Решение по дело №615/2019 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 16.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично съдебно заседание, проведено на eдинадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1. ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                               2.  РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело № 615 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

          Образувано е по въззивна жалба от П. С. Т. и Б.П.Т., чрез адв. Е.В. срещу решение № 130/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 965/2014г. на РС- Самоков,  в частите по извършване на делбата, чрез изнасяне на делбения имот на публична продан и в частта, в която е отхвърлен  иска по сметки по чл. 336 от ГПК  за осъждане на Г. С. Т. да им заплати сумата от 7932, 50 лв. за извършени в имота през 2013 г. подобрения. Излага съображения, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство по закон, в качеството му на наследник на починалата в хода на делото негова съпруга П.Г. Т. Така той придобил качеството на "преживял съпруг" по отношение на съсобствеността. Безспорно било установено, че не притежават друг жилищен имот и са живели в делбения имот.Излагат съображения, че са налице кумулативните изисквания на чл. 349, ал. 2 ГПК, установяващи основателност на възлагателната претенция. Основателна била и претенцията по сметки. Наличието на извършените СМР се установявало от заключението на вещото лице и от гласните доказателства на тримата свидетели – К., К. и Х. Не били обсъдени всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната корелативна връзка, което довело до необоснованост на постановения акт. Молят решението да бъде отменено, да бъде възложен в техен дял процесния имот, както и да бъде уважен иска по чл. 346 ГПК. Претендират разноски за двете инстанции.

         Препис от въззивната жалба е бил връчен на насрещните страни в производството - Д.П.Д. и Г.С.Т., които в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не изразяват становище.

         В съдебно заседание П.С.Т. и Б.П.Т., чрез адв. В. поддържат въззивната жалба, а Г.С.Т., чрез адв. М. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

         Подадената въззивна жалба е постъпила, подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд –Самоков решение, поради което същата е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С решение № 50 от 04.04.2016 г., постановено по гр. д. № 965/2014 г. на Самоковския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба между Г. С. Т. и П. Г. К. на следния недвижим имот – западно жилище, застроено на 60 квадратни метра на третия етаж от масивна жилищна сграда, ведно със северозападно мазе, представляващ самостоятелен обект-жилище апартамент с идентификатор ………………., с адрес гр. С., ул. К. В." № .., етаж ., с площ 60 кв.м., който самостоятелен обект жилище се намира в СГРАДА 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ……………….., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: апартамент с идентификатор …………………, под обекта - апартамент с идентификатор ……………………., ведно с 1/6 идеална част от общите части на сградата, при квоти - 1/2 идеална част за Г.С.Т. и 1/2 идеална част за П.Г.Т. Съделителката П.Г.Т. е починала в хода на процеса /на 25.02.2016 г./ и са конституирани на нейно място наследниците й -П.С.Т. / 1/6 идеална част от имота/, Д.П.Д. /1/6 идеална част/ и Б. П.Т. /1/6 идеална част/.  С решение № 142/31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 769/2016 г. по описа на СОС е потвърдено решение № 50 от 04.04.2016 г., постановено по гр. д. № 965/2014 г. на РС-Самоков. С определение № 37/18.01.2018 г., постановено по гр.д. № 3011 по описа за 2017 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 142/31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 769/2016 г. по описа на СОС.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителите П.С.Т. и Б.П.Т. са предявили претенция за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349 ГПК, за което са представили удостоверения за декларирани данни от 26.02.2018 г., издадено от Община С. Съделителите П.С.Т. и Б.П.Т. са предявили претенция по сметки по чл. 346 ГПК за извършени подобрения в имота през 2013 г. както следва: закупуване и монтиране на петкамерна PVC дограма, с К-стъкла, комарници и подпрозоречни дъски на стойност за материали и труд 4500 лв.; обръщане на прозорците и шпакловане на вътрешни стени, на обща стойност за материали и труд 1300 лв.; груба външна мазилка на процесния имот на обща стойност за материали и труд 2200 лв.; поставяне на плочки и теракот на тераса на обща стойност за материали и труд - 300 лв.; извършване на основен ремонт на баня с тоалетна: закупуване и монтиране на тоалетно казанче -35 лв.; закупуване и монтиране на тоалетна чиния -80 лв., закупуване и монтирани на мивка - 100 лв., закупуване и поставяне на санитарен фаянс-450 лв. и ремонт на покрив на обща стойност за материали и труд 1500 лв., включващо закупуване и поставяне на черна хартия, керемиди, капаци, улуци. Всичките описани подобрения възлизат на стойност 7932,50 лв. /седем хиляди тридесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща 1/2 идална част, съобразно квотите на собственост.

Съделителят Г.С.Т. е оспорил претенцията, като твърди, че след 20.02.2013 г., на която дата е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим имот от 04.12.2012 г., никой от ответниците не е правил ремонт на имота. През 2013 г. Б.Т. живеел в кв. С., а П.С.Т. ***, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. След 20.02.2013 г. никой не е правил ремонти на имота, а до 25.02.2016 г. и никой от тях не е бил собственик на имота, тъй като до тогава имота бил съсобствен между Г.Т. и наследодателката на ответниците – П. Г. Т.

От разпита на свидетеля Е. Л. Т. /племенник на П.Т. и Г.Т./ се установява, че свидетелят живее на първия етаж, в същата сграда. Сочи, че  бил извършван ремонт на трети етаж, най-напред на етажа на П. през 2009 г. Направено било саниране на къщата, топлоизолация, сменена дограмата. След 2009 г. не е извършван ремонт. През 2010 г. имало инцидент между двамата братя - П. ударил Г., за което П. изтърпял наказание лишаване от 2012 г. Когато починала П., Б. не живеел там, а само П.Т..

От разпита на М. Й. К. се установява, че познава страните по делото, съседи са. Б. и П. живеят на третия етаж, в западната част на къщата. В апартамента живеели П., Б. и баща му П..

От разпита на свидетеля И. Т. К. се установява, че познава страните по делото, съседи са. Дава показания, че Б. и П. живеят на трети етаж, от задната страна на къщата. П. и Б. правили ремонти на жилището-саниране, смяна на дограма, претърсване на керемиди, черна хартия слагали под керемидите, на терасата сложили плочки, баня нова. Ремонта бил възложен на майстори, но по време на ремонта П. бил там и наблюдавал майсторите. Свидетелят не си спомня кога е правен ремонта, но заявява, че преди четири години някъде, преди да влезе П.Т. в затвора.

От разпита на свидетелката Р. К. Х. се установява, че Б. живее на третия етаж в къща на ул. "К. В.". Свидетелката знае за извършвани ремонти - външна изолация и сменена дограма, но вътре не е влизала. Ремонта бил правен 2012 г. -2013 г., като за ремонта разбрала от Б., който й разказвал, че прави подобрения.

В първоинстанционното производство е приета съдебно техническа експертиза на в.л. К. С. М., според която жилището е неподеляемо, а пазарната оценка на имота е 22 600 лева, изчислена по метода на вещната стойност. По метода на сравнителните аналози е дадено заключение, че имота е с пазарна стойност от 24 600 лева. Стойността на извършените СМР са в размер на 9 702,40 лева.

От служебна бележка на Окръжна прокуратура-София се установява, че П.С.Т. от 15.05.2012 г. до 03.12.2015 г. е изтърпял наказанието по присъда № 17/27.04.2011 г. по НОХД № 17/2011 г. на ОС-София, с която е осъден на 7 /седем/ години лишаване от свобода.

Приета по делото е тройна съдебно -техническа експертиза, която дава заключение, че действителната пазарна цена на имота е 30 000 лева.

С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд намира от правна страна следното:

         Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК.Основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура – чл. 69, ал.2 ЗН.

         Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

За да бъде възложен в дял на единия от съделителите неподеляем имот жилище, съобразно разпоредбата на чл. 349 ал.1 от ГПК, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) имотът да е неподеляемо жилище; 2) жилището е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или поради развод; 3) на претендиращия възлагане съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и 4) същият не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. В настоящия случай изискуемите предпоставки не са налице.

В случая относно поделяемостта на имота съдът кредитира заключението на вещото лице в.л. К. С. М., което дава категорично становище, че процеснато жилище е неподеляемо.

Неоснователна е и претенцията на съделителите П.Т. и Б.Т. за възлагане на имота на основание чл.349, ал.2 ГПК. Възлагане на основание чл.349, ал.2 ГПК се допуска само на наследствени имоти и то само на наследник, който към откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище. Разпоредбата изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост, освен онази, която е възникнала в резултат на наследяване. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.

В случая делбените имоти не са наследствени. Между ищеца Г.С.Т. и починалата ответница П. Г. Т. е възникнала съсобственост върху описания по-горе имот, като ищецът Г.Т. е придобил своята 1/2 идеална част на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2012 г. по и.д. № 111/12 г. по описа на ЧСИ Г. К., чрез извършена публична продан, а П. Г. Т. /починала в хода на делото/ е придобила имота по давност. Ето защо никой от съделителите- няма право да претендира за възлагане на този имот на основание чл.349, ал.2 ГПК.

При това положение делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК -  имота да бъде изнесен на публична продан. Квотите на всеки от съделителите в подлежащия на публична продан имот са както следва: 1/2 ид.ч. за Г.С.Т., 1/6 ид.част за П.С.Т., 1/6 ид.ч. за Д.П.Д. и 1/6 ид.ч. за Б.П.Т.. Предвид изложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

         По претенцията по сметки

Заявените по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Целта е да се уредят финансовите отношение между съсобствениците по повод на съсобствеността. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. Твърденията на съделителите П.С.Т. и Б.П.Т., че през 2013 г. са извършили описаните по -горе подобрения на имота не са доказани. От разпита на свидетеля Е. Л. Т. /племенник на П.Т. и Г.Т./ се установява, че ремонт бил извършван - саниране на къщата, топлоизолация, сменена дограма/, но през 2009 г., преди П.Т. да изтърпи наказание лишаване от свобода. Същите факти се установяват и от показанията на И.Т. К., който заявява, че ремонт е правен от майстори, но П. бил там и наблюдавал майсторите. По време ремонта е извършван преди П. да започне да изтърпява наказанието лишаване от свобода. От приетата служебна бележка на Окръжна прокуратура-С. се установява, че П.С.Т. от 15.05.2012 г. до 03.12.2015 г. е изтърпял наказанието по присъда № 17/27.04.2011 г. по НОХД № 17/2011 г. на ОС-София, с която е осъден на 7 /седем/ години лишаване от свобода. По делото е установено от ищеца Г.Т., че 1/2 ид. част от делбения имот придобил на 20.02.2013 г., на която дата е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим имот от 04.12.2012 г. на ЧСИ Г. Каримов, а ответниците съделители не доказаха, че са извършили подобрения след 20.02.2013 г. Извършените подобрения преди м. май 2012 г. действително са увеличили стойността на имота, но същите са били оценени при извършване на публичната продан. Придобиването на имот чрез публична продан представлява специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС. Купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота – чл. 496, ал. 2 ГПК. Публичната продан е деривативен придобивен способ, при който няма договаряне между страните. Т.е. проданта на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля, което е основание за прехвърляне на подобренията от едното имущество в другото. По изложените съображения претенцията като неоснователна следва да се отхвърли, а решението на РС-Самоков като правилно и законосъобразно да се потвърди.

 

По разноските

Съгласно съдебната практика (Определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6919/2014 г., I г. о., ГК, Определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о., ГК) в производство по въззивно или касационно обжалване на решение по делбено дело, разноските се определят по общите правила на чл. 78 от ГПК.

С оглед горния резултат на Г.С.Т. следва да се присъдят разноски по водене на делото през въззивната инстанция. Претендирани са 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък от адв. М. и договор за правна помощ и съдействие. От въззивниците е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде разгледано. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за делба минималното възнаграждение е 600,00 лева. За претенцията по сметки минималното възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 г. е в размер на 721,62 лева или общо в размер на 1321, 62 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 965/2014г. по описа на РС- Самоков в обжалваните му части.

 

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която съделителите са осъдени да заплатят на РС-Самоков държавна такса върху стойността на дела на всеки един от тях.

 

ОСЪЖДА П.С.Т. с ЕГН: ********** и Б.П.Т. с ЕГН: ********** да заплатят на Г.С.Т. с ЕГН: ********** *** 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева разноски за въззивното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.