№ 3942
гр. София, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20211110167147 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост с
административен адрес град С, гр. София, представлявана от В. Й. С., ЕГН ********** в
качеството си на председател на УС на Етажната собственост , чрез адвокат Е. В. А., вписан
в ПАК, е- тай: ой:юе@а1;апа80V-ра^1пе^8-еи, със съдебен адрес - град София, ул.“Любен
Каравелов“ № 27 против П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес бл. .........
Ищецът твърди, че на 01.02.2021 срещу П. С. Ч. е образувано заповедно производство
и на 07.02.2021 е издадена заповед за изпълнение за задълженията му към етажната
собственост в общ размер на 1581, 34 лв. Сочи се, че длъжникът е възразил срещу
получената заповед за изпълнение, вследствие на което съдът е разпоредил, че кредиторът
има едномесечен срок да предяви установителен иск.
Твърди се, че П. С. Ч. е собственик на апартамент №33 на ет. 9 с площ от 101,17 кв.м. и
1,496 % идеални части от Етажната собственост и е собственик на апартамент №66 на ет.18
с площ от 58,23 кв.м. и 0,825% идеални части от Етажната собственост.
Твърди се, че ответникът не е заплащал дължимите към ЕС вноски от 2011. Сочи се, че
тъй като един от обектите на приземен етаж се е отделил от входа, за него не възниква
задължение да заплаща вноски за поддръжка и управление на ЕС. Имотът е книжарница със
самостоятелен вход, притежаващ 1,995% от идеалните части.
Сочи се, че разходите за общите части трябва да се поделят между останалите
съсобственици, които притежават общо 98.005% от собствеността върху сградата. Описва се,
че с Решение на ОС на ЕС от 25.11.2009 година е определена вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 100 лв., а с Решение на ОС на ЕС от 21.10.2015 г. се определят
следните вноски: Месечна вноска за Председател на Управителния съвет в размер на 240
лв., Месечна вноска за отговорник за абонатна станция в размер на 30 лв., Месечна вноска за
касиер в размер на 80 лв., Месечна вноска за чистач в размер на 70 лв.
Твърди се, че с Решение на ОС на ЕС от 10.11.2016 г. се определя, че възнаграждението
за чистач се увеличава от 70 лв. на 90 лв.
1
Описва се, че на ОС на ЕС от 20.10.2022 е извършена ревизия на касата и е установено,
че ответникът има общо задължение към ЕС в размер на 1581, 34 лв., поради което било
взето решение да се пристъпи към събиране на дължимото вземане по съдебен ред.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Етажна собственост с административен адрес град С, гр. София,
представлявана от В. Й. С., ЕГН ********** в качеството си на председател на УС на
Етажната собственост , и П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес бл. ........, че съществува вземане
на Етажна собственост с административен адрес град С, гр. София, представлявана от В. Й.
С., ЕГН ********** в качеството си на председател на УС на Етажната собственост и П. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес бл. ........ дължи сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 7.2.2021 година по
ч.гр.дело № 5692/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: вноски за
апартаменти №33 и №66 в общ размер на 1581.34 лв., представляващи дължими задължения
към ЕС на бл. 298, ж.к.“Света Троица“, район Илинден, гр. София, както следва - за
февруари 2018-22.85 л в. и 12.55 лв.; март 2018 - 18.81 лв. и 10.33 лв.; април 2018 - 25.70 лв.
и 14.11 лв.; май 2018 - 55.97 лв. и 30.74 лв.; юни 2018 - 17.93 лв. и 9.85 лв.; юли 2018 - 17.11
лв. и 9.40 лв.; август 2018 - 23.52 лв. и 12.92 лв.; септември 2018 - 179.70 лв. и 98.66 лв.;
октомври 2018 - 43.46 лв. и 23.87 лв.; ноември 2018 - 19.51 лв. и 10.72 лв.; декември 2019 -
21.50 лв. и 11.81 лв.; за януари 2019 - 21.20 лв. и 11.65 лв.; февруари 2019 - 22.39 лв. и 12.30
лв.; март 2019 - 19.67 лв. и 10.81 лв.; април 2019 - 17.82 лв., и 9.80 лв.; май 2019 - 17.80 лв. и
9.79 лв.; юни 2019 - 18.94 лв. и 10.41 лв.; юли 2019 - 48.66лв. и 26.74 лв.; август 2019 - 21.27
лв. и 11.68 лв.; септември 2019 - 17.82 лв. и 9.79 лв.; октомври 2019 - 20.11 лв. и 11.05 лв.;
ноември 2019 - 27.27 лв. и 14.98 лв.; декември 2019 - 18.80 лв. и 10.33 лв.; за януари 2020 -
23.96 лв. и 13.17 лв.; февруари 2020 - 36.31 лв. и 19.93 лв.; март 2020 - 18.53 лв. и 10.18 лв.;
април 2020 - 23.32 лв. и 12.80 лв.; май 2020 - 118.00 лв. и 64.79 лв.; юни 2020 - 17.94 лв. и
9.85 лв.; юли 2020 - 21.33 лв. и 9.55 лв.; август 2020 - 27.53 лв. и 15.11 лв.; септември 2020 -
17.39 лв. и 9.55 лв., ведно с лихва от 29.01.2021 година до окончателното изплащане на
задължението.
Прави се искане за осъждане на ответника за заплати сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и
размер.
Ответникът оспорва проведеното общо събрание, както и представителната власт на
лицето, образувало от името на етажната собственост делото.
Твърди се, че В. Й. С. не е изрично упълномощен да образува настоящото дело и да
ангажира адвокат с това производство. Твърди се, че взетите решения на общото събрание ,
проведено на 21.10.2020 г. не са легитимни и са в нарушение на закона за етажната
собственост.
Не се спори, че представените квоти от съсобствеността отговарят на
действителността, но се оспорва и се твърди, че претендираните суми са завишени и
неверни.
С отговора на исковата молба се сочи, че част от задълженията са погасени по давност.
Ответникът твърди, че претенциите за неплатените суми по отношение на втория
апартамент № 66 не следва да се предявяват към него. Твърди се, че за дълъг период от
време - между две- три години там е живял наемател и претенциите би следвало да се
предявяват към него.
С оглед на възраженията в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли
исковите претенции като неоснователни.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както и заключение по
2
назначена съдебно-счетоводна експертиза („ССЕ“), въз основа на които и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент № 33 и № 665 в ищцовата ЕС.
По делото са приети като доказателства и протоколи от общи събрания на
собствениците на процесната ЕС, от които е видно, че ОС е взело решения, формиращи
задължението на ответника – собственик на апартамент № 33 и № 66.
С решение от 25.11.2009 г. ЕС е определила месечна вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ в общ размер на 100 лева месечно. Вноската за ответника е в размер от 0.84
дяла за апартамент 66 и 1.53 дяла за апартамент 33.
С решение от 21.10.2015 г. са взети следните решения – месечни вноски за
Председател на УС (240 лева), месечна вноска за отговорник за абонатната станция (30 лева)
месечна вноска за касиер (80 лева), месечна вноска за чистач (70 лева). С решение от
10.11.2016 г. месечната вноска за чистач е увеличена на 90 лева.
Видно от Протокол от ОС на ЕС от 20.10.2020 г., ЕС е взела решение за ревизия на
касата на ЕС, както и да се предприемат действия по събиране по съдебен ред на натрупани
задължения на ответника спрямо ЕС. Упълномощен за тези действия е Председателят на УС
на ЕС В. С..
С оглед тези решения е изпратена и покана за доброволно плащане (лист 3 от делото),
която ответникът е отказал да приеме.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в публично съдебно заседание, от което е видно, че собственикът на
апартамент № 33 и № 66 дължи 1590,37 лева на ЕС – представляващи главница по
правоотношението.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
по иска за не внесени месечни вноски за управление и поддръжка на ЕС – правната
квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с 48 ал.3 и ал.8 от Закона за управление на
ЕС във връзка с чл.38, ал.2 от същия закон.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 от Закона
за задълженията и договорите.
Исковата претенция е заявена от лице, което твърди и доказва правен интерес пред
местно о родово компетентния съд и като допустима следва да бъде разгледана по същество.
По същество
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е
доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника
е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че: - ответникът е собственик на имот в ЕС; - има взето решение на Общото
събрание на ЕС, с което се определя размера на дължимите се вноски за ремонт, поддръжка
и управление; - има взето решение за предявяване на исковите претенции и упълномощаване
3
на управителя за това. - че давността е била спирана и/или прекъсвана.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.
Настоящото производство е започнало с подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК
и издадена заповед за изпълнение от 07.02.2021 г. по гр. дело № 5692/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 143-ти състав. На основание чл. 415 ГПК и в законоустановения
срок ответникът е подал възражение, което е довело до подаване на настоящата искова
молба по реда на чл. 422 ГПК.
Претендираните задължения се основават на законосъобразни решения на ЕС.
В настоящия казус е безспорно, че ответникът е етажен собственик в процесната ЕС.
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпределената му тежест, че претендираните вземания се основават на
решения на ЕС, обективирани в приложените по делото протоколи. Ответникът оспори
съдържанието на същите, но не доказа твърденията си по отношение на размера на
вземането. Доколкото решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях
срокове или при липса на срок - в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал.
7, настоящият съдебен състав приема, че претендираните вземания са възникнали и са
дължими от ответника.
Съгласно трайната съдебна практика, доколкото решенията на ОС не са отменени с
влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по чл. 40 ЗЕУС, то същото е
стабилизирано и като такова е задължително за изпълнение от всички етажни собственици,
независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането му и дали са
гласували "ЗА" или "ПРОТИВ" (Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о.
на ВКС, Определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС, Решение
№ 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о.)
Това ограничение за съдебен контрол кореспондира на това, че изпълнението на
решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, тъй като е уредено специална процедура за
изготвяне и оспорване на съдържанието на протокола и уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен с
това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага също и процесуална бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Поради тази причина в настоящето производството не подлежи
на разглеждане възражението на ответника, че самото решение е незаконосъобразно на
основание грешки в идеалните части, както и възражение относно начина на разпределяне
на дължимите суми. Това е така, тъй като възможността за атакуване на законосъобразността
на решението, дори и спрямо императивно наложени правила от ЗУЕС, е ограничено във
времето - до изтичане на 30-дневен срок от поставянето на видно и общодостъпно място на
входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от Управителя. След изтичане на
този срок решенията на ОС се стабилизират и подлежат на изпълнение.
Възражението за липса на представителна власт е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС изисква валидно взето влязло в сила решение на ОС
на ЕС за определяне размера на дължими суми от ответника и покана с предоставяне на
срок за доброволно изпълнение на същото. Видно е от Протокол от проведено Общо
събрание на ЕС от 20.10.2020 г., че в резултат от гласуваната по т. 1 ревизия на касата е
прието решение по т. 2 за събиране на вземането от етажния собственик П. Ч..
Упълномощен е изрично председателят на УС на ЕС да представлява ЕС пред съда и всички
други власти за тази цел. По делото е приложена като писмено доказателство и покана за
доброволно изпълнение. С оглед на това, съдът намира ответниковото възражение за
неоснователно.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност
4
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Съдът намира, че вземанията за поддръжка и управление на етажната собственост,
както и вноските са периодични (месечни), като не са обусловени от условия и е без
значение дали и колко точно разходи са били извършени за поддръжка на общите части.
Доколкото собственикът, ползвателят или обитателят следва да заплащат дължимите вноски
ежемесечно същите са периодични и за тях е приложим тригодишен давностен срок по чл.
111, б. "в" ЗЗД. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, като хода на давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск за вземането. В случая, заявлението по чл. 410
ГПК е подадено в съда на 29.01.2021 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за
период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, които се претендират от ищеца.
Претендират се вземания за неплатени вноски за управление и поддръжка на етажната
собственост за периода м. февруари 2018 г. - м. септември 2020 г. Следователно, най-ранното
месечно задължение - това за м. февруари 2018 г. е обхванато от изтекла 3-годишна
погасителна давност.
С оглед на приетото по делото заключение съдът уважава иска за главница,
представляваща незаплатени разноски за поддръжка на ЕС, в пълен размер от 1581,34 лева.
Неоснователност на направеното възражение за недължимост на сумите относно
апартамент № 66.
В настоящия казус ответникът е направил възражение, че не дължи претендираните
суми, доколкото апартамент № 66 е бил отдаван под наем. Същото обаче не е видно от
домовата книга, извадка от която е приложена по делото.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактите, на
които се основава възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост поради необитаване на
имота, е за страната, която е направила възражението. Доказването на това възражение е
свързано с доказването на факта, на който то се основава. (Решение № 93 от 06.10.2022 г. по
к. гр. д. № 395/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во г.о.)
Безспорно е в практиката на ВКС, че неподаването на декларация за обстоятелствата
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези
обстоятелства не обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание за
освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и
поддържането на етажната собственост, макар да представлява неизпълнение на задължение
на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС.
Нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна (Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр.
д. № 86 от 2021 г. на ВКС, ГК, 4-то г.о.), тоест докаже ли се основателност на възражението
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление
и поддържане на общите части, дори и да не е подал декларация за тези обстоятелства, да не
е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да
не е постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на
тези разходи.
5
Въпреки че няма правна пречка за основателността на възражението на ответника,
същото не бе доказано в хода на съдебното дирене при събраните по делото доказателства.
Твърденията на ответника не са достатъчни за съда да обоснове извод за недължимост на
разноските поради наличие на наемател в имота. Мотивиран от горното, съдът намира
възражението за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и по
размер, поради което я уважава в цялост.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото и заповедното производство. Съгласно т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от
уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва
да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. При този изход на спора, вземайки се предвид размера на уважените
претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер. Ищецът доказва, че е сторил
разноски пред съда за заплатена държавна такса в заповедното производство – 31.63 лева,
заплатена държавна такса в исковото производство – 69.73 лева; възнаграждение за вещото
лице – 400.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 780.00 лева, общо в размер на
1281.36 лева.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 48 ал. 3 и ал. 8 от
Закона за управление на ЕС във връзка с чл. 38, ал. 2 от същия закон, на основание чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите, на основание чл. 86 от същия закон и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между П. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. ....., и ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ гр. С, представлявана от В. Й. С., с
адрес гр.С, че П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с
административен адрес - гр. С представлявана от В. Й. С., сумите, за които е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2021 година,
издадена по ч.гр.дело № 5692/2021 г. година по описа на Софийски районен съд, а именно:
- сумата от 1301.15 лв., представляваща незаплатени вноски за управление и
поддръжка на етажната собственост за ап. 33, ет. 9 с административен адрес - град С, ведно
със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и
- сумата от 280.19 лв., представляваща незаплатени вноски за управление и поддръжка
на етажната собственост за ап. 66, ет. 18, с административен адрес - град С ведно със законна
лихва от 29.1.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ..... да заплати на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ гр. С, представляван от В. Й. С., с адрес ГР.С, ет. 7, ап. 25 сумата на
сторените разноски пред заповедния и исковия съд, представляващи заплатена държавна
6
такса в заповедното производство – 31.63 лева, заплатена държавна такса в исковото
производство – 69.73 лева; възнаграждение за вещото лице – 400.00 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение – 780.00 лева, общо в размер на 1281.36 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7