Решение по дело №823/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 103
Дата: 3 април 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова
Дело: 20195510200823
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  гр.Казанлък,03.04.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното заседание на двадесет и шести февруари,две хиляди и двадесета година, . . . . . . . . в състав . . . . . . 

 

                                                  Председател: Невена Иванова

                                    Съдебни заседатели:

                                                           Членове:

при секретаря . . . .  .Ана Цанова . . . . и в присъствието на

прокурора . . . . . . . . като разгледа докладваното от

съдията . . . . . .  . . . . АНД № 823 . . . . . . .  . .по описа

за . . .  . 2019 год. . . .за да се произнесе,взе предвид:

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 24-002226 от 08.04.2019г.на Директор на Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище ***.

          Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени; или алтернативно-да квалифицира нарушението като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН; или алтернативно-да намали по размер наложеното административно наказание.

          Въззиваемата страна,чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

          От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за устаноВ.следното:

          Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява частично основателна.

          Административнонаказващият орган е приел за установено,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 06.03.2019г.на обект: Ресторант“Ч.“,гр.М.,месност“Ч.“,стопанисван от „В.6.“ ООД,се установило,че „В.6.“ ООД,в качеството си на работодател,приел на работа на горепосочения проверяван обект към момента на проверката 06.03.2019г.в 11,05 часа лицето П.С.К.-С.,ЕГН **********,без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.От предоставените писмени документи на 12.03.2019г.в Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище *** се установило,че с горепосоченото лице е сключен трудов договор № 3/11.03.2019г.

          Административнонаказващият орган е приел,че с това „В.6.“ ООД е нарушил чл.61,ал.1 от КТ-„Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпване на работа“,поради което и на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ наложил на „В.6.“ ООД в качеството му на Работодател административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

          Съдът не констатира при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила-респективно-да са нарушени изискванията на императивни норми от ЗАНН.Поради това и намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази връзка,изложени в жалбата.

          Жалбоподателят се позовава в жалбата си на сключен и действал към датата на извършване на проверката граждански договор между него и П.С.К.-С. като е представил същия.В него е посочено,че Възложителят-„В-**“ ООД възлага,а изпълнителят-П.С.К.-С. приема да извършва общи помощни дейности/услуги по заготовка на хранителни продукти в обект на фирмата-ресторант“Ч.“,находящ се в гр.М.,в удобно за него време и след предварително отправена заявка /устно вкл.по телефон/ от Възложителя,като договорът се сключва за периода от 01.03.2019г.до 31.05.2019г.В писменото обяснение на пълномощника на дружеството-В.Х.К.от 12.03.2019г.обаче такива данни не са посочени.В това писмено обяснение пълномощникът е декларирал,че лицето П.С.К.,която в деня на проверката-06.03.2019г.е била в кухнята,била на пробен период за два часа и същата била назначена на работа на 11.03.2019г.като е започнала на 12.03.2019г.Още повече,че в момента на проверката и няколко дни по-късно-при представяне на документи в Дирекция „ИТ“ гражданският договор,на който се позовава жалбоподателя в жалбата си срещу НП,не е бил представен /или поне-видно от показанията на актосъставителя Г. той не си спомня такъв договор да е бил представен/.Бил е представен трудов договор между „В.6.“ ООД и П.С.К.-С.,сключен на 11.03.2019г.-след деня на проверката.В приложената по делото Декларация по чл.402,ал.1,т.3 от Кодекса на труда деклараторката П.С.К.-С. е декларирала,че към датата на проверката-06.03.2019г.,няма сключен нито трудов,нито граждански договор /т.е.отрича да има не само трудов,но и граждански договор/,и работи на обекта с работно време от 9,30 ч.до 21,30ч.

          Изложеното в обжалваното наказателно постановление се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя Г..Същият установява,че при извършена проверка на работодател „В.6.“ ООД на обекта ресторант“Ч.“ в месност“Ч.“ на 06.03.2019г.се установило,че работодателят е допуснал до работа П.К.К. без преди това да е сключил трудов договор с нея,за което бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител на работодателя.Лицето П.К.попълнила декларация,че не работи нито по трудов,нито по граждански договор.На 11.03.2019г.работодателят представил в Дирекция „ИТ“ трудов договор,сключен със същото лице,но този договор бил с дата на сключване след датата на извършване на проверката.

          Предвид изложеното съдът намира,че е доказано извършването на визираното в наказателното постановление административно нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.Следва да се кредитират показанията на актосъставителя,които са последователни,непротиворечиви и кореспондират с данните в попълнената от работничката декларация по чл.402,ал.1,т.3 от КТ.Поради това съдът намира,че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно и законосъобразно му е наложено административно наказание за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.

          Съдът намира,че размерът на наложеното административно наказание следва да бъде намален до минималния,предвиден в закона-1500 лева като се има предвид,че няма данни за извършвани досега от жалбоподателя други нарушения на трудовото законодателство,и се касае за само един работник,допуснат до работа без преди това с него да е бил сключен трудов договор.Поради това съдът намира,че това алтернативно искане на жалбоподателя-за намаляване на размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум,следва да бъде уважено,още повече,че административнонаказателният орган не е изложил в наказателното постановление мотиви въз основа на кои съображения и критерии е определил размера на административното наказание на 3000 лева. В този смисъл обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.  

          Водим от горните мотиви съдът

 

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 24-002226 от 08.04.2019г.на Директор на Дирекция“Инспекция по труда“ със седалище ***,издадено срещу „В. 6.“ООД с ЕИК 20538***** с адрес по седалище и управление:***,в качеството му на Работодател, В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО РАЗМЕРА на наложеното административно наказание КАТО ГО НАМАЛЯВА по размер от 3000 /три хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                               Районен съдия: