Р Е Ш Е Н И Е
№141
гр. Добрич, 19.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 727 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с Наредба № 4 от 24.02.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015).
Образувано е по жалба на земеделски
производител Т.В.В. ***, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. с
изх. № 01-6500/8055 от 05.11.2019 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е прекратен многогодишния ангажимент на земеделския
производител, поради това, че не е подала заявление за плащане в нормативно
уредените срокове за кампания 2018 г.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, с който е прекратен биологичния ангажимент, поради визиране
на погрешно правно основание, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на чл.35 от АПК, противоречие с материалноправни разпоредби,
нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и несъответствие с целта на закона. С изрично писмено изявление, оформено в молба от 24.04.2020 г.,
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, адв.М.С., заявява, че
оспорва Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за
кампания 2018 г. с изх. № 01-6500/8055 от 05.11.2019 г., издаден от зам.
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и претендира неговата
отмяна.
Ответникът,
заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван
от старши юрисконсулт, Д.Б.- А., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение по изложени аргументи в молба от 16.01.2020 г. и в молба от 04.02.2020
г. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна по делото бе
установено следното:
Жалбоподателката, Т.В.В., е кандидатствала и е
била одобрена за участие по направление „Биологично растениевъдство“ за
отглеждане на сини сливи от вида „Стенлей“, сертифицирани за биологично
производство на 27,3 дка по мярка 11 „Биологично земеделие“, видно от
уведомително писмо № 02-080-6500/4840/08.12.2016 г.
За първата 2016
година ДФЗ-РА оторизирал сумата от 3 929,75 лева, за втората 2017г. – също
е оторизирана сума в същия размер.
За 2018 г.
жалбоподателката не е подала не е подала заявление за плащане в срока, нито
след изтичане на срока, поради което не е получила подпомагане - обстоятелства,
които не оспорва.
На
17.12.2018 г. ДФЗ-РА е изпратил до г-жа В. уведомително писмо с изх. №
01-6500/8055, с което й съобщава, че открива производство по издаване на акт за
прекратяване на многогодишния ангажимент по мярката, тъй като при извършване на
административни проверки се установило, че земеделският производител не е подал
заявление за подпомагане за кампания 2018 г. Писмото е получено на 03.01.2019
г.
На
14.01.2019 г. Т.В. е подала възражение с вх. № 01-6500/8055, в което е
посочила, че за стопанската 2017 /2018 г. няма промяна в стопанството й, и че
са изпълнени изискванията по чл.17, ал.2
от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“, а
именно няма намаление на площите и начина на отглеждане на насажденията. Тези
обстоятелства били установени при двете извършени проверки, видно от Доклад от
извършена проверка от 28.06.2018 г. и констатации на Технически инспекторат-
Варна от 07-13.12.2018 г. Във възражението се твърди, че жалбоподателката е
информирала ДФЗ с писмо от 27.06.2018 г., че й се налага отсъствие от страната,
поради възникнали неотложни обстоятелства в периода на подаване на заявленията
за подпомагане за кампания 2018 г.
Въпросното
писмо не се съдържа в административната преписка, нито е представено от
оспорващия.
В отговор
на направеното възражение, на 10.09.2019 г. на г-жа В. е изпратено второ Уведомително
писмо с изх. № 01-6500/6971, получено от нея на 20.09.2019 г., в което ответникът
приема, че отсъствието от страната не води до отпадане на задължението за
подаване на заявление за подпомагане, нито е форсмажорно обстоятелство по см.
на Наредба № 4/24.02.2015 г.
Жалбоподателката
е подала второ възражение с вх. № 01-6500/6971/27.09.2019 г., в което настоява,
че е налице форсмажор – заболяване на нейн близък, когото се наложило да
придружи на лечение в чужбина и за което изрично уведомила ДФЗ-РА с писмо.
В
становището на ответника по жалбата от 16.01.2020 г. се твърди, че и към двете
възражения доказателства за твърдяните форсмажорни обстоятелства не са били
представени.
По делото
жалбоподателката представя Амбулаторен лист № 2162, издаден на 31.05.2018 г. с включен
в него болничен лист от 31 май до 13 юни 2018 г., според който страда от основно заболяване „Лумбаго
с ишиас“.
Доказателства
за престой на г-жа В. в чужбина по делото не са представени, поради което не
може да се установи периодът, в който е отсъствала.
Последвало
е издаване на Акт за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“, оспорен в настоящото производство.
Актът е
получен лично на 19.11.2019 г., а жалбата срещу него е подадена в ДФЗ на
21.11.2019 г. и заведена с вх. № 01-6500/8055#4,
както посочва, ответникът в придружително писмо с изх. № 01-030-1100/73 от
05.12.2019 г.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира, че жалбата е допустима, изхожда от
надлежна страна, срещу годен за оспорване административен акт и е подадена в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване, но разгледана по същество, е
неоснователна.
Актът е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1, чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА, като организира и
ръководи дейността и представлява РА. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ОЗ-РД/715 от 27.06.2017 г. на ИД на ДФЗ, с чиито т.5 и
т.7 на заместник - изпълнителния директор, Петя Димитрова Славчева, се
делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма за
откриване на производство по издаване на актове за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, както и да
издава и подписва самите актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Спазени са
изискванията за форма. Актът съдържа фактически и правни основания, от които
може да се установи, че ангажиментът за подпомагане по мярката се прекратява,
поради неподадено заявление за плащане за кампания 2018 г. Самите възражения на
жалбоподателката са обсъдени в изпратеното й по-рано Уведомително писмо с изх.
№ 01-6500/6971, получено от нея на 20.09.2019 г.
Съдът не
установи в производството по издаване на оспорения акт да са допуснати
съществени процесуални нарушения. На жалбоподателката е осигурена възможността
да участва в производството и да прави възражения. Както бе посочено по-горе,
доказателства за своите твърдения, тя не е представила на ответника.
Актът за прекратяване на многогодишния
ангажимент съответства на материалния закон. Той е издаден на основание чл.15,
ал.3, т.4 от Наредба № 4 /24.02.2015 г. Редакцията на чл.15, ал.3, т.4 от
Наредбата, ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., приложима към на
жалбоподателката ) действала за кампания 2018 г., гласи, че Държавен фонд
"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато: не са подали заявлението за плащане по чл. 6,
ал. 2. Условията за участие в мярката, регламентирани в чл.6, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 4/2015 г. изискват биологичните дейности от съответното направление да
се изпълняват за период от пет последователни години. Определено е, че срокът
по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
"Заявлението за подпомагане", което през първата година на
кандидатстване е и "Заявление за плащане", както и че през всяка
следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане
подават "Заявление за плащане". Неподаването на заявление за плащане,
само по себе си, е предвидено като самостоятелно основание за прекратяване на
многогодишния ангажимент като е без значение дали земеделските площи се
стопанисват, съобразно условията на мярката.
В уведомителното
писмо от 08.12.2016г., с което жалбоподателката е уведомена, че е одобрена за
участие по мярка 11, се съдържа изрично е вписано изискването одобреният
кандидат да подава заявление за подпомагане/плащане всяка година до изтичането
на многогодишния ангажимент.
Условията,
редът и сроковете за подаване на заявления за подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ са уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съгласно
чл.1, ал.1, т.28 от същата наредба. Нормата на чл.4, ал.1 от Наредба № 5/2009
г. определя, че заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на
годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен
ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ
работен ден.
Представеният болничен лист е за период 31
май-13 юни 2018 г., който е настъпил след изтичане на този срок. Както бе
посочено по-горе, доказателства за престой на г-жа В. в чужбина по делото не са
представени, поради което не може да се установи дали периодът, в който е
отсъствала, съвпада с периода за подаване на заявления за плащане.
Не са
представени и доказателства, че съобразно предвиденият в чл.13, ал.1 от Наредба
№ 5/2009г. ред, кандидатът за подпомагане е уведомил РА за наличието на
форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на
фактическото събитие. Видно е, че наредбата изисква и попълването на формуляр
по образец заедно с подписана декларация, с която кандидатът се задължава да
представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната
и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция.
Кое
обстоятелство се счита за форсмажорно, е посочено в § 1, т.1 от ДР на Наредба №
5/2009 г. и това са а) смърт на земеделския стопанин; б) трайна
професионална нетрудоспособност на земеделския стопанин; в) тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя и/или животните в
стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни в
стопанството;д) епизоотична ситуация, засегнала частично или изцяло
селскостопанските животни на земеделския стопанин; е) принудително отчуждаване
на голяма част от стопанството, ако това не се е очаквало към деня на подаване
на заявлението за подпомагане по чл. 1.
Дори и да
се приеме, че придружаването на близък за лечението му в чужбина е форсмажорно
обстоятелство от вида на посоченото в § 1, т.1, б.“б“ от ДР на Наредба № 5/2009
г., то за престой в лечебно заведение в чужбина би следвало да се представят
доказателства. След като такива няма в административната преписка и по делото,
то единственият възможен извод, е че оспореният акт е съобразен с материалния
закон и не е постановен в нарушение на принципа за съразмерност и целта на
закона.
Жалбоподателката
не доказва наличието на форсмажор, който да налага прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент по реда на
чл.15, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4/2015 г., поради което и тези възражения
са неоснователни.
По тези
съображения, настоящият състав на съда намира, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
Разноски
Ответникът
претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед чл.143, ал.3 от АПК, искането е основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. С
оглед степента на сложност на делото, разноските следва да се присъдят в
минималния размер на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.В.В.- земеделски производител с УРН 610302, с адрес в
с.Бранище, община Добричка, срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. с изх. № 01-6500/8055 от 05.11.2019 г., издаден от зам.
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
ОСЪЖДА Т.В.В.
с ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - София сумата от 100
(сто) лева, представляваща разноски по делото за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: