Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Лом, 20.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно
заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1134 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Предявени са искове от Е.А.В., ЕГН **********,***, чрез пълномощника,
адв. Р. Б., МАК, срещу П.В.М.,
ЕГН **********,***, за имуществени и неимуществени вреди в резултат от
ПТП.
Твърди се в исковата
молба, че на 12.06.2019 год., в с. Сталийска махала, обл. Монтана, на
кръстовището на улиците «Първа» и «Двадесет и девета», управлявайки МПС, м.
Мерцедес, мод. 312Д Спринтер с рег. № ******, ответникът
отнел предимството на управляван от ищцата л.а., м. Фолксваген, мод. Лупо, рег.
№ М 2596 ВР, движещ се в посока гр. Лом. В резултат от възникналото ПТП, на
управлявания от ищцата лек автомобил били причинени щети: смачкани предни
калници, смачкан преден капак и предна броня, фарове, предно панорамно стъкло и
др., включително всички части под предния капак на автомобила били смачкани и
неизползваеми. Посочените щети ищцата оценява на 2000 лв.
За реалиираното ПТП
бил изготвен протокол за ПТП, подписан от страните и
свидетелите Б. Л. и Б. В.,***.
В следствие на
претърпяното по вина на ответника ПТП, на ищцата били причинени
и неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, страх да
управлява МПС, кошмари, както и наранявания, подробно описани, които оценява на
500 лв.
Твърди се, че
ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Между виновното
поведение на ответника и причинените увреждания – имуществени и неимуществени
има прякапричинно-следствена връзка.
Иска се: да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата:
1.
Сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени на 12.06.2019 год. в резултат от ПТП имуществени вреди на л.а., м.
Фолксваген, мод. Лупо, рег. № ******/смачкани предни калници, смачкан преден капак и предна броня, фарове, предно
панорамно стъкло и др./.
2.
Сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат
от ПТП-то неимуществени вреди:
болки, страдания, кошмари, стряскания, страх да управлява МПС, рани, охлузвания
и наранявания в областта на главата и цялото тяло,
Ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на
увреждането – 12.06.2019 год., до окончателното
изплащане.
Претендира и
разноските по водене на делото. .
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът,
чрез пълномощника си, адв. Н. К., МАК, оспорва исковете по основание и размер.
Счита,
че те са неоснователни, като оспорва твърдението в
исковата молба, че процесното ПТП е настъпило по негова вина. Твърди, че
причина за това ПТП е движението с превишена скорост в
населено място на ищцата, респ. на кръстовището. Скоростта на управляваният от
ответника автобус била 20-30 км./ч.
Алтернативно,
при установяване на допуснато от страна на ответника
нарушение, прави възражение за съпричиняване.
В заключителното
съдебно заседание ищцата не се явява. Не се явява и пълномощникът
й, с адв. Р. Б., МАК.
С писмена молба не възразява делото да се
разгледа в негово отсъствеие. Намалява
размерът на претенцията за обезщетение на причинените имуществени вреди от 2000
лв. на 1348,50 лв. (съобразно със
заключението на вещото лице), в който размер поддържа този иск и го счита
за основателен и доказан. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява от адв. Н. К., МАК,
чрез когото оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Алтернативно
счита, че въведеното от него възражение за съпричиняване е основателно и
доказано, при това в съотношение 20 % за ответника и 80 % за ищцата, като
съответно исковете подлежат на уважаване при отчитане на това съотношение.
Претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
С протоколно определение от 10.06.2020 год.
съдът е приел направеното от ищцата намаляване размера на претенцията за
имуществени вреди.
По делото са приети изготвената от в.л. д-р П.Г.
Съдебно-медицинска експертиза и от в.л. инж. И.А. – съдебна автотехническа
експертиза и съдебно-оценъчна експертиза.
Разпитани са свидетелите на ищцовата
страна Б.Д.Л. и Б.В.А. ***/ и С.Г.П.Г./съжителстващ на семейни начала с ищцата/
Л.И.П. /нейна баба/.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От фактическа
страна:
Свидетелите Б.Л. и Б.А. са били дежурни
на процесната дата. Сутринта, при постъпване на смяна били уведомени от
дежурния в полицията, че в с. Сталийска махала, обл.
Монтана, на ценнтралната улица има ПТП. Посетили местопроизшествието и
установили л.а., м. Фолксваген Лупо
и автомобил Мерцедес Спринтер.
При разговора с двамата водачи се установило, че при завой наляво вторият от
тях бил отнел предимството на движещият се в посока към гр. Лом лек автомобил и на ответника, който го управлявал бил съставен
АУАН. Ищцата не била на място, тъй като вече била транспортирана в болница.
После се установило, че няма причинена съставомерна по
НК (средна или тежка) телесна повреда. От колегата им
И.Г. било запазено местопроизшествието.
Свид. Г.Г.си спомня, че на 12.06.2019 год. ищцата тръгнала на работа по-рано. Малко по-късно му
позвънила. Била в паника. Успял да разбере, че е
катастрофирала и къде и веднага тръгнал към местопроизшествието. Още нямало никой освен двамата – ищцата и ответникът, който бил водач
на другия автомобил. Ищцата била зле – в шок,
предпазният колан я бил прерязал силно. Имала болки в гърдите и охлузване на
веждата. Закарал я в болница
и се върнал. Болките отшумели за 10-15 дни. Но стресът продължил значително
по-дълго. Ищцата имала книжка от една година. Движела се била с около 60-65 км./ч. (това
казала на този свидетел). Около
месец след катастрофата се страхувала да шофира. Сънувала кошмари и се стряскала на сън. Тъй като живеели
в с. Василовци, а тя работела в кв. Момин брод на гр. Лом, се налагало да
пътува до работното си място с влак.
В микробуса били само
шофьора и жена му. Разговарял с водача на другия автомобил, който му казал, че
има книжка от 40 години. Бил навлязъл в пресечката, когато ищцата се била
ударила в автомобила му. Полицаите обаче били установили,
че ударът бил на осевата линия.
Лекият автомобил,
управляван от ищцата – Фолксваген Лупо бил произведен през 1999 год. При
катастрофата бил смачкан предния капак, предната броня, счупен фар, спукан
радиатор, мигачи счупени, каре на ходовата част – откъснато от скоростна кутия,
алтернатор смачкан, ангренажен ремък – скъсан, пробити бутала, счупено предно
стъкло, усукано купе, дясната врата била счупена, гумите, рабата изкривена,
амортисьор бил влязъл в купето, въздушните възглавници се били
отворили, картер – спукан, кожухът на съединителя се бил оотцепил. Колата бил
градска, нежна, от по-слаби материали. Била доста
смачкана. Скъсани кабели на свещите, делко, болта на
двигателя.
Около две седмици след
ПТП-то предали автомобила за скраб. Получил за него 300 лв.
Не получил документ за получената сума.
Свид. Л.П. живее в
едно домакинство с ищцата и си спомня, че тя всяка сутрин като тръгне за работа се обажда. Тази сутрин не се обадила. Но децата
слезли разтревожени при нея в кухнята и казали, че баща им е излязъл, защото
нещо се е случило с майка им. Свидетелката позвънила по
телефона и разбрала, че внучката й е катастрофирала. Изчакали са полиция и са
ходили в болницата. Като се прибрала, ищцата била бяла като платно. С втренчен
поглед. Не разговаряла. Това състояние продължило около 10 дни. Постепенно
започнала да разговаря, но не смеела да се качва в
кола. Около месец ходила на работа с влака. Имала
охлузвания, натъртвания. Колата изобщо не била докарвана в дома им. Държали я в
кв. Момин брод, до магазина на свид. Г. Г..
От внучката си
разбрала, че ответникът й е пресякъл пътя. Не било ставало дума кой с каква
скорост е карал. Не знае дали застрахователят е плащал нещо за автомобила.
От приложеното медицинско свидетелство, издадено на 14.06.2019
год. се установяват контузия
на главата, тялото и крайниците.
От административно-наказателната преписка, приложена към делото се
установява:
На ответника е
съставен АУАН № 079890/12.06.2019
год., за това, че на 12.06.2019 год., около 06,50 часа, в с. Сталийска махала,
обл. Монтана, с посока на движение от гр. Лом, управлява автобус Мерцедес 312 Д Спринтер с рег. № ****** собственост на ВИП Симерс Груп
ООД, ЕИК ********* по ул. Първа и на кръстовището с ул. Двадесет и девета
извършва маневра "ляв завой" за навлизане в ул. 29-та и отнема
предимството на насрещно движещото се МПС с рег. № *****, което
го блъска странично, като
са нанесени материални щети и на двете МПС. Изпробван с техническо средство
Алкотест 7510 с инв. № ARDM 0225,
което отчело 0,00 ‰. Виновно нарушил чл. 37, ал. 1,
чл. 5, ал. 1, т. 1 отЗДвП.
Съставен е протокол за ПТП с приложена скица.
Описаните щети по л.а., м. Фолксваген, мод. Лупи, управляван от ищцата са:
предви ляв и десен калник, преден капак, таван, предна броя, фарове, предно
панорамно стъкло и др.
Ответникът е декларирал (л. 70), че при
възникване на процесното ПТП е напуснал крайната лява пътна лента за завиване.
Движел се е с около 30 км./ч., на нерегулирано кръстовище. На около 100 м. от
мястото на удара насрещното МПС (Фолксваген Лупо) преминало в насрещната лента
за движение, но от употребата на спирачната система се върнало обратно в своята
лента. Опитал се да ускори, за да напусне максимално бързо лявата лента и да
навлезе в черния път. Спред него причина за ПТП е явно превишената скорост на
другия автомобил и неспазеното предимство от негова страна.
От своя страна ищцата декларирала, че не е
променила скоростта си на движение, защото се е движела с позволената скорост.
С НП № 19-0294-001055/17.06.2019 год. на Н-к РУ
Лом, на отв. П. М. е наложено административно наказание Глоба в размер на 100
лв. за нарушението на чл. 37, ал. 1 ЗДвП и Глоба в размер на 20 лв. – за
нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказателното постановление му е
връчено на 21.06.2019 год. и е влязло в сила.
От приетата по делото,
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р П.Г. се установява, че при станалото на 12.06.2019
год. ПТП ищцата Е.А.В. е претърпяла
ПТП. Медицинското свидетелство било издадено два дни по-късно – на 14.06.2019
год. От него се установяват видими травматични увреждания: охлузване в дясна
слепоочна област, охлузване на гърдите, на корема в срамната област, под двете
коленни капачета; масивно кръвонасядане на дясна
предмишница по вътрешна повърхност. Липсват данни за проведени апаратни, кръвни
и други изследвания. Няма данни за настъпили усложнения. Липсват данни за
засягане на дълбоко лежащи съдово-нервни и мускулно-сухожилни структури, което
да определя по-тежко протичане, локални усложнения и/или засегнат оздравителен
процес. Няма данни за изпадане в безсъзнателно състояние. Описаните увреждания
са неспецифични и е възможно да са в резултат от автомобилна травма –
от удари от/върху части от автомобилното купе при
разка промяна на скоростта и посоката на движение на автомобила при посочения
механизъм на ПТП.
Причинените контузии в
областта на главата и тялото са причинили на пострадалата временно разстройство
на здравето неопасно заживота със срок на оздравяване 2-3 седмици до месец, при липса
на усложнения, за каквито няма данни.
В с.з. вещото лице допълва, че въпреки с два дни по-късното освидетестване, при прегледа е било възможно да се прецени каква е давността на
нараняванията.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. И.А., неоспорена от страните се установява, че
процесното ПТП е възникнало в с. Сталийска махала, обл. Монтана на 12.06.2019
год., около 06,30 часа сутринта, лято, на прав участък със суха стара асфалтова настилка без пътна
маркировка, при ширина на пътя 6,8 м.
Механизмът на ПТП е
установен: управляваният от ищцата
Е.В. л.а., м. Фолксваген, мод. Лупо, рег. № ****** се
движел по ул. Първа в с. Сталийска махала, обл.
Монтана със скорост 85,45 км./ч., (23,74
м./сек.), с посока на движение към гр. Лом. По
същата улица, но в обратна посока се движел л.а., м. Мерцедес 312, мод.
Спринтер, рег. № ******, управляван от отв. П.М..
Достигайки кръстовището межу улиците Първа и Двадесет и девета, управляваният
от ответника автомобил завил наляво. При маневрата скоростта му е била около 13 км./ч. (3,6 м/сек.). Виждайки тази маневра, ищцата задействала спирачната система. Последвал спирачен
път от 13,4 м., но л.а. Фолксваген Лупо се блъснал в дясната странична част на
л.а. Мерцедес 312 Спринтер. Мястото на удара било на около 3,3 м. В дясното платно за движение на
л.а. Фолксваген Лупо. На средата на кръстовището. След удара
двата автомобила не спрели движението си, а се придвижили съответно –
Фолксваген Лупо на 2,9 м. от мястото на удара, а Мерцедес 312 Спринтер – на
около 4,6 м.
При скорост на
движение от 85,45 км/ч. на л.а. Фолксваген Лупо, неговата опасна зона за
движение е 76,73 м. Разстоянието, при което е бил този автомобил при
навлизането в лявото пътно платно е 22,31 м. Ударът е бил неизбежен. (23,74 м/сек)
При скорост на л.а.
Фолксваген Лупо от 50 км./ч.
опасната зона за движение е 32,02 м. Разстоянието, на което би бил в този
случай автомобила при навлизането на другия участник в платното му за движение
е 13,05 м. (13,89 м/сек)
От техническа гледна
точка водачът на л.а., м. Фолксваген Лупо не е имал възможност да предотврати
ПТП.
Такава възможност е
имал водачът на л.а., м. Мерцедес 312 Спринтер – като не отнема предимство.
Но ако ищцата се е
движела с разрешената скорост за населено място, ударът и щетите биха били
значително по-малки.
В с.з. вещото лице
допълва, че ако ищцата се е движела с 40 км./ч. другият автомобил е щял да премине.
От заключението на
съдебната оценъчна експертиза, изготвена от в.л. инж. И.А., също
неоспорена от страните се
установява, че остатъчната стойност
на л.а., м. Фолксваген, мод. Лупо, рег. № М 25 96 ВР, с първа регистрация на
05.08.1999 год. към
12.06.2019 год. е 1348,50 лв.
Описаните от свид. Г.Г.щети – включително труд и
материали са на обща стойност 2753,60 лв. Изчисленията за резервни части са правени на база цени
"втора употреба", тъй като автомобилът е мноко стар.
Новото купе за него би струвало 15 000 лв., което многократно надвишава
остатъчната стойност на самия автомобил.
От правна
страна:
Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата:
1.
Сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени на 12.06.2019 год. в резултат от ПТП имуществени
вреди на л.а., м. Фолксваген,
мод. Лупо, рег. № ******/смачкани
предни калници, смачкан преден капак и предна броня, фарове, предно панорамно стъкло и др./, намалена
в хода на делото на 1348,50 лв. (съобразно със заключението на вещото лице).
2.
Сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат от ПТП-то неимуществени вреди: болки,
страдания, кошмари, стряскания,
страх да управлява МПС, рани, охлузвания
и наранявания в областта на главата и цялото
тяло,
Ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането – 12.06.2019 год., до окончателното изплащане.
Успешното ангажиране на отговорността за вреди от
непозволено увреждане изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки –
противоправно поведение, действие или бездействие с установено авторство;
осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Наличието им следва да
е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е за ищеца,
т.е., необходимо е провеждане на пълно, главно доказване на релевантните за
спора факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по
изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неустановяването на
която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска.
В настоящето производство не се спори между
страните, че са участници в ПТП. Не се спори и относно причинените на ищцата и
управляваният от нея автомобил в резултат от това ПТП увреждания/респ. щети.
Спорното между тях е налице ли е съпричиняване и в каква степен.
За да изясни този въпрос, съдът намира за
необходимо да се обърне към нормите на ЗДвП, регулиращи поведението на участниците
в движението по пътищата, които норми са относими към настоящия казус:
Чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;…
Чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: пътно превозно средство от Категория В – 50 км./ч в
населено място.
Чл. 37. (1) При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят
и водачите на релсовите пътни превозни средства.
На първо място, от доказателствата
по делото се установява противоправното поведение на ответника.
Същият е нарушил разпоредбата на чл.
37, ал. 1 ЗДвП и в резултат от това е последвало процесното ПТП, а от там –
налице е и причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
причиненият вредоносен резултат – имуществени и неимуществени вреди.
Причинените на лекия автомобил
Фолксваген Лупо щети са приравнени на тотална щета,
оценена от вещото лице на 1348,50 лв. От тази щета следва да се приспадне
полученото от ищцата след предаване автомобила за скраб.
Според показанията на свид. Г.Г.това
са 300 лв. т.е. подлежащата на възстановяване щета за причинените на автомобила
повреди е 1048,50 лв. и в този
размер претенцията е основателна и доказана.
Отделно от имуществените вреди,
ищцата е претърпяла и неимуществени такива, изразяващи се в травматични увреждания: охлузване в дясна слепоочна област, охлузване на гърдите, на корема в срамната област, под двете коленни капачета; масивно кръвонасядане на дясна предмишница по вътрешна повърхност. Освен физическите наранявания ищцата е претърпяла и психични такива – силен стрес, страх от автомобили, кошмари, които също подлежат на обезвреда. За това и предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан в претендирания
размер от 500 лв.
Същевременно, съдът счита, че по
делото е доказано и противоправно поведение на
пострадалата. Тя е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като в населено
място се е движела със скорост от 85,45 км./ч. – т.е. по-близка до разрешената
за движение извън населено място скорост от 90 км./ч., отколкото до допустимите
за населено място 50 км./ч. С това си поведение тя не е изпълнила произтичащото
си от закона задължение. Нарушението е тежко.
За това тя също има вина за
настъпилото ПТП, която се преценява като съпричиняване
в съотношение 60% за ищцата и 40 % за ответника. За да приеме това съотношение
съдът прецени заключението на вещото лице, прието като обективно и компетентно,
съобразявайки се с изводите на в.л. инж. И.А., че установеният спирачен път на
ищцата е 13,40 м.
Ако скоростта на движение на ищцата е
била в рамките на разрешената за населено място (50 км./ч.), то опасната зона,
в която не би било възможно предотвратяване на удара е 32,02 м., т.е. повече от
два пъти по-малка (около 60 %) от изчислената 76,73 м. опасна зона при
движението й с 85,45 км./ч. – т.е. с 60% по-малко биха били и претърпените от
нея щети.
Този извод следва да намери
отражение при определяне размера както на имуществените, така и на неимуществените
вреди.
В този смисъл искът за имуществени
вреди е основателен до размер от 419,40 лв., над който, до претендираният
размер от 1348,50 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Искът за неимуществени вреди е
основателен до размер от 200 лв., над който размер до претендираните
500 лв. е неоснователен.
Ответникът дължи на ищцата и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на увреждането, 12.06.2019
год., до окончателното плащане.
Относно разноските:
И
двете страни претендират разноски.
Ищцата представя списък по чл. 80 ГПК.
Видно
от списъка по чл. 80 ГПК и от приложените към делото писмени доказателства,
ищцата е сторила разноски в размер на 500 лв. (държавна такса, депозит за вещи
лица и за свидетели).
С
оглед уважаването на претенциите в общ размер на 619,40 лв., което е 24,78 % от
първоначално претендираните 2500 лв., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 123,90 лв. – разноски за водене на делото пред първата инстанция.
Отделно процесуалният
представител на ищцата, адв. Р. Б., МАК претендира да му бъдат присъдени разноски за
осъществената безплатна правна защита в общ размер на 670 лв. (370 лв. за иска
за имуществени и 300 лв. – за неимуществените вреди).
В случая, ищцата е представлявана безплатно от пълномощник, видно
от договора за правна защита и съдействие,
поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 ЗА.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи съответни на уважената част от претенциите разноски за възнаграждението
на адв. Р. Б..
Направеното искане за присъждане
на тези разноски се преценява
като своевременно: Разноски са
поискани както с исковата молба, така и изрично на основание чл.38 ЗА, преди приключване на устните състезания по см. на чл.149 ГПК.
Съобразно
изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б., МАК, сумата от 197,59 лв., от която 120 лв. за защитата по иска за неимуществени
вреди и 77,59 лв. – за иска обезщетение на имуществените вреди.
От
своя страна ответникът също претендира разноски. От доказателствата по делото
се установява, че сторените от него
разноски за процесуално представителство и защита пред тази инстанция са общо
650 лв., от които 500 лв. за адв. възнаграждение и
150 лв. – депозит за вещо лице.
Съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете, ищцата следва да му заплати 75,22% от
тези разходи или 488,93 лв.
След
извършена служебно от съда компенсация, ищцата следва да заплати на ответника
сумата от 365,03 лв. разноски за
първата инстанция.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на
осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
П.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на Е.А.В., ЕГН **********,***, сумата 619,40 лв., (шестстотин
и деветнадесет лева, 40 ст.), от която:
419,40 лв.
(четиристотин и деветнадесет
лева, 40 ст.), представляваща
обезщетение за причинените
на 12.06.2019 год. в резултат от ПТП имуществени вреди на л.а., м.
Фолксваген, мод. Лупо, рег. № ******и сумата от 200,00 лв. (двеста лева) представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – обезщетение
за причинените в резултат
от ПТП-то неимуществени вреди: болки,
страдания, кошмари, стряскания,
страх да управлява МПС, рани, охлузвания
и наранявания в областта на
главата и цялото тяло, заедно със законната лихва от датата на увреждането
– 12.06.2019 год., до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за имуществени вреди над уваженият
размер от 419,40 лв. до претендираният
размер от 1348,50
лв. и за неимуществени
вреди – над уваженият от 200 лв.
до претендираният от 500 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Е.А.В., ЕГН **********,*** да
заплати на П.В.М., ЕГН **********,***
разноски
за настоящото производство в размер на 365,03 лв. (триста шестдесет и пет лева, 03 ст.) – съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
П.В.М., ЕГН **********,*** да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на от 197,59 лв. (сто деветдесет и седем
лева, 59 ст.), от която 120 лв. за защитата по иска за
неимуществени вреди и 77,59 лв. – за иска обезщетение на имуществените вреди,
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: