Р Е Ш Е Н И Е №
от 22.11.2019 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети
състав на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1911/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от "Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД - град София срещу Г.А.П. иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В
исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че на
21.12.2012 година между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.А.П. е подписан Договор
за потребителски паричен кредит № 1039495, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер на 5 710.00 лева, от които
чистата стойност на кредита е в размер на 5 000.00 лева, таксите и комисионните
за разглеждане на кредита са в размер на 350.00 лева, а застрахователната
премия по кредита е в размер на 360.00 лева. Твърди, че кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит на 60 месечни анюитетни вноски в размер на
140.40 лева, като последната вноска е с падеж 21.12.2017 година. Посочва, че
ответникът е направил 5 вноски за погасяване на задължението - 4 пълни и 1
непълна, като последната погасителна вноска е направена на 21.05.2013г. На
20.01.2014 година между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по
силата на който цедентът прехвърля вземането по цедирания договор на ищеца по
делото. С пълномощно от 20.01.2014 година цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми всички длъжници за сключения договор за цесия. В тази връзка е
изпратено уведомление до Г.А.П..
Уведомителното писмо е изпратено на адрес в град Велико Търново. Поради
неизпълнени на задължението и към новия кредитор, ищцовото дружество е
депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, във
връзка с което е образувано Ч.гр.д. № 911/2019 година на ВТРС и по което е
издадена Заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Г.А.П., че дължи на "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД - град София сумата в размер на 5 893.41 лева -
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 1039495; сумата в размер на 15.56 лева - договорна лихва за
периода от 21.12.2012 година до 20.01.2014 година, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.03.2019
година до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така
и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от адв. Е. Е. - ВТАК, в качеството й на особен
представител, назначен на ответницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Развити са
съображения, че предявените по делото искове са процесуално недопустими, респективно
- неоснователни и недоказани. Посочва, че длъжникът не е уведомен надлежно за
извършената цесия, както и че в Приложение № 1 към договора за цесия не са
описани нито номерът на кредита, нито дължимата по него сума. Развива
съображения, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2; чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото заверен
препис на Договор за отпускане на потребителски паричен Кредит № 1039495 от
21.12.2012г. /л. 6-9/ се установява, че "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника по делото са се договорили дружеството да
отпусне на последния кредит в размер на 5 000.00 лева. С договора страните са
уговорили и такси/комисионни във връзка с него в размер на 350.00 лева и
застрахователна премия в размер на 360.00 лева. Така уговорената между страните
обща стойност на кредита е в размер на 5 710 лева. Кредитополучателят се е
задължил да погаси по кредита общо сумата в размер на 8 424.00 лева на 60 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140.40 лева, с падеж на
първата вноска на 21.01.2013 година, а на последната – на 21.12.2017 година. Страните
са уговорили, че сумата по отпуснатия с договора паричен кредит ще бъде усвоена
чрез превод по сметка на клиента. Съгласно чл. 3 от ОУ, които са част от самия
договор за кредит, потребителят се е задължил да върне цялата договорена сума,
по отпуснатия кредит, заедно с лихвите, таксите и разноските по него в
сроковете и при условията, указани в договора. Наред с договора страните по
него са подписали и Сертификат за застраховка "Кредитна Протекция
Плюс" № 1039495 от 21.12.2012 година и Погасителен план към Договор за
отпускане на потребителски паричен Кредит № 1039495 от 21.12.2012г. /л. 11-12/.
По делото са представени и
Съгласие за директен дебит от 21.12.2012 година; Декларация за съгласие за
обработка на лични данни и друга информация от 21.12.2012 година; Уведомление
до Районно управление "Социално осигуряване" от 21.12.2012 година;
Годишен отчет за дейността на ЕТ "МИГ - Г.П."*** за 2011 година; Годишна
данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 година, вх. № 044391200262455 от
18.04.2012 година на ТД на НАП Велико Търново /л. 13-43/.
От Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2014 година /л. 46-49/ се установява, че кредитодателят се
е съгласил да прехвърли на ищеца по делото портфолио от необслужвани от
длъжници вземания за периоди от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори
за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица. Конкретните
вземания, които се прехвърлят се определят от в Приложение № 1 /л. 50-52/,
което е неразделна част от договора за цесия и се отнасят към дата 20.01.2014
години.
Видно от приложеното пълномощно
/л. 53-54/ кредиторът по договора за паричен кредит е упълномощил ищеца по настоящото
дело да уведомява, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници по всички
вземания, които дружеството е цедирало с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.01.2014 година. В тази връзка до адреса на ответника по делото е
изпратено Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, но видно от
известието за доставяне същото не е връчено, като е отбелязано, че получателят
се е преместил на друг адрес /л. 44-45/.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим - предявен е в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнени на парично задължения по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за
изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането предполага установяване от страна на ищцовото
дружество на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание,
респективно - наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен между
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.А.П.
договор, че е кредитодателят е изпълнил задълженията си по договора, респективно
– ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на делото, както и че между ищеца и
кредитора по договора за кредит има сключен валиден договор за цесия, по силата
на който са му прехвърлени процесните вземания, както и надлежно уведомяване на
ответника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото не е спорно,
че на 21.12.2012 година между "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и Г.А.П.
е сключен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1039495, с
който кредитодателят се е задължил да предостави на ответника кредит в размер
на 5 000.00 лева, уговорени са всички такси/комисионни и лихви и
кредитополучателят се е задължил да погаси общо сумата от 8 424.00 лева на 60
броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 140.40 лева, с падеж
на първата вноска на 21.01.2013 година, а на последната – на 21.12.2017 година.
Неоснователно се явява
възражението на процесуалния представител на ответника по делото, че
подписаният от страните договор е недействителен, доколкото не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2; чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът е сключен на 21.12.2012 година, т.е.
преди измененията на Закона за потребителския кредит, касаещи размера на
шрифта. В редакцията на ЗПК към този момент в разпоредбата на чл. 10, ал. 1
няма изискване за размер на шрифта на договора. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК
/изм. бр. 30 от 26.03.2013 година, в сила от 26.03.2013 година/ изисква
договорът за потребителски кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, което изискване видно от представените по делото доказателства
е спазено. Освен това договорът съдържа всички реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 11, а разпоредбата на чл. 12 касае потребителски кредит,
при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт, какъвто не е
настоящият случай.
Видно от договора страните са уговорили, че
сумата по отпуснатия с договора паричен кредит ще бъде усвоена чрез превод по
сметка на клиента. Съгласно чл. 19 от ОУ към договора, последният "влиза в
сила след неговото одобрение, след като бъде подписан от страните, приемане от
Уникредит Кънсюмър Файненсинг и усвояването му от потребителя. За усвояване на
кредита се счита нареждането на отпуснатата сума от страна на Уникредит
Кънсюмър Файненсинг". В тази връзка неоснователно се явява и възражението
на процесуалния представител на ответника по делото, че доколкото общите
условия не са подписани от последния - чл. 11, ал. 2 ЗПК, то те не го
обвързват. В конкретния случай общите условия са част от самия договор, а не
отделна част, поради което доколкото Г.П. е подписала договора, то тя се е
съгласила с неговите клаузи в цялост, включително относно общите условия. Освен
това посочената разпоредба не е действала към момента на подписване на
договора.
От събраните по делото
доказателства обаче, не може да бъде направен категоричен извод за усвояване на
отпуснатия кредит от страна на кредитополучателя, т.е. за ликвидността и
изискуемостта на вземанията, предмет на договора, в каквато насока са дадени
изрични указания при разпределянето на доказателствената тежест в процеса. По
делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства за
нареждане на отпуснатата сума от "Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
на Г.А.П. по нейна банкова сметка. ***риема, че договорът сключен между
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД и Г.А.П. не е влязъл в сила по
смисъла на чл. 19 от ОУ към него, респективно - за Г.А.П. не е възникнало задължението
да погасява сумата, която са уговорили. Приложеното по делото Съгласие за директен
дебит /л. 13/ не доказва превеждане на сумата по кредита по сметка на
кредитополучателя. Със същото платецът, в случая Г.П. е дала съгласието си от
банковата й сметка да се превеждат сумите за погасяване на кредита директно по
сметка на кредитодателя, но едва след усвояването на същия, а в случая по
делото липсват доказателства в тази насока. Не са представени и доказателства в
подкрепа на твърдението на ищеца за частично погасяване на задължението,
респективно - от тях да бъде направен извод за усвояване на кредита от
кредитополучателя.
На следващо място, дори да се
приеме, че процесният Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1039495 от 21.12.2012 година е произвел своето действие и ответникът по делото
дължи връщане на посочените в него суми, ищецът по делото не доказа, с оглед
разпределената в тази насока доказателствена тежест, че между него и кредитора
по договора има сключен валиден договор за цесия, по силата на който са му
прехвърлени процесните вземания. В тази връзка следва да се има предвид, че
действително по делото е представено заверено копие от извлечение на Приложение
№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.01.2014
година. В същото обаче липсва идентичност на вземането предмет на настоящото
дело и това, което е прехвърлено с договора за цесия и описано в представеното
приложение. Посочени са ЕГН и трите имена на ответника по делото, но останалите
данни, които са отразени в него се разминават. Задължението, посочено в приложението
е в размер на 10 896.31 лева, лихва в размер на 8.11 лева или общо задължение в
размер на 10 904.42 лева, които вземания произтичат от номер на заем /Loan ID/ 1088627,
т.е. приложеното по делото Приложение № 1 към договора за цесия не касае
вземането, предмет на настоящото дело.
Мотивиран от всичко
изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предявените по делото
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и
недоказани, поради което и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, бул. "Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център "Люлин -
6", ет. 2, с ЕИК ********* срещу
Г.А.П.,***, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че в
полза на дружеството съществува вземане от ответницата за СУМАТА в размер на 5
893.41 лв. /пет хиляди осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
кредит 1039495 от 21.12.2012 година, за
СУМАТА в размер на 15.56 лева /петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
договорна лихва за периода от 21.12.2012 година до 20.01.2014 година, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.03.2019
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 367 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2018
година по Ч.гр.д. № 911/2019 година на Районен съд - Велико Търново.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 911 по
описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: