Присъда по дело №1210/2020 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1210/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител К. Я. С. , ЕГН ********** от гр.Пазарджик обвинява
подсъдимата З. Р. И. , ЕГН ********** от с. А., обл. Пазарджик, в
извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно в това, че на
10.08.2020 год. в с. А., обл. Пазарджик му е причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в болка, без разстройство на здравето.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник,
чрез които поддържа обвинението и пледира за осъждане на подсъдимата.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновна и дава обяснения по обвинението, с
които отрича да е извършила вмененото й престъпление. Исак да бъде
оправдана.
Защитникът на подсъдимата пледира за постановяване на оправдателна
присъда и присъждане на сторените деловодни разноски.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, съобразявайки закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител К.С. и подс. З.И. са бивши съпрузи, чийто брак бил
прекратен с развод през 2014 година. От брака си имат три деца – Н., Х. и Ф.
С., като по силата на бракоразводното решение, упражняването на
родителските права било предоставено на бащата, а майката била осъдена да
заплаща издръжка.
След развода отношенията между тъжителя и подсъдимата били
изключително влошени, т.к. последната заживяла с друг мъж на семейни
начала, от когото в последствие забременяла и родила дете, а същевременно
не заплащала дължимата издръжка към трите си дъщери от брака със С.. По
този повод той сезирал неколкократно прокуратурата, като били образувани
наказателни производства против И. за извършени престъпления по чл.183 от
НК. В периода 2015 – 2019г. тя била осъждана общо четири пъти и
изтърпявала ефективно наложените й наказания лишаване от свобода.
Последно търпяла наказание от 1 година ЛС по НОХД № 1852/2018г. на
ПзРС, което изтърпяла на 20.12.2019 година.
1

През лятото на 2020 година, децата Х. и Ф. С., пребивавали за около
месец в дома на майка си в с. А., обл.Пазарджишка.
На 10.08.2020г. подсъдимият пристигнал с автомобила си пред дома на
подсъдимата с намерение да вземе децата си и да ти откара в жилището си в
гр.Пазарджик. По този повод между него и подсъдимата възникнал словесен
спор, който се разразил на улицата, непосредствено пред дома на последната.
Причина за спора било обстоятелството, че децата не искали да си ходят с
баща им, а той ги дърпал за дрехите. В спора се намесили и роднини на
подсъдимата – единия й брат, с малко име Б. и неговата съпруга, с малко име
Ш.. По повод на това тъжителят ударил съпругата на брата на тъжителката в
областта на гърдите. Подс. И. казала на тъжителя на няколко пъти да не идва
повече в дома й, т.к. децата не го искали. Той на свой ред й отвърнал, че ще
направи отново така, че тя да влезе в затвора, след което си тръгнал.
На 11.08.2020г. тъжителят посетил кабинета по съдебна медицина в
„МБАЛ-Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебен лекар.
Издадено му било СМУ № 207 от същата дата, в което били описани
констатираните към тази дата травматични увреждания, а именно: по средата
в теменната област на главата имало травматичен оток с диаметър 2 см, без
промяна в цвета на кожата, а по вътрешната повърхност на левия глезен
имало синкаво кръвонасядане с размери 5х3 см. За тези увреждания С.
съобщил, че са били причинени от подсъдимата, нейните двама братя и
съпругата на единия от тях.
Според съдебния лекар тези увреждания са причинили на пострадалия
болка.
На 24.08.2020 година тъжителят С. подала частна тъжба против
подсъдимата в РС-Пазарджик, в резултата на което било отпочнато
настоящото наказателно производство.
С първоначално подадената тъжба тъжителят описал две извършени
спрямо него престъпления – по чл.130 от НК, с твърдението, че то било
осъществено от подсъдимата, нейните двама братя и съпругата на единия от
тях и по чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК, изразяващо се в увреждане на
автомобила му, с твърдението, че то било осъществено само от подсъдимата.
След обездвижване на тъжбата на два пъти от страна на съда, заради
нередовности в нея и даване на указания да бъдат отстранени, тъжителят
подал допълнение към тъжбата си /виж молба от 16.09.20г на л.14 от делото/,
в която посочил, че подава тъжба само против подс. И., като твърдял, че на
инкриминираната дата тя му причинила лека телесна повреда, нанасяйки му
множество удари с големи тежки камъни и с дръжка на метла, при което бил
получил много рани и паднал на земята, където подсъдимата продължила да
го удря с камъни.
2

На 28.09.20г., след поредното обездвижване на тъжбата от съда,
тъжителя подал писмено изявление, наименовано „тъжба“ /виж на л.23 от
делото/, с което посочил, че оттегля обвинението за престъпление по чл.216
ал.4 вр. с ал.1 от НК и иска частично прекратяване на производството. След
частичното прекратяване на същото с влязло в сила съдебно разпореждане,
производството пред настоящата съдебна инстанция продължи само за
обвинението по чл.130 ал.2 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
на обясненията на подсъдимата, както и от писмените доказателства, приети
по делото.
Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства, събрани посредством
разпита и дадените обяснения от подсъдимата. В своите обяснения тя
категорично отрече да е удряла по какъвто и да е начин тъжителя и да му е
причинявала телесно увреждане. Обясни само, че на инкриминираната дата
той пристигнал пред дома й, след което между тях възникнал словесен
скандал, т.к. двете им дъщери, които били тогава при нея, не искали да си
ходят с баща им.
Причината съдът да даде пълна вяра на обясненията на подсъдимата е
тази, че същите не бяха опровергани от никое друго събрано по делото
доказателство. Нещо повече, освен нейните обяснения, по делото не се
събраха никакви други доказателства, още по-малко такива, уличаващи я в
извършване на приписаното й престъпление.
Предвид доказателствената тежест в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1, пр.2 от НПК, от страна на частният
тъжител не бе проведено успешно доказване съобразно подлежащите на
доказване факти по чл.102 от НПК.
При анализа на единствените гласни доказателства събрани по делото –
обясненията на подсъдимата, с които се отрича авторството на вмененото
престъпление и които следва да се кредитират изцяло по съображенията по-
горе, съдът намери, че инкриминираното деяние не е доказано по никакъв
начин, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост.
Известно е в правната теория и практика, че обясненията на
подсъдимото лице имат двояка природа, като освен средство за защита в
процеса са и основно гласно доказателствено средство. Доколкото обяснения
на подс.И. не бяха опровергани от нито едно събрано по делото годно
писмено, гласно или веществено доказателство, то следва да се направи
извод, че същите са достоверни и обективни.
Съдебномедицинското удостоверение издадено на подсъдимия в деня
след твърдяното престъпление, по никакъв начин не доказва авторството на
3

същото и то в лицето именно на подсъдимата. В това СМУ действително са
описани констатирани телени увреждания на тъжителя, но заключението на
съдебния лекар, че е възможно да са били получени така, както е съобщил
пострадалия в предварителните сведения, е с относителна степен на
вероятност за начина, по който са причинени същите. В същото време е
напълно възможно тези увреждания да са получени по друго време, на друго
място и при други обстоятелства, включително и при самонараняване. Нещо
повече, ако са верни твърденията на тъжителя в тъжбата и най-вече в
допълнението към нея с молбата на л.14 от делото, че на инкриминираната
подсъдимата му нанесла множество удари с големи тежки камъни и с дръжка
на метла, при което бил получил много рани и паднал на земята, където
подсъдимата продължила да го удря с камъни, то тогава при извършеното
освидетелстване на следващия ден, съдебният лекар не би констатирал само
двете телесни увреждания, описани в медицинското – по теменната област на
главата и по единия глезен. От описания в тъжбата и допълнението към нея
механизъм на извършеното престъпление, би следвало на тъжителя да са били
причинени множество телесни наранявания, но такива не са констатирани.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка и анализът на
събраните доказателства, единственият възможен правен извод, който може
да направи съдът е за недоказаност на обвинението по чл.130 ал.2 от НК.
По тези съображения и поради липсата на каквото и да е годно, пряко
или косвено доказателство, уличаващо подс.И. като автор на преписаното й
престъпление, съдът я призна за невиновна и на основание чл.304 от НПК я
оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а
именно затова, че на 10.08.2020 год. в с. А., обл. Пазарджик е причинила на К.
Я. С. лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на
здравето.
С оглед изхода от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът
осъди тъжителя К.С. да заплати на подс. З.И. сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 500 лв. – платен адвокатски хонорар на
защитника за оказаната правно защита и съдействие.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и изложи мотивите
към нея.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	37
Дата:	25 юни 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия:	Димитър Борисов Бишуров

Дело:	20205220201210
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Присъда по дело №1210/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите