Решение по дело №94/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 73
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20231500500094
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кюстендил, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от Граждански процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба с вх. № 176/17.01.2023 г. по описа на СИС при РС -
Дупница, подадена от Г. Е. Г., с адрес в гр. Дупница, ул. „Орлинска“ № 30, насочена
против действия на ДСИ Г.Ш., изразяващи се в образуване и водене на изп. дело №
247/2022 г. по описа на СИС при РС - Дупница. Атакуват се конкретно Съобщение с
изх. № 7435/22.12.2022 г., покана за доброволно изпълнение и Изпълнителен лист №
249/05.12.2022 г.
Твърди се, че посочените книжа са получени от жалбоподателя на 06.01.2023 г.
Жалбата е депозирана на 17.01.2023 г.
Към жалбата са приложени и сигнал с вх. № 113/23 от 17.01.2023 г., както и
Жалба с вх. № 348000-10414/20-09-2022 г.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство – взискателят Районен съд - Дупница.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия, като намира жалбата за неоснователна.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
Въз основа на Изпълнителен лист № 249/05.12.2022 г., издаден по гр.д. №
1288/2021 г. на ДРС е било образувано изпълнително дело 20221510400247 от описа на
СИС при ДРС.
По искане на взискателя съдебният изпълнител е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжника.
1
Било е изпратено уведомление за образуваното изпълнително производство и
дължимите суми на длъжника.
Наложен е бил и запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска
банка“ АД.
Покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 05.01.2023 г.
Със своя молба с вх. №186/18.01.2023 г. длъжникът е уведомил съдебния
изпълнител, че желае да се възползва от правата по чл. 454 ГПК, внасяйки доброволно
20 % от дълга в тридневен срок и по 10 % от целия дълг до изплащане на цялото
вземане.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
В действащия процесуален закон – ГПК, подлежащите на обжалване действия
на съдебния изпълнител са изчерпателно и лимитативно изброени в закона.
Съгласно нормите на ал. 2 и 3 от чл. 435 на ГПК длъжникът, каквото качество
има и настоящият жалбоподател, може да обжалва постановлението за глоба,
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2
от ГПК; отказът на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за
възлагане. На основание чл. 462, ал. 2 от ГПК длъжникът по изпълнението може да
обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и предявено разпределение.
В случая жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от лице, имащо
качеството на длъжник в изпълнителното производство. Но с нея се обжалват
Съобщение с изх. № 7435/22.12.2022 г., покана за доброволно изпълнение и
Изпълнителен лист № 249/05.12.2022 г., които очевидно не са сред кръга от актове и
действия, подлежащи на обжалване.
Изпълнителният лист представлява процесуална ценна книга, която
материализира правото на принудително изпълнение. Въз основа на него и по искане
на взискателя се поставя началото на изпълнителното производство.
Изпращането на съобщения до страните в изпълнителното производство пък, е
способ те да бъдат уведомени за определена категория действия по изпълнението.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника не зависи от
преценката на съдебния изпълнител в рамките на правомощията по провеждане на
принудителното изпълнение, а съставлява негово законово задължение по чл. 428, ал.1
от ГПК, целящо осигуряване на процесуална възможност в законоустановения срок
длъжникът доброволно да изпълни задължението си по изпълнителния лист.
Посочените характеристики на атакуваните актове са предпоставили
законодателното решение именно те да не подлежат на самостоятелно обжалване.
Освен това, твърденията на жалбоподателя не могат да бъдат подведени и под
правно основание за недопустимост на изпълнителния процес, водеща до процесуална
незаконосъобразност на изпълнителните действия. Липсват доводи изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, да е обезсилен
или съдебното решение, въз основа на което е издаден, да е отменено. Наред с това
2
валидността на изпълнителното основание, както и на изпълнителния титул е
недопустимо да се преценява както от съдебния изпълнител, така и в производството
по обжалване на неговите действия пред съда. В рамките на изпълнителното
производство не би могло да се преценяват и предпоставките на чл. 240 от ГПК, нито
посочените в чл. 303 и сл. от ГПК.
С оглед изложеното този съдебен състав приема, че жалбата е насочена против
неподлежащи на обжалване действия - изпращането на Съобщение с изх. №
7435/22.12.2022 г., покана за доброволно изпълнение и Изпълнителен лист №
249/05.12.2022 г., а като такава е недопустима поради липса на акт, подлежащ на
съдебен контрол. (така напр. Определение № 515/17.02.2020 г. на САС по гражданско
дело № 633 по описа за 2020 г. и др.).
Наред с горното ирелевантно за съдебно-изпълнителния процес е оплакването
досежно това дали жалбоподателят е присъствал в заседанията по гр.д. №1288/2021 г.
на ДРС, какви са били действията на адвоката му, респ. дали е бил уведомен за
решението по него. Тези възражения биха били относими при евентуално искане по
реда на чл. 303/240 ГПК. НО при това следва да се държи сметка, че способите за
защита срещу влязлото в сила неприсъствено решение са регламентирани в
разпоредбата на чл.240 ал.1 от ГПК (извънреден извънинстанционен способ за отмяна
на решението) и в разпоредбата на чл.240 ал.2 и ал.3 от ГПК (чрез предявяване на нов
иск относно същото право при наличие на определени предпоставки). Молба за това се
подава чрез първоинстанционния съд до въззивния такъв, който не действа като
инстанция по същество, а правомощията му се заключват в произнасяне само по
наведените от страната доводи за наличие на някоя от съдържащите се в нормата
хипотези, довела до лишаването й от възможността да участва в съдебното
производство по делото.
Производството по отмяна по чл. 303 от ГПК пък е специално,
извънинстанционно производство, в което съдът се произнася само при наличие на
някое от изрично изброените в чл. 303 и чл. 304 основания. С оглед правилото на чл.
306 от ГПК молбата за отмяна се подава също чрез първоинсатнционния съд - чл. 306,
ал.3 от с.к, но до ВКС. Наред с това същата следва да отговаря на изискванията на чл.
260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за
отмяна – спр. чл. 306, ал. 1 ГПК.
Ето защо, ако се поддържа искане по см. на някоя от посочените правни норми,
то следва да бъде насочено до компетентния съд, чрез първоинстанционния такъв
(евентуално с изрична молба по гр.д. №1288/2021 г. на ДРС), но не към съдебния
изпълнител, както и към въззивния съд, проверяващ неговите действия в настоящото
производство.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването разноски се следват само в полза на ответната по
жалбата страна. Искане обаче в т. см. не е поддържано, заради което съдът не дължи
произнасяне.
По обжалваемостта:
Този съдебен акт подлежи на обжалване пред по-горен съд само в частта, в която
производството е прекратено – арг. от разп. на чл. 278 от ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
С оглед на изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 176/17.01.2023 г. по описа на
СИС при РС - Дупница, подадена от Г. Е. Г., с адрес в гр. Дупница, ул. „Орлинска“ №
30, насочена против действия на ДСИ Г.Ш. по изп. дело № 247/2022 г. по описа на СИС
при РС – Дупница, като се атакуват конкретно Съобщение с изх. № 7435/22.12.2022 г.,
покана за доброволно изпълнение и Изпълнителен лист № 249/05.12.2022
г.о, като НЕДОПУСТИМА И
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 20231500500094 по описа
на Окръжен съд- Кюстендил за 2023 г.

Решението е с характер на определение и подлежи на обжалване, пред
Апелативен съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4