Р Е Ш Е Н И Е
№2153
гр. П., 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри граждански състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02844 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова претенция на Е.Г.К.
срещу С.Г.П., В.Р.Т. и М.Р.Т., с която се иска да се признае за установено, че
ищцовата страна спрямо ответниците е собственик на поземлен имот № 12080 по Карта
на възстановената собственост на село К., община П., въз основа на давностно
владение, осъществявано от 1942 година.
В исковата молба се излагат твърдения, че В.Й.К. (наследодател
на ищцата) придобил чрез покупко – продажба правото на собственост върху
процесния имот. Посочва се още, че през
1994 г. Х.В.Й., в качеството си на наследник на В.Й.К. е подала заявление за
възстановяване собствеността на имота. Поддържа се, че имотът от 1942 г. се
владее от наследодатели на ищцата, а от 2000 г. се владее от ищцата, за което
се поддържа присъединяване на владението на наследодателите.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковата претенция. Твърди се, че ответниците са придобили
собствеността по силата на решение № 1722 от 03.08.2007 г. на ОСЗ – П. и скица
№ Ф00866/2017 г. (влезнала в сила на 17.08.2007 г.). Твърдят, че към момента не
владеят имота, който се е ограден и се ползва от ищцата.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцата е подала искова молба рег. № 33649/22.11.2012
г. срещу ответниците, за което е образувано гр. д. № 08458 по описа за 2012 г.
на Пернишки районен съд. В тази искова молба се поддържат две придобивни
основания за имота: договори за покупко – продажба и придобивна давност, но не
е посочено въз основа на кое основание се търси защита на материалното право. В
съдебно заседание от 17.12.2015 г. по гр. д. № 08458/2012 г. на Районен съд – П.,
ищцата е направила искане за изменение на основанието на исковата претенция,
като се позовава на изтекла придобивна давност. С протоколно определение е
допуснато направеното изменение на исковата претенция.
Постановено е решение по гр. д. № 08458 по описа за
2012 г. на Пернишки районен съд, срещу което са подадени въззивни жалби. В тази
връзка е постановено определение № 655 от 31.07.2017 г. по в. гр. д. № 424/2017
г. на Окръжен съд - П., с което са
дадени указания на районния съд по реда на чл. 250 ГПК да се произнесе по
допустимостта, респ. основателността на предявения установителен иск, основан
на твърдения за изтекла придобивна давност.
Предвид изложеното и на основание чл. 80, ал. 6 от
Правилника за администрация на съдилищата, е образувано настоящото дело с нов
номер, но явяващо се продължение на гр. д. № 08458 по описа за 2012 г. на
Пернишки районен съд, за да се произнесе по предявения установителен иск във
връзка с дадените указания на въззвната инстанция.
От значение за спора е обстоятелството, че страните
по делото са имали предходен съдебен спор, отнасящ се за процесния имот. В тази
връзка Е.К. е предявила установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу С.Г.П., В.Р.Т.
и М.Р.Т., отнасящ за поземлен имот № 12080 по картата на възстановената
собственост на село К., община П.. Ищцата твърди сключването на четири договора
за покупко – продажба като придобивно основание на собствеността на имота. Исковата претенция по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
отхвърлена, за което са постановени следните съдебни актове: решение (отменено)
по гр. д. № 2585/2016 г. на Районен съд – П.; решение № 362/08.12.2017 г. по в.
гр. д. 550 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – П. и Определение № 568 от 19.11.2018
г. по гр. д. № 1899/2018 г. на ВКС, II г. о.
Представено е удостоверение за наследници вх.
3248/03.09.2014 г. от което се установява, че Е.К. е наследник на В.Й.К..
Подадено е заявление вх. № 2394/04.08.1992 г. от Х.Й. (майка на ищцата), с което е поискала от ОСЗ - гр. П. да се
възстанови собствеността върху имот, представляващ ливада с площ 6 дка,
намираща се в местността „***“, село К.. По така постъпилото заявление е
постановено решение № 03 от 06.08.1998 г., с което на наследниците на В.Й.К. е
възстановено правото на собственост върху
имот, представляващ ливада с площ 6 дка, намираща се в местността „***“, село К..
С решение № 1722/03.08.2007 г. на ОСЗ – гр. П. е
възстановено правото на собственост на Р.Г.П. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху ливада, съставляващ имот № 12080 по КВС на село К., община
П.. Към решението е издадена скица № Ф 00866/04.09.2007 г. Не се спори, а и от
удостоверението за наследници на Р.Г.П., приложено към приобщените дела, се
установява, че негови наследници са ответниците С.Г.П.,
В.Р.Т. и М.Р.Т.. Впоследствие с нотариален акт № 147 от 25.11.2011 г.
ответниците са признати за собственици на процесния имот, въз основа на
решението на ОСЗ - гр. П..
По делото е изслушано основно и допълнително
заключение на съдебно – техническа експертиза, в която се посочва, че в Община П.
няма данни за проведени отчуждителни процедури за имот № 12080 по КВС на село К..
Вещото лице посочва, че през периода от 1942 – 1947 г. в съседния имот № 12002
е построена вилна сграда, т. е. процесният имот №
12080 не е застроен с вилна сграда. От схемите към заключението става ясно, че
имоти № 12080 и № 12002 (голяма частта от площта им) са оградени заедно.
Съдът кредитира заключението в частта, в която
експертът дава информация, че в имот № 12002 по КВС на село К. съществува вилна
сграда, която е построена в периода от 1942 – 1947 г., както и наличното
ограждане на имоти № 12080 и № 12002. Вещото лице е извършил оглед на място и
се е запознал с фактическото състояние и ограждения на имотите, като ги е
съпоставил с картата на възстановената собственост на село К..
Съдът не споделя изводът на вещото лице, че по
отношение на имот № 12080 не са провеждани отчуждителни процедури. Вещото лице
е проверявало за налична информация единствено в община П., но не и в ОСЗ – гр.
П., а последната е структура на Областна дирекция „Земеделие” – П. към МЗХ. Наред
с това решение № 1722/03.08.2007 г. на ОСЗ – гр. П. е възстановено правото на
собственост по отношение на процесния имот №
12080, което означава, че е бил в включен в ТКЗС или друга подобна селскостопанска
организация. Освен това в исковата молба, че наследодател на ищцата е подал
заявление за възстановяване на собствеността върху процесния имота, както и за
други имоти.
За изясняване на спорните фактите свъзрани с
осъщественото владение върху процесния имот (в който не попада вилата) са разпитани свидетелите
Г.Т., Г. И. и И. И..
Свидетелите Г.Т. и Г. И. дават информация, че наличието на вилна сграда (в съседния
имот № № 12002), която се обитава от
ищцата, а преди това от нейните наследотдатели. Двамата свидетели дават
допълнително информция, че ищцата и нейните наседници са ползвали и прилежащия
терен, а първият свидетел посочва още, че е имотът е бил ограден около 1960г.–
1970 г. Свидетелят Т. утчонява, че след 1990 година
често е посещавал имота.
Свидетелят И. И. посочва, че е виждал Р.П.(наследодател
на ответниците) да коси в имота, което е било през 80 – те години на миналия
век. Допълва, че тогава имотът не е бил ограден, а през 2005 – 2006 г.
констатирал наличието на ограда.
От показанията
на свидетелите съдът приема, че
от 1990 г. ищцата владее
процесния имот. В тази връзка съдът дава
вяра на показанията на свидетелите Г.Т. и Г. И., които
посочват, че често са посещавали имота след 1990 г. Дават се вяра на
показанията на Т. в частта, в която дава информация, че през 1944 г. и
впоследствие вилата е ползвана от
наследодателите на ищцата. В тази връзка показанията им са последователни,
непротиворечиви и двамата са имали преки наблюдения в имота.
Не се кредитират показанията на свидетеля Г.Т. в
частта, с която посочва, че от 1944 г. наследодателите на ищцата са ползвали
имот № 12080 и по – конкретно, че имотът е бил
ограден с ограда, съвпадаща с настоящото положение на оградите. Действително
свидетелят дава информация, че около 1970 г. е искано разрешение за поставяне
на ограда, но от този момент се е минал дълъг период от време, а и свидетелят
се намира в близки отношения с ищцата и нейните наследодатели (винаги се е
обаждал на ищцата, когато е посещавал своя приятел, притежаващ вила в близост
до имота, както и ползвал вилата, за да избегне бомбардировките през 40 – те
години). Свидетелят Т. посочва, че притежава незастроен имот, който е съседен
на процесния. Уточнява, че е посещавал района, когато е ходил на гости във
вилата на свой близък приятел, която се намира близо до спорния имот. Посочва
още, че е ходил на гости на своя приятел след 1990 година, защото до този
момент земята му била дадена профсъюза. В същото време твърди, че през 1970
година е искано разрешение от неговия баща да се постави ограда на границата с
процесния имот. Недостоверни са показания, с които се посочват (на схемата)
точното местоположение на оградата на имота, тъй като от момента на нейното
поставяне (1970 г.) до момента са минали около 50 години и свидетелят чак след
1990 г. е посещавал често района на имота.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, при който ищцовата страна въвежда давностно владение, осъществено
от 1942 г., което продължава до момента по отношение на поземлен имот № 12080 по КВС на село К., община П..
Налице е решение № 1722/03.08.2007 г. (влезнало в
сила на 17.08.2007 г.) на ОСЗ – гр. П., с което възстановено правото на
собственост на Р.Г.П. (наследодател на ответниците) в съществуващи стари реални
граници върху ливада, съставляващ имот № 12080 по КВС на село К., община П.,
заедно с приложена скица на имота към решението на административния орган. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1
ЗСПЗЗ, решението на Общинска служба по земеделие, придружено със скица, има
сила на констативен нотариален акт за собственост. Това означава, че
представеното по делото решение на ОСЗ – гр. П., придружено със
скица, легитимира ответниците
като носители на правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да
тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила (22.11.1997 г.). Владение
осъществено след 22.11.1997 г. би могло да доведе до придобИ.е
на собствеността върху земеделския имот по давност, само ако към датата на
установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици, т. е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се
възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня
на влизането на тази разпоредба в сила (22.11.1997 г.), и то само при
положение, че реституционното производство, образувано по заявление за
възстановяване на собствеността е приключило окончателно. Този извод (важащ и
за случаите, когато приобретателите са получили имота не от селскостопански
организации, а от други лица) произтича от намерилият конкретно проявление в
множество разпоредби на закона (чл. 115 от ЗЗД, чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, чл. 5,
ал. 2 от ЗВСВОНИ, чл. 19 от ЗСПЗЗ и др.) общ принцип, че срещу този, който не
може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от
11.03.1998 г. по конституционно дело № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на
Република България, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не е
противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения принцип и тъй
като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да
придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са
възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия (сега
Общинска служба „Земеделие”) и преди бившите собственици да могат да защитят
правата си чрез предявяване на иск за собственост. (В този смисъл решение № 373
от 21.05.2010 г. по гр. д. № 396/2009 г. на ВКС, I г.о., решение № 368 от
27.01.2012 г. по гр. д. № 310/2011 г. на ВКС, II г.о. и решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№
1623/2009 г. на ВКС, І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Aдминистративната процедура по възстановяването на собствеността върху процесния имот е
приключила на 17.08.2007 г., когато е влезнало в сила издаденото
решение № 1722/03.08.2007 г. на ОСЗ – гр. П.. До
този момент ответниците не са били собственици и съответно няма как да се
противопоставят на осъществявано владение. В този смисъл от 17.08.2007 г. е започнало да тече осъществявано от
ищците давностно владение.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. На основание чл. 79, ал. 2 ЗС, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Чл. 70, ал. 1 ЗС посочва, че владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. В настоящия случай
ищцовата страна не твърди владението да е получено на правно основание, поради
което владението е недобросъвестно и срокът на давностното владение е десет
години. Исковата молба е подадена на 22.11.2012 г., поради което към тази дата
не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Същият не е изтекъл и към
момента на изменението на исковата претенция, направено в съдебно заседание на 17.12.2015 г.
Въпреки,
че не се доказа осъществено давностно владение осъществявано от 1942 до момента
на масовизацията по отношение на спорния имот (няма се предвид вилата), следва
единствено за допълнение да се отбележи, че придобивната давност се прекъсва,
т. е. след това тече нова давност, а изтеклата до този момент давност губи
своето правно значение. Изключение от това правило е изрично регламентирано - съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ придобивната давност,
започнала да тече в полза на владелеца на земеделска земя, който основава
владението си на писмен договор, доброволна делба или друг писмен документ, не
се прекъсва с включването на земите в трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на
тях селскостопански организации. В настоящия случай не намира приложение
разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като владението не се основава на
писмен договор или друг писмен документ. Това е така, тъй като е постановено
влязло в сила решение №
362/08.12.2017 г. по в. гр. д. 550 по описа за 2017 г. на Окръжен съд – П. (не
е допуснато до касация с определение № 568 от 19.11.2018 г. по гр. д. №
1899/2018 г. на ВКС, II
г. о.), в което се приема, че ищцата не е собственик
на имота спрямо ответниците въз основа на четири договора за покупко – продажба,
тъй като не е доказано, че описаният в тях имот е идентичен с процесния. Щом ищцата не може да се легитимира като
собственик на имота въз основа на тези договори, то същата не може да се
позовава, че владението е придобито от тези договори.
Горното води до извод за
неоснователност на предявения установителен иск, основаващ се на придобивна давност.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
установителен иск от Е.Г.К., ЕГН ********** срещу С.Г.П., ЕГН **********,
В.Р.Т., ЕГН ********** и М.Р.Т., ЕГН **********, с която се иска
да се признае за установено, че ищцата въз основа на придобивна давност спрямо
ответниците е собственик на поземлен имот № 12080 по Карта на възстановената
собственост на село К., община П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.