МОТИВИ по НОХД №30148/2011 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият И.С.Т. е обвинен в това, че на 14.05.2010 г. в с. Николово, обл. Монтана, при условията
на опасен рецидив, отнел с владението на Д.Т.П. xxx движими вещи – 16 бр. чугунени
скоби с диаметър 200 мм., тип “жибо” на обща стойност 176 лв. без съгласието на
собственика и с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 1 НК вр. с 194 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а” и”б” НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като
признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъплението да му наложи
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което същият да изтърпи
ефективно при строг режим, както и да го осъди да заплати разноските по делото.
Подсъдимият Т. се признава за виновен и моли съда за
снизхождение, тъй като има две деца – на 16 и на 14 години, за които сам се
грижи, тъй като майка им го е напуснала. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание,
като изразява съжаление за стореното, като заявява на съда, че е извършил
деянието от глупост.
Служебният защитник на
подсъдимия – адв. Мая Кирилова изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК
и моли съда да определи наказание като приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК
и приеме, че са налице множество смекчаващи вината на Т. обстоятелства от което
следва приложението на чл. 55 НК, тъй като той е по-благоприятен за същия и
предлага съдът да определи наказанието му в размер на три месеца лишаване от
свобода.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.С.Т. е осъждан многократно за престъпления
против собствеността /пет присъди/, видно от справка за съдимост peг. №758/12.04.2011
г. на БС при Районен съд – Самоков. С оглед осъжданията му, деянието предмет на
настоящето обвинение, се явява извършено от Т. в условията на опасен рецидив по
чл. 29 от НК.
Подсъдимият С. xxx. Живее от дълго години в с. Д. Б., община
Монтана на адрес – ул. “ xxxx От жената,
с която е живял на семейни начала има две деца – на 14 и 16 години. Безработен
е и е изтърпял наказание лишаване от свобода по последната присъда на дата 27.04.2007
г.
Свидетелката Д.П.Т. xxx. Тя и брат й притежават
наследствена къща в с. Николово обл. Монтана, на улц. “Втора” №2, която към
момента е необитаема. В тази къща по данни на Т., там се отглеждат само животни
от брат й.
На дата 14.05.2010 г. свидетелката Т. била на гости на
брат си в с. Николово, в къща, недалеч от наследствената им. Случайно, към 22.30
часа тя излязла на двора и забелязала силует на човек около оградата на старата
им къща, но не обърнала внимание.
Към 23.00 часа същата вечер, съседът им свидетеля Светослав
Замфиров чул шум от каруца движеща се по пътя за гр. Монтана. Обхванат от
подозрения, че това може да са цигани обиращи пустеещите къщи в селото, той
веднага излязъл на пътя. Видял отдалечаваща се каруца по пътя с два мъжки
силуета в нея. Прибрал се, но не след дълго чул шум от хвърлени железа в имота,
съседен на неговия – този на Д. Тодрова и брат й Симеон Каменов. Свидетелят Замфиров
ведната се обадил на домашния телефон на Каменов, че има някакви непознати в
двора на къщата им.
Т. веднага извикала племенника си – свидетеля Р.С.Т. и
веднага отишли на място. На светлината на фаровете от автомобила те забелязали,
че двама мъже, като единият излизайки от къщата успял да избяга. Другият мъж се
насочил през двора през засятата люцерна и прескочил оградната телена мрежа в
опит да избяга и се скрие. След оградната мрежа обаче съществувал дълбок дол
обрасъл с гъсти храсти. Така, мъжът останал блокиран там до идването на
органите на полицията, които повикала Т..
На място било установено, че извършителят е подсъдимият И.С.Т.,
добре известен на полицията. Същият заявил, че е сам и доброволно предал чувал
с 16 бр. чугунени водопроводни скоби.
Разказал, че преди дни, минавайки с каруцата през с. Николово,
си “харесал” една къща на края на селото, сторила му се изоставена и решил да
открадне оттам железа, които да предаде. Забелязал, че железни скоби държат
металните капаци на плевнята в двора и решил да се качи на покрива и да
открадне всички железа. Заявява, че на 14 май 2010 г. е бил сам в каруцата, качил
се на покрива, върху циглите и започнал да откачва металните водопроводни скоби
/тип “жибо”/ и да ги хвърля на земята. Прибрал общо 16 броя от същите и искал
да ги натовари в каруцата. Тогава дошли собствениците, осветили го с фаровете
на автомобила си и той побягнал. Т. предал отркраднатите
вещи на полицейския служител – свидетеля А.И., а с Разписка от 14.05.2010 г. /л.
19 от ДП/, същите били върнати на Д.П..
От заключението на извършената на ДП съдебно - оценителна
експертиза, което съдът приема като обективно и безпристрастно дадено, се
установява, че стойността на 16 бр. чугунени скоби с
диаметър 200 мм., тип “жибо” е в размер на 176 лв.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното самопризнание от подсъдимия Т. и доказателствата събрани в
досъдебното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с 194 ал. 1 НК затова, че на 14.05.2010 г. в с. Николово, обл. Монтана, при условията на
опасен рецидив, отнел с владението на Д.Т.П. xxx движими вещи – 16 бр. чугунени
скоби с диаметър 200 мм., тип “жибо” на обща стойност 176 лв. без съгласието на
собственика и с намерението противозаконно да ги присвои.
Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимият
е осъждан с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като
му е налагано наказание лишаване, което той е изтърпял ефективно. От
изтърпяването на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези
обстоятелства, настоящото деяние се явява извършено при условията на „опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. “а” и “б” от НК и правилно е
квалифицирано по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините
за извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от
субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт
върху вещта.
С оглед установената фактическа обстановка и във връзка
със съдимостта на Т. съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и
съдът го призна за виновен.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът
взе предвид вида на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК, законът
предвижда наказание от 2 до 10 години лишаване от свобода. При индивидуализацията
на наказанието по отношение на Т., съдът
прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в случаите по
чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се извършва
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата
на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ла. 4 НПК предвижда възможност
да съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице
условията за това, като при едновременно наличие на предпоставките на
разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в настоящата си редакция е
в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което подсъдимият е обвинен е извършено
на 14.05.2010 г., т. е., след влизане в сила на изменението на чл. 58а НК.
Определяне на наказанието при условията на чл. 58а ал.
1 НК:
При обсъждане на размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите на Общата част на НК и
съответното намаляване на така определеното наказание с една трета, то съдът
намира, че така определеното наказание по размер ще бъде по-неблагоприятно за
него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на предпоставки за
приложение на чл. 55 НК. това е така, защото в настоящият случай са налице
превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на Т.. Отегчаващите са следните - подсъдимият е личност със
завишена обществена опасност, поради наличието на общо пет влезли в сила
присъди, като никоя от тях не е оказала подходящото превантивно и възпитателно
въздействие върху него. От друга страна, смекчаващите са, че Т. несъмнено е с нисък социален статус, като на грижите
му са оставени от майка им две деца - на 14 и 16 години, като в периодите, когато
същият е в Затвора за тях полагат грижи възрастните му родители. Т. е трайно безработен. Смекчаващи вината обстоятелства
са и признанието на вината, направено още на ДП, което е спомогнало за
разкриване на обективната истина /подсъдимият веднага е разказал на свидетелите
А.И. и Б.Н. откъде и как е откраднал вещите/, пълното възстановяване на същите и ниската им
стойност.
В случая са налице едновременно условията по
ал. 1 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК. В такъв случай, съдът е длъжен да
приложи само чл. 55 НК, ако това е по-благоприятно за подсъдимия. Ако при
приложение на чл. 58а ал. 1 НК на подсъдимия Т. се определи наказание при
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, т. е., към средния
размер, то би се получило наказание в размер 2+10=12:2= 6 години, което намалено с 1 / 3 съгласно чл. 58а ал. 1 НК е наказание лишаване от свобода в размер на 4 години.
Налице е обаче превес на смекчаващите вината
обстоятелства според настоящия съдебен състав и при определяне на вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, като
прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и отчитайки наличието на специален минимум,
непозволяващ замяната на наказание ЛОС с друг вид, съдът определи наказание на Т. под минималния размер, предвиден в закона, а именно
една година лишаване от свобода. Несъмнено спазвайки разпоредбата на чл. 58а ал.
4 НК, съдът следва да приложи само чл. 55 НК, тъй като
наказание в размер на 1 г. лишаване от свобода несъмнено е по-благоприятно от
определеното по чл. 58а ал. 1 НК – от четири години лишаване от свобода.
Наказанието по отношение на Т. следва да се определи на
основание чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с 194 ал. 1 НК вр. с чл. 29 ал. 1 б. ”а”
и”б” НК вр. чл. 58а ал. 4 НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК – в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС той да изтърпи
при първоначален “СТРОГ” в Затвор или Затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на Т. и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия Т. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 50 лв. - направени по делото
разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: