№ 841
гр. Варна , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500381 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 287936 от
09.12.2020 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу решение № 261326 от
20.10.2020 г. по гр.д. № 5976 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с което е прието
за установено, в отношенията между страните, че В. Б. Н., ЕГН **********,с адрес в
гр.Варна,бул. Генерал Колев №38 не дължи на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258
сумата в размер на 45,17 лв., по фактура № ********** от 20.05.2020г. за периода
05.04.2020г. - 04.05.2020г., за партида с клиентски № **********, абонатен № **********., с
адрес на потребление: гр.Варна, ул.„Петко Тодоров"№/бл. 45, aп. 12, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и неправилно приложени на материалния закон. Отправено е
искане за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение. В съдебно
заседание чрез пр. представител поддържа жалбата и претендира разноски в размер на 385
лева, от които 936 лева адв. Възнаграждение и 46.28 лева държавна такса за въззивно
обжалване.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения. В съдебно заседание представя писмено становище и претендира разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплатено адв. Възнаграждение за представителство
1
пред въззивния съд.
С определение 641 от 05.02.2020 г. въззивният съд е приел жалбата за процесуално
допустима.
Съдът, след извършена служебна проверка, приема, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира
следното:
Ищцата е обосновала допустимост на предявения отрицателен установителен иск с
издадената от ответното дружество фактура фактура № ********** от 20.05.2020г. за
периода 05.04.2020г. - 04.05.2020г., за партида с клиентски № **********, абонатен №
**********., с адрес на потребление: гр.Варна, ул.„Петко Тодоров"№/бл. 45, aп. 12. С
предявения иск е оспорила право пораждащите факти на задължението и
законосъобразността на проведената от ответника процедура за установяване на
задължението.
В писмен отговор ответникът посочва, че основанието на претенцията е чл. 36, ал. 6
вр. Чл. 52 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД, както и ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че процесната
сума представлява заместващата стойност на цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия в размер на 149 кВТч. Дневна и 78 кВтч нощна, по цени
определени към периоди 05.04.2020 г. 05.05.2020 г. Позовава се на договорно
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД. Счита, че е
изправна страна и изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
необходимото количество електрическа енергия. Твърди, че на 04.05.2020 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на измервателната
система в процесния обект, в присъствието на един свидетел. За извършената проверка бил
съставен Констативен протокол №4022022/04.05.2020 г. в който е отразен факта, че е
повреден броителя т.нар „тъмен екран“. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с
нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №4216. Експертизата
била извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел – Варна. От КП № 415/16.06.2020 г. се установило,
че е повреден броителния механизъм. Според ищеца КП е официален документ, който има
материална доказателствена сила и обвързва съда с констатациите. Въз основа на
съхранявани данни за ел. потребление на този обект , по аналогия е начислило процесното
количество ел. енергия.
Ищецът е оспорва фактическите твърдения на ответника и правното основание
на претенцията. Твърди, че всички действия са извършени едностранно без присъствие и
съгласие на ищеца или на негов законен представител, че електромерът се намира в
2
заключено табло собственост на „Електроразпределение Север" АД /„ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ" АД/.Оспорва размера на фактурираното потребление на ел. енергия. Оспорва, че
метрологичният надзор е осъществен върху тираническото средство, което е достигнало до
експертите в състоянието в което е демонтирано. Твръди, че не е изплащан протокол от
ЕИМ.
Оспорва методиката и основанието на задължението и констатациите в протокол,
съставен от служителите на Електроразпределение Север АД. Оспорва право пораждащите
факти на претенцията и материално правната легитимация на ответника да продава /доставя/
ел. енергия, както и правото му да От правна страна счита, че след отмяна на общите
условия на ДПЕЕМ от 2014 г. действащи са ОУ на ДПЕЕМ на „Е ОН България Мрежи" ЕАД
одобрени от ДКЕВР/КЕВР сега/от 2007г. Счита, че едностранната корекция на сметка за
вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за
защита ла потребителите.
Въззивнитя съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства относими
към спорните процесни отношения и материално правните норми, които ги регулират
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са в договорни отношения. От съдържанието КП №4022022 ОТ 04.05.2020 се
установява, че е извършена проверка на измервателна система за доставена в обекта на
потребление на ищеца с клиентски № ********** и абонатен №********** в
присъствието на един свидетел – Н.Д.. В КП е отразено, че е констатирана повреда в СТИ
/дописано „тъмен екран“/, повреда в броителния механизъм. СТИ е монтирано в обекта през
2017 г. и този факт се установява от предходен КП, който не е оспорен. На 04.05.2020 г.
СТИ е демонтиран и представен на БИМ като е поставен в индивидуална опаковка с пломба
№4216. Тези цифри се съдържат в КП от 04.05.2020 г. след подписа на С.И.М. едно от двете
лица извършили проверката, но в съдържанието на протокола, няма данни, че тези цифри
представляват номера на пломбата на индивидуалната опаковка на СТИ. От КП№
415/16.06.2020 г.-АУ-Е-000029-26 354/16. 06.2020 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна се
установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, но дисплея не възпроизвежда
цифрови изображения. От заключението на СТЕ неоспорено от страните се установява, че
СТИ е бил в метрологична годност. Математическите изчисления по извършената
процедура са аритметично точни основани на правилно зададени параметри за цени на
електроенергията, определени от КЕВР към съответния период. Процесната измервателна
система, измерваща електрическата енергия на процесния обект, присъединен към мрежа
ниско напрежение е с мощност 13,2 Kw.
Възоснова на тези факти, първоинстанционния съд е уважил предявения иск, като е
приел, че корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр.
35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г. правила за измерване на количеството електрическа
3
енергия, които имат характеристиката на подзаконов нормативен акт и корекцията на
сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция. Основанието за корекция може да се прилага, само ако коригиращата страна по
договора е изправна, т.е. доставя ел. енергия и обслужва коректно измервателното средство
като проверява неговата техническо изправност на всеки 3 месеца, което задължение
произтича от разпоредбата на чл. 42, ал. от ПИКЕ. Задължението е периодично най- малко
веднъж на три месеца и ако при проверките се установят отклонения, неизправности и/или
нерегламентирана намеса в измервателната система се съставя констативен протокол по
реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 констативният протокол се подписва от
представител на оператора на мрежата и от ползвателя или негов представител. А в случай
на отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния
протокол, както и при отказ от тяхна страна да го подпишат, констативният протокол се
подписва от представител на оператора на мрежата и свидетел, който не е служител на
оператора. Констативният протокол не представлява официален документ, а честен такъв и
ако се оспорва неговото съдържание, в тежест на ответника е да докаже неговото
съдържание, независимо, че първоинстанционният е приел, че са спазени изискванията на
чл. 49, ал.2 ПИКЕЕ.
Техническата изправност на измервателните средства е задължение за ответника и
неизпълнението на собствените му задължения за проверка на СТИ по чл.42 ал.5 от ПИКЕЕ,
освобождава от отговорност потребителя за факти, настъпили преди посочения срок.
Установено по делото е, че процесното СТИ е изпратено за проверка в БИМ след изтичане
на 14 дневния срок от неговото демонтиране, повече от месец след фактическата проверка
на електро снабдения обект. Ответното дружество не е спазило процедурата по чл. 49, ал. 4
във вр. с ал. 3 ПИКЕЕ. Доколкото в случая потребителят не е присъствал лично при
извършване на проверката, "ЕРП Север " АД е следвало да му изпрати съставения
констативен протокол в седемдневен срок от съставянето му. Липсват доказателства по
делото за връчване на същия. Приложено с отговора писмо изх.№5415399/02.07.20г. от ЕРП
Север е във връзка с подадено от ищцата възражение, и със същото не е връчен съставения
Констативен протокол от 04.05.20г.
Спорът пред въззивният съд е правен, но според неговото очертаване във въззивната
жалба, не се свежда до неправилно приложение на материалния закон или необоснованост.
Въззивният жалбоподател е възпроизвел всички установени по делото факти и правни
доводи изведени от приложимите материално правни норми, но е пренебрегнал три основни
факта, приети за установени със събраните по делото доказателства. Първият е, че не е
извършвал технически проверки преди установяване „тъмен дисплей“ на процесното СТИ,
вторият, че от естеството на техническата повреда не може да се установи количеството
преминала, но неотчетена ел. енергия, третия, че е нарушил процесуалните правила при
извършване на корекционното процедура. Ответникът , който носи доказателствената
тежест, не е установил чрез пълно и главно доказване фактическият състав на
4
законоустановената корекционна процедура.
Поради съвпадане в правните изводи на между първоинстанционния и въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от
въззиваемия разноски в производството, които видно от списък за разноски са в размер на
300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261326 от 20.10. 2020 г. постановено по гр.д. № 5976
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула – Г,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К. да заплати В. Б. Н., ЕГН **********,с адрес в гр.Варна, бул. „Генерал Колев“ №38
сумата от 300 лева, представляваща разноски в производството пред въззивния съд, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5