№ 480
гр. Варна , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ в публично заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201811 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Д. Т. СТ., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №436а-123 от
19.02.2021 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1
от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер 300.00 лв.
Въззивникът счита оспореното НП за издадено при допуснати нарушения на
процесуални и материалноправни разпоредби и моли същото да бъде отменено. Твърди, че
разпоредбата на чл.209а, ал.1 ЗЗ е бланкетна и коректното посочване квалификацията на
нарушението изисква отразяване и на съответната нарушена императивна норма, което
счита, че не е сторено. Твърди също, че описанието на твърдяното нарушение е непълно.
Излага и становище за маловажност на твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2021 г. около 12.00 ч. при проверка в обект заведение (кафене) към
автомивка „Арена ауто сиа“, свидетелите Д.П. и Ж.М., установили, че кафенето работи като
там присъствали на няколко (три-четири) лица, като сред тях била и въззивника Д. С., за
която двамата свидетели останали с впечатление, че е барман в заведението и която нямала
поставена защитна маска за лице. При тази констатация, свид. Д. П. съставил срещу
въззивника Д. С. АУАН №436а-53 от 22.01.2021 г., в който отразил, че същата е нарушила
Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министър на здравеопазването като не е поставила
задължителна защитна маска за лице, покриваща носа и устата, с което е нарушила чл.209а
ЗЗ.
Въз основа на съставения АУАН, на 19.02.2021 г. наказващият орган издал
1
срещу въззивника процесното НП №346а-123, в което описал, че на съответната дата и
място, въззивникът се намира в закито обществено място – сградата на заведение (кафене)
към автомивка „Арена ауто сиа“, и не е поставила защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила
т.7 от въведени със Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министър на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 ЗЗ и приел, че с описаното поведение въззивникът
е нарушила чл.209а ЗЗ, при което наложил предвиденото наказание глоба в минималния
установен размер 300.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия,
непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите Д. П. и
Ж. М., така и от съответстващите им приобщени документи – НП №436а-123 от 19.02.2021
г., АУАН №436а-53 от 22.01.2021 г., докладна записка рег.№436-3991 от 25.01.2021 г.,
Заповед №365з-1952 от 24.03.2020 г. Обстоятелството, че при разпита в с. з. всеки един от
свидетелите Д. П. и Ж. М. няма конкретен спомен, дали въззивника Д. С. е имала поставена
защитна маска към момента на проверката, не обуславя извод за недоказаност на това
обстоятелство, доколкото разпита е проведен в отдалечен спрямо събитието период и
липсата на ясен спомен е обяснима, а същевременно, приобщените АУАН и докладната
записка са надлежно съставени и подписани от съответните лица, и отразяват и
удостоверяват техните непосредствени възприятия от датата на проверката.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на
основание чл.209а, ал.4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед
№365з-1952 от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
АУАН и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по
чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно
законоустановените форма и съдържание. Настоящият съдебен състав споделя застъпеното
от въззивника становище, че нормата на чл.209а ЗЗ не представлява императивна
разпоредба, съдържаща предписание за конкретно поведение. Същата регламентира само
вида и размера на санкцията за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки. Но,
съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, въпреки допуснатата нередовност в АУАН, изразяваща се в
непълно описание на нарушението и неточно посочване на нарушената правна норма,
доколкото в НП описанието на твърдяното нарушение е в достатъчна степен пълно и ясно, и
наред с твърдението, че въззивникът е нарушил чл.209а ЗЗ, е ясно посочено, че същият не е
изпълнил въведеното с т.7 от Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министър на
здравеопазването, изискване за поставяне на защитна маска за лице за всички лица,
намиращи се в закрити обществени места, следва да се приемат за изпълнени в НП
изискванията по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.
2
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Към датата на констатиране на процесното нарушение – 22.01.2021 г., освен
въведените със Заповед №РД-01-675 от 25.11.2020 г. противоепидемични мерки, са били в
сила и противоепидемичните мерки по Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г., чиято т.11
съдържа изискване за преустановяване на посещенията в заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл.124 ЗТ, в чийто обхват несъмнено попада и процесния обект –
кафене. Макар да е обособено към друг вид търговски обект – автомивка, с оглед
предлаганите в заведението стоки и услуги, същото категорично е обект на забраната за
посещения по т.11 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020 г. А това изискване – да не се
посещават заведения по смисъла на чл.124 ЗТ е несъвместимо с изискването по т.7 от
Заповед №675 от 25.11.2020 г. за носене на предпазна маска на закрити обществени места,
което всъщност се отнася само за посетителите на онези закрити обществени места, достъпа
до които е позволен.
При тази констатация, се налага извод, че с установеното при проверката
присъствие на въззивника Д. С. в съоветното заведение, тя е осъществила не твърдяното в
НП нарушение по т.7 от Заповед №675 от 25.11.2020 г., а друго – по т.11 от Заповед №РД-
01-677 от 25.11.2020 г., изразяващо се в посещение на заведение по смисъла на чл.124 ЗТ –
кафене, каквото друго нарушение не е описано и посочено нито в АУАН, нито в НП. В този
смисъл оспореното НП се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1
ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор
за правна помощ размер 300.00 лв съответства на установения минимален размер за една
инстанция по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., при което
обезщетението за разноски следва да бъде уважено изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №436а-123 от 19.02.2021 г.,
издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на Д. Т.
СТ., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на
основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. СТ., ЕГН
**********, сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща възнагрнаждение за
адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3