Р Е Ш Е Н И Е №508
В И М Е ТО Н А Н
А Р О Д А
17.02.2020г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа гражданско дело № 19417 по описа за
2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са
искове с правна квалификация чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищците С.А.М. и В. М. М.
искат ответник „Алфа СОТ България“ ООД
да бъде осъден да заплати в полза на всеки от тях сума в размер на
1 250 лева, която представлява частична претенция от обща сума в размер на
2 500 лева - обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в
резултат на причинена от служители на ответното дружество на 15.04.2018г.
нанесен побой както следва:
за С.А.М. лека телесна повреда, която се изразява в:
кръвонасядане
по горния клепач – сума в размер на 312,50 лева частично от 625 лева;
кръвонасядане по долния клепач – сума в размер на 312,50
лева частично от 625 лева;
кръвонасядане в дясна слепоочна област – сума в размер
на 312,50 лева частично от 625 лева;
кръвонасядане по лява коленна става – сума в размер на
312,50 лева частично от 625 лева;
за В. М. М. лека телесна повреда, която се изразява в:
контузия на главата – сума в размер на 250 лева
частично от 500 лева;
контузия на дясното коляно – сума в размер на 250 лева
частично от 500 левал
кръвонасядане по лицето – сума в размер на 250 лева
частично от 500 лева
охлузвания и кръвонасядане по крайниците – сума в
размер на 250 лева частично от 500 лева
охлузване в поясната област – сума в размер на 250
лева частино от 500 лева.
Твърди се в исковата молба, че ищците посетили
заведение „***“ в гр. *** на ****. около *** часа, при което възникнало
пререкание между тях и сервитьор, при което бил подаден сигнал към ответника,
който осигурявал охраната на заведението. Пристигналите на място охранители не
се легитимирали, влезли в заведението и чрез използване на физическа сила –
удари, бутане и блъскане извели навън ищците, при което им нанесли побой.
Ищец В.М. позвънил на тел. 112 при което бил заведен
сигнал в съответното РПУ. Твърди се, че служителите на ответника превишили
правомощията си по Закона за частната охранителна дейност в резултат на което им
причинили описаните неимуществени вреди.
Ищците посочват, че нанесения побой довел до преживяване
на страх за здравето и живота си, болките им продължили повече от две седмици.
Ищец В.М. живеел близо до заведението и вечер се страхувал да илиза, нанесеният
побой бил оставил тежка травма в съзнанието му. Ищец С.М. бил преживял през ***
тежка контузия на главата и след нанесения побой е изпитвал ужас да не изпадне
отново в кома. Чувствал замаяност, силни болки в областта на главата и
коляното. Страхувал се и се срамувал да излезе заради външния си вид.
Ангажират се доказателства.Претендират се разноски.
Ответник Алфа СОТ България“ ООД с *** А.К. чрез адв. Х.Д. оспорва предявените
искове по основание и размер. Заявява, че не се сочи кои служители, при какъв
механизъм, какво и как са причинили. Не били индивидуализирани претенциите по
основание и размер. Иска се отхвърлянето на предявените искове. Ангажират се
доказателства. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.
Видно от приобщената по делото прокурорска преписка № ****.
и от разпита на свидетелите – очевидци Н.В.М. и В.И.М. се установява, че ищците
на *** около *** часа посетили кафе-заведение „***“, находящо се на ****в
непосредствена близост до подлеза на „****“. Ищците се настанили на втория
етаж, но тъй като той затварял били
помолени от св. В.М. да изчакат на масите отвън, тъй като в заведението имало
санитарен ден и подът на първия етаж който работел бил измит, докато изсъхне,
за да се настанят. Ищците слезли на първия етаж и поискали да седнат, въпреки опитите
на св. М. да ги убеди да изчакат отвън. Св. М. си спомня, че ищците били
употребили алкохол и отреагирали с обиди към свидетелката, която се почувствала
застрашена от арогантното им държане, при което влязла зад бара и натиснала
„паник-бутона“. На сигнала се отзовали служители на ответника, които влезли в
заведението и попитали какво се е случило. Св. М. посочила ищците и заявила, че
реагирали арогантно и че са я обиждали. Служителите на ответника помолили
ищците да излязат два или три пъти. След това били изикан още един патрул от
3-4 човека, а свидетелката влязла в кухнята. Чувала разправия, видяла ищците
бити, тъй като след напускането на сота излязла пред заведението и ги видяла да се движат към подлеза и после от другата
страна на булеварда. Според свидетелката ищците били видимо бити. Свидетелката
чувала блъскане по бара, обиди и ругатни.
Показанията на св. Н.М. се припокриват с покзанията на
св. М., относно обстоятелството, че ищците са посетели заведнието на процесната
дата и час, имало санитарен ден, относно обстоятелството, че са били употребили
алкохол и относно обстоятелството, че ищците са се държали арогантно към
свидетелката, както и относно обстоятелството, че служители на СОТ –
дружеството са посетили обекта във връзка с подаден сигнал чрез паник-бутона.
Свидетелят обаче през цялото време на събитията, които са се случили след
идването на служителите на ответника е бил в кухнята и не е възприел лично
имало ли е нанесен побой.
Показанията на свидетелите С. Р. Ш.и Р.М.-Й. не са
лично и непосредствено придобити относно механизма на възникването на
твърдените увреждания, но възпроизвеждат съществени косвени данни за събитията
от предмета на доказване. Така св. Ш. е видял и двамата ищците след инцидента, В.
куцал, а С. бил с насинено и подпухнало око. Свидетелят обикалял заедно с
ищците спешното и търсили лекари. Свидетелят Р.М.-Й. – майка на ищеца С. М. си
спомня за инцидента, защото сина й се прибрал насинен, по очите имал
кръвонасядане, в лявото особено, в дясното око, едвам вървял
Ищцец М. е дал
обяснения по реда на чл. 176 ГПК. В обясненията му се поддържа, че им е бил
нанесен побой от пристигналите на място охранителите на ответника
По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение №
397/17.04.2018г. от което се установява за ищец С.М. е получил кръвонасядане по
горния и долен клепач на ляво око, кръвонасядане в дясна слепоочна област,
кръвонасядане по лява коленна става
От издаденото съдебно-медицинско удостоверение №
390/16.04.2018г. /приложено към прокурорската преписка приобщена по делото/ се
установява, че на ищец В.М. е било причинена контузия на главата, контузия на
дясното коляно, кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядания по
крайниците, охлузване в поясната област.
Следователно, при така установената фактология и
предвид обстоятелството, че в съдебно заседание процесуалния представител на
ответника от негово име и за негова сметка прави изрично признание на
обстоятелството, че именно служители на „Алфа СОТ България“ ООД са посетели на процесната дата кафе
„Студиозос“ и предвид на категоричните данни за травматичните увреждания на
ищците, настоящата инстанция приема, че спрямо тях е бил нанесен побой на
твърдяната дата. Нанасянето на побоя е извършено от служителите на ответника
при изпълнение на служебните им задължения, но не се установява това да е било
извършено правомерно. Установява се, че ищците са били пияни, че са били
арогантни и са се държали непристойно спрямо св. М., респ. нарушавали са
обществения ред и спокойствие,без да имат причина затова, установява се и че
именно ищец В.М. е предизвикал охранителите, но ответника не ангажира каквито и
да било гласни доказателства затова дали това поведение от страна на
служителите му е обществено оправдано и законосъобразно,респ. дали е извършено
при условията на чл. 46, ал.1 ЗЗД – неизбежна отбрана. Ответникът при ясно и
недвусмислено разпределена доказателствена тежест с доклада, който приет от
страните е уведомен, че следва да установява обстоятелствата на – чл.59, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1, т.1 и т.2
вр. с чл. 55, вр. с чл.5, ал.3 вр. с чл.
3, т.2 от Закона за частната
охранителна дейност /ЗЧОД/, а именно основанието за използване на физическа
сила спрямо ищците. Очевидно е че инцидента е предизвикан от тяхна страна, но
по никакъв начин не се установява до колко употребената сила е законосъобразна
и в границите на необходимото.
Не се
установява и дали тази сила съответства на интензитета на въздействие от страна
на ищците, респ. на тяхното противоправно поведение, в която насока и въобще
няма твърдения от страна на ответника. А при липса на твърдения съдът не може
да разширява предмета на доказване и да изследва факти и обстоятелства, които
страната не е въвела.
Механизма на извършения побой се установява от редица
косвени доказателствени източници дори да се възприемат показанията на св. М.
за колебливи и такива, които отразяват не впечатления,а предположения затова, че е имало побой, затова че ищците са били бити..
На първо място,
това са обясненията на ищеца М., тези обяснения кореспондират с представеното
от него СМУ, кореспондират и с представеното от ищеца М. СМУ, както и с
показанията на св.С. Ш. и Р. Й. , които пък се свързват смислово и логически с факта
на травматичните увреждания, които лицата са получили при посещението им в кафенето „***“ и
идването на първи екип от охранителите, а впоследствие и втори екип. Тези факти
от своя страна се свързват с факта на чутото от св. М. и св. М., че е имало
разправия, удари по бара, тропане и кавга, наличието на счупени очила.
Другояче казано
налице е верига от косвени доказателствени източници, която прави възможен единствения
извод затова, че служителите на ответника са нанесли побой над ищците.
Констативния протокол за извършена инспекция от ***. е документ, който е
съставен от ответника и го ползва, респ. няма доказателствена стойност относно
обективното удостоверяване на случилите се събития. Отказът за образуване на
досъдебно производство е поради факта, че причинените телесни увреждания касаят
престъпление, което се възбужда по тъжба на пострадалия, а не поради факта, че
описаното деяние не е противоправно. Настоящата инстанция не може да обсъжда
обясненията на служителите на ответника дадени в хода на предварителна проверка
по прокурорската преписка, защото не са събрани по реда на ГПК.
Вън от горното и на основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината
на служителите на ответника се предполага, респ. последния не твърди и не
ангажира доказателства затова какви точно действия са били осъществени от
служителите му, а посочва, че не са констатирани нарушения и то от
вътрешноведомствения му контрол.
Следователно, според настоящата инстанция фактическия
състав за реализиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е безспорно и
несъмнено установен. Тази отговорност е обективна и безвиновна и произтича от
факта на възлагане работата на лицата, които при изпълнението й са причинили
вреди. Ирелевантно за тази отговорност е обстоятелството, че ищците не
установяват кои точно лица са нанесли побо, щом като не се оспорва че
пристигналите лица са служители на ответника, респ. ирелевантно е
обстоятелството дали за последния ще възникнат регресни права и какъв е приноса
в причиняването на вредите на ищците от всеки тези служители.При причиняването
на тези вреди не се установи наличието на изключващи отговорността
обстоятелства.
Относно размера на претенциите.
За ищеца С.М.. Последният установява четири броя
травматични увреждания за всяко от които следва да му се присъдят по 100 лева
от частичната претенция от 312.50 лева или общо 400 лева за частичната
претенция от 1250 лева. При определяне размера на обезщетението съдът отчита,
че обичайно тези болки и страдания отшумяват за две до три седмици,
интензитетът им е силен в началото, а впоследствие отшумява, отчита се и
обстоятелството, че при нанесения побой М. е бил на публично място, в светлата
част на денонощието, както и че е изпитал силен страх, унижение и притеснение. Над
този размер до пълния претендиран размер претенцията се отхвърля като
неоснователна, тъй като се явява недоказана, респ. не се установява този ищеца
да е получил усложнения, респ. да е имал по-дълг възстановителен период.
За ищеца В. М. М. съдът определя по справедливост също
по 100 лева за всяко травматично увреждане или общо сума в размер на 500 лева.
Аналогично и по отношение на този ищец при определяне размера на обезщетението
съдът отчита, че обичайно тези болки и страдания отшумяват за две до три
седмици, интензитетът им е силен в началото, а впоследствие отшумява, отчита се
и обстоятелството, че при нанесения побой М. е бил на публично място, в
светлата част на денонощието, както и че е изпитал силен страх, унижение и
притеснение. Над този размер до пълния
претендиран размер претенцията се отхвърля като неоснователна, тъй като се
явява недоказана, респ. не се установява този ищеца да е получил усложнения,
респ. да е имал по-дълг възстановителен период.
При определяне размерите на обезщетенията не се
отчитат фактите и обстоятелствата, които намаляват отговорността на ответника,
тъй като по делото не е направено възражение за съпричиняване.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят сторените от тях разноски – за ищец С.М. сума в размер на 150 лева, а
за ищец В.М. сума в размер на 200 лева по съразмерност съобразно уважената част
на исковете.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски по
иска от М. – сума в размер на 220 лева, а по иска от М. – сума в размер на 190 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Алфа
СОТ България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 134 с *** А.К.ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на С.А.М. с ЕГН **********
*** сумата от 400 / четиристотин/ лева, от частично претендирани 1 250
лева от общо 2 500 лева, която представлява обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, които се изразяват в претърпени болки и страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество побой
на *** в кафе-аперитив „***“ гр. Пловдив, които се разпределят по 100 лева за всяко
от следните травматични увреждания както следва: за кръвонасядане по горния
клепач; за кръвонасядане по долния клепач; за кръвонасядане в дясна слепоочна
област;за кръвонасядане по лява коленна става КАТО ОТХВЪРЛЯ ТАКА предявения иск
за сумата над 400 лева до пълния претендиран размер от 1 250 лева –
частична претенция от общо 2 500 лева над 100 лева до пълния претендиран
размер от 312.50 лева частично от 625 лева за всяко травматично увреждане като
неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА „Алфа
СОТ България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 134 с *** А.К.ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.М.М. с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 500 лева от частично
претендирани 1 250 лева от общо 2 500 лева, която представлява
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания в резултат на нанесен от служители на ответното дружество побой
на **** в кафе-аперитив „***“ гр. ***, които се разпределят по 100 лева за
всяко от следните травматични увреждания както следва: контузия на главата;
контузия на дясното коляно; кръвонасядане по лицето; охлузвания и кръвонасядане
по крайниците; охлузване в поясната област КАТО ОТХВЪРЛЯ ТАКА предявения иск за
сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 1 250 лева – частична
претенция от общо 2 500 лева, над 100 лева до пълния претендиран размер от
250 лева частино от 500 лева за всяко травматично увреждане;
ОСЪЖДА „Алфа СОТ България“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 134 с *** А.К.ДА
ЗАПЛАТИ в полза на С.А.М. с ЕГН ********** *** сумата от 150 лева разноски по
съразмерност на уважената част на иска;
ОСЪЖДА
„Алфа СОТ България“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон №
134 с *** А.К.ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 200 лева разноски по съразмерност
на уважената част на иска;
ОСЪЖДА С.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на „Алфа СОТ България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 134 с *** А.К.сумата от 220 лева
разноски за настоящата инстанция
съобразно отхвърлената част на иска;
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Алфа СОТ България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 134 с *** А.К.сумата от 190
лева разноски за настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.