О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 28.08.2020 г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VIII въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
мл. с. ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 2885 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Инициирано е
с частна жалба подадена лично от осъдения О.И.Г., срещу определение от
06.07.2020 г. постановено по н.о.х.д. № 2298/2013 г. по описа на СРС, НО, 111
състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати на НБПП сумата от 220 /двеста е двадесет/ лева, представляващо
изплатено адвокатско възнаграждение на служебно назначен защитник в
производството по н.о.х.д. № 2298/2013 г. на СРС.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
Изтъкнато е, че осъденият Г. не е ползвал правна помощ от адв. П.А./служебен
адвокат/, а в производството е бил защитаван от адв. Р.П..
Софийски градски
съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срок,
от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждането й по
същество. Разгледана по същество, подадената жалба е частично основателна.
С определение от 06.07.2020 г.
постановено по н.о.х.д. № 2298/2013 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, първоинстанционният съд на основание чл.
189, ал. 3 НПК е осъдил О.И.Г. да заплати в полза на Националното бюро за
правна помощ сумата от 220 лв., представляваща възнаграждение за служебен
защитник.
В мотивите си
съдът е посочил, че: адвокат П.А.е назначен за служебен защитник на подсъдимия
с надлежен акт на решаващия съдебен състав; НБПП е определило на защитника
възнаграждение в размер на 220 лв. Съдът е приел, че са налице предпоставките
на чл.
189, ал. 3 НПК, производството по делото е приключило с влязла в сила
присъда, поради което искането на НБПП е прието за основателно.
При преценка на
обстоятелствата, които имат значение за законосъобразността на обжалваното
определение, въззивният съд установи следното:
О.И.Г. е бил
подсъдим по н.о.х.д № 2298/2013 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 111
състав. Поради неявяване на упълномощения защитник на Г. – адв. П., редовно
уведомена, в съдебно заседание на 08.04.2015 г., ход на делото не е даден, като
същата е станала единствена причина за отлагане на същото. За да осигури
решаването на делото в разумен срок, съдът е назначил на подсъдимия Г. резервен
защитник /л. 703/. Адвокатска колегия – София с писмо № 03275/2015 е посочила
за резервен защитник адвокат П.Х.А.. С определение от 05.06.2015 г. адвокат А.
е назначен за резервен защитник и се е явил на последното съдебно заседание на
05.06.2015 г.. С присъда от 05.06.2015 г., подсъдимият О.И.Г. е признат за
виновен за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, като изпълнението на същото е
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. С присъдата
подсъдимият Г. е признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При
така установените данни въззивният съд приема, че произнасянето на СРС по разноските
е частично неправилно. При наличие на основанията на чл. 94, ал. 4 НПК първоинстанционният съд е
назначил резервен защитник на подсъдимия Г.. Касае се за две обвинения за тежки
престъпления по смисъла на чл.
93, т. 7 НК – такова по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, като от друга страна, поведението на упълномощения
защитник на Г. е станало причина за забавеното разглеждане на делото и е
създало реална опасност за приключването му в разумен срок. Доколкото подсъдимият
Г. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за престъплението по чл.
339, ал. 1 от НК, то за него възниква задължение за възстановяване на
направените разноски в съответната част, включително и тези за възнаграждение
за служебен защитник. Статусът на резервния защитник е идентичен с този на
служебния защитник – според чл. 94, ал. 4 НПК, резервният защитник е
разновидност на служебния защитник, поради което по силата на чл.
189, ал. 3 НПК признатият за виновен подсъдим дължи разноските за
възнаграждение и за резервния защитник. Разпоредбата на чл. 94, ал. 4 НПК е очертала основанията за назначаването на резервен защитник, а ал. 5 на
същата разпоредба изрично е изключила упълномощаването на друг защитник или
отказа от защитник като препятствие за участието на резервния защитник в
наказателното производство. Идеята на законодателя е доразвита и в ал. 6 на чл.
94 НПК, където по искане или със съгласие на подсъдимия, резервният защитник упражнява правата по чл. 99, ал. 1 НПК, с
изключение на действията по запознаване на делото, правене на необходимите
извлечения и присъствие на процесуално следствени действия с участието на
подсъдимия, за които съгласие на последния не се изисква. Изрично такова
съгласие е изключено и в хипотезата, когато защитата е задължителна и
упълномощеният защитник, редовно призован не се явява по неуважителни причини.
В
същото време съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ
възнаграждението на
резервния защитник в хипотезата на чл. 94, ал. 6, изречение първо от НПК е до 50 на сто от максимално
предвидения размер съобразно квалификацията на деянието. Възнаграждението на
резервния защитник в хипотезата на чл. 94, ал. 6, изречение второ от НПК се определя като възнаграждението
на служебния защитник. Установява се по делото, че резервният защитник адв. А.
единствено е присъствал на проведеното на 05.06.2015 г. последно заседание, при
което делото е било решено, като в същото това заседание е бил назначен за
резервен защитник. От друга страна на посочената дата е присъствал и
упълномощения защитник на осъдения Г. – адв. П., която е осъществявала защитата
на своя подзащитен. Именно, поради изложеното възнаграждението на резервния
защитник следва да се определи съгласно първото изречение на разпоредбата на
чл. 22, ал. 2 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, като 50 процента от максимално
предвидения размер съобразно квалификацията на престъплението, който съгласно
разпоредбата на чл. 17, т. 2 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ и с оглед размера на предвиденото наказание
за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК – от две до осем години „лишаване от
свобода“, е в размер на 300 лева.
С оглед на изложеното по-горе частната жалба е
частично основателна за сумата над 150.00 лева до сумата от 220.00 лева,
присъдена в тежест на жалбоподателя за направени разноски във връзка с
допуснатата правна помощ.
По изложените съображения, СГС, НО, VIII въззивен състав приема, че атакуваното определение
на Софийски районен съд от 06.07.2020 г. по н.о.х.д. № 2298/2013 г. е частично
неправилно и следва да бъде отменено за горницата над 150 лева до определения
от първоинстанционния съд размер от 220 лева, тоест за сумата от 70 лева.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 345, във вр. чл. 341, ал. 2 и сл. НПК
Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 06.07.2020г. постановено по н.о.х.д. №
2298/2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111-ти състав, в
частта, с която О.И.Г., ЕГН: ********** е осъден да заплати по сметка на Националното
бюро за правна помощ сумата над 150 /сто и петдесет/ лева до присъдения размер
от 220 /двеста и двадесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.07.2020г. постановено по н.о.х.д. №
2298/2013 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111-ти състав, в
частта, с която О.И.Г., ЕГН: ********** е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ за сумата до
150.00 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски във връзка с
допуснатата правна помощ, както и в частта, с която е осъден да заплати на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по сметка на Софийски районен съд сумата от
5.00 /пет/ лева, представляваща такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.