№ 235
гр. Айтос, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100704 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.49, ал.1, и сл. от СК за допускане на развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Производството по делото е образувано по иск от М. Ф. Х., ЕГН ********** с адрес: *** с
иск с правно основание чл. 49, ал.3 от СК за прекратяване на брака с Т. Ш. С., ЕГН
********** с адрес: ***, сключен на 27.05.2013 г. в гр. Айтос, общ. Айтос за което е
съставен Акт за гр. брак № 0053 от същата дата, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по изключителна вина на ответника.
Моли съда, с решението си, да допусне развод между двамата, по вина на ответника, да
присъди на нея родителските права върху двете деца, родени по време на брака между
двамата, да определи местоживеене на децата при нея, да определи подходящи мерки на
лични отношения между ответника и децата, както и да осъди ответника да заплаща
издръжка за непълнолетното дете О. С. в размер на по 400,00 лв. и за малолетното дете А.
С. в размер на 350,00 лв..Прави особено искане на основание чл. 323 от ГПК да се определят
привременни мерки относно грижата и издръжката на двете родени от брака деца.
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди,че в началото брачния живот потръгнал добре. Страните се
установили да живеят в ***, където се родило второто им дете. На 21.07.2023г съпрузите
пристигнали на гости в *** и съпругата отишла в дома на родителите си с по –малкото дете.
На следващия ден ответникът отишъл в дома , за да разговарят, но разговорът прерастнал в
побой. Ответникът нанесъл на ищцата побой с метална тръба, в резултат на което бил
1
задържан и прекарал няколко месеца в ареста по образувано досъдебно производство.
Ищцата се сдобила със Заповед за незабавна защита по ЗЗДН и било образувано гр.дело по
случая. През това време бащата на ответника използвал суматохата около тези събития, за да
изведе детето О. извън страната без съгласието на ищцата, след което ищцата била
изолирана и нямала никаква връзка със сина си. По-малкото дете останало с нея в *** и било
записано да посещава *** в подготвителна група.
С оглед на изложеното ищцата моли съдът да допусне развод по вина на ответника. Моли
родителските права върху децата О. Т. С., с ЕГН ********** и А. Т. С., c ЕГН ********** да
се присъдят на майката, като се определи подходящ режим на лични контакти с бащата.
Ищцата моли съда да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето О. в размер
на 400 и 350 лева за детето А., чрез тяхната майка до 15-то число на месеца за който се
дължат , ведно със законната лихва върху всяка издръжка до настъпване на законни причини
за прекратяване или изменението й.
Ищцата претендира разноски, прави доказателствени искания.
Моли на осн.чл.323 ГПК да бъдат определени привременни мерки.
Ответникът в рамките на указания едномесечен срок, чрез процесуалния си представител
адв. Д. е подал писмен отговор, с който заявява, че отрича всички факти, изложени в ИМ,
вкл.отрича да има вина за разстройството на брака. Ответникът излага, че брачния живот
действително потръгнал добре и с ищцата се установили в ***, но тя все намирала
извинение да не започне работа, като за период от 11 години работила едва два месеца като
камериерка. Причината за това била ,че през 2015г ищцата се присъединила към религиозно
движение и започнала да се занимава основно с молитви и четене на религиозна литература.
Опитвала се да въвлече в религията и двете им деца, което ответникът не одобрявал и това
често ставало причина за скандали в дома. Ищцата била против децата да посещават светско
училище, а искала да се присъединят към духовно такова, което голямото дете отказало
категорично. Според ответника ищцата карала сина им да ходи до местна джамия, за да
взема за нея различни религиозни книги. По-късно се оказало, че въпросната джамия е
затворена от германската полиция поради проповядване на радикален ислям. През годините
ищцата станала много крайна в религиозните си убеждения, което пречело на брачния живот
и семейството. Освен, че отказвала да ходи на работа , с мотива че това би й попречило да се
моли по пет пъти на ден, ищцата забранявала на децата да ядат сладкиши, понеже в тях се
съдържа желатин, който се прави от свинско месо, не им дава да пият кока кола, защото
собственика е евреин; отказва да глади дрехите на децата и съпруга, ако на тях има символи
наподобяващи кръст; премахнала е всички снимки на децата от дома, защото докато се моли
никой не трябва да я гледа; кара децата да се молят преди да влязат в тоалетната; не
позволява на децата да докосват храна с лявата ръка; буди децата посред нощ, за да се молят
с нея; не поддържа домакинството, защото по цял ден слуша през различни платформи
молитви и проповеди различни ходжи;
Ответникът твърди, че децата, особено по-голямото се чувства изключително засрамено от
постъпките на майка си. Детето О. било добър ученик и имало желание да изучава
2
архитектура, но майката била против като често му натяквала да изостави светското
образование и да се запише да изучава корана към някоя джамия, където да прекарва
времето си в молитви.
Въз основа на всичко изложено ответникът не отрича , че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен, като излага също би искал да се разведе възможно по-скоро, но твърди че вината
за разстройството на брака е изцяло на ищцата.
Моли родителските права над родените по време на брака деца да бъдат присъдени на него,
т.к. ищцата няма нужния родителски капацитет и би навредила на децата въвличайки ги в
религиозната секта, в която членува, освен това няма и доходи. Ответникът предлага на
майката да бъде присъден минимален режим на лични контакти поради страх, че ще окаже
отрицателно действие върху децата, поради религиозната си ангажираност. Моли децата да
бъдат установени на адрес при него в Република *** , където посещават училище и детска
градина. Относно издръжката ответникът моли ищцата да бъде осъдена да му заплаща
издръжка в минимален размер.
Претендира съдебно-деловодни разноски, право доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От фактическа страна се установява:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, за което е съставен акт №
0053/27.05.2013 г., страните по делото са сключили граждански брак на 27.05.2013 г.
От брака си страните имат родени две деца, О. Т. С., роден на 10.10.2007 година, ЕГН
********** и А. Т. С., родена на 16.08.2016 година, ЕГН **********.
Към момента на подаване на исковата молба, страните са във фактическа раздяла,
непълнолетното дете О. живее при бащата, малолетното деле А. при майка си.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, отдел
“Закрила на детето”, гр. Айтос. В доклада, се сочи че е проведена среща с г-жа Х. и детето
А., които са във видимо добро здравословно състояния, живеят в дома на родителите й и там
има всички необходими удобства за отглеждане на децата. През учебната 2023/2024г. детето
е записано в подготвителна група на ***. Майката демонстрира привързаност към детето и
заявява желание да му осигури стабилна и спокойна семейна среда, заявява желание детето
да поддържа връзка с баща си и няма да възпрепятства контактите им. Г-жа Х. споделя, че
не поддържа връзка с мъжа си и той не е правил опити да се свърже с детето си А., а тя не
поддържа контакти със сина си, тъй като детето не отговаря на опитите и да контактува с
него. В доклада не се съдържат данни за г-н С. и непълнолетния О., тъй като пребивават в
***.
По делото е изготвен социален доклад за семейство С./Х. от социалните власти в ***, ***, в
който се сочи, че е проведена среща с г-н С. и детето О.. Г-н. С. е съобщил, че съпругата му
3
и дъщеря му са заминали за *** през месец юли 2023г.. Детето О. заявява, че майка му го
биела в продължение на дълъг период и по някога го е заключвала на балкона. От 2015г. в
майка му настъпила промяна, все повече се увличала по радикалния ислямизъм. През деня
се молела много, така че почти не се грижела за малката му сестра, все по-често й крещяла и
А. се страхувала от нея. Заради инцидент, възникнал на 22.07.2023г. между баща му, чичо
му, и него от една страна и от друга майка му и нейни роднини, майката на детето му казала
че трябва да „умре“ и че той не е неин син, заради този случай и заради отношението на
майка му в миналото детето О. не се чувствало добре и се наложило да посещава терапевт. В
доклада се сочи, че детето А. е била добре интегрирана в *** и при нормални обстоятелства
вече би започнала да посещава училище, а детето О. е записано в училище ***. Бащата не
получявя помощи от държавата, той е трудово ангажиран, не е контактувал с детето А. от
както то се намира на територията на *** и е много загрижен за благосъстоянието й.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психологическа експертиза за оценка на
уменията на двамата родители за родителстване и какъв е родителският им капацитет, от
заключението на която е видно, че и двамата родители обичат децата си по различен начин,
и двамата родители заявяват желание децата да живеят заедно и всеки от двамата иска на
него да се предоставят родителските права.
Установения родителски капацитет както на майката, така и на бащата са приблизително на
едно ниво. В действителност двамата родители са поставили децата си в ситуация без избор,
тъй като всеки е предпочел „да избере“ детето, върху което има по-силно влияние и самото
то се идентифицира с родителя, съответно майката избира дъщерята А., а бащата избира
сина О.. Основен проблем и при двамата родители е демонстрирано незачитане и
омаловажаване на ролята на другия в грижите за децата. Няма значение какво е причинило
раздялата и двамата родители са еднакво отговорни за провала на връзката. Детето А.
напълно изключва своя баща, като дори не иска да говори за него, а детето О. изпитва към
майка си гняв и желание „да не му е майка“. Изключването на единия родител от живота на
децата, води до негативни въздействия върху детската психика. Децата А. и О. имат
социален опит, свързан с общуването с роднини от разширения семеен кръг на своите
родители, като обичта и омразата към бабите, дядовците, лели, вуйчовци и братовчеди се
споделя точно както между двамата родители. Детето А., което живее със своята майка е
лоялно и зачита роднините по майчина линия, детето О., което живее при своя баща е
лоялно и зачита роднините по бащина линия. Всяко дете във възрастта на А. и О. е зависимо
от грижите на своите родители, в този смисъл отговорност за постигане задачите на
развитие на детето е на родителите и обгрижващите значими възрастни. Констатирано е още,
че двете деца са с добра самооценка, имат изграден приятелски кръг със свои връстници. И
двете деца могат да се адаптират към промените породени от раздялата на родителите им,
стига те да поемат отговорността за действията си и да не ги въвличат в своите
разочарования и лични провали.
По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите А. С. Ю.
/майка на ищцата/, Й. И. Г. /съседка на родителите на ответника/ и В. А. А. /директор на
4
***/.
От показанията на свидетеля А. С. Ю. се установява, че след брака си страните са живеели
добре, когато са се прибирали в *** отсядали при тях защото били в конфликт със
семейството на Т.. Разказва, че често им помагали финансова защото доходите му били
ниски, дори им купили мебели и ги изпратили в ***, едвам се издържали там. Разказва, че
проблемите им започнали когато Т. се преместил на друга работа и започнал да получава по
голяма заплата, станал по взискателен към жена си, прекалявал с алкохола, бил хазартно
зависим, непрекъснато ругаел М. и я заплашвал с незаконен пистолет. Разказва, че дъщеря й
е споделяла че са я заплашвали защото той дължал пари. След инцидента през лятото на
2023г. Т. не бил искал да види дъщеря си, а О. по всякакъв начин блокирал опитите на майка
си да се свърже с него. Когато се прибрали в *** им предложили да се разведат
цивилизовано, но Т. казал че няма да се развеждат и заплашил, че ще ги убие. Разказва, че
дъщеря й се оженила за Т. без тяхно знание и те били против, защото той бил известен
комарджия, но след време си оправили отношенията заради децата и все при тях отсядали
като се прибират от ***. Преди една година Т. започнал да отсяда при своите родители.
Разказва, че сега дъщеря й /ищцата/ е започнала работа в *** и се грижи се добре за детето
си, води го всеки ден на детска градина и то вече знае български език.
Свидетелят Й. И. Г. твърди, че познава Т. и децата, а М. не е виждала от две години.
Разказва, че голямото дете се родило в *** и родителите на Т. го отгледали, защото
родителите на М. не я поглеждали, понеже пристанала на Т. и майка й я наричала с обидни
думи. Разказва още, че родителите на Т. ги издържали, дори платили за обучението й и
когато детето било на три години заминали за ***. Казва, че не е виждала Т. да употребява
алкохол и че майка му й е споделяла, че М. се занимава с нещо набожно. Не знае за кавги
между семействата и не е виждала полиция в дома на Т..
Свидетелят В. А. А. посочва, че познава майката от месец август 2023г., когато е записала
детето А. в детската градина, а бащата не го познава, но е говорила с човек по телефона,
който се представя за баща на детето. Правилника на детската градина не й позволява да се
меси в семейни отношения, но е дала информация по телефона, че детето посещава детската
градина и се справя добра. Бащата е искал да разговаря с детето, но тя е отказала, ако иска да
разговаря с детето да дойде на място, тя не може да знае с кого разговаря по телефона.
Разказва, че детето се развива отлично, посещава редовно детска градина, но е стресирано
защото му е трудно да говори на български език.
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 49, ал. 1 СК:
С оглед събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съдът приема за доказано,
страните се намират в състояние на фактическа раздяла, при което двамата съпрузи нямат
контакт по между си. При тези отношения между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, като това нейно обективно състояние е трайно и липсва
5
перспектива за възстановяване на нормалните брачни отношения, поради което брачната
връзка следва да бъде прекратена. Самата фактическа раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака, както и не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата
продължава повече от година, през които бракът съществува само формално, поради което
наред с останалите обстоятелства тя също обуславя извода за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Още повече, че раздялата между съпрузите е предшествана от много
конфликти между тях и е довела до отчуждаване на съпрузите, дори до негативно
отношение един към друг. Тези обстоятелства препятстват възможността за съвместно
живеене, а оттук и за липса на общо домакинство и общ семеен бюджет.
По вината за разстройство на брака:
Искане по чл. 49, ал. 3 СК е направено и от двете страни по делото, като и двамата твърдят,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има другия съпруг. Ищцата
твърди, че ответника е осъществявал спрямо нея физически и психически тормоз, поради
което се е стигнало до тяхната фактическа раздяла, а ответникът твърди, че ищцата се е
отдала на радикален ислям и това се е отразило на семейния им живот.
Съдът приема, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи. Понятието “вина за разстройство на брака” е съвкупност от субективното
отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни
задължения, някои от които са грижата и отношението на съпрузите един към друг, към
издръжката на семейството, тяхното съвместно живеене и др.
От доказателствата по делото се установи, че причина за разделното живеене на съпрузите е
поведението и на двамата. Първоначално семейството заминава да живее в *** с
първородния си син и няколко години по-късно там се ражда и дъщеря им. В началото на
семейния им живот всичко вървяло добре. Ищцата твърди че ответника й нанесъл побой с
метална тръба, в резултат на което бил задържан и прекарал няколко месеца в ареста по
образувано досъдебно производство, след това извел сина й от страната без нейно съгласие,
а малкото дете останало в *** с нея. Ответникът твърди, че след като се установили в ***
всичко вървяло добре, но тя все намирала извинение да не започне работа, като за период от
11 години работила едва два месеца като камериерка. Причината за това била, че през 2015г.
ищцата се присъединила към религиозно движение и започнала да се занимава основно с
молитви и четене на религиозна литература. По данни на голямото дете, споделени с ВЛ д-р
В., ищцата макар и да не е членувала в секта, нелегална организация и т.н. е била силно
увлечена от религиозните ритуали в които участвала, спряла да готви „нормална“ храна, а
започнал да използва непознати продукти и подправки, от което страдало цялото семейство.
Освен това пак по данни на голямото дете О., малкото често пропускало да отиде на детска
градина в ***, понеже майката по цели нощи участвала в ротуали он-лайн и сутрин не
можела да стане на време , за да заведе А. на детска градина.
6
В крайна сметка, фактическата раздяла, продиктувана от поведението и на двамата съпрузи,
е довело до липсва на дължимото по между им взаимно уважение и разбирателство. И
двамата съпрузи са престанали да имат нормален диалог и са стигнали до състояние на
влошена семейна атмосфера, за което съда се увери лично по време на съдебния процес. Не
се установява между тях да има каквито и да е било общи интереси и цели, които да се
стремят да осъществят занапред в брачния си живот. Всеки от брачните партньори се е
дезинтересирал от другия. И двете страни, чрез поведението си са съзнавали, че рушат
брачната връзка, поради което вината за настъпилото разстройство следва да се вмени и на
двамата.
По иска по чл. 127, ал.2 СК за родителските права:
И двамата родители претендират присъждане на родителските права върху двете деца
непълнолетния О. Т. С., роден на 10.10.2007 година, ЕГН ********** и малолетната А. Т. С.,
родена на 16.08.2016 година, ЕГН **********. При настъпване на фактическата раздяла
между страните, голямото дете остава да живее при бащата в ***, а малкото дете със своята
майка в ***.
Когато родителите не живеят заедно, и не могат те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 от ГПК спорът се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. При спор за личните контакти на дете, следва да се
вземат предвид всички обстоятелства, но винаги с оглед интересите на децата, за да се
осигури тяхното правилно отглеждане и развитие във физически, емоционален и
интелектуален аспект. Целта е да се организират родителските функции по начин, който най-
пълно да отговаря на интересите на децата.
В настоящия съдът трябва да направи избор между двама родители, неживеещи заедно и
неможещи да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата, като намира, че основен
критерий за това решение, свързано с текущото осъществяване на родителските функции
/материални грижи, възпитание и надзор/ са интересите на всяко едно дете. В случая става
въпрос за момче и момиче в различна възрадтова група, което предопределя необходимостта
от подходящ родителски контрол, съпроводен с непосредствени грижи и контакти, при
възраст в която се формират основните познания за света във всеки един подрастващ.
С оглед на това, съдът счита, че с оглед запазване на връзката между родителите и техните
деца следва да се определи режим на лични отношения между същите, които да са в интерес
на децата. Съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на двете
деца следва да бъде предоставено съобразно приведениет в изпълнение привременни мерки
основание чл.323 от ГПК. За да достигне до този извод, съдът анализира изготвената по
делото съдебно-психологическа експертиза, както и останалите събрани по делото
7
доказателства. От допусната съдебно-психологическа експертиза се установява, че детето
А., което живее със своята майка е лоялно и зачита роднините по майчина линия, детето О.,
което живее при своя баща е лоялно и зачита роднините по бащина линия. Установения
родителски капацитет както на майката, така и на бащата са приблизително на едно ниво. В
действителност двамата родители са поставили децата си в ситуация без избор, тъй като
всеки е предпочел „да избере“ детето, върху което има по-силно влияние и самото то се
идентифицира с родителя, съответно майката избира дъщерята А., а бащата избира сина О..
Всяко дете във възрастта на А. и О. е зависимо от грижите на своите родители, в този
смисъл отговорност за постигане задачите на развитие на детето е на родителите и
обгрижващите значими възрастни.
Съдът, като прецени родителския капацитет, а именно и двамата родители биха могли
еднакво добре и адекватно да се грижат за децата си, материалните и битови възможности
на двамата родители, стига до извода, че в интерес на децата е да се запазят действащите
привриминни мерки.
От събраните по делото доказателства се установява, че и бащата и майката имат желание да
подържа лични контакти с децата, които не живеят при тях и да подпомага тяхното
физическо и психическо израстване, както и желае да продължи да бъде част от живота им.
Поради това, съдът счита, че с оглед възрастта на децата следва да бъде определен по-
разширен режим на лични отношения с другия родител. Този по-разширен режим съдът
намира за необходим, тъй като следва да бъде възстановена емоционалната връзка с другия
родител, както и да бъде загубеното доверие в същия, за което е необходимо по-често и
продължително пребиваване на децата с другия родител.
По иска по чл. 143 СК за издръжка на децата.
Безспорно е, че всеки родител е задължен да издържа своите деца съобразно своите
възможности и материално състояние. В случая безспорно е, че децата са непълнолетни и
родителя, при който не живеят следва да им заплаща издръжка в определен размер
съобразно възможностите си. По отношение размер на издръжка, която следва да се заплаща
на децата, съдът следва да съобрази следното. Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142
СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на МРЗ. Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и
е достатъчно наличието на качеството “ненавършило пълнолетие дете”. Съдът следва да
определи издръжка, която е в интерес на децата и съответства на доходите на родителя, като
вземе предвид представените по делото доказателства.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
8
липсата на данни за заболяване на родителите, възрастта и нуждите на децата, както и с
оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че децата имат нужда да
получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка в
размер на по 500,00 лева за всяко дете, като при разпределяне на тази издръжка следва да се
има предвид, че децата живеят при единия родител и същия полага ежедневни грижи за
детето. Настоящият съдебен състав намира, че единия родител, с оглед неговите доходи,
следва да осигурява месечна издръжка в размер на по 250,00 лева издръжка за детето по
отделно, а останалите 250,00 лв. следва да се поемат от другия родител.
Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че за задоволяване потребностите на
децата, с оглед финансови възможности на родителя издръжката следва да се определи в
размер на по 250.00 лв. месечно за всяко едно от децата, считано от датата на постановяване
на съдебното решение до навършване на пълнолетие или настъпване на обстоятелства за
нейното прекратяване или изменяне.
Относно фамилното име след развода.
След развода съпругата не е завила желание за промяна на фамилното й име.
По отношение на семейното жилище
По време на брака страните нямат придобито недвижимо имущества и семейно жилище.
Съпругата няма претенции за издръжка от съпруга си.
По разноските
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и с оглед направените от съда изводи за
виновност на двамата родители за прекратяването на брака, направените по делото разноски,
следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Съдът определя окончателна ДТ за развода в размер на 50.00 лв. Тъй като с исковата молба
са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. от страна на
ищата, то с оглед съразмерност на разноските по делото, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати сумата от 25.00 лв. за доплащане на държавната такса.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжката, в размер
на 360лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжката, в
размер на 360 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 27.05.2013 г. граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0053/27.05.2013 г. в Община Айтос между М. Ф. Х., ЕГН ********** с
адрес: *** и Т. Ш. С., ЕГН ********** с адрес: *** поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака ПО ВИНА и на двамата съпрузи.
9
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето О. Т. С., ЕГН
********** на бащата Т. Ш. С., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето му да
следва това на баща му.
ОСЪЖДА майката М. Ф. Х., ЕГН ********** да заплаща на детето О. Т. С., ЕГН
********** чрез неговия баща и законен представител Т. Ш. С., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката с детето:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до 18:00
часа на неделния ден с преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото,
през който месец бащата не ползва платен годишен отпуск, като майката има задължение
да взема и връща детето в дома на бащата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето А. Т. С., ЕГН
********** на майката М. Ф. Х., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето й да
следва това на майка й.
ОСЪЖДА бащата Т. Ш. С., ЕГН ********** да заплаща на детето А. Т. С., ЕГН **********
чрез неговата майка и законен представител М. Ф. Х., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 250 /двеста и петдесет /лева.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата с детето:
всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до
18:00 часа на наделния ден с преспиване в дома на бащата, както и един месец през
лятото, през който месец майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата има
задължение да взема и връща детето в дома на майката.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоски районен съд сумата
от 25 лв. /двадесет и пет лв. и 00 лв./ - окончателна държавна такса за развода.
ОСЪЖДА М. Ф. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския районен съд сумата
от 360лв. /триста и шестдесет лева / държавна такса по иска за издръжка.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския районен съд сумата
от 360лв. /триста и шестдесет лева/ държавна такса по иска за издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
10