№ 3576
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110163408 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. И. Т., поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на
своя попечител Ю. И. Т., за сумата от 2037,94 лева – главница по договор за кредит №
40006693874/19.11.2021г. при настъпила предсрочна изискуемост на кредита, ведно със законната
лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 215,32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 26.12.2021г. – 07.03.2023г., сумата от 76,88 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.03.2023г. – 27.04.2023г., сумата от 823,59 лева – възнаградителна
лихва за периода 25.02.2022г. – 07.03.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22526 по описа за 2023г. на СРС, 64 -ти състав.
Съгласно чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3, пр.2 ГПК с исковата молба са предявени и осъдителни
искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 494,45 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,
ведно със законната лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1388,34 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 25.05.2023г. по ч.гр.д. № 22526 по описа за
2023г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021г. сключил с ответницата договор за потребителски кредит
№ 40006693874 при следните параметри : размер на кредита от 2100 лева, срок на договора от 36
месеца, размер на месечната вноска от 102,26 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 49,06 %,
годишен лихвен процент – 41 %, общо задължение по кредита – 3681,38 лева. Била поискана и
закупена допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 525 лева и услуга
„Флекси“ срещу възнаграждение от 1470 лева, като размерът на дължимата вноска по закупените
допълнителни услуги бил 55,41 лева. Сумата по кредита била преведена на ответниците в деня на
сключване на договора по посочена от ответницата банкова сметка. Закупуването на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ било по изцяло по желание на ответницата, като те
съдържали следните възможности : приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен
1
брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Ответницата не изпълнила поетите
договорни задължения, като направила само две пълни и една частична погасителни вноски, като
при това ищецът обявил на ответницата, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез изпращане на писмено уведомление на адрес, посочен от ответницата, но
уведомлението се върнало като непотърсено. Предсрочната изискуемoст настъпила на 07.03.2023г.
От ответницата били направени плащания в общ размер на 354,80 лева, като претендираните
задължения останали непогасени.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Оспорва твърдението, че ищецът е изпълнил задължението си за превеждане на сумата от
2100 лева по сметка на ответницата. Позовава се на унищожаемост на договора за кредит на
основание чл.31, ал.1 ЗЗД, обоснована с твърдението, че към датата на сключване на договора
макар и формално дееспособна ответницата не е разбирала свойството и значението на
извършваните от нея действия, нито е осмисляла правните последици от същите. Ответницата е
имала умствена изостаналост, който когнитивен дефицит я правел лесно внушаема и лесно
достъпна за манипулиране от други лица. При това била ограничена способността й да взема
решения в полза на своите интереси. Описаните дефицити били трайни и необратими. В подкрепа
на изложеното се позова на решение от 30.06.2022г. по гр.д. № 2081/2022г. на СГС, с което
ответницата е поставена под ограничено запрещение. Поради това се иска да се постанови
решение, с което да се унищожи процесният договор за кредит и да се отхвърлят предявените
искове. При условията на евентуалност се прави възражение за недействителност на договора за
кредит на основание чл.22 ЗПК, обосновано с това, че в договора не са посочени условията за
прилагане на лихвения процент, размера на възнаградителната лихва, каква част от месечната
вноска представлява главница и каква – лихва, не била посочена годишната база за изчисление на
възнаградителната лихва, не била посочена в погасителния план последователността на
разпределение и погасяване на дължимите по кредита суми, не било ясно каква част от цената от
пакетите от допълнителни услуги следва да се плаща всеки месец от длъжника, т.е. какъв е делът
им от месечната погасителна вноска. При това съдържанието на договора за кредит не отговарялo
на изискванията по чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Отделно от това клаузите, с които са договорени
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, били недействителни като неравноправни, защото
били уговорени в нарушение на чл.10а, ал.2 ЗПК, вр. чл.143, т.19 ЗЗП. Освен това противоречали и
на добрите нрави. Клаузата относно възнаградителната лихва също била уговорена в нарушение на
добрите нрави и затова била недействителна като надвишаваща трикратния размер на законната
лихва към датата на сключване на договора.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже възникване на твърдяната облигационна връзка по договор
за паричен заем, сключен с ответницата, че ответницата е усвоила заемната сума, уговорен размер
на възнаградителната лихва и уговорка между страните за предоставяне на ответницата на
допълнителни услуги срещу твърдяното възнаграждение.
В тежест на ответницата по предявения насрещен иск по чл.31, ал.1 ЗЗД е да докаже, че към
датата на сключване на твърдения договор за кредит макар и дееспособна не е могла да разбира
значение на извършваните от нея действия или да ръководи постъпките си.
Не спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на
19.11.2021г. между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата Д. И. Т. е сключен
договор за потребителски кредит № 40006693874 при следните параметри : размер на кредита от
2100 лева, срок на договора от 36 месеца, размер на месечната вноска от 102,26 лева, годишен
процент на разходите (ГПР) – 49,06 %, годишен лихвен процент – 41 %, общо задължение по
кредита – 3681,38 лева. Съгласно договора е поскана и закупена допълнителна услуга „Фаст“ срещу
възнаграждение в размер на 525 лева и услуга „Флекси“ срещу възнаграждение от 1470 лева, като
размерът на дължимата вноска по закупените допълнителни услуги бил 55,41 лева. Уговорено е, че
общото задължение по кредита и закупената допълнителна услуга е 5676,38 лева, като общият
размер на дължимата месечна вноска е 157,67 лева.
На първо място следва да бъде разгледан насрещният иск по чл.31, ал.1 ЗЗД.
2
Съгласно нормата на чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. В случаите на
чл.31, ал.1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице
към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на
чл.31, ал.1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи
действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение,
въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва
разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите
на лицето да действа разумно. Поради това на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и
договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да
ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под
запрещение – така е прието в Тълкувателно решение № 5/2020г. по тълк.д. № 5/2020г. на ОСГТК на
ВКС.
Конкретното състояние на дееспособно лице към датата на сключване на договора следва
да изключва способността му да формира разумно волеизявление. Законът не се интересува от
причините за това състояние на недееспособност и неговата продължителност. Невъзможност за
разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбирани "свойствата" на
действията, което означава нарушена способност лицето да съзнава съдържанието на своята
дейност, в това число средствата, които използва и целта, която преследва.
В конкретния случай ответницата се е позовала на умствена изостаналост като причина за
невъзможност да разбира значението и да ръководи действията си към датата на сключване на
договора за кредит. В тази връзка е изслушано заключение по съдебно – психиатрична експертиза,
събрани са свидетелски показания, както и писмени доказателства.
От заключението по съдебно – психиатричната експертиза, което се кредитира от съда
съгласно чл.202 ГПК, се установява, че след извършен личен преглед и запознаване с
медицинската документация вещото лице е заключило, че ответницата страда от лека умствена
изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение (F70.1 по
МКБ 10). Заболяването представлява степен на слабоумие. Според заключението когнитивният
дефицит в общата психична незрялост нарушават годностите на ответницата да разбира и
ръководи действията си в различни социални ситуации, особено с отложени във времето
последствия, правят я внушаема и лесно достъпна за манипулиране от други лица. Ограничена е
способността на ответницата да взема решения в полза на своите интереси. Описаните дефицити са
трайни и необратими. Ответницата се води на отчет при ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ –
София град и страда от лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението,
изискващото грижи и лечение. Поради заболяването си същата проявява некритичност и лесна
манипулируемост, като това е станало причина за извършване на действия, увреждащи нейните
интереси при липса на психична годност за свободно и критично волеизявление. Вещото лице е
заключило, че към датата на сключване на договора – 19.11.2019г., ответницата не е притежавала
психична годност за свободно и критично волеизявление, т.е. не е могла да разбира и ръководи
постъпките си. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е
допълнило, че поради интелектуалния дефицит и разстройство във волевата сфера ответницата не
разполага с психична годност за свободно и критично волеизявление, като тя не схваща
пълноценно естеството на извършения правен акт и последиците от него.
От изслушаните показания чрез разпит на свидетелите Д. И. и Г.Т., които имат
непосредствено впечатление за поведението на ответницата, се установява, че последната проявява
признаци на психично заболяване, което може да се установи в обикновен разговор с нея. Тя
издавала нечленоразделни звуци. Работела в място, на което били наемани хора с увреждания, като
същата има психично заболяване. Тя изпълнявала безкритично всичко, което й се каже. Била
сключвала договори за кредит, като лично не вземала решение за теглене на кредит, а й било
оказано влияние от друга жена, която идвала да я търси на работа или пращала други лица да я
3
търсят. Изтегляните пари от договорите за кредите не отивали в нейна полза и същата не е
разполага с парите, получени по взетите кредити. Ответницата била много доверчива, поведението
й било като на малко дете – наивно и добро.
Съдът кредитира така събраните свидетелски показания като последователни, взаимно
допълващи се и съответни на останалите доказателства по делото.
От събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение №
1653/30.06.2022г. на СГС по гр.д. № 2081/2022г. ответницата е поставена под ограничено
запрещение. С експертно решение № 0627 от 18.03.2021г. на ответницата е призната 75 % трайно
намалена работоспособност. Сред заболяванията, описани в мотивите на експертните решения, е
посочена лека умствена изостаналост, датиращо от ранно детство, със значително нарушение на
поведението, изискващо грижи и лечение. С експертно решение № 93681 от 12.12.2023г. на ТЕЛК
на ответницата е призната 83 % трайно намалена работоспособност. Сред заболяванията, описани в
мотивите на последното е посочена лека умствена изостаналост с когнитивен дефицит,
недооценъчност, емоционална лабилност и трудности в справянето.
От така събраните доказателства се налага безспорния извод, че към датата на сключване на
процесния договор за кредит – 19.11.2021г., ответницата е страдала от леко умствено изоставяне,
което е опорочило възможността й разумно да формира вътрешна воля, насочена към пораждане на
правните последици на процесния договор. Ответницата не е била в състояние поради вроденото си
психично заболяване да действа разумно, съзнателно и свободно, без външна намеса да формира и
да изразява волята си при сключване на процесния договор за кредит. При това насрещният иск по
чл.31, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като се постанови унищожение на процесния
договор за кредит. От това следва, че процесният договор като унищожаем не е произвел правни
последици и предявените от ищеца искове следва да се отхвърлят, без да е необходимо да се
обсъждат останалите възражения за недействителност на договора за кредит.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само адв. И. К., предоставил безплатна
правна помощ на ответницата. На същия на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер на 803,65 лева съгласно чл.7, ал.2, т.3
НМРАВ (сегашно наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА договор за кредит № 40006693874 от 19.11.2021г. по насрещен иск по
чл.31, ал.1 ЗЗД, предявен от Д. И. Т., ЕГН **********, поставена под ограничено запрещение,
действаща със съгласието на своя попечител Ю. И. Т., със съдебен адрес : гр. София, бул.
„Македония“ № 4, ет.1, ап.2 – адв. К., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1
ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В срещу Д. И. Т., ЕГН **********,
поставена под ограничено запрещение, действаща със съгласието на своя попечител Ю. И. Т., със
съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 4, ет.1, ап.2 – адв. К., за сумата от 2037,94 лева –
главница по договор за кредит № 40006693874/19.11.2021г. при настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 215,32 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 26.12.2021г. – 07.03.2023г., сумата от 76,88 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2023г. – 27.04.2023г., сумата от
823,59 лева – възнаградителна лихва за периода 25.02.2022г. – 07.03.2023г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22526 по описа за 2023г. на СРС, 64 -ти
състав, както и предявените по реда на чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3, пр.2 ГПК осъдителни искове по
4
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 494,45 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със
законната лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1388,34 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания съдът е отказал
издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 25.05.2023г. по ч.гр.д. № 22526 по описа за
2023г. на СРС, 64 – ти състав.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, да плати на адв. И. Л. К., адрес на
упражняване на дейността : гр. София, бул. „Македония“ № 4, ет.1, ап.2, на основание чл.38, ал.2
ЗА сумата от 803,65 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5