№ 35257
гр. София, 26.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110105144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „С.Г.Р“ ООД с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу П. С.
Б. и „П.И.2016“ АД за сумата в размер на 212 400 лева – задължение по запис на
заповед от 29.07.2024 г. с падеж на плащане – 30.11.2024 г., по който П. Б. е издател, а
дружеството „П.И.2016“ АД – авалист.
По делото е представен в оригинал записа на заповед, въз основа на който се иска
издаването на заповедта.
При така изложената фактическа обстановка, въз основа императивните законови
разпоредби, настоящият състав направи следните правни изводи:
Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на
основание чл. 417, т. 10 ГПК предпоставя редовност на документа от външна страна.
При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е
длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може
да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004
г. на ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е 1 достатъчно
изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на
документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да
стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да
стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед.
Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на
заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се
назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед",
произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а
съгласно чл. 535 ТЗ, който предопределя формата и съдържанието на записа на
заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация
1
на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето
на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в
текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден
да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се
издаде изпълнителен лист.
В настоящия случай, видно от съдържанието на записа на заповед от 14.02.2024 г.
е че никъде в съдържанието на документа не фигурира изразът „Запис на заповед“, а
същият израз е посочен единствено в заглавието на документа.
Предвид изложеното съдът счита, че молбата за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлена, доколкото представеният
запис на заповед на съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ не е запис на заповед.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „С.Г.Р“ ООД срещу П. С. Б. и „П.И.2016“ АД.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „С.Г.Р“ ООД, че
може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в
заповедното производство за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2