Решение по дело №6052/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2287

 

гр.Пловдив, 13.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

             ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6052 по описа за 2019 година на ПРС, и  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

             Обжалвано е Наказателно постановление № 1150 от 13.08.2019г.,  издадено от Заместник – Кмет “Обществен ред” на Община Пловдив – град Пловдив, упълномощен със заповед №19ОА-1407/18.06.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Б. Д.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.43, ал.3, вр. чл.40, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.; Изм. и доп. с Решение № 415, Протокол № 19 от 12.11.2018г./ е наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 /петдесет / лева  за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.

           С жалба от Б. Д.А.  се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. В жалбата се представят доводи по същество на искането за отмяна на НП.

           Жалбоподателят редовно призован, се явява и участва лично в наказателното производство. Поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира гласни доказателства. В пледоарията си направи искане за отмяна на НП тъй като не е паркирал на номер 62 посочен в наложената глоба с фиш, тъй като има спирка на градския транспорт срещу този номер.

            Въззиваемата страна Община Пловдив – град Пловдив редовно призована, в съдебно заседание  се представлява от юрск.Т. която представя становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи относно наказателното постановление като  законосъобразно и  поиска от съда да го потвърди.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            С  обжалваното наказателно постановление на Б. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за административно нарушение на разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив изразило се в това, че на 29.06.2019г. в гр.Пловдив, на бул.“Х.Д.“ № ***, в 22:05 часа паркира МПС, марка „Опел“ с ДК № *** върху тротоара без разрешение от администрацията и собственика на пътя.

            От фактическа страна съдът установи следното:

            На 29.06.2019г. в гр.Пловдив, 22:05 часа  на бул.“Х.Д.“ до № *** свидетел Б.Я.Б., на длъжност ***към ОП“Общинска охрана“ наложил глоба с фиш № **********, в отсъствие на водача, със залепване на стъклото на паркиран на тротоара лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ***, представляващо нарушение по чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. С възражение от 01.07.2019г. до Община Пловдив жалбоподателят Б. А. оспорил наложената глоба. В съответствие с разпоредбите на закона на 26.07.2019г. от свидетел Б. е бил съставен против жалбоподателя А. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № КТ 040095 за това, че на 29.06.2019г. в  22:05 часа в обект  находящ се в гр.Пловдив, на бул.“Х.Д. № ***  е паркирал МПС марка Опел с ДК № ***върху тротоара на посочения адрес без разрешение от собственика на пътя или администрацията. Съгласно съставения акт нарушението е установено с глоба с фиш № **********/29.06.2019г.  и е в размер на 50 лева. С възражение с вх. № 19 П-7536/02.07.2019г. до Община Пловдив, г-н А. заявява че не е съгласен с наложената му глоба и я оспорва. С писмо с изх. № 19 ДР-1199(1)/04.07.2019г. г-н А. е поканен в офиса на ОП“Общинска охрана“ за съставяне на АУАН съгласно действащото законодателство. Видно от известието за доставка, поканата е получена лично от г-н А. срещу подпис на 06.07.2019г., като е посочено че с това са нарушени следните законови разпоредби: чл.6, ал.2 от  Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.; Изм. и доп. с Решение № 415, Протокол № 19 от 12.11.2018г./  Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя А. който саморъчно е вписал в графата за възражения/обяснения: „ ще представя своите възражения на по – късен етап“. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени обяснения от жалбоподателя.

          На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя А.. Издаденото НП в срок пред РС Пловдив е обжалвано от Б. А..

           При така установеното от фактическа страна съдът нарави следните изводи:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда от  наказаното лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.           

          Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

          За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

             При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По линия на служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

              Видно от разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, приета от Общински съвет Пловдив с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.; Изм. и доп. с Решение № 415, Протокол № 19 от 12.11.2018г. / НРСППППСТГП/, се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най - малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, във всички останали случаи не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите. Видно е, че с посочената норма са отразени няколко основни изисквания за водачите, които касаят престоя и паркирането на територията на гр.Пловдив. В обжалваното НП е отразено, че собственикът на автомобила неправилно паркира върху тротоара, без разрешение на собственика или администрацията /изобщо не е конкретизирано кой е собственикът на пътя и чия администрация следва да даде съгласие/, каквото условие обаче не е предвидено в разпоредбата на чл.6, ал.1 или ал.2 от Наредбата. В същата за разрешение за паркиране се говори в нормите на чл.14 и чл.18 от наредбата. В тази връзка и в случая при изписване на нарушението не са съобразени конкретно предвидените в чл.6 от НРСППППСТГП хипотези, като поведението, което е описано не очертава нито една от тях, а единствено, като се вземе предвид и разпита на свидетеля, би могло да се счете, че най-вероятно се касае до паркиране на място, което не е определено от собственика на пътя или администрацията. „Описанието“ на нарушението в НП обаче води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото не става ясно дали се твърди същият да е паркирал върху тротоар, за който това не е било определено изрично от собственика на пътя или администрацията, или е паркирал превозно средство с максимална маса над посочената допустима такава в нормата на чл.6, ал.1 от Наредбата, или не е паркирал успоредно на оста на пътя, а по друг начин, или пък да е паркирал така, че да не е оставил най-малко 2 метра от страната на сградата за преминаване на пешеходци. В тази насока и описанието на твърдяното нарушение, дадено в обжалвания акт, е изключително семпло и недостатъчно и възпрепятства възможността на наказаното лице да ангажира адекватно защитата си, както и съдът да извърши проверка дали установеното поведение действително осъществява състав на нарушение и какво точно, като има предвид конкретните факти около неговото извършване и като се има предвид, че нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата касае всички останали случаи, които не са описани в ал.1 на чл.6 от Наредбата.

           Допуснатите нарушения са съществени  такива и са довели до незаконосъобразност на административно наказателното производство, до един необоснован акт за налагане на административно наказание, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.            

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1150 от 13.08.2019г.,  издадено от Заместник – Кмет “Обществен ред” на Община Пловдив – град Пловдив, упълномощен със заповед №19ОА-1407/18.06.2019г. на Кмета на Община Пловдив, с което на Б. Д.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.43, ал.3, вр. чл.40, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето с Протокол №1 от 19.01.2012 г.; Изм. и доп. с Решение № 415, Протокол № 19 от 12.11.2018г./ е наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 /петдесет / лева  за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.

 

               Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

                                                     

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.