Р Е Ш
Е Н И Е №
39
гр. Сливница, 14.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI-ти
състав, в публично заседание
на трети април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното
от съдията НАХ дело № 644 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.
Иванов Д., ЕГН ***********, срещу наказателно постановление № 1704 от
14.11.2012 г., издадено от Ива Пламенова Григорова - началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се иска отмяна
на наказателното постановление, като в същата не са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Същото се оспорва досежно наложената с
постановлението санкция. Не се оспорват фактическите констатации в АУАН и
издаденото въз основа на него НП.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна - ОДМВР
София, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с
което преписката е изпратена на РС- гр. Сливница, е направено искане жалбата да
бъде оставена без уважение и съдът да потвърди наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди
доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на 27.07.2016 г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена
на 05.08.2016г.).
На 29.10.2012 г., около 16.50
часа, жалбоподателят Д. Иванов Д. ***, като се движел с управлявания от него
лек автомобил марка „Форд Орион“ с рег. № СА 35 66 АТ , собственост на Цветан
Стоилов Андонов от гр. София, по ПП I-8,
категория М-1 в района на 34-ти км., в посока на движение към
Калотина, където бил спрян за проверка. В хода на проверката се установило, че
няма залепен валиден винетен стикер и жалбоподателят не представил квитанция за платена винетна такса от
категорията К-3 за движение по републиканската пътна мрежа за 2012 г. За
констатираното нарушение В.П.В. - мл. автоконтрольор при СПП-ОДМВР гр. София, в
присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – И.Т.Т., издал на жалбоподателя
АУАН бл. № 455633, за това че на 29.10.2012 г., около 16.50 часа, по главен път
ПП I-8, в района на 34-ти км.,
с посока на движение към Калотина, управлява л.а. марка „Форд Орион“ с рег. СА
3566 АТ, собственост на Цветан Стоилов Андонов от гр. София, като допуска
следното нарушение: Няма залепен винетен стикер и не представя квитанция за платена
винетна такса за съответната категория МПС „К3“, за движение по републиканската
пътна мрежа за 2012г.; При проверката не
представя контролен талон към СУМПС, с което нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл.
100, ал.1,т.1 ЗДвП. С АУАН са иззети като доказателства данни от ЛК №*********,
издадена на 26.07.2012г.
Актът бил надлежно
предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал като отбелязал, че не е
закупил винетен стикер. В срока по чл.44 от ЗАНН не е постъпило писмено
възражение срещу АУАН .
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и атакуваното НП, в което АНО е приел, че на 29.10.2012г., около
16.50 ч. на път 1 клас, №8, км.34, Д. Иванов Д., като водач на МПС - лек с рег.
№ СА3566АТ, извършил: при проверка на ПП1-8, 34км., посока Калотина, водачът не
представя квитанция и няма залепен валиден винетен стикер на челното стъкло от
категория К3, за движение по републиканската пътна мрежа за 2012г. Не представя
контролен талон към СУМПС, с което извършил: движи се по републиканските пътища
без платена винетна такса по чл.10, ал.2 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.
139, ал. 5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 300 лв.; не носи контролен талон към свидетелството за
управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100,
ал.1, т.1предл.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП му наложил наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства:
Заповед № Iз-1745/28.08.2012 г. на
министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач, както и гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите В.П.В. (очевидец и
актосъставител) и И.Т.Т. (очевидец и
свидетел при съставянето на АУАН), с които се потвърждава описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, и които се подкрепят и от останалите доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
От процесуална гледна
точка, АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи
необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Деянията са достатъчно
индивидуализирани по време и място. Относно нарушението по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, са посочени всички съставомерни признаци. Отразена е номерацията на пътя
от републиканската пътна мрежа и е посочен пътния участък с точност до пътен
километър.
АУАН е съставен веднага
при констатиране на нарушенията, в присъствието на жалбоподателя и при спазване
на процесуалните изисквания по чл.43 от ЗАНН. Същият се явява годна основа за
издаденото на НП, с което е наложено предвидените в закона размер наказания
– на основание 183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП, глоба в размер на 10 лева и на основание чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
глоба в размер на 300 лева.
С деянията си, жалбоподателят е осъществил съставите по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП,
като е управлявал МПС, без да е заплатена съответната такса и залепен винетен
стикер за автомобила удостоверяващ това, каквато е и функцията на винетния
стикер, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 и т.2 от ЗП. По делото
страните не спорят по тези факти. В АУАН, жалбоподателят саморъчно е написал,
че не е закупил винетен стикер. За това съдът приема, че е установен
отрицателния факт, че дължимата винетна такса за движение по републиканската
пътна мрежа не е била заплатена от жалбоподателя. Не е представил и контролен
талон към СУМПС.
По отношение приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай не се
разкриват особени допълнителни обстоятелства, от които да се направи извод за
по-ниска степен на обществена опасност, доколкото процесните деяния са
формални, а последните са обявени от законодателя за наказуеми, тъй като е
приел, че същите накърняват установения ред на държавно управление в значителна
степен, обосноваващо нуждата от защитата на обществените отношения, преди
настъпването на други вредни последици.
От субективна страна жалбоподателят
е реализирал съставите на нарушенията,за които е санкциониран, по
непредпазливост, тъй като не се е съобразил с изискванията на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, но е
бил длъжен и е могъл да се съобрази с тях.
С жалбата се атакува
наказателното постановление само досежно наложената санкция.
Предвидените в закона
санкции са в твърд размер и поради това не подлежат на допълнителна преценка на
обуславящите отговорността обстоятелства.
Въпреки, че по делото се
установиха извършените нарушения и обстоятелствата при, които са били
извършени, съдът служебно констатира, че по делото не са представени
доказателства за компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган, което само по себе си е съществено нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното с жалбата наказателно
постановление.
Според правилото въведено
с нормата на чл.37, ал.1 от ЗАНН, АУАН могат да съставят длъжностни лица: по б. „а” - посочени изрично в съответните
нормативни актове; по б. „б”- определени от съответните ръководители на
ведомствата, организациите, областните управители и кметове на общините, на които е възложено
приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В
случая нарушенията, предмет на разглеждане в настоящото производство са по
ЗДвП, като съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушения на този закон се съставят от длъжностни лица от службите
за контрол, предвидени в този закон.
От приложената към
административно наказателната преписка заповед № Із – 1745 от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните
работи, издадена на основание чл.189,
ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2 вр. с чл.47, ал.1, б. „а”
от ЗАНН и чл.21, т.11а от ЗМВР, е видно, че със същата са определени длъжностните лица от МВР, които
могат да съставят АУАН и да издават НП. Относно въпросните лица, съгласно т.3
от същата заповед, до 30 декември всяка
година директорите на ОДМВР издават поименна заповед за определяне на лицата по
т.1.3. Такава поименна заповед обаче не е приобщена към доказателствения
материал по делото, като част от административнонаказателната преписка по
издаване на наказателното постановление.
При това положение
данните по делото не позволяват на съда да установи, материално правната
компетентност на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения от категорията на процесните, както и тази на
административно наказващия орган. Задължението в тази насока е на административнонаказващия
орган/чл.60, ал.2 от ЗАНН/ .
По изложените съображения
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 1704 от 14.11.2012
г., издадено от Ива Пламенова Григорова - началник група към ОДМВР София,
сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 предл.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
Решението може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: