О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2203 03.08.2020 г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на трети
август през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1767 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебнаинстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в ОДМВР-Бургас, против Решение № 1204/02.06.2020г., постановено по гр.д.№ 747/2020г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на И.Т.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 826,76 лева, представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 113,97 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.01.2017г. до 02.02.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 03.02.2020 година до окончателното й плащане, сумата 108,82 лева,представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 826,76 лева поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.04.2017г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба на 02.02.2020 година, както и сумата 300 лева , представляваща разноски, направени по водене на делото;въззивникът е осъден да заплати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 300 лева ,от които сумата 100 лева , представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Твърди се във въззивната жалба,
че неправилно е уважена претенцията на
ищеца, тъй като безспорно било установено по делото, че положения от ищеца
нощен труд бил отчетен и заплатен; неправилно районният съд преизчислил положеният от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата
по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се
преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали
правилата на действалите към процесния
период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал
текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. било
предвидено, че за държавните служители
на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа,
като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1
/т.е. 8 часа нощен труд, равни на
7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на
8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден
труд би бил налице само в случай, че
служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който
смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г.
и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
за да се обоснове от БРС препращане по
аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове,моли се за
присъждане на разноските по делото.
В законовия
срок против въззивната жалба е предявен писмен отговор от въззиваемата страна,представлявана от
адвокат С.И., в който се заявяват
съображения и доводи за неоснователност на същата; моли се въззивната жалба да
бъде оставена без уважение и да се присъдят на ищеца разноските за адвокатско
възнаграждение.
Никоя от страните не заявява доказателствени
искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1767/2020г. по описа на Бургаски
окръжен съд, за което препис от
настоящето определение се изпрати на всяка от страните по делото, а на
въззивника се изпрати и препис от писмения отговор на въззиваемия по делото.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.