№ 6160
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110142574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. П. СТ. против „ФБ“ ЕООД с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 63 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 487573/13.03.2017 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба на
20.07.2021 г. до окончателно погасяване на вземането.
Съгласно чл.113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл.119, ал. 3 ГПК за тази специална подсъдност съдът следи
служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че
към момента на подаване на исковата молба на 20.07.2021 г. настоящият адрес на ищеца е
бил в гр. Сопот.
Предвид поддържаните в исковата молба твърдения за нищожност на сключен между
страните договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил в
заем на ищеца сумата в размер на 700 лева, съдът намира, че ищецът притежава качеството
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Потребителят не губи това качеството при
отсъствие на сключен договор, нито когато отрича качеството си на страна, обвързана от
такъв договор поради нищожност на съглашението. Физическото лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си
потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато
претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския
договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон, в
който смисъл е и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV
ГО. Следователно за приложимостта на чл. 113 ГПК не е релевантно правното основание на
претенцията, а качеството на потребител на една от страните по производството.
Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните, е от значение за
качеството потребител на едно физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК, в
който смисъл е и Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г. на ВКС, II ТО.
Доколкото се оспорва дължимостта на вземания, произтичащи от договор за кредит ищецът
притежава качеството на потребител по смисъла на разпоредбата на §13, т.1 ЗЗП.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
1
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела. За тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото - чл.119,
ал. 3 ГПК. Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани
по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в
правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, в който смисъл е и
Определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, II ТО. Специалните
правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК,
поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за
местната подсъдност на настоящото дело. Исковата молба по делото е подадена след
влизането в сила на изменението на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на
районния съд по настоящия адрес на ищцовата страна – РСК
Ирелевантно за изводите на съда е обстоятелството, че след подаване на исковата
молба на 01.11.2021 г. ищецът е променил настоящия си адрес в гр. София, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 120 ГПК настъпилите след подаването на исковата молба
промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не се зачитат в
какъвто смисъл е и константната съдебна практика намерила израз в Определение № 95 от
29.01.2012 г. по ч. т. д. № 670/2012 г. на ВКС, I ТО.
По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 113 ГПК, Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 42574/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РСК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2