Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. май 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Нели Първанова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1263 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенции с правно основание чл.95 ЗАПСП.
В исковата си молба ищецът Й.Р.Х., твърди, че е създател на
аудио-визуални произведения, които споделя в свой канал в интернет платформата
за видеосподеляне YouTubе,
като сам осъществява дейността по заснемане, монтаж и озвучаване на
произведенията, които споделя.
Твърди, че две от създадените от ищеца произведения – „К.камък“
и „Приказка в Родопи“
-
са споделени в платформата през 2017 година и са обект на притежаваното от нето
авторско право по смисъла на чл.5 от ЗАПСП.
Ищецът твърди, че при случаен преглед на предаванията,
излъчвани по телевизионен канал „БЪЛГАРИЯ 24“ е установил, че посочените две
произведения са многократно излъчвани по телевизията в периода от 01.01.2020г. до 04.03.2020г., без ищецът да е посочен като
техен автор. Твърди, че ответникът и телевизията не са се свързали с него и не
получавали предварително съгласие за излъчване на тези произведения; не е
налице сключен договор за използването им, с който да се уредят условията за
използване, както и възнаграждение на техния автор. Твърди, че е изпратил на
ответника писмо, което е получено от служители на дружеството на 04.03.2020г.,
с което е изразил претенция за заплащане
на обезщетение за нарушеното му авторско право.
Моли съда, като съобрази изложените твърдения и наведените
във връзка с тях доводи, да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от по 1 000лв., представляваща частична претенция, касателно всяко произведение, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди от неправомерното използване
на произведенията, без негово съгласие, без посочването му като автор,
настъпили в резултат на това, че ответникът е „качил“ тези произведения и ги е
направил достъпни за неограничен брой зрители на Национална телевизия „БЪЛГАРИЯ
24“. Заявител е, че пълният размер на всяка претенция е от 20 000лв.
Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът „В.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, не
дава такъв и не взема становище по исковете.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С постановеното определение по чл.140 ГПК, явяващо се проект
за доклад, което съдът е обявил за окончателен, на основание чл.146 ГПК, на
ищеца е указана доказателствената тежест в този
процес, а именно да установи авторството си върху двете произведения, да
установи фактd
на нарушение и настъпилите вреди от него, явяващи се пряка и непосредствена
последица от неправомерното деяние на ответника.
В тази връзка съдът е допуснал изслушване на СТЕ, като
експертиза по делото не изготвена, по причини, посочени от назначеното вещо
лице в доклад по делото от 09.06.2021година. От този доклад се установява, че
ответникът е създал пречки за попълване на делото с доказателства, като е
възпрепятствал вещото лице да изготви заключението по поставените задачи.
Поради таза причина, на основание чл.161 ГПК съдът е указал на ответника, че при непредоставяне на
вещото лице на запис от излъчванията по телевизията, на обозначените
видеоматериали, и др., изрично посочени в определение от о.с.з. от
15.06.2021година, на основание цитираната норма от закона съдът ще приеме за
установени твърденията на ищеца, че в процесния
период от време ответникът е излъчвал тези видеоматериали и на тази база ще
реши спора.
При така развилата се процесуална връзка, съдът е
констатира, след преглед в интернет платформата за видеосподеляне YouTubе,
че ищецът има канал в тази платформа, който съдържа описаните видеоматериали „К.камък“
и „Приказка в Родопи“ и те са споделени в платформата през 2017 година.
След преглед на тези материали съдът констатира, че същите
представляват видеоматериали, както следва: „К.камък“ е материал, който е
„качен“ в канала на ищеца на 26.06.2017г., с продължителност от 3,26 минути, с
3 200 показвания; представлява видеозаснемане на
местността „К.камък“, като е използвана
музиката, изпълнявана от John
Fleming от албума „ANW2151 - Urban Orshestra“,
който факт е отразен от YouTubе, съобразно условията
му за защита на авторските права, като е посочено и кой е носител на лицензията,
касателно музиката – лице, което няма качество на
участник в това производство; „Приказка
в Родопи“ е видеоматериал, който е „качен“ в канала на ищеца на 18.09.2017г., с
продължителност от 2,51 минути, с 4 600 показвания; представлява видеозаснемане на обозначените в материала местности от
Родопите, като този материал е озвучен с музика, изпълнявана от Escape By Night от албума „ Ibiza Chilling
Vol.3“
който факт е отразен от YouTubе, съобразно условията
му за защита на авторските права, като е посочено и кой е носител на
лицензията, касателно музиката – лице, което няма
качество на участник в това производство. Кадрите, включени в двата видеоматериала
са заснети от различен ракурс, като този при „К.камък“е висок ракурс (гледната
точка е от високо), докато при „Приказка в Родопи“ ракурсът се променя.
По отношение на YouTubе.
С
решение по дело С-682/18 и С-683/18 относно YouTube е прието следното: „ YouTube не участва в създаването или в подбора на
съдържание, качвано от потребителите на платформата му и нито преглежда, нито
контролира това съдържание преди качването му, което се извършва по
автоматизиран начин.
Видно
е също така, че в общите условия на използване и при всяко качване YouTube ясно информира потребителите си за забраната на
платформата да се поставя защитено съдържание в нарушение на авторското право.
Освен това в Правилата на общността YouTube призовава
потребителите си да спазват авторските права. Когато видеоклип бъде блокиран
поради подаване на сигнал от притежателя на правата, потребителят, който го е
качил онлайн, се уведомява, че при повторно нарушение профилът му ще бъде
блокиран.
Освен
това YouTube е въвело различни технически средства,
за да предотвратява и преустановява нарушенията на авторското право на
платформата си, като например бутон за уведомяване и специален способ за
предупреждение за сигнализирането и отстраняването на незаконно съдържание, както
и програма за проверка на съдържанието и софтуер за разпознаване на съдържание,
улесняващ откриването и обозначаването на такова съдържание. Ето защо е видно,
че този оператор е въвел технически мерки, за да се противопостави надеждно и
ефикасно на нарушенията на авторското право в неговата платформа.“
Въз основа на така установеното от съда.
За да обоснове основателността на своята претенция ищецът се
позовава на това, че двата видеоматериала имат качество на произведение по
смисъла на чл.3 от ЗАПСП, тъй като се резултат от творческата му дейност и са овеществени в посочената форма, тъй като покриват
критериите на аудио-визуално произведение. Позовал се е на това, че е автор на
тези видеоматериали и като такъв разполага с възможностите по чл.18 от ЗАПСП.
По отношение на двата продукта и въпроса дали те
представляват произведение, което се ползва със закрилата на ЗАПСП.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАПСП обектът на авторското право е творчески резултат от целенасочена дейност. За да попадне под
обхвата на закрила, произведението трябва да носи
белезите на творба, а това означава да не
е резултат от случайна или външна
на активността на твореца дейност. Като
творба, обектът на авторското право е продукт на творческа дейност, чиито
синоними са творение, произведение, дело, труд и творчество. Резултат от
съчетанието на труд, вдъхновение, интелектуален потенциал и усилие, довело до
създаване на уникален по своя характер продукт, е обектът на законова закрила, в рамките,
определени от ЗАПСП.
В настоящия случай са налице два
видеоматериала, при които има визуализиране на образи, представляващи пейзажи
от различни географски местности в Република България, които са съпроводени от
музикален фон, явно избран от ищеца, но на който самият той не е автор, с оглед
означенията на авторството на музиката и притежателите на лицензиите, направени
от YouTubе.
Действащото законодателство не дава легална дефиниция на
това какво представлява аудио-визуалното произведение. Такава дефиниция е
съществувала с отменената разпоредба на параграф 2, т.12 от ДР на ЗАПСП,
съгласно която "аудиовизуални произведения" са поредици от фиксирани
върху какъвто и да е носител свързани
изображения, озвучени или не, възприемани
като подвижна картина и използвани по какъвто и да
е начин, които отговарят на общите
условия по чл. 3, ал. 1. Разпоредбата е отменена с ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., което е
оправдано защото е трудно да се изведе общата характеристика на тези
произведения, освен върху фиксацията (записа) на
същите, което пък би поставило двусмислено въпроса кое е обект на закрила, а
именно кой е защитаваният от закона обект, а това от своя страна би
противоречало на авторскоправната доктрина, която
ясно разграничава аудио-визуалното произведение като обект на авторски права и
записа на такова произведение като обект на сродни права. Ето защо към
настоящия момент легална дефиниция на това какво представляват аудио-визуални произведения, на които законът дава закрила по силата на чл.3, ал.1,т.4 ЗАПСП
не съществува.
Това налага тълкуване на понятието. С
оглед на това, че законодателят е поставил в един ред филма и аудио-визуалното
произведение, при уреждане на авторските права, които възникват от създаването
им и тъй като и при двата случая се касае за обективирани
бързо показващи се в последователност образи, независимо от това дали са
придружени със звук или не, то следва да се приеме, че е налице две
аудио-визуални произведения, които могат да се определят като клип в неговото
по- общо значение, а именно кратко видеосъдържание, заснето с камера (видеокамера, дигитален
фотоапарат, уеб камера, мобилен телефон с камера и др.).
Такива видеоклипове са основа за развитието на специализирани сайтове за видеосподеляне в Интернет, какъвто е и настоящият случай.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че двата
видеоматериала представляват клипове, които попадат в обхвата на понятието
аудио-визуално произведение.
По отношение на това дали двата видеоматериал имат
характеристики на оригиналност и са продукт на
творческа дейност, за да бъдат годен обект на законова закрила.
Законът въвежда като предпоставка, за да е налице
произведение по смисъла, вложен от законодателя, то да е продукт на творческа
дейност (оригиналност). Легална дефиниция на творческа дейност в закона не
съществува, като не е налице и единство в доктрината по отношение на това какво
следва да се разбира под творческа дейност и оригиналност на произведението.
Настоящият състав е привърженик на тезата, която е изразител на по- завишен
критерий, а именно необходимостта произведението да е нещо ново, а не да се
ограничава да повтаря известни вече неща, при който критерий се изисква
творческа дейност, изразяваща се в новост, която следва да се разбира в широк
смисъл. Другото разбиране е разбирането на оригиналността като липса на пряко
копиране, което разбиране е доминиращо.
Доколкото вече съставът на съда е споделял в постановените
от него актове второто разбиране (с оглед субективността на критерия за
оригиналност) и доколкото двата видеоматериала не се твърди от ответника да
представляват сляпо копиране на други кадри в същата последователност, приема,
че е налице творческа дейност и наличие на оригиналност. Този извод касае само
на заснемането на кадрите, тъй като музиката, която е използвана в двата
материала съдът констатира, че не е на ищеца. Към
създаденото произведение законът няма претенции да има художествена стойност и
това е логично, защото наличието на художествен характер на произведението,
ценността му именно като художествено произведение, е въпрос на субективна
преценка и няма как този критерий да бъде търсен от съда, за да се даде закрила
на претендираното право. Въпросът за наличието на
художествена стойност и нейната значимост е въпрос субективен, който може да
бъде третиран различно от всеки, съобразно неговата култура, развит вкус и
афинитет към определен вид продукт, автор, стилистика, жанр и т.н.
По отношение на авторството на двата
видеоматериала, доколкото същите в канала на ищеца са обозначени с неговото
име, то съдът приема, че той е автор на видеозаснемането,
излъчил е тази материали и ги е озвучил
с чужда музика. Авторството може да се установи при наличие на знак, поставен
от автора, негов подпис или други обозначителни знаци
и тъй като двата видоематериала за обозначени с името
на ищеца, то съдът е достигнал до прежните изводи, а до доказване на противното
лицето, чиито имена са посочени като негов автор се счита за такъв ( арг. от чл.6 ЗАПСП).
По отношение на твърдените от ищеца
неправомерни действия на ответника.
По отношение на ответника не се спори,
че същият осъществява излъчване на телевизия „БЪЛГАРИЯ 24“.
Въз основа на нормата на чл.161 ГПК
съдът приема за установено, че за периода от 01.01.2020г.
до 04.03.2020година ответникът е осъществил многократни излъчвания на двата видеоматериала,
представляващи аудио-визуални произведения „К.камък“ и „Приказка в
Родопи“. Съобразно нормата на параграф 2, т.1 и 2 чрез осъществените излъчвания
на двете аудио-визуални произведения, ответникът за процесния
период от време е осъществил възпроизвеждане на същите (съгласно дефиницията на
закона) и разпространение на същите (съгласно дефиницията на закона).
Тъй като по делото не са налични доказателства, че тези
действия са извършени със съгласието на ищеца, който да е разрешил използването
им от ответника по смисъла на чл.18, ал.2 ЗАПСП, а последното може да се
извърши само със съгласието на автора, то съдът приема, че е налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
използването на двата продукта, създадени от ищеца, представляващи
аудио-визуални произведения. Използването на произведението включва различни действия, вкл. възпроизвеждането и разпространението
му сред неограничен
брой лица (чл.18, ал.2, т.1 и 2 ЗАПСП), излъчването по безжичен път ( чл.18, ал.2,т.4 ЗАПСП), предаването и препредаването на произведението по кабел (чл.18, ал.2,т.5 ЗАПСП).
По делото не е налице спор относно
това, че ответникът е използвал двата видеоматериала на ищеца, като това използване
и неговата конкретна форма попада в посочените от ищеца форми на нарушение,
съобразно легалната им дефиниция, посочена в разпоредбата на параграф 2. Ищецът
твърди, че нарушенията на авторското му право е възпроизвеждане на
произведенията и разпространението им. Съобразно параграф 2, т.3
възпроизвеждане на произведението е прякото или непрякото размножаване в един
или повече екземпляра на произведението или на част от него, по какъвто и да е
начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително
запаметяването му под формата на електронен носител. Съгласно т.4 от цитираната
разпоредба разпространението на произведението е продажбата, замяната,
дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а
също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри
от произведението.
В настоящия случай ответникът е
осъществил излъчване на двата видеоматериала на ищеца. Въпросът е, че за да извърши
излъчване на двата клипа, създадени от ищеца, ответникът следва да ги
възпроизведе, а това означава, че ответникът е представил в същия вид, копирал
е двата продукта на ищеца, с което е осъществил посочената от последния форма
на нарушение на неговите авторски права. По отношение на втората форма –
разпространение, то с оглед на факта, че ответникът осъществява излъчването на
телевизионната си програма с търговски цели, следва да се приеме, че е налице
продажба на тази програма под съответната форма и при заплащане на цена за
това.
Ето защо съдът приема, че е установен
фактът на нарушение от страна на ответника за процесния
период от време.
По отношение на дирената обезвреда.
Ищецът
претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, като в
съдебната практика последователно се приеме, че не съществува необходимост от
разграничението им. За да обоснове обезщетение за имуществени вреди страната се
позовава на това, че ако ответникът е действал правомерно, то между двете
страни е следвало да се сключи лицензионен договор, по силата на който ищецът
би получил възнаграждение. А липсата на обозначение от страна на ответника, че
ищецът е автор на двете произведения е довел до причиняване на неимуществени
вреди.
Разпоредбата на чл.95 ЗАПСП урежда иска за
обезщетение, с който носителят на авторското право може да се защити при
нарушение на правата му. За да се приеме, че такъв иск е основателен следва да
се установи нарушение на право, което законът закриля и че то се използва без
съгласието на неговия притежател, като се установи, че законът не допуска
подобно използване. Съдържанието на претендираното
право е репарация на вредите, настъпили
за ищеца, като носител на авторското право. Обезщетението следва да се определи
като се вземат предвид всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от пративоправното поведение на нарушителя на
авторското или друго сродно право на ищеца. Размерът на обезщетение е
предопределен от вида на вредите(имуществени и/или неимуществени), с оглед
правилото на на чл.94, ал.4 вр.
с ал.3 ЗАПСП. Определеното обезщетение следва да има санкциониращ,
предупредителен и възпиращ както по отношение на нарушителя, така и по
отношение на останалите членове на обществото.Както приема ВКС с решение №106
от 11.07.2012г. по т.д.№769/2011г. на Т.К. на ВКС, второ т.о.: “Разграничението на вредите на имуществени
и неимуществени не е условие за редовност
на исковата молба и за надлежното
сезиране на съда с иск по
чл. 94, ал. 1 ЗАПСП. За надлежното сезиране
на съда е достатъчно в исковата молба да са
наведени твърдения за произлезли вреди
от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите,
респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за
доказването на иска и за преценката
на обстоятелствата по чл. 94, ал.
3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира
становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди
на увредения носител на нарушеното
право. Аргумент в подкрепа на този
извод се съдържа и в разпоредбата на чл. 94а, ал.
1 ЗАПСП, която предвижда, че при липса
на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от петстотин
до сто хиляди
лева или равностойността на предмета на нарушението
при съобразяване и на получените вследствие
на нарушението приходи. Именно защото предмет на иска по
чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е самото обезщетение, ищецът не е ограничен
във възможността до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция да изменя
фактическите си твърдения за вида
и обема на претърпените вреди и едновременно с това да променя размер на търсеното обезщетение, тъй като тези действия не
съставляват същинско изменение на иска
по смисъла на чл. 214 ГПК.“
Ищецът не установява какви
неимуществени вреди е претърпял от противоправното
поведение на ответника извън обичайното засягане и неприятно чувство от това,
че при излъчване на неговите видеоматериали не е упоменат като автор на същите.
По отношение на
претърпените имуществени вреди.
Доказателства относно
техния размер по делото не са събрани. Не е установено в какъв часовия пояс са
осъществени излъчванията, което предопределя гледаемостта
им, нито конкретния брой излъчвания, за да се прецени интензитета на
нарушението.
Поради наличната трудност
за определяне на размера на дирената обезвреда, на
основание чл.95а, ал.1 ЗАПСП съдът приема, че обезщетението, което следва да се
присъди на ищеца за всяко от нарушенията следва да е в размер на сумата от
500лв., в който размер приема за основателна всяка от претенциите.
В останалата част исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на разноските.
Ищецът претендира разноски,
за които представя списък по чл.80 ГПК в размер на 500лв.у от които държавна
такса от 100лв. и депозит за вещо лице от 400лв. Депозитът, поради липса на
изготвена експертиза, не е усвоен от вещото лице, поради което действителните
разходи на страната по делото са от 100лв. и това е заплатената държавна такса
по делото.
Съобразно нормата на чл.78,
ал.1 ГПК, с оглед уважения размер на всяка от претенциите, то ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 50лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “В.Л.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати, на основание чл.95 вр.
с чл.95а, ал.1 ЗАПСП, на Й.Р.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.И.К.В.,
сумата от 500лв.(петстотин лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на това, че
ответникът за периода от 01.01.2020г. до 04.03.2020г.
е осъществил нарушение на авторското му право по отношение на видеоматериал на
ищеца „Караджов камък“ чрез неправомерното му използване по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП и сумата от 500лв.(петстотин лева), представляващо обезщетение за
претърпени от ищеца вреди в резултат на това, че ответникът за периода от 01.01.2020г. до 04.03.2020г. е осъществил нарушение на
авторското му право по отношение на видеоматериал на ищеца „Приказка в Родопи“ чрез неправомерното му използване
по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП, като отхвърля исковете в частта над
уважения до предявения като частичен размер от 1 000лв., всеки, които са
част от пълния размер на всяка претенция от по 20 000лв., поради
неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, “В.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати, на основание чл.95 вр. с чл.95а, ал.1 ЗАПСП,
на Й.Р.Х., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, разноски по
делото в размер на 50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: