Решение по дело №214/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 107
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20212300100214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Ямбол, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20212300100214 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С.С.С. от гр.***,
действащ чрез пълномощника адв.Б.К., с която против "ЗК Лев Инс"АД гр.София са
предявени искове по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 45 000лв. (след предприето по
реда на чл.214 ГПК изменение чрез увеличение на този иск) - обезщетение за
неимуществени вреди и на сумата 547,40лв.- обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 23.05.2020г. и причинено от водач на застрахован при ответника по
застраховката "Гражданска отговорност" лек автомобил.
Ищецът твърди, че на 23.05.2020г. като водач на лек автомобил „ВАЗ 21214", с
peг. № У 2890 АС, при движение по път с предимство I-7 от гр.*** в посока гр.Елхово,
обл.Ямбол, навлизайки в зоната на кръстовище, образувано с път III - 7072, е пострадал в
резултат на ПТП, предизвикано и реализирано по вина на Г.И. - водач на лек автомобил
марка "Форд", модел "Фиеста", с peг № У 6500 АМ, който поради неспазване на правилата
за движение - несъобразяване с пътните знаци, поставени и действащи по посоката му на
движение, е навлязъл в кръстовището без да спре и без да пропусне управлявания от ищеца
лек автомобил, движещ се с предимство. За настъпилото ПТП било образувано ДП
№92/2020г. по описа на РУ „Полиция" на МВР - Тунджа, прекратено с постановление на
ЯРП ат 01.04.2021г. на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 9 от НПК по искане на
пострадалия.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключен във формата на застрахователна полица №
BG/22/120000254741, валидна към датата на произшествието, гражданската отговорност на
виновния водач Г.И. е била застрахована при ответника ЗК"Лев Инс"АД. Ищецът предявил
на 30.07.2020г. пред застрахователя на деликвента застрахователна претенция, ответното
дружество образувало щета за причинените на пострадалия неимуществени и имуществени
вреди, след разменена електронна кореспонденция ответникът одобрил претенцията за
неимуществени вреди за сумата от 9 800 лева и за сумата от 383.18 лева - имуществени
вреди, формирани след извършено приспадане с 30%, в каквато степен застрахователят
приел приноса на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. След направеното
възражение от страна на ищеца за размерите на обезщетенията и преразглеждане на
застрахователната претенция, ответникът определил обезщетения в размер на 11 900 лева за
неимуществени вреди и 383.18 лева за имуществени вреди.
Ищецът не приел така определените му от застрахователя размери на
обезщетенията, тъй като те не съответствали на изискването за справедливост и на
обективно съществуващите обстоятелства, относими към характера и тежестта на
1
увреждането, търпяните от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес и възрастта на ищеца. Според ищеца, в резултат на ПТП са му били причинени
телесни увреждания - контузия на левия крак с клинични и рентгенологични данни за
многофрагментно счупване на капачето на колянната става, наложило хоспитализирането
му в МБАЛ „Св. Пантелеймон"АД-Ямбол и временна неработоспособстност. Сочи, че му е
била извършена операция и поставена метална остеосинтеза с предстояща втора операция за
изваждане на металния остеосинтезиращ материал, която също следва да бъде отчетена при
определяне на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като ще е
съпроводена със значителни болки и неудобства и с втори възстановителен процес, водещ
до допълнителни затруднения в движенията на оперирания крак до пълното му оздравяване.
Твърденията на ищеца са, че оздравителният му процес все още не е приключил, тъй като
една година след ПТП продължава да има ограничения при движението на засегнатия
крайник и с амбулаторен лист това обстоятелство е установено. Навежда, че и възрастта на
пострадалия следва да се вземе предвид, тъй като към датата на процесното ПТП той е бил
на 58г., следва да се отчете негативното емоционално отражение от преживяното, както и
икономическа конюнктура към релевантия период и увеличените лимити на
застрахователните суми за неимуществени вреди, а също и съдебната практика по
аналогични казуси.
Ищецът излага, че в резултат от същото ПТП е направил разход за назначеното му
лечение - в размер на 340 лв с ДДС за рехабилитация, в размер на 190лв с ДДС за закупена
остеосинтеза и по фактура от 26.05.2020г. на стойност от 17.40лв с ДДС, или разходи в общ
размер от 547.40 лева, която сума представлява пряка и непосредсдтвена последица от
действията на деликвента.
Поради това ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение
за неимуществените вреди в размер на исковата сума от 45 000лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата 30.07.2020г., както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 547,40лв., ведно със законната лихва от 18.02.2021г., и разноските по делото.
Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като е оспорил и всички
твърдения по исковата молба, включително сочения механизъм за настъпване на ПТП,
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и механизма на
произшествието, както и твърденията за търпени неимуществени вреди. Наведените от
застрахователя твърдения са, че виновен за причиняване на ПТП е и ищецът С.С., който с
управлявания от него автомобил е навлязъл в кръстовището с несъобразена, превишена
скорост и е причинил процесното ПТП, като се е блъснал в правомерно движещия се
автомобил на Г.И.. Поради това ответникът е заявил възражение за съпричиняване от ищеца
на вредоносния резултат, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл.47 от ЗДвП,
установяваща, че водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, като в случая със знак В 26 ограничението на скоростта е било 50км., а ищецът
се е движил с надвишаваща ограничението скорост, като същият е пътувал и без поставен
обезопасителен колан, с което е нарушил и разпоредбата на чл.137а от ЗДвП и е допринесъл
в значителна степен за настъпване на твърдените от него травматични увреждания.
Ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че не е напълно възстановен след инцидента.
Поддържал е, че ищецът не е прекъсвал трудовото си правоотношение със своя работодател
и се е върнал на работа непосредствено след изтичане на втория болничен или след
21.07.2020г, като претенцията за неимуществени вреди е оспорена и по размер, като
несъобразена с понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД и ППВС №.4/1968г. Ответникът е
оспорил иска за имуществени вреди за сумата 340лв. за заплатен престой в хотел в
„Балнеохотел Павел Баня" с твърдение, че самостоятелна стая в хотел не е медицинска
необходимост и представлява луксозна услуга, която е неоснователен мотив за лечение на
ищеца. Ответникът е оспорил и искането на ищеца за присъждане на лихви по претенциите
за неимуществени и имуществени вреди, по съображенията за неоснователност на главните
искове.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.К., който моли в
полза на ищеца да бъдат присъди направените от него разноски по делото, а в полза на
адвоката да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА.
Пълномощникът на ищеца представя и подробна писмена защита.
Ответникът - застраховател, чрез процесуалния си представител адв.П., пледира за
отхвърляне на иска, с присъждане в полза на ответника на разноските по делото.
2
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъди и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните и е установено от представения по делото протокол
за ПТП с пострадали лица от 03.06.2020г. на ОД на МВР-Ямбол, че на 23.05.2020г. на
кръстовище на път I-7 с път III-7072 е настъпило ПТП с участието на ППС - л.а. "Форд ",
модел "Фиеста" с ДКН У 65 00 АМ, управляван от водача Г. Г. Ив. и ППС - л.а. "ВАЗ",
модел "21214" с ДКН У 28 90 АС, управляван от ищеца С.С.С., който е пострадалият от
произшествието.
За настъпилото ПТП е било образувано ДП №92/2020г. по описа на РУ на МВР -
Тунджа, което с Постановление от 01.04.2021г. на наблюдаващия прокурор от ЯРП е
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.9 НПК, поради направено
искане от пострадалия С.С..
От приетото заключение на вещото лице-автоексперт инж.М.М., извършило
назначената съдебна автотехническа експертиза, изготвена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, материалите по образуваното ДП№92/2020г. по описа на РУ
на МВР-Тунджа и оглед на място, по делото е установено, че процесното ПТП е настъпило
на 23.05.2020г. в условията на дневна светлина и суха, хоризонтална пьтна настилка кьм
кръстовище, образувано от път I-7 и път III -7072. Управляваният от ищеца л.а. ВАЗ 21214, с
peг. № У 2890 АС се е движил по път I-7 в посока гр. Елхово, със скорост около 82,6 км/ч., а
лекият автомобил "Форд", с peг. № У 6500 АМ е приближавал крьстовището по път Ш-7072,
идвайки от с.Чарган с тенденция да пресече кръстовището направо, в посока гр.Ямбол, със
скорост на движение около 64,1км/ч. Начинът за преминаване през кръстовището е бил
регламентиран от следната знакова уредба: път I -7 е път с предимство за преминаване, а път
III-7072 със знакова уредба: Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство",
едновременно с указателна табела Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство". На път I -7 преди кръстовището от посока с.Козарево, която е посоката на
навлизане в кръстовището на лекия автомобил ВАЗ, са били поставени и пътни знаци: В26 -
"Забранено движението със скорост по-висока от означената - 50 км./ч.", В24-"Забранено е
изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди" и В3 "Път с
предимство". Заключението на вещото лице е, че водачът на л.а."Форд" не се е съобразил
със знаковата уредба, не е спрял и е навлязъл в кръстовището с тенденция да го пресече в
права посока към гр.Ямбол. Водачът на л.а.ВАЗ - ищецът е реагирал на създалата се
опасност (автомобил, пресичащ траекторията му на движение) с аварийно спиране, но
независимо от предприетата спасителна маневра сблъсъкът не е могъл да бъде избегнат. За
л.а. ВАЗ ударът е бил челен, като след инициалния контакт автомобилът е продължил
аварийното си безконтролно с транслация и ротация по настилката движение, а за
л.а."Форд" ударът е бил страничен отдясно, след което автомобилът се е изместил напред и
наляво, като се е завъртял на около 85°, по часовниковата стрелка. Според вещото лице,
техническата причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил
"Форд", който е следвало да спре преди навлизане в кръстовището в зоната на действие на
пътния знак Б2, да се убеди, че по пътя с предимство няма приближаващи превозни средства
и да предприеме пресичане на кръстовището едва тогава, когато същото е освободено от
ППС. При това положение водачът на л.а."Форд" е имал техническа възможност да
предотврати произшествието. Даденото от вещото лице заключение е, че в случая водачът
на л.а."Форд" по никакъв начин не е показал, че е възприел наличието на л.а. ВАЗ,
приближаващ се oт дясно на него по пътя с предимство, тъй като е навлязъл в кръстовището
със скоростта от 64,1км/ч., с която го е приближил. Единствено водачът на л.а.ВАЗ е
реагирал с аварийно спиране на създалата се опасност, като подхождайки към кръстовището
със скоростта от около 82,6км./ч., е реагирал за аварийно спиране и в момента на сблъсъка
скоростта на л.а. ВАЗ е била погасена до 28,4 км./ч. Според експерта, технически правилно
би било и водачът на л.а. ВАЗ - ищецът, да управлява превозното средство с нормативно
разрешената скорост за конкретния пътен участък от 50 км/ч, като при това положение би
имал техническа възможност да предотврати произшествието, прилагайки аварийно
спиране. Вещото лице - автоексперт е установило, че л.а.ВАЗ е бил оборудван с триточкови
обезопасителни колани, отговарящи на изискванията за осигуряване на пасивна безопасност
на МПС, като в протокола за оглед на местопроизшествие липсва отбелязване водачът на
л.а.ВАЗ-ищецът бил ли е с поставен предпазен колан.
