№ 290
гр. Русе, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20244520103020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9
от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ********* твърди, че
между него и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ********* бил сключен договор за
Цесия от 13.01.2022 г., с който вземането на последното дружество,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *********** от
14.03.2019 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ********* и
ответника Х. Г. Х., било прехвърлено на ищцовото дружество. Твърди, че
съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на
заемателя в заем сумата от 1000 лева, като длъжникът – ответника по делото,
поел задължение да върне договорената сума на 18 бр. равни месечни
погасителни вноски, всяка по 190,00 лв. в срок до 15.09.2020 г. Ищецът
твърди, че по Договора за потребителски кредит страните договорили
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47,93 %. Твърди, че договорът за потребителски кредит
е сключен по реда на общите условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми
„Кредирект“, какъвто продукт представлява и процесния договор. Заявява, че
1
заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет платформата
на кредитодателя, съгласно чл.6, ал.1 от Общите условия. Съгласно чл.9, ал.1
от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на
заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискането на
бутон „Изпрати“ съгласно чл.11, ал.2 ОУ, заемателят декларира, че приема
изпратените му документи. Това действие се считало за подписване на всяка
една от страниците от изпратените документи. Твърди, че подобна била и
процедурата при сключване на самия договор, като била описана в раздел VI,
чл.18 от Общите условия – заемодателят изпраща на декларирания от
заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и
общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената
с него информация. Изпратеният договор за заем се считал за приет от страна
на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по
реда и начините, описани в настоящите общи условия. Твърди, че тези
действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените
документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени.
Твърди, че договорът се счита сключен от деня на изпращането му от
заемодателя на заемателя, съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, а
отпуснатите средства се усвояват на каса на „Изи Пей“.
Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като останало
да дължи главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от 14.03.2019 г до
15.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 237,88 лв.
за период от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г. Твърди, че за периода от 13 март
2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е
била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с
изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията със съобщение на посочен
от него адрес, както и на посочения от него телефонен номер.
Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд –
Русе била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
от Гражданския процесуален кодекс срещу ответника за претендираните в
настоящото производство суми, както и разноски в заповедното производство
за държавна такса в размер на 32,79 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер от
1627,95 лв., присъдена в издадената срещу ответника Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2024г. по описа на Районен съд
Русе, формирана както следва: главница в размер на 1000 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401,64 лв. за периода от
14.03.2019 г до 15.09.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 237,88 лв. за период от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г.; както и лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Претендира направените съдебни
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за
недопустим, доколкото с исковата молба не е представено Приложение № 1 от
Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., от което
може да се установи, че ищецът е придобил права по Договор за паричен заем
кредирект № ***********/14.03.2019 г. В случай, че ищецът обоснове
правния си интерес и докаже активната си процесуална легитимация, счита,
че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва всички наведени фактически
твърдения в исковата молба. Заявява, че ответникът не е сключвал Договор за
паричен заем кредирект № ***********/14.03.2019 г., нито е получавал
заемната сума по него. Оспорва твърдението на ищеца, че „В чл. 31, ал. 3 от
Общите условия по Договор за потребителски кредит страните се съгласили,
че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава“. Нормата на чл. 31,
ал. 3 от представените от ищеца ОУ била с друго съдържание. Оспорва
твърдението на ищеца, че „В чл. 33, ал. 2 от Общите условия било уговорено
„Сити кеш“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени
на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,
посочени от него при подписване на договора за кредит. Нормата на чл. 33, ал.
2 от представените от ищеца ОУ била с друго съдържание.
3
Заявява, че клаузите на т.6.1 и т.6.2 от договора и клаузите на чл. 31, ал.
3, чл. 33, ал. 2 и чл. 37, ал. 3 от ОУ са нищожни. Процесният договор не
отговарял на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, т.т. 7-12, т. 20, т.
26 и т. 27 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, поради което и съгласно
императивната норма на чл. 22 от ЗПК бил недействителен. Нарушен бил и
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Поради, поради несъответствието с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК
процесния договор бил нищожен. Процесният договор бил недействителен,
като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. със
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. Договорът бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, доколкото договорените годишен
процент на разходите на заема и фиксиран годишен лихвен процент са в
противоречие със закона и добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва
била приблизително четири пъти над размера на законната лихва. Договорът
бил нищожен и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 10, във вр. с чл. 146, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗЗП.
В условията на евентуалност, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
позовава на изтекла тригодишна погасителна давност за претендираните от
ищеца:договорна възнаградителна лихва в размер на 401,64 лева за периода
14.03.2019 г. – 15.09.2020 г., както и законна лихва за забава в размер на 237,88
лева за периода 15.09.2020 г. – 26.02.2024 г.
В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В
писмено становище по делото преди съдебното заседание моли да бъдат
уважени предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от
назначения особен представител. Поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 25.07.2024г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във
връзка с което е образувано ч.гр.д. № ****/24г. по описа на РС-Русе. Издадена
била заповед № ***/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
4
410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Х. Г. Х. да заплати на кредитора
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 1000,00 лева – главница; сумата
401,64 лв. – възнаградителна лихва от 14.03.2019 г до 15.09.2020 г.; 237,88 лв.
- лихва за забава от 15.09.2020 г. до 26.02.2024 г.; законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 11.03.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски: 32,79 лева - държавна
такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника Х. Г. Х. на основание чл.47, ал.5 от
ГПК.
Представен по делото е неподписан Договор за паричен заем Кредирект
№ *********** от 14.03.2019 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ********* и
ответника Б.И.Х., по силата на който кредитора се е задължил да предостави
на длъжника в заем сумата от 1000,00 лева. Страните договорили ответника да
върне дадената в заем сума на 18 броя месечни погасителни вноски – четири
по 33,38 лева и четиринадесет по 90,58 лева, в срок до 14.09.2020 г., при
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47,93 %. Така общата сума за плащане е в размер на
1401,64 лева.
Представени по делото са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за
заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет. Според чл. 14, ал.2 от ОУ за
комуникация със заемателя се използват само декларираните от него
телефонни номера и електронна поща.
Представена е по делото Разписка за усвоена от ответника сума в
размер на 1000 лева №*************/14.03.2019 г., неподписана.
Представен е договор за продажба и прехвърляния на вземания от
13.01.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно който се прехвърлят на вземанията на цедента
към цесионера, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит
на физически лица в качеството им на кредитополучатели.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени
от по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу
5
ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № ***/13.03.2024 г. по ч.гр. д. № ****/2024 г. на
РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Предвид на това исковете са допустими.
Съдът е указал на ищеца, че следва да проведе пълно и главно
доказване на заявените в исковата молба факти и обстоятелства, в т.ч. валиден
договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума.
Съдът приема, че ищецът не доказа материалноправната си
легитимация в процеса. Твърдението му, че е придобил вземането по сключен
договор за цесия, оспорено с отговора на исковата молба от особения
представител на ответника, не се доказва, тъй като в представеният договор от
договор за продажба и прехвърляния на вземания от 13.01.2022 г., сключен
между „СИТИ КЕШ“ ООД и ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД липсва
продробно описание на закупените от него вземания на обща стойност
4400115,07 лв. В § 2, т. 2.2 от договора се посочва, че тези вземания са
индивидуализирани в приложение № 1 към договора, но такова приложение
липсва както в заповедното производство, така и в исковото, въпреки
разпределението на доказателствената тежест с доклада. Следователно само
на това основание искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземанията си в
посочената заповед за изпълнение, а на ответника - направените възражения.
В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече – чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за
комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено
6
използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на
разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние. Преди потребителят да бъде обвързан
с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към доставчика
на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и
обем в чл. 8-10 от ЗПФУР информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от
същия закон на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите с електронни изявления се прилага Закона за електронния документ
и електронен подпис /понастоящем Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/. В чл. 18, ал. 3 на ЗПФУР се
предвижда, че преддоговорната информация, както и изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата
страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. В настоящия случай, за доказване на възникналото между
страните правоотношение са представени неподписани документи - договор за
потребителски кредит № ***********/14.03.2019 г., и Общи условия на
„СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, в сила от 08.03.2019г.,
предоставяни чрез интернет, за които по същество се твърди, че са потвърдени
от ответника, но по делото липсва и не е представено заявлението, попълнено
и подписано от ответника Х. Г. Х., с което той първоначално е поискал от
„Сити Кеш“ ООД да му бъде предоставен потребителски кредит и в което да е
посочил размера на искания кредит и начина, по който да му бъде преведен.
Не са представени и доказателства такова заявление да е било разглеждано и
одобрявано от страна на кредитора. Представената по делото разпечатка на
„Лог файл по договор за паричен заем №***********“ по никакъв начин не
доказва горните обстоятелства, доколкото не представлява разпечатка на
електронните записи. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, приложим в настоящия
случай, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
7
носител. Процесният договор се твърди, че е сключен от разстояние, заради
което ищецът с оглед разпределената доказателствена тежест следваше да
представи електронни записи, от които да се установи по безспорен начин, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор за заем,
чието изпълнение се претендира от ищцовата страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронен документ е този по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, наричан Регламент /ЕС/ № 910/2014. Този регламент
определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Ответникът оспорва сключения договор за паричен заем. Във връзка с
това възражение ищецът следваше да докаже твърдението си за сключен
между ответника и „Сити Кеш“ ООД договор за заем от разстояние с
твърдяното съдържание. В настоящото дело, както бе посочено, не се
представиха доказателства от които да е видно, че доставчикът е спазил
изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. Не се доказа наличието на сключен в
електронна форма договор, обективиран в електронен документ, оформен в
съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора са счита за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, но такова
липсва.
Относно наведеното твърдение,че се касае за договор за кредит, който
по правната си същност е реален, съдът намира, че в случая ангажираните по
делото доказателства не водят до извод за предаване на ответника на сумата
от 1000 лева, тъй като представената разписка №*************/14.03.2019 г.
не съдържа подписа на ответника, нито се твърди това обстоятелство.
Напротив, с отговора на исковата молба ответника изрично оспорва да е
8
получавал заемната сума по договора за заем. Съгласно разпоредбата на чл.
240 от ЗЗД, за да се приеме, че има сключен договор за заем, трябва сумата да
е реално предадена от кредитора на кредитополучателя, а такива данни
липсват по делото.
В заключение съдът намира така предявените искове за установяване на
съществуване на вземане в общ размер от 1639,52 лева, формирани както
следва: главница в размер на 1000 лева и акцесорни вземания за заплащане на
договорна лихва в размер на 401,64 лева и заплащане на лихва за забава в
размер на 237,88 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в
съда до окончателното заплащане, за неоснователни и недоказани, поради
което и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски възникват за ответника, но такива не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. "България" № 81, представлявано
от управителите Петр Валента и Христо Маринов за признаване за
установено, че Х. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. Лисец, № 3, вх.
В, ет. 5, ап. 9, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. "България"
№ 81, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов
сумата в общ размер от 1639,52 лева, формирана както следва: главница в
размер на 1000,00 лева, договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 401,64 лева за периода от 14.03.2019 г до 15.09.2020 г. и законна
лихва за забава върху главницата в размер на 237,88 лева за период от
15.09.2020 г. до 26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда -11.03.2024г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ***/13.03.2024г. по ч. гр. д. №
****/2024 г. по описа на РС –Русе, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Русе, в
9
двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10