Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 31,01,2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 16156 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Б.А. срещу „И.“ АД обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
вр. чл. 426 от ТЗ/отм./ вр.
чл. 429 от ТЗ/отм., ред.ДВ бр.83/1996/, вр. чл. 281
от ЗЗД, вр. чл. 30, ал. 3, т. 2 от Закона за
паричните преводи, електронни платежни инструменти и платежни системи /отм./ -
ред ДВ, бр. 16/2008 г., за осъждане на ответника да заплати сумата от 39766,06
лв., представляваща неправомерно изплатени средства от банкова сметка, ***,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че ищецът е учредил
представителна власт в полза на адв. И.М. във връзка с наследствени имоти,
находящи се в Република България. Твърди се, че пълномощникът по никакъв начин
не е уведомил ищеца за заведено дело от името на последния за заплащане на
обезщетение във връзка с отчуждени имоти негова собственост, нито че парично обезщетение
е преведено по открита на негово име банкова сметка *** „И.“ АД. Навеждат се
доводи, че едва през м. юли 2017 год., ищецът установил, че на 22,06,2008год.
на негово име е открита банкова сметка ***мер на
39756,29 лв. Поддържа, на 10,09,2008год. сума в размер на 39766,06 лв. да е
изплатена на И.М.И., посредством неистински документ. Излагат се съображения,
че адв. М. не е бил упълномощен да извършва представителство пред банкови
институции. Поддържа се, че при изплащане на паричните средства банката е
извършила редица нарушения на вътрешните си правила.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена. Претендира разноски.
Ответникът-И. АД в указания законоустановен срок по реда
на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Релевира доводи, че доколкото паричните
суми са изтеглени на 10,09,2008год., по отношение на вземането на ищеца е
изтекла петгодишната погасителна давност. Поддържа, че адв. М. е бил
упълномощен да се разпорежда със суми по банковата сметка на ищеца. Твърди, че
банката е спазила всички свои вътрешни правила при изплащане на паричните
средства от процесната сметка. Оспорва съдържанието и автентичността на
представено по делото пълномощно от ищеца.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция.Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач-И.М.И. излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че е предал на ищеца средствата
по процесната банкова сметка. ***, че ищецът е бил уведомяван редовно за
извършваните в негов интерес правни и фактически действия, които са извършвани
изцяло по негови указания.
Релевира доводи за погасителна давност относно
вземането.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С определение от 17,04,2018 г. са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на името на ищеца е
открита банкова сметка *** ***ружество
„И.“ АД, по която на 25,08,2008г., е постъпила сума в размер на 39756,83лв.,
наредена от Министерство на финансите. Безспорно е и обстоятелството, че на
10,09,2008г., по нареждане на третото лице помагач по делото - адв. И.М. от банковата
сметка е изплатена в брой сумата от 39726,33лв., като се установява, че от
страна на банката е начислена такса „теглене граждани“ в размер на 39,73лв. На
същата дата сметката е закрита.
По делото е представен протокол за уведомяване на
пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗПФКПП и връчване на
формуляр за правата на пострадалите от престъпления /л. 6/, с който ищецът е
уведомен, че е пострадал от престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК.
От страна на ищеца по делото е представено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа, рег. № 6162/01,07,2003 г. на Г.Г.– нотариус, с район на действие РС – гр. Русе, рег. № 281
на НК /л. 7/, с което ищецът е упълномощил И.М.И. с право да го представлява
пред държавни и общински органи, както и частни физически и юридически лица по
всякакви въпроси, касаещи изброени в пълномощното наследствени имоти. В р.II от пълномощното е посочено следното
съдържание: „Да ме представлява пред всички физически и юридически лица в
страна и чужбина, като отдава под наем иписаните
имоти, сключва договори и извършва всички свързани с това действия.“
От страна на ответника по делото е представено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с рег. номер №6162/01,07,2003год. на
Г.Г.– нотариус, с район на действие РС – гр. Русе,
рег. № 281 на НК, идентичен с този на пълномощното, представено от ищеца – рег.
№ 6162/01,07,2003 г. /л. 13/. Съдържанието на пълномощното в р. II, включва „Да ме представлява пред всички
физически и юридически лица в страна и чужбина, като отдава под наем описаните
имоти, сключва договори и извършва всички свързани с това действия; да ме
представлява пред търговски банки в Р България и чужбина, като открива и
закрива сметки, и извършва всякакви банкови операции“.
От страна на Областния управител на област Русе е
представено заверено копие на намиращ се в областната управа препис на
пълномощно, с нотариална заверка на подписа, с рег. № 6162/01,07,2003 г. на Г.Г.– нотариус, с район на действие РС – гр. Русе, рег. № 281
на НК /л. 83/, чието съдържание е идентично с това представено от ищеца и не
съдържа добавката за учредяване на представителна власт пред търговски банки.
По делото е представен изпълнителен
лист от 17,03,2008 г. по гр.д. № 138/2003 г. на РС – гр. Русе /л. 52/, с което
Българската държава е осъдена да заплати на четири лица, измежду които ищецът С.А.,
сумите от 44718,00 лв. и 44000,00 лв. – обезщетения за използване на недвижими
имоти, както и сумата от 3640,00 лв. – разноски. За процесуален представител на
С.А. е посочено третото лице помагач – адв. И.М..
Не е спорно, а и от представените
доказателства се установява, че ТЛП И.М. е наредил по банкова сметка ***,80евро.
Не е спорно сумата да е получена от С.А.. Спорно е основанието за паричния
превод. Посоченото от ТЛП основание е дело №138/2003год. Ищецът поддържа
основанието за превода да е сума дължима по гр.д.№479/2016год. по описа на ОС
Русе.
Представен е Протокол № 5 на
Русенската адвокатска колегия /л. 56/, с който в полза на адвокат И.М. са
определени възнаграждения по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.,
съгласно доклад на член на колегията /л. 57/, в общ размер на 2099,13лв.-дължими
за сметка на С.А. по дело 138/2003год. на русенски окръжен съд.
По делото са представени Общи условия на „И.“ АД за
предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на
юридически лица, еднолични търговци и физически лица, съгласно условията на
ЗПУПС /л. 58/ приети на 10,02,2010 г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства,
чрез показанията на свидетел В.Г.К., от които се установява, че при извършване на банкови операции от пълномощник
на титуляра, пълномощното се прочитало от служител, снимало се, сравнявало се с
личната карта на оправомощеното лице и се пристъпвало към съответната операция.
Посочва, че към процесния момент не е имало изискване за сравняване на
пълномощното при нотариуса. Съществувала и възможност да се провери
пълномощното при съмнения, но не било обичайна практика и не е имало такова изискване. Сочи
лично тя да е проверила и заверила процесното пълномощно, като оригиналът ѝ е бил представен от
адв. И.М..
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
426, ал. 1 от ТЗ (отм.), с договора за разплащателна сметка
банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и
извършва по негово нареждане плащания в границите на наличната сума. В
аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 2,
ал. 2 от Наредба № 3/29.09.2005 г. (отм.),за парични преводи и
платежни системи, според която плащане от
банковите сметки може да се
извършва само по нареждане или
с предварително съгласие на титуляря до
размера и при условията, поставени от титуляря на
сметката или от лицето, откриващо
сметката в полза на трето лице
титуляр. Изключение от това правило
се прави само при принудително
изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно
събиране по тази наредба. Нормата на чл. 5, ал.(1) от
Наредбата урежда възможността банките да приемат по сметка на
свой клиент безналични преводи и внасяне на пари в наличност
независимо от това, кой е платецът/вносителят по тези
операции като ал.2 на посочения текст
вменява задължение на банката писмено да уведомява титуляря
за всяка промяна на наличността
по сметката, като предава на
негов представител или му изпраща
по пощата отчет по сметка
за деня на
промяната. Т.е. обосновава се извод титулярят на
сметката да е овластен
да се разпорежда със средствата по нея чрез
платежни документи в съответствие с изискванията по чл. 21, да
внася и тегли пари в наличност.
В конкретната хипотеза не е спорна наличието на открита при ответника
банкова сметка ***,06,2008год. Не е спорно сметката да е открита и закрита от
пълномощник на титуляра. В случай, че разпореждането е извършено без
представителна власт, т. е. без нареждане или съгласие на титуляра това би било
равнозначно на пълно неизпълнение на основното задължение на банката,
установено в чл.
426, ал. 1 от ТЗ(отм.), за което банката следва да носи отговорност
по общите правила на чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
288 от ТЗ.
Установява се, че третото лице помагач по делото -
адв. И.М. се е легитимирало пред служителите на ответника като пълномощник на
ищеца. С оглед на преценката дали процесната банкова операция е неоторизирана,
следва да бъде установено дали това лице е имало представителна власт за
извършването на процесната банкова операция. Както от ищеца, така и от
ответника са представени пълномощни, с които се учредява различна по обем
представителна власт на това лице. И двете пълномощни са с нотариална заверка
на подписа и с еднакъв регистрационен номер на Г.Г.–
нотариус, с район на действие: РС – гр. Русе, рег. № 221 на НК – рег. № 6162/01,07,2003
г. Те имат идентично съдържание, с изключение на р. II, като в пълномощното, представено от ответника, в
допълнение се съдържа текст „…да ме представлява пред търговски банки в Р
България и чужбина, като открива и закрива сметки, и извършва всякакви банкови
операции“.
Оспорването на автентичността на представеното от
ищеца пълномощно, в което липсва цитираната клауза и предвид нотариалната
заверка на подписа не е проведено от
ответника. Неоснователни са доводите на ответника за изключване на представения
документ от доказателствата по делото,
тъй като не е представен в оригинал по реда на чл.183 от ГПК. Приложението на
чл.183, изр.2 от ГПК не е абсолютно. По делото бе установено
оригинал на пълномощното да е
представен на третото лице помагач,
поради което и невъзможността за представянето му по делото не може да се вмени
в тежест на ищеца. Безспорно документ за
упълномощаване на адв.М. същаствува.
При цялостна преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, съдът намира действителното съдържание
на пълномощното да е това представено
от ищеца. Извод за това се обосновава от
редица обстоятелства по делото. Установява се, че представеното от ищеца
пълномощно е идентично с друго пълномощно, с рег. № 6162/01,07,2003 г. на Г.Г.– нотариус, с район на действие: РС – гр. Русе, рег. №
221 на НК, копие от което е представено и заверено от областния управител на
област Русе, което сочи на липса на клауза за представителство пред търговска
банка. Съдът констатира и други несъответствия между двата документа, а именно
наличие на правописни грешки в пълномощно представено от ищеца
като в текста на р.ІІ е посочено
..като отдава под наем иписаните
имоти, сключва договори и извършва
всички свързани с това действия., докато в пълномощното представено
от ответника липсва тази правописна грешка, положените пунктуационни знаци са
различни, както и е различно цялостното оформяне на документа.
В конкретния случай, от областния управител на
област Русе е представен препис от пълномощно, рег. № 6162/01,07,2003 г., който
отговаря по съдържание на пълномощното, представено от ищеца, и се различава от
това, представено от ответника и което очевидно е използвано във връзка с
откриване, разпореждане и закриване на банкова сметка ***. С оглед изолираното
използване на документа само при ответника, съдът намира използваното пред
банката от третото лице помагач пълномощно, с рег. № 6162/01,07,2003г., с
клауза „да ме представлява пред търговски банки в Р България и чужбина, като
открива и закрива сметки, и извършва всякакви банкови операции“ да е
неистински документ, като за И.М. не е възникнала представителна власт за
разпореждане със средства по процесната банкова сметка.
***та е да ангажира доказателства
сочещи на добросъвестност при изпълнение на вменените
и нормативни задължения. Принципно
в хипотезите на представителство, когато
пред банката е представен документ, който формално от външна страна овластява лицето посочено в него като представител на титуляра, не се обуславя задължение
на търговеца във всеки случай да
извършва проверка на представителната власт, /чрез информация от нотариус,
каквито са твърденията на ищеца/, в
който случай разпореждане от страна на ответника би било основание за
приложение на нормата на чл.75, ал.2 от ЗЗД и освобождаване от отговорност, но в конкретната хипотеза пълномощникът се
легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 2003година, а ползването му пред
ответника е през месец юни 2008год. Следователно несъответствието на подобна видима информация
или съществената времева разлика между датата на
заверката и ползването на пълномощното за сключване на процесния
договор, обуславя правен извод за
проявена недобросъвестност от ответната банка
при изпълнение на основните и задължения, нормативно и договорно определени. Доколкото в тежест на банката е доказването на
спазването на дадени правила, тя по необходимост следва да установи и
съдържанието им. В тази насока са ангажирани показанията на свидетелката К.,
които съдът намира да не са от естество да установяват вътрешни правила на
банката. При издаване на банков лиценз, банката следва да удостовери, че са разработени
правила за вътрешен контрол, включително ясни административни и счетоводни
процедури (чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКИ), както и за управление, които включват ясна
организационна структура с точно определени, прозрачни и адекватни нива на
отговорности и ефективни процедури за определяне, управление, наблюдение и
докладване на рисковете, на които може да бъде изложена банката (чл. 15, ал. 1,
т. 6 от ЗКИ). Тези правила трябва да са всеобхватни и съответстващи на
характера, мащаба и сложността на дейността на банката и да отговарят на
рисковете, на които може да бъде изложена банката (чл. 15, ал. 2 от ЗКИ). В
същото време, самите показания на свидетелката К. са неясни и неизчерпателни. От
една страна се сочи, че към служителите на банката не е имало изискване за
проверка на нотариално завереното пълномощно при нотариус, а от друга, че в
случай, че служителят се усъмни в наредена от пълномощник операция, е имало
възможност да се направи такава проверка. Следва да се държи сметка и за евентуалната
заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, предвид качеството ѝ
на бивш служител на банката. Представените
от ответната страна общи правила не могат да намерят приложение, тъй като същите
са приети от УС на банката на 10,02,2010год. след релевирания период.
Същите не могат да се приложат и съобразно т.3,1,3 от същите
за приложението им към взаимоотношения с
банката по предоставяне на платежни
услуги възникнали преди 01,11,2009год., тъй като договора е прекратен със закриване на
банковата сметка през м.09,2008год.
Съобразно изложеното съдът намира извършената
операция по теглене на парични средства в брой да е неразрешена от титуляра, поради което за същия възниква имуществена вреда в размер
на средствата налични по банковата сметка-39766,06лв.
От страна на третото лице помагач по делото – адв. И.М.
са наведени доводи и представени доказателства, че паричните средства по
сметката са изплатени на ищеца, след приспадане на дължимото възнаграждение за
предоставяне на правна защита и съдействие във връзка с гр.д.№138/2003год. в
размер на 18788,74евро. Превода е
извършен на 24,03,2017 г. Като основание на превода е посочено гр. д. № 138/03.
Възражението на ищеца, че преведената сума, която не се оспорва да е получена е
частично плащане по гр.д.№479/2016год. по описа на Окръжен съд Русе, съдът намира за неоснователно. Не са ангажирани
никакви доказателства кои са страните и какъв е предмета на цитираното дело. При служебна проверка на
посоченото дело/ в информационен портал на ВСС/, съдът констатира, че с
визираното решение е присъдена сума в
размер на 13418,60евро, която не съответства на преведената. Доводите на ТЛП,
че от преведената сума е извършено прихващане със задължение на ищеца към адв.М. за
сума в размер на 2099,13лв. по цитираното гражданско дело са неоснователни. Към
датата на превода -24,03,2017год. задължението не е определено по размер, което
е сторено месец по –късно с протокол №5/28,04,2017год., поради което не е
настъпило извънсъдебно прихващане със заявената сума.
Ето защо при съобразяване на обстоятелствата по
чл.235 от ГПК съдът приема имуществената вреда за ищеца в размер на 36669,34лв./левовата равностойност на 18748,74евро/ да е
възстановена. За периода до датата на
възстановяването ищецът има
възможност да претендира обезщетение за забава, но по делото липсва искова претенция
в посочения смисъл.
Ето защо исковата претенция за сумата от
36669,34лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с
дължимото обезщетение за сумата от 3096,72лв., съдът дължи произнасяне
по релевираното от ответника възражение
на осн.чл.120 от ЗЗД.
Вземането на ищеца, на основание чл. 111, б. „б“ се
погасява със специалната тригодишна давност, която съобразно правилото на чл.114 от ЗЗД започва да тече от датата на
възникване на правото на обезщетение, считано от извършване на неразрешената банкова операция-
10,09,2008г. С оглед датата на депозиране на
исковата молба -12,12,2017год., съдът приема
вземането да е погасено по давност.
Предвид изложеното, предявеният иск за сумата от
3096,72лв. подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода
от спора на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 1727,98лв., от които 1722,98лв.-адв. възнаграждение и 5,00лв.-СУ. / Възражението
на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, видът на извършените процесуални действия, същото
следва да се определи в минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения или 1722,98лв./
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.А., с ЕГН **********, със съд.съдебен
адрес: *** срещу „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: ***, със
съд.адрес *** иск с пр. основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр.
чл. 426 от ТЗ/отм./, вр. чл. 429 от ТЗ/отм./, вр. чл. 281 от ЗЗД, за
сума в размер на 39766,06лв.,
представляваща неправомерно изплатени средства от банкова сметка, ***, с IBAN ***, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА С.Б.А., с ЕГН **********,
със съд.съдебен адрес: *** да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес: ***, със съд.адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в
размер на 1727.98 лв.-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач -И.М.И..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: