№ 1003
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000502931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Р. Д. П. против решение от 06.08.2021г.
по гр.д. № 2476/2021г. на Софийски градски съд, 1-26 състав, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от жалбоподателката против „Банка ДСК“ ЕАД отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
като взискател, че правото му на принудително изпълнение по изпълнителен лист издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 5.11.2013г. по гр.д. № 37391/2013г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
53 състав се е погасило по давност.Решението е постановено при участието на ТЛП Е. В. П..
Жаллбоподателят-ищец твърди неправилност на обжалваното решение като
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Конкретните доводи са, че
съдът не е изследвал, нито съобразил статута на солидарните по изпълнението длъжници, и
че извършените в изпълнителното производство действия спрямо единия от тях не засягат
другия солидарен длъжник и не водят спрямо него до прекъсване на давността. Твърди се,
че противоречие със законовите разпоредби и ТР № 2/2015г съдът е приел, че спрямо
ищцата са предприети редовни изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността,
каквито не са издаването на изпълнителен лист, образуването на изп. дело и поканата за
доброволно изпълнение. Поддържа се, че неправилно съдът приел, че извършените редовно
спрямо другия солидарен длъжник изпълнителни действия възбрана върху имот – негова
1
лична собственост и насрочена публична продан прекъсват давността и спрямо другия
длъжник. Твърди се още, че съдът не обсъдил възражението на ищцата, че не е била
уведомена за изп. действия предприети другия длъжник Е.П., а така също неправилно
определил началните срокове на погасителната давност спрямо главница и лихви – вместо
датата, на която задължението е станало изискеумо. Изтъква се, че за различните
задължения –главница и лихви са приложими и различни давностни срокове. Поддържа се и
че наложеният запор върху вземания в Уникредит Булбанк и ЦКБ, както и насрочения опис
на движими вещи в дома й на 20.01.2016г не прекъсват давността, защото не е имала сметки
в посочените банки, а провеждането на опис е бил осуетен от взискателя, който не внесъл
дължимите такси. Изтъква се и че съдът въобще не бил обсъдил в нарушение на
съдопроизводствените правила възражението за недължимост на сумите и на други
основания. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се уважи предявеният иск.
В срок е подаден отговор от ответника „Банка ДСК“ АД чрез пълномощник, с който
са изложени подробни възражения за неоснователност на жалбата, акцентиращи, че до
изтичане на срока за възражение длъжникът е можел да релевира такива по реда на чл.414
ГПК и като не е сторил това правото му е преклудирано. Поддържа се, че съдът правилно е
съобразил и разгледал само фактите, настъпили след влизане на заповедта за изпълнение, и
че за вземания, установени със съдебно решение по см. на чл.117 ал.2 ЗЗД, приложим и към
влязлата в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е 5 години. Изтъква се още,
че правилно е прецено и обстоятелството, че по изпълнителното дело няма данни да е
изминал 5-годишен срок от последното изп. действие или че такъв период има между две
изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на банката спрямо ищцата е погасено
по давност.
В срок е постъпил отговор и от ТЛП Е. В. П., с който се излагат подробни съображения
за основателност на жалбата по идентично изложените в нея доводи и съображения.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е било образувано по отрицателeн
установителeн иск на Р. Д. П. против „Банка ДСК“АД по чл.439 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи суми по изп.лист от
05.11.201Зг., по който е образувано изп.дело № 564/2020г. на ЧСИ Д., тъй като присъденото
вземане е погасено по давност. Твърди се бездействие на ответника –взискател, който не е
предприел валидни изпълнителни действия спрямо нея в продължение на 5 години.
В срока за отговор „Банка ДСК“ ЕАД оспорва иска по основание и по размер, с
подробно изложени доводи, че вземането на банката срещу ищцата не е погасено по
давност.
ТЛП Е. В. П. е заел идентична с ищцата позиция.
2
При така изтъкнатите факти и обстоятелства отрицателният установителен иск по
чл.439 ГПК, предявен от длъжник в изпълнителното производство за недължимост на
задължението, е допустими. Той има за предмет хипотеза, в която се оспорва
съществуването на вземане в изпълнителното производство, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, по което е издаден акта, послужил като
изпълнителното основание.
Пред първата инстанция са били установени с писмени доказателства и не са били
спорни между страните фактите, отнасящи се до наличието на изпълнително основание в
полза на ответника „Банка ДСК“АД, в полза на когото е издаден изпълнителен лист против
ищцата Р. Д. П. солидарно с Е. В. П. да заплати сумите 32320,50 евро - главница по договор
за ипотечен кредит от 22.10.2008г. и допълнително споразумение от 12.11.2009г., ведно със
законната лихва за периода от 04.09.201Зг., заемна такса в размер на 183,24 евра; договорна
лихва в размер на 5087,88 евро за периода 24.12.2011г. – 04.09.2013г., наказателна лихва в
размер на 3822,56евра за периода 28.06.2012г- 04.09.2013г и 2879,97лв разноски, въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение на основание документ от 05.11.201 Зг. по
гр.д.№ 37391/2013г. на СРС.
По молба на банката – кредитор срещу двамата солидарни длъжници е образувано
изпълнително производство под № 860/15г. по описа на ЧСИ Г. Д., като със същата е
възложил на ЧСИ извършването на всички действия по принудително изпълнение по чл.18
от ЗЧСИ.
Видно от писмените доказателства е, че на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение на 12.01.2016г. при условията на отказ, и че по реда на чл.423 ГПК тя е
оспорила редовността на връчването. С определение от 26.01.2021г. по гр.д.№ 4208/20г. на
САС е потвърдено определение № 264085/10.11.2020г. по гр.д.№ 11810/20г. на СГС, с което
е оставено без разглеждане подаденото от ищцата възражение против заповедта за
изпълнение на парично задължение, като е прието, че заповедта е редовно връчена на
12.01.2016г. и съответно срокът по чл.423 ГПК е изтекъл.
Хронологията на фактите не е спорна между страните и се изяснява от материалите по
изп. дело. спорът е по правото, като основно се концентрира дали в случая е приложима
давността по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Настоящият състав достига до същите изводи като първата инстанция, че предявеният
установителен иск по чл.439 ГПК е неоснователен, тъй като вземанията на ответника не са
погасени по давност на основание чл.117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. В случая
тази 5 годишна давност е започнала да тече с влизане в сила на заповедта за изпълнение на
парично вземане по чл. 417 от ГПК срещу ищцата на 26.012016г с изтичане на предвидения
в чл.414 ГПК срок за възражение. Теклата до този момент погасителна давност за всяко от
вземанията на ответника съгласно чл. 111 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД – 3 годишна поради
периодичния характер и на главните и на акцесорните задължения, е била прекъсната
успешно с осъществяването на този юридически факт, съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.
3
117 ал. 1 от ЗЗД
Нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. Ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл.414
ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок /какъвто е настоящият случай/, заповедта влиза
в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска, основан на чл. 424 от ГПК -
при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по
чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл. 423 от ГПК, което е своеобразен извънреден, а не редовен способ за защита. В
случая ищцата се е ползвала от този ред на защита, но с влязло в сила определение по гр.д.
№ 4208/2020г на САС е потвърдено определението на СГС по гр.д. № 11810/2020г и е
прието, че срокът за възражение по чл.423 ГПК е изтекъл.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав също счита, че нормата на
чл.117 ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземания, за които е
налице постановена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване
на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК.
Поради изложеното следва да се приеме, че заповедта за изпълнение за ищцата е влязла
в сила на 26.01.2016г, когато е изтекъл двуседмичният преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от
ГПК и от този момент е започнала да тече 5 годишната давност по чл.117 ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
разсрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължения лица. Искането да бъде приложен
изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, съгласно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
4
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от представените писмени доказателства по делото е, че за събиране на сумите,
обективирани в заповедта за изпълнение на 25.04.2016г. банката-взискател е образувала
изпълнително дело № 315/2016г по описа на ЧСИ Г. Д. допълнително в молбата е поискано
същото да бъде присъединено на осн. чл.426 ГПК към изп. дело № 860/2015г, образувано
срещу същите длъжници, а съгласно т.10 ТР № 2/2013г. на ОСТГК на ВКС,
присъединяването на кредитор е действие, прекъсващо давността на 25.04.2016г., от който
момент тече нова 5-годишна давност /25.04.2021г/.
Верни са доводите в жалбата на ищцата, че съдът не е обсъдил и съобразил фактът, че
длъжниците по изпълнителния лист носят солидарна отговорност, и че съгласно чл.127 ЗЗД
предприеманите същински изпълнителни действия срещу един от тях не ползват, нито
засягат другия солидарен длъжник. Проведените поради това същински изп. действия
спрямо другия солидарен длъжник Е.П. – 17.12.2015г опис и възбрана на недвижим имот,
негова лична собственост, провеждането на публична продан върху този имот в периода
13.03.2016г. -13.04.2016г нямат действие и не прекъсват давността по отношение на ищцата.
Такъв прекъсващ давността ефект нямат и изпратените запорни съобщения до Уникредит
Булбанк и ЦКБ, защото ищцата не е имала открити в тези банки сметки и изпълнителният
способ не би могъл да бъде реализиран. А насроченият за 20.01.2016г опис на движими
вещи на ищцата не е бил проведен, поради невнасяне на дължимата държавна такса от
взискателя и с това осуетяване провеждането на изпълнителното действие.
Въпреки посоченото като краен резултат се споделят изводите на първата инстанция, че
че не се установява изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително
действие или между две изпълнителни действия, за да се приеме че вземането на ответника
„Банка ДСК“ЕАД се е погасило по давност. На 14.08.2020г взискателят е поискал
образуване на ново изп. дело въз основа на същия изпълнителен лист при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а течението на давността е прекъснато с предприетото валидно
изпълнително действие в рамките на посочения изпълнителен способ запор върху трудово
възнаграждение на 06.10.2020г, което прекъсва давността на основание чл.116, б."в" ЗЗД. От
този момент до завеждане на исковата на 23.02.2021г няма налице успешно изтекъл
давностен срок, който да отнеме правото на принудително удовлетворяване на вземанията
на ответото дружество.
Поради съвпадане съвпадане в изводите на двегте инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване.
При този идентичен изход на спора няма основание да се изменят присъдените пред
първата инстанция разноски, а пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще
има само въззиваемия –ответник., който не е претендирал такива и не следва да има
произнасяне по този въпрос.
С оглед на изложеното, САС
5
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.08.2021г. по гр.д. № 2476/2021г. на Софийски
градски съд, 1-26 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6