоящем Д./, в качеството й на
съдлъжник, е сключен договор за потребителски кредит, с който е предоставен
кредит в размер на 15 000лв., при променлив годишен лихвен процент от
7.45%, с краен падеж 25.05.2023г. На 15.12.2021 г. вземанията спрямо
длъжника били прехвърлени с договор на "ЕОС Матрикс" ЕООД. По подадено
от последния заявление по чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение.
Моли се да се установи дължимостта им със сила на пресъдено нещо.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила исковете. Възразила е,
че липсват доказателства конкретно вземането към нея да е прехвърлено на
ищеца, поради разминаване в датите и номерата на договорите, посочени в
исковата молба и приложенията към договора за цесия. Счита, че качеството й
в правоотношението не е на солидарен длъжник, а поръчител, откъдето срокът
по чл.147 ЗЗД не е спазен. Навела е възражение за неравноправност на клаузи,
определящи променлив лихвен процент, ГПР. С исковата молба не е
представен погасителен план, който следва да е неразделна част от договора.
Оспорва усвояване на кредита от страна на Калоян Боранов. Направила е и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на заявените
вземания за главница и договорна лихва. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Силистренски районен съд е отхвърлил изцяло исковите претенции,
приемайки липса на материалноправна легитимация.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Посочените основания за неправилност на първоинстанционното
решение са единствено по отношение извода на съда за липса на
материалноправна легитимация на ищеца, доколкото липсват доказателства за
цесия по отношение на процесното вземане.
По спорния по делото въпрос, настоящият състав намира следното:
За да докаже наличието на качеството си на цесионер ищецът представя
3
договор за цесия от 15.12.2021г., сключен между “ОББ” АД и “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ведно с Приложение №1А, което е неразделна част от
договор за цесия от 10.12.2021г. Видно от представеното приложение под
т.1676 е описан договор за кредит №LD1932310730/27.10.2017г. с
кредитополучател Калоян Ников Боранов. Липсва посочване на
поръчител/съдлъжник/съпруг. Същевременно процесния договор за кредит е с
различен номер и дата, а именно №РК17-00192611/26.10.2017г.
Въпреки дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК от първоинстанционния
съд ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с тезата си, че
разминаванията на номера и датата на договора за кредит произтичат от
датата на усвояването му и начина, по който фигурира в масивите на банката –
цедент. Така, твърденията остават голословни. Единственото съвпадение в
договора за кредит от 27.10.2017г. и описания в Приложението към договор за
цесия от 10.12.2021г. са сумите за главница и лихва, предмет на
производството. Горното води единствено до наличие на предположение за
съвпадане на двете правоотношения, на база на което е недопустимо
положително произнасяне на съда по исковата претенция.
Що се отнася до молба вх. №1128/30.12.2024г. от „ОББ“ АД, депозирана
в отговор на изискване на документ от трето за производството лице, по
смисъла на чл.192 ГПК, същото не представлява потвърждение на
прехвърлянето, на основание чл.99, ал.3 ГПК и не е обвързващо съда.
Отделно, в същата се препраща към договор за цесия от 15.12.2021г., към
който липсва представено приложение, с индивидуализиране на процесния
договор за кредит.
С оглед изложеното, поради достигане до идентични правни изводи,
решението подлежи на потвърждаване.
По отношение на частна жалба вх. № 4178/13.05.2025г. по описа на РС
– Силистра срещу Определение №390/25.04.2025г., с което е оставена без
уважение молбата за изменение на решението, в частта за разноските,
настоящият състав намира следното:
На първо място, съдът съобразява, че Наредба №1/2004г. за
възнаграждение за адвокатската работа е изменена и допълнена с ДВ, бр.14 от
18.02.2025г. Доколкото разпоредбите имат материалноправен характер,
приложима е тази редакция, която е била в сила към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото
за изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предвидено
обратно действие – Определение №534/08.12.2016г. по ч.т.д. № 1135/2016г. на
I т.о. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е от
21.10.2024г. /л.71/, поради което приложение намира редакцията отпреди
изменението с ДВ, бр. №14/18.02.2025г., тоест минималното адвокатско
възнаграждение за ползвана правна помощ е в размер на 772.32лв., съгласно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От друга страна, действително с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/2022 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд,
е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
4
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочните разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат едиствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от
съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са:
видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл е
Определение № 50015/16.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1908/2022г., I т.о.
С оглед броя на проведените открити съдебни заседания, допуснатата
ССЕ, положения от адвоката труд на ответника, съдът счита, че присъденото
адвокатското възнаграждение не е прекомерно.
Предвид изхода на спора на въззиваемия се следват разноски и за
настоящата инстанция в размер на 750лв. С въззивната жалба е направено
възражение за прекомерност, което се оценява като неоснователно.
Претендираното възнаграждение е под минималното по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №174/14.03.25г. по гр.д. №1435 по описа за
2024 година на Районен съд – Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №390/25.04.2025г. по гр.д. №1435 по
описа за 2024 година на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес
парк София” №1, бл.15, вх.А ДА ЗАПЛАТИ на З. Л. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. Силистра, ул. “Добрич” №109, ет.7, ап.19 сумата от 750лв.
/седемстотин и петдесет лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5