Разпитан в качеството на свидетел, водачът на лекия автомобил "Форд" - Г.И. е
дал показания, според които на въпросния ден и преди настъпване на ПТП е спазил
3
знаковата уредба на въпросното кръстовище, спрял е на знака "Стоп", но не е видял
приближаващия се лек автомобил, управляван от ищеца. Тези показания на свидетеля са
оборени от експертното заключение на в.л. инж.М., според което св.И. - водачът на
л.а."Форд" не е спазил знаковата уредба, не е осъществил никаква маневра и със скоростта
от 64,1км./ч., с която е наближил кръстовището, е предприел пресичането му.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещото лице - ортопед д-р И. въз основа на медицинските документи по делото и след
личен преглед на ищеца, е установено, че в резултат на настъпилото произшествие от
23.05.2020г. 29.04.2019г. ищецът С.С. е получил травма на лявото коляно - с
полифрагментна фрактура на капачето и разкъсване на сухожилието на четириглавия
мускул, която травма по своя характер е комбинирана травма на коляното с нарушение на
костната, сухожилната и ставно-хрущялната цялост и същата се квалифицира като средна
телесна повреда със загуба на функцията на крайника за продължително време, с
нарушаване на нормалния начин на живот, до пълното възстановяване. Според вещото лице,
травмата на ищеца отговаря напълно както по същество, така и по време да е получена в
условията на ПТП с директен механизъм - получен удар върху колянното капаче от
арматурното табло на автомобила. Експертът е установил и посочил, че след постъпването в
Ортопедично отделение по спешност на 23.05.2020г., на ищеца са били приложени
медицински мероприятия и процедури според медицинските стандарти по травматология,
същият ден ищецът е бил опериран по спешност и дехоспитализиран на 26.05.2020г., с
имобилизация на крайника за 1,5 месеца, последваща рехабилитация и балнеолечение, а на
02.02.2022г. е била отстранена поставената му металната остеосинтеза. Към датата на
извършения от вещото лице личен преглед на ищеца, който е във време след отстраняване на
остеосинтезата, д-р И. е установил, че пълното възстановяване на ищеца не е било
приключило, лекарят е установил известен дефицит в активната флуксия на коляното от
10градуса и леко накуцваща походка, както и наличен белег. Вещото лице е разяснило, че
при получената от ищеца травма - счупването на капачето на коляното, използваната
оперативна методика на лечение, наречена "Динамична остеосинтеза по Вебер" е
необходимата за лечебния процес, като след настъпване на костно-сухожилно зарастване,
което не е по-рано от 6-8месеца, се налага екстракцията на металните тела. При тази
получена от ищеца травма, вещото лице е посочило, че раздвижването на пациента започва
на втория ден от оперативното лечение с две патерици и гипсиран крак от глезена до средно-
горната част на бедрото, без стъпване на крайника през първите две седмици, след 1,5
месеца се отстранява гипса/ортезата и отново с две, а по-късно с една патерица движението
е до края на втория месец, като след 60-тия ден е разрешено самостоятелно ходене и като
цяло подобна травма отзвучава до трети-четвърти месец.
Вещото лице д-р И. не е установило налични при ищеца т.н. "коланни травми" по
ключица, рамо, гръден кош и коремни органи, а въз основа на установеното от вещото лице-
автоексперт, че преди удара ищецът е управлявал лекия автомобил ВАЗ със скорост от около
82км./ч., намалена от задействаната спирачна уредба до 28км./ч. с тенденция към спиране,
вещото лице е посочило, че ако е бил с поставен предпазен колан, при ищеца не биха
настъпили същите увреждания, при което при изслушването му по реда на чл.200 ГПК
вещото лице е поддържало заключение, че ищецът С. при настъпване на ПТП не е бил с
поставен предпазен колан.
Ищецът е представил фактура от 13.07.2020г. и касова бележка към нея,
установяващи, че за балнеолечение в "Про"ЕАД гр.Павел Баня, включващо ползване на стая
и пакет процедури в периода 13.07.-17.07.2020г., е заплатил сумата 340лв. В полза на
МБАЛ"Свети Пантелеймон"АД-Ямбол ищецът е заплатил сумата 190лв. за ортопедичния
комплект на Вебер за остеосинтеза, както и потребителска такса в размер на 17,70лв.( ф-ри
от 26.05.2020г.)., или общо направените от ищеца разходи възлизат в размер на сумата
547,70лв. Заключението на вещото лице д-р И. е, че тези разходи на ищеца са задължителни,
регламентирани са в НРД от 2020г. и в Закона за здравето, във връзка са с травмата на
ищеца и лечението на същата.
Във връзка с установяване размера на неимуществените вреди, претърпени от
ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.С.-
съпруга на ищеца, която е поддържала показания, че след изписването на ищеца от
болницата лечението му вкъщи продължило два месеца. През този период ищецът бил на
легло, състоянието му било тежко, ставал от леглото с патерици и свидетелката го
придружавала навсякъде, вкл. до тоалетната. След двумесечното лечение вкъщи ищецът
извършил рехабилитация и се върнал на работа, тъй като му предстояло пенсиониране. На
4
работното място изпитвал трудности, тъй като бил машинист и не можел да се качва в
машината. През годината след травмата ищецът преустановил ловуването като хоби, не
могъл да обслужи кошерите си с пчели, не отишъл при сина си в Германия и се променила
психиката му. Понастоящем не бил възстановен изцяло от травмата - накуцвал и имал
промени в походката.
Не е спорно между страните и този факт е обявен от съда за ненуждаещ се от
доказване, че между ответника "ЗК Лев Инс"АД и собственика на л.а. "Форд", модел
"Фиеста" с ДКН У 65 00 АМ е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП от 23.05.2020г., по силата
на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на
трети лица.
На 30.07.2020г. ответникът - застраховател е получил извънсъдебната претенция
на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП, а на 18.02.2021г. ищецът е представил допълнително изискани от
застрахователя документи. С електронни писма от 15.03.2021г. и от 14.04.2021г. ответникът
е уведомил ищеца, че му е определил за изплащане обезщетения за неимуществени вреди в
размер на 14 000лв. и за имуществени вреди в размер на 574,40лв. и след приспадане на 30%
съпричиняване дружеството ще изплати обезщетения в размер на 9 800лв. за
неимуществени вреди и 383,18лв. за имуществени вреди. По делото няма твърдения и данни
ответникът да е заплатил на ищеца тези размери на обезщетенията. Ищецът е поддържал, че
не се е съгласил с посочените размери на дължимите му се обезщетения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединените искове по чл.432 КЗ на увреденото лице
срещу застрахователя на причинителя на вредата, за обезщетяване на причинените от него
неимуществени и имуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договора за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: следва да са установени
настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на виновния водач;
претърпените имуществени и неимуществени вреди, наличието на пряка причинна връзка
между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискването на разпоредбата на чл.498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение,
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си към застрахователя -
ответника, представил е изискани от застрахователя документи по чл.106, ал.3 КЗ, като
застрахователят в тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ, който е изтекъл преди образуване на
делото, както и след изтичането му, не е платил определените на ищеца застрахователни
обезщетения, а и ищецът не се е съгласил с размерите на обезщетенията. При тези
установени факти предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Съдът намира, че са осъществени законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника - застраховател.
Въз основа на констативния протокол за ПТП, заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза и заключението на вещото лице по медицинската
експертиза, които изцяло кредитира, съдът приема за безспорно установено по делото, че на
23.05.2020г. е настъпило ПТП между управлявания от водача Г.И. л.а. "Форд ", модел
"Фиеста" с ДКН У 65 00 АМ и управлявания от ищеца л.а. "ВАЗ", модел "21214" с ДКН У 28
90 АС, като пострадалият от ПТП е ищецът, тъй като в резултат именно на ПТП на него е
5
причинено увреждане на здравето и ищецът е извършил разходи за лечението си. Спорно
между страните е обстоятелството дали поведението на водача на лекия автомобил л.а.
"Форд ", модел "Фиеста" е било противоправно и дали той е действал виновно. При
преценка на посочените обстоятелства, с оглед липсата на влязла в сила присъда на
наказателния съд, настоящият съдебен състав намира следното:
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието са
установени по делото със заключението на вещото лице по неоспорена от страните САТЕ.
Съгласно експертното заключение, ПТП е настъпило на регулирано кръстовище, като
водачът на лекия автомобил "Форд" се е движил по път без предимство, с наличните на пътя
знаци - Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство" и знак Б2 "Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство". По същото време ищецът се е движил с управлявания
от него автомобил по път, регулиран с пътен знак Б3 "Път с предимство". Водачът на лекия
автомобил "Форд" е навлязъл в кръстовището без да спази знаковата уредба и без да спре и
да пропусне движещият се по пътя с предимство ищец като водач на лекия автомобил ВАЗ.
Не се кредитират показанията на св.И., че е спазил знаковата уредба и е спрял автомобила
преди да навлезе в кръстовището, тъй като показанията му са опровергани от заключението
на вещото лице, на което съдът дава вяра и според което водачът на лекия автомобил
"Форд" не е осъществил никаква маневра - със скоростта, с която е наближил кръстовището,
със същата скорост е предприел и пресичането на кръстовището. Този водач, съгласно
експертното заключение, е имал техническа възможност да предотврати произшествието ако
спре преди навлизане в кръстовището. При този установен механизъм на ПТП, причина за
произшествието е поведението на водача на лекия автомобил "Форд", който е нарушил
разпоредбите на чл.6 от ЗдвП и чл.50 от ЗДвП, като не е спазил пътен знак Б2 "Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство" и при движение на кръстовище, когато
единият път е сигнализиран като път с предимство, водачът не е пропуснал движещото се по
пътя с предимство пътно превозно средство, при наличие на знак Б1"Пропусни движещите
се по пътя с предимство". Деянието е противоправно и на основание чл.45, ал.2 ЗЗД е
извършено виновно, доколкото доказателства за оборването на законовата презумпция по
делото не са събрани.
Осъществяването на деликт по чл.45 ЗЗД предпоставя пораждане отговорността
на застраховател по сключена застраховка "Гражданска отговорност" да заплати
обезщетение за причинените вреди. По делото е безспорно, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика на
лекия автомобил "Форд" модел "Фиеста" е съществувало застрахователно правоотношение
по застраховката "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Следователно, предявените искове за заплащане на обезщетения за
вреди се явяват основателни, като следва да бъдат обсъдени размерите им както с оглед
събраните по делото доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, периода на търпените
вредните последици.
По делото е установено по безспорен начин от съдебно-медицинската експертиза,
чието заключение съдът кредитира изцяло, че в резултат на увреждането ищецът е получил
травма на лявото коляно - полифрагментна фрактура на капачето и разкъсване на
сухожилието на четириглавия мускул, която травма по своя характер е комбинирана, с
нарушение на костната, сухожилната и ставно-хрущялната цялост и се квалифицира като
средна телесна повреда със загуба на функцията на крайника. Установено е от вещото лице,
че ищецът е претърпял операция с поставена остеосинтеза и имобилизация на крайника за
период от 1,5 месеца, претърпял е втора операция за отстраняване на остеосинтезиращия
материал, като при оздравителен процес от 3-4 месеца, и понастоящем ищецът не е напълно
възстановен - с дефицит е във флексията на коляното и накуцваща походка.
При тези данни, кредитирайки и събраните по делото свидетелски показания, като
взе предвид вида и степента на увреждането, възрастта на ищеца към датата на ПТП- на 58
години, продължителността на възстановителния период – от 3-4 месеца, през който ищецът
е изпитвал болки и страдания, като първите дни болките са били с по-интензивен характер;
като съобрази вида на проведеното лечение с отчитане, че всяка от двете извършени
6
операции е довела до значителни болки и дискомфорт; отчитайки факта, че се е наложило на
ищеца да бъде поставена метална остеосинтеза с имобилизация на крака и коляното за
период от 45 дни, което е довело до затруднения в придвижването и до невъзможност
пострадалият да се грижи за себе си и нуждата да бъде обгрижван от съпругата му; вземайки
предвид причинените неудобства в начина на живот на ищеца и плановете му за същия и
негативните последици, които инцидентът е оставил върху психиката на пострадалия,
включително останалия наличен белег, макар същият да не е основно определящ фактор, а
също и обстоятелството, че понастоящем ищецът не е напълно възстановен; като съобрази и
стадия на общественоикономическо развитие на страната, включително в аспекта на
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, ЯОС
намира, че справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по
делото факти, възлиза на сумата от 35 000 лв. Към този размер на обезщетението за
аналогична травма е ориентирана и съдебната практика (Решение № 57 от 11.04.2022 г. на
БАС по в. гр. д. № 524/2021г., Решение № 877 от 21.07.2021г. на САС по в. гр. д. №
3394/2020 г. и др.).
Доказани по основание и размер са и имуществените вреди, понесени от ищеца в
размер на сумата 547,40лв. - общо направените от него разходи за закупуване на
ортопедичния комплект на Вебер за остеосинтезата, потребителската такса за болничното
лечение и за балнеолечението. Тези направени от ищеца разходи според вещото лице по
медицинската експертиза са в пряка връзка с причиненото увреждане на ищеца и
необходими за приложеното му лечение, като неоснователно е възражението на ответника,
че ищецът е ползвал самостоятелна стая при балнеолечението, тъй като такива данни по
делото не са установени и условията за балнеолечение не са луксозна услуга, както
неправилно твърди застрахователят.
По възражението на ответника за съпричиняване съдът счита, че такова по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. От значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат
(ППВС № 17/1963г.). Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както в
допринасяне за настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите.
Във втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието, ПТП, но
с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера
на вредата. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило (в този
смисъл е константната практиката на ВКС).
В случая се твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, движейки
се с несъобразена скорост, като е допринесъл за настъпване и на вредите, тъй като не е бил с
поставен предпазен колан. За втория принос следва да се съобрази и трайната практика на
ВКС, според която само по себе си обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник в
кола не е ползвал обезопасителен колан, не е достатъчно, за да бъде приложен чл.51, ал.2
ЗЗД, а следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед
механизма на конкретното ПТП вреди, не биха се появили, или биха били в по-малък обем,
ако пострадалият е ползвал такъв предпазен колан.
От заключението на вещото лице по автотхническата експертиза е установено по
делото, че по пътя с предимство, по който се е движил ищецът с управлявания от него
автомобил ВАЗ, е важало ограничение на скоростта със знак В26- "Забранено е движението
със скорост по-висока от означената - 50км./ч.". В нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП ищецът
се е движил със скорост от 82,56 км./ч. или с 32 км./ч. превишение от разрешената скорост,
която скорост не му е позволила да спре. При даденото от автоексперта заключение, че при
управление на автомобила ВАЗ със скорост до 50км./ч., при предприетото от ищеца
аварийно спиране не би настъпил удара и ПТП е било предотвратимо, съдът прави извода,
че ищецът е допринесъл за настъпване на ПТП.
Установено е със заключението на вещото лице по медицинската експертиза, че
ищецът не е изпълнил и задължението си по чл.137а, ал.1 от ЗдвП да постави предпазен
колан. Вещото лице не е установило налични у ищеца "коланни травми" и при данните за
7
предприетото от ищеца аварийно спиране и скорост на управлявания от него автомобил при
настъпване на ПТП от 28,44км./ч., даденият отговор е, че С.С. е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан, както и че при поставен такъв колан, не биха настъпили същите
увреждания. При тези данни за нарушение от страна на ищеца на разпоредбите на чл.21, ал.2
и чл.137а, ал.1 от ЗдвП, настоящият състав на съда счита, че общо приносът на пострадалия
за реализиране на установените вреди е в размер на 30%. Не може да се приеме тезата на
застрахователя, че делинквентът и пострадалият имат равен принос за настъпването на
вредите, тъй като основната причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на лекия автомобил "Форд", който е допуснал тежки нарушения на правилата за
движение по пътищата - на разпоредбите на чл.6 от ЗдвП и чл.50 от ЗДвП.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото
съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определените
обезщетение за неимуществени вреди в размер 35 000лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 547,40лв., обезщетенията следва да бъдат намалени с размера на приетия
принос на ищеца от 30%, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото
ПТП в размер 24 500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 383,18лв. За
разликата над тези размери - искът за неимуществени вреди до предявения размер от 45
000лв., и искът за имуществени вреди до предявения размер от 547,40лв., следва да се
отхвърлят.
Върху присъдените на ищеца обезщетения същият има право и на законната
лихва за забава. Настоящият съд възприема практиката на ВКС (Решение №128/ 04.02.2020г.
на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о., ТК), според която в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В настоящия случай
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя е 30.07.2020г. и считано от тази
дата следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
каквото е искането на ищеца, а законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди
- от 18.02.2021г. до окончателното изплащане, което е в съответствие с диспозитивното
начало в процеса, съобразно искането на ищеца.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а процесуалният му представител има
право на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй
като е предоставил безплатна правна помощ на ищеца като материално затруднено лице
(чл.38, ал.1,т.2 ЗА), видно от споразумение от 28.07.2021г.( л.178 от делото). Ищецът е
направил общо 2 300лв. разноски и при общ размер на уважените искове от 24 883,18лв., по
правилото на чл.78, ал.1 ГПК на същия следва да се присъдят разноски в размер на 1
256,52лв. Определено с оглед размера на уважените искове и съобразно дължимо по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС адвокатско възнаграждение с оглед цената на
исковете от 1 896,42лв, размерът на възнаграждението, което съдът присъжда на адв.К.,
възлиза на 1 036,04лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на сумата 430,55лв., които разноски съдът
изчислява с оглед сумата на разноски от общо 949лв. за платените от ответника разноски за
вещи лица и за съдебни удостоверения. В сумата на разноските не се включва адвокатско
възнаграждение на адв.П., тъй като по делото липсва представен договор за правна помощ,
сключен от ответника-застраховател с адв.П.. С отговора на исковата молба, на л.86 от
делото, е представено само пълномощно за представителната власт на адв.П. по делото. С
оглед на това, данните за изплатено от ответника на адв.П. възнаграждение от 3 000лв. не
могат да се отнесат към договор за правна и защита и съдействие по настоящото дело, тъй
като такъв договор не е представен до приключване на устните състезания пред тази
инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Черни връх"№51Д, ЕИК **********, да
заплати на С.С.С. от гр.***, ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, представляван
от адв. Б.К., който е и съдебен адресат: гр.***, ул.***№**, ет.*, на основание чл.432,ал.1 КЗ
сумата 24 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на
23.05.2020г. и причинено от водач на застрахован при ответника по застраховката
"Гражданска отговорност" лек автомобил "Форд", модел "Фиеста", с peг № У 6500 АМ,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 30.07.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над сумата 24 500лв. до предявения размер от 45 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Черни връх"№51Д, ЕИК **********, да
заплати на С.С.С. от гр.***, ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, представляван
от адв. Б.К., който е и съдебен адресат: гр.***, ул.***№**, ет.*, на основание чл.432,ал.1 КЗ
сумата 383,18лв. - обезщетение за имуществени вреди, настъпили от същото ПТП на
23.05.2020г., причинено от водач на застрахован при ответника по застраховката
"Гражданска отговорност" лек автомобил "Форд", модел "Фиеста", с peг № У 6500 АМ,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 18.02.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата
над сумата 383,18 лв. до предявения размер от 547,40лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Лозенец", бул."Черни връх"№51Д, ЕИК **********, да
заплати на С.С.С. от гр.***, ул.***№**, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, представляван
от адв. Б.К., който е и съдебен адресат: гр.***, ул.***№**, ет.*, на основание чл.78, ал.1
ГПК направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на сумата 1 256,52лв.
ОСЪЖДА " Застрахователна компания Лев Инс" АД , с посочени данни за
седалище, адрес на управление и ЕИК, да заплати на адвокат Б.Б. К. с адрес на
упражняване на дейността: гр.***, ул.***№**, ет.*, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 1 036,04лв.
ОСЪЖДА С.С.С. от гр.***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на
"Застрахователна компания Лев Инс"АД, с посочени данни за седалище, адрес на
управление и ЕИК, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото пред първата
инстанция в размер на 430,55лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9