Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214 /05.08.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен
съд
ІІ-ри наказателен състав
на шести юли през двехиляди и
двадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар :Елена Драганова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 537 по описа за 2020
година
Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000018 от 31.03.2020 г. на И.Д.Директор на РДАА Стара Загора, с което на Т.П.К. е наложена глоба от 200 лв. на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т.П.К.,поради което го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност.Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на страните приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2020 год на жалбоподателя Т.П.К. е съставен акт за административно нарушение № 246306 от същата дата,затова че на 05.02.2020 г. около 11.35 часа в гр.Хасково ,ул.“Дунав“ като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК№Х6240 КМ , приведен в работно състояние и използващ разрешение за таксиметров превоз на пътници №112/20.01.2019г. като допуска следното нарушение:таксиметровия автомобил е с подвижен знак "такси" . С АУАН е иззета като веществено доказателство табела „такси“. Въз основа на съставения акта за административно нарушение и за визираното в него нарушение е издадено обжалваното НП ,с което нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, за което на жалбоподателя е наложена глоба от 200 лв. по чл. 105, ал.1 от ЗАвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели М.К.И. и М.П.М. относно фактите около извършената от проверка и осъществената от жалбоподателя дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. От събраните по делото доказателства не остава съмнение, че управляваният от жалбоподателя автомобил е таксиметров и е пригоден за превоз на пътници, но не се доказа такъв да е осъществяван в момента на извършване на проверката от св.И. и М. , и това да е станало срещу заплащане.В случая административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1, т.5 пр.1 от Наредба № 34/1999 г. на МТС,изискваща лекия таксиметров автомобил да е обозначен със знак "Такси", светещ през тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано "Такси", знакът "Такси" трябва да бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила или специално монтирано за целта устройство,санкционирано с НП по чл. 105, ал.1 от ЗАвП. За съставомерността на извършеното деяние по смисъла на горепосочената разпоредба е необходимо лицето да управлява таксиметровия автомобил, респ. да извършва таксиметров превоз на пътници. А легалното определение за "таксиметров превоз" е регламентирано в разпоредбата на §1, т.26 от ДР на Закона за автомобилните превози, според която такива са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Съдът констатира, че към момента на проверката жалбоподателянт не е извършвал таксиметров превоз срещу заплащане, а според отразеното в АУАН фактическо положение таксиметровия автомобил е бил в работно състояние . Нормата изисква от обективна страна изпълнително деяние, осъществено чрез действие - транспортиране на лица, имащи качество на пътници по зададен от тези пътници маршрут - арг. от чл. 2 на наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.По делото не беше доказано осъществяването на такова изпълнително деяние, а обратно – събраните доказателства опровергават този извод. Поради това съдът намира деянието за несъставомерно по текста, по който е наложено административното наказание –чл. 105, ал.1 от ЗАвП .
Горното налага атакуваното НП да бъде отменено,а иззетата като веществено доказателство табела „такси“ да бъде върната на жалбоподателя ,понеже не подлежи на отнемане в полза на държавата по реда на чл.20 от ЗАНН.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000018 от 31.03.2020 г. на И.Д.Директор на РДАА Стара Загора.
ДА се върне на Т.П.К. ,ЕГН-********** *** иззетата като веществено доказателство с АУАН № 246306 от 05.02.2020г. табела „такси“.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Хасковския административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия:
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /17.07.2020 година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен
съд
ІІ-ри наказателен състав
на седемнадесети юни през двехиляди и
двадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар :Геновева
Стойчева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 278 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
НП № 160/04.02.2019 год. на Началник на РУ-Хасково, с което за нарушение на
чл.8 ал.3 от ЗЗДетeто и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДетето е наложил на
Атанас И. Трендафилов ,
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.
Недоволен от така наложеното наказание е останал
жалбоподателят , поради което го обжалва в срок. Твърди, че не е извършил описаното
в АУАН нарушение по ЗЗД, поради което обжалва НП с молба същото да бъде
отменено изцяло като неправилно , незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения и противоречия
в развилото се производство .Налице било
разминаване в констатациите, записани
между в АУАН и тези в НП .
Ответникът по жалбата – РУ-Хасково, редовно призовани
не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата .
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.11.2018 г.около 23.30 часа на път между гр.Димитровград и гр.Хасково било установено непълнолетното лице М.
Атанасов И. ,ЕГН ********** *** ,който заявил,че участвал в протестни
действия в гр.Хасково ,довело и до пребивавеното му на установеното място ,без да бъде
придружаван от пълнолетно лице. Непълнолетният бил доведен в РУ-Хасково ,където била проведена беседа с него и снети
писмени обяснения. В тази връзка на родителя на непълнолетното лице Атанас И.
Трендафилов бил съставен АУАН № 160
от 28.01.2019 г.,в който е посочено че
нарушението е извършено на 19.11.2019г. и квалифицирано като такова по чл.8, ал.3 от ЗЗДет. Въз основа на горният АУАН било издадено атакуваното
НП. В него като нарушение било описано , че на 19.11.2019г.около 23.30 часа Атанас И. Трендафилов не е осигурил пълнолетно дееспособно лице за придружител на сина
си М. Атанасов И. ,ЕГН ********** на пътя до бирена фабрика на гр.Хасково.
Горната фактическа
обстановка съдът намира за установена въз основа на свидетелските показания
на св.Донка Ангелова Ангелова
и Татяна Петрова Господинова и на
останалите доказателства по делото.
Преди всичко, съдът намира подадената жалба за
допустима, като подадена от надлежна страна . Разгледана по същество, жалбата
се явява основателна.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Разпоредбата на
чл.8 ал.3 от ЗЗДет. предвижда,
че родителите, настойниците,
попечителите или другите
лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени
места след 20,00 ч., ако детето
не е навършило 14-годишна възраст,
съответно след 22,00 ч., ако
детето е навършило 14-, но
не е навършило 18-годишна възраст.
Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.3 от ЗЗДет. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм., бр. 14
от 2009 г., доп., бр. 42 от 2010 г., в сила от
2.06.2010 г., изм., бр. 40 от 2012 г., в сила от
1.06.2012 г.) Родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи
за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв.,
а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона
за наказуемо с административна
санкция.
Настоящият състав намира, че административнонаказателното производство е проведено при нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за неговата отмяна. За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, следва да съдържат отнапред определена в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 42 т. 3 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа датата и мястото на нарушението. Според вписаната в АУАН дата ,нарушението е извършено на 19.11.2019г. ,а самия акт е издаден на 28.01.2019 г., която дата към момента на негото съставяне все още не е била настъпила. При тази установеност не може да се говори за допусната грешка при изписването на датата на нарушението в АУАН , като се има предвид, че при същата дата на нарушението е посочена и в НП . В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за датата на нарушението , явяваща се задължителен съгласно чл. 42 т.3 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизит на двата акта. Това е така, тъй като именно към тази дата съдът следва да гради изводите си за спазването на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и за наличието на материална и териториална компетентност на административнонаказващия орган. Извеждането на тази дата от други налични по административно-наказателната преписка документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на административно-наказващия орган. Ето защо освен непосочването, и непълното или погрешното посочване на датата на нарушението в АУАН и НП винаги представлява съществено процесуално нарушение и основание за неговата отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително
сторени от страната по делото. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е 200 лева,
което следва АНО да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №160/04.02.2019
год. на Началник на РУ-Хасково.
ОСЪЖДА
Районно управление –Хасково, с адрес:гр.Хасково ,бул.“България “ №83 да заплати на Атанас И. Трендафилов ,ЕГН-********** *** сумата в размер на 200 лв.- разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред АС – Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването
му.
Съдия :