Решение по дело №263/2022 на Административен съд - Смолян

Производството по делото първоначално е било образувано по жалба на Р. Р. с постоянен адрес в [населено място] [област] срещу фиш №********** от 15.08.2022г. за налагане на глоба за неправилно паркиране, съставен от полицай при сектор Общинска полиция [област], както и срещу ПАМ, изразяваща се в репатриране – преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик от Общинска полиция Паркиране и репатриране – [област]. Или, жалбата и уточнението на същата, са срещу два самостоятелни акта - фиш за глоба и ПАМ, поради което с Определение №51/5.12.2022г. по адм.д. №45/2022г. на ВАС, Върховната съдебна инстанция е дала указания да се уточни предмета на жалбата, тъй като едното производство е пред Административен съд, а другото пред Районен съд. В изпълнение на указанията, АССм е оставил жалбата без движение за уточняване предмета на спора. С допълнителна жалба вх.№ 112/12.01.23г. /л.15/ жалбоподателят уточнява, че обжалва репатрирането на автомобила, тоест ПАМ, като иска и възстановяване на сумата от 82 лв., обективирана в касовия бон от 15.08.2022г. /л.5 от адм.д.2201/2022г./ В частта относно обжалването на фиша в размер на 20лв., делото е изпратено на РС - [област] с Определение №34/13.01.23г. по адм.д. №263/22г. на АССм.

Предмет на настоящия съдебен спор е ПАМ, изразяваща се в репатриране – преместване на автомобила без знание на собственика от Общинска полиция Паркиране и репатриране - [област], както и възстановяване на платената от жалбоподателя сума в размер на 82 лв., за което е издаден касов бон от ОП „Паркиране и репатриране“ от 15.08.2022г. Жалбоподателят в жалбата и уточнението си, иска да се отмени тази ПАМ, за която не е издадена заповед, както и да му се възстанови посочената сума.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя пледира за отмяна на мярката и за възстановяване на сумата с доводи, че автомобилът не е бил в забранителната зона и с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ПАМ. Претендират се разноски. Излагат се подробни доводи и съображения в писмена защита.

Ответникът –полицай от сектор Общинска полиция - Плавдив, редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.

В писмен отговор вх.№ 259/ 23.01.23г. ответникът сочи, че оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Изложени са доводи, че ПАМ е законосъобразна като основанието за репатриране е това, че автомобилът е паркиран на място, обозначено с пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС – по чл. 171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

О. Д. записа от 15.08.2022г. /л.25/ се установява, че И. М., полицай от Общинска полиция - [област] за времето от 8 ч. до 20 ч. е работил по безопасността на движението с автомобил за репатриране ДК№501 с водач З.. Около 14,50ч. на [улица]пред №26 в [населено място] е разпоредил репатриране на автомобил Х. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, тъй като е паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 дублиран с табела за репатриране Т-18.1.

Видно от ведомостта на л.29 от делото, за датата 15.08.2022г., И. М. е бил на смяна в „Общинска полиция“. По делото е приложен снимков материал /л.31, л.32/, от който се виждат три от общо четири пътни знака и предния номер на автомобила. Като доказателство е приобщен /адм.д.2202/22г./ касов бон от 15.08.2022г., издаден от Общинска полиция Паркиране и репатриране - [област]. Приложени са доказателства, според които жалбоподателят е със 77% ТНР, както и фиш за сумата от 20 лв. за неправилно паркиране. Според СРМПС автомобил с рег.№ [рег. номер] е собственост на Р. В. Р., който е адвокат, видно от адвокатската карта на л.43 и л.44 от делото.

Правни изводи.

Производството е по чл. 172 ал.5 ЗДвП с обективно съединен иск по чл.1 ал.1 ЗОДОВ , вр.чл.203 ал.1 АПК.

По отношение на датата, мястото и обстоятелствата, наложили прилагането на процесната ПАМ е представена Докладна записка, както и две снимки. На приложените снимки са отразени датата и часа на заснемането, като на едната снимка се виждат пътни знаци Б 27 „Забранени са престоят и паркирането“, указано е, че това е в рамките на 70 метра, както и се вижда също табела Д4 "Еднопосочно движение след знака". Под тези табели се вижда друга табела, която прилича на Т17, указваща репатриране на автомобилите на нарушителите, но не е ясно от снимковия материал дали е тя. В писмения отговор на ответника се сочи, че това е табела Т-18.1, каквато в Правилника за прилагане на ЗДвП няма. Следва да се посочи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на мярка - принудително преместване на ППС по чл. 171 ал.1 т. 5 „б“ ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателства и доказателствени средства, включително и снимков материал. Според чл. 39 ал.1 АПК относимите факти се установяват чрез обяснения, декларации, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извършва с други средства. Или, снимковият материал съставлява годно доказателство /Реш.3018/4.03.2013г. по адм.д. 112/2013г. на ВАС/.

Нарушаването на забрана за паркиране на определеното място е административно по своя характер и е основание за налагане на мярка по принудително преместване на ППС. Хипотезите в чл. 171 т.5 б. “б“ ЗДвП, при които е допустимо са три, като двете от тях включват състояния, при които паркираното ППС пречи на останалите участници или създава опасност за тях, а третата изисква предварително да бъде оповестено чрез знак, че от забраненото за паркиране място се извършва принудително преместване. Принудителната административна мярка „преместване на превозното средство без знанието на собственика“ засяга гарантирано от КРБ правото на частна собственост, поради което тълкуването на посочената по –горе норма трябва да бъде стриктно. Процедурата по прилагане на процесната ПАМ е в чл. 171 т.5 б.“б“ ЗДвП, както и в Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на [населено място], приета с решение на ОС [област] през 2012г. Мярката по чл. 171 т.5 б.“б“ ЗДвП е извън приложението на чл. 172 ал.1 ЗДвП, тоест за нея няма задължително установена от закона писмена форма, а прилагането и по същество представлява властническо волеизявление на административен орган, осъществено чрез действие. В закона изрично не е посочено кой е органът, който трябва да постанови тази мярка, поради което следва да се приеме, че той е от кръга на субектите по чл. 168 ал.1 ЗДвП, тоест определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службата за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Според приложената по делото Заповед от 17.09.2021г. на кмета на община [област], на осн.чл. 168 от ЗДвП са определени служителите от Общинска полиция, които могат да преместват паркирани ППС без знанието на собственика и името на мл.инспектор И. М. е сред тези лица /л.28 от делото/, тоест налице е надлежно упълномощаване от страна на управляващия пътя.

Законосъобразността на ПАМ предполага да е реализиран фактическия състав на чл. 171 т.5 б. „б“ ЗДвП. От доказателствата не може да се обоснове правен извод, че е консумиран състава на нарушението, което административният орган в отговора си твърди да е паркиране на ППС в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак. По делото няма безспорни доказателства, че е налице предупреждаващ знак. Такъв знак на снимката на л.31 от делото не се вижда. Въпреки, че са направени две снимки, от тях не се вижда автомобила на жалбоподателя да е паркиран в нарушение на такава забрана с пътен знак. Не се установява по делото също така да е паркиран по начин, че да създава затруднения за движението по пътя, нито се установява да е паркиран така, че да създава предпоставки за ПТП. От доказателствената съвкупност не се установяват елементите от фактическия състав на чл. 171 т.5 б.“б“ ЗДвП в която и да е от хипотезите на посочената разпоредба.

Видно от докладната записка, мярката е наложена не само на основание чл. 171 т.5 б.“б“ ЗДвП, но и на основание буква „в“ от посочената разпоредба. По делото обаче не са представени доказателства и за мярката по буква “в“, тоест че ППС е било без табели или че са изминали 30 дни от отнемане или връщане на СРМПС. Изложеното води до извод, че прилагането на ПАМ е фактически и правно необосновано.

По отношение на исковата претенция за обезщетение на сумата от 82 лв. съдът съобрази, че тази претенция е по реда на чл. 203 АПК вр.чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда, причинена като последица от такъв административен акт и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно правоотношение между административен орган и гражданин. Доказателствата по делото обуславят извод, че този фактически състав е реализиран. Наложената административна мярка е противоправна. Като пряка последица от нея, ищецът е претърпял вреда от 82 лв., която ще следва да бъде обезщетена от Община [област], която е оправомощила административния орган да прилага административни мерки от категорията на процесната ПАМ.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10лв. /л.9 от адм.д.№ 2202/22г./. Оказана е също безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 т. 3 ЗА, като на осн.чл.8 ал.3 от Наредбата за МРАВ, възнаграждението за адвоката е в размер на 1 000лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ Принудителна административна мярка - преместване на автомобил „Х.“ № [рег. номер], собственост на Р. В. Р., [ЕГН], наложена на датата 15.08.2022г. от мл.инспектор И. Д. М., сектор „Общинска полