О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ , гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на девети август
2017г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм.дело
№1319 по описа за 2017г. на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.157 ал.4 ДОПК.
В Административен съд – Варна е образувано административно дело №1319/2017г.
по жалба вх.№7690/12.05.2017г. на М. ***, против Ревизионен акт
№03000316004641-091-001/03.01.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на
НАП-Варна в частта с която са му установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ за
2010г. в размер на 21240,03 лева главница и лихви в размер на 12315,28 лв. към 03.01.2017г.
- датата на издаване на РА, в която част е потвърден с Решение №90/13.04.2017г.
на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП-Варна. В първоначалната жалба, с
която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е инкорпорирано искане за спиране
изпълнението на РА. Искане е отхвърлено с Определение №1296 от 17.05.2017г. на
настоящия съдебен състав с оглед на това, че не са представени убедителни
доказателства за надлежно обезпечаване на главницата и лихвите по РА в
обжалваната част.
С молба с.д.№8833/31.05.2017г. е постъпило ново искане за спиране
изпълнението на РА №03000316004641-091-001/03.01.2017г. Към искането са
приложени следните доказателства: 1/ постановление на публичен изпълнител за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх.№ С160003-023-0004149 от
13.12.2016г., издадено на основание чл.121 ал.1 ДОПК, с което е наложен запор
върху ½ ид. част от лек автомобил марка VOLKSWAGEN с рег. № В 9005 КТ с цена на придобиване 0
лв. и върху ½ ид. част от лек автомобил VOLKSWAGEN с рег. № В4426РА с
цена на придобиване 0 лв. Видно от съдържанието на акта, запорите са наложени
за предварително обезпечение на предполагаеми задължения на М.С.М. в размер на
34 829,14 лв.; 2/ справка от Службата по вписванията за лицето А.М.М. с ЕГН **********; 3/ Постановление на
публичен изпълнител изх.№ С160003-023-0004060 от 07.12.2016г., с което на Айше М.М.
са наложени обезпечителни мерки във връзка с образувано срещу нея ревизионно
производство; 4/ Постановление изх. №С170003-139-0000279 от 02.02.2017г., с
което е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки
върху имущество на А.М.М.; 5/ Протокол за
опис с изх. №170003-028-0001037 от 19.05.2017г. на автомобил марка Audi във връзка със събиране на публични
вземания от А.М.М.; 6/ Удостоверение изх. №**********/
29.05.2017г. за данъчна оценка на имот с партиден № 6301200941001, собственост
на М. С. М., видно от която стойността на дела на оспорващия М. М. е 13537,10
лв. и 7/ 3 бр. удостоверения, издадени от „Велмар Брокерс“ АД - София за
застрахователна стойност на 3 леки автомобила – AUDI с рег.№В 3663 РТ – стойност 20900 лв., VOLKSWAGEN
с рег. № В 9005 КТ на стойност 2600 лв. и
VOLKSWAGEN с рег. № В4426РА оценен от застрахователя на 2600 лв.
Във връзка с направеното пред съда искане за спиране изпълнението на
ревизионният акт от ответника е постъпило писмо с.д.№ 9793/14.06.2017 г., в
което е изразено становище за неоснователност на искането. Моли съда на
основание чл.161 от ДОПК да присъди в полза на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл.8, ал.3
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Искането за спиране изпълнението на РА е направено по реда на чл.157, ал.2
от ДОПК от легитимирано лице, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането за спиране на изпълнението на РА
№03000316004641-091-001/03.01.2017г на органи по приходите при ТД на НАП-Варна
в обжалваната част с приложените писмени доказателства, е неоснователно по
следните съображения:
Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение нито при
обжалването по административен ред съгласно чл.153 ал.1 ДОПК, нито при
съдебното обжалване по арг. от чл.157 ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.157, ал.2 от ДОПК изпълнението може да бъде спряно от административния съд
по искане на жалбоподателя, като искане за спиране на изпълнението може да се
прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, а
съгласно ал.3 на същата разпоредба към искането се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е
наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в
същия размер, като в тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл.153,
ал.3 - 5. Съгласно чл.153 ал.4 ДОПК решаващият орган спира изпълнението на
ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал.3, а
съгласно чл.153 ал.5 ДОПК в останалите случаи решаващият орган извършва
преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да
спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен
срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение
имущество, като в този случай спирането на изпълнението има действие от датата
на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
В настоящия случай част от новопредставените доказателства са ирелевантни към
ревизионното производство, с което са установени задължения на оспорващия М.С.М.
по ЗДДФЛ, а са относими към аналогично производство, образувано срещу Айше М.М.
- съпруга на жалбоподателя. Макар и да са свързани лица по смисъла на §1, т.3,
б. А от ДР на ДОПК, съпрузите са различни правни субекти, в частност – различни
данъчно-правни субекти, с оглед на което имат различни по обем права и
задължения. Предвид това всеки от съпрузите е собственик на ½ ид. част
от цялото движимо и недвижимо имущество, попадащо в режим на СИО. Ето защо
имуществото, което служи за обезпечаване публичните вземания на единия съпруг не
може да служи като обезпечение на публичните вземания и на другия съпруг.
При съобразяване на приложима правна уредба към установеното от
доказателствата по делото във връзка с искането за спиране се установява, че не
са налице предпоставките за уважаването му. Дори и да се кредитират изцяло
представените доказателства – Удостоверение за данъчна оценка на имот по
чл.264, ал.1 от ДОПК, за имот, находящ се в с. Медовец, Община Дългопол, възлизаща
на 27074,10лв., както и 3 бр. удостоверения за определяне застрахователна
стойност на 3 автомобила – AUDI с рег.№В 3663 РТ на
стойност 20900 лв., VOLKSWAGEN с рег. №
В 9005 КТ на стойност 2600 лв. и VOLKSWAGEN с рег. № В4426РА, оценен от
застрахователя също на стойност 2600 лв., то същите са крайно недостатъчни да удовлетворят
критериите на законодателя, установени в чл.153, ал.3 от ДОПК. Общата сума на
главницата и начислените лихви до датата на подаване на искането за спиране на
изпълнението възлиза на 34428,58 лв., а стойността на имуществото, предложено
като обезпечение (½ от имущество в СИО), възлиза на 26587, 10 лв.
От жалбоподателя не са представени доказателства и не се твърди да е внесъл
дължимата сума по ЗДДФЛ за 2010 г., установена с ревизионния акт, или дори част
от нея.
След като не е налице надлежно обезпечение на главницата и лихвите по РА в
обжалваната част, а предложеното обезпечение не покрива установените с РА
публични задължения, не е налице задължителната материалноправна предпоставка
за спиране изпълнението на РА от съда в обжалваната му част, съгласно чл.157
ал.3 от ДОПК.
Водим от това и на основание чл.157 ал.4 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на М. ***, направено в молба вх.№8833/31.05.2017г., за
спиране изпълнението на Ревизионен акт №03000316004641-091-001/03.01.2017г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена с
Решение №90/13.04.2017г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на
НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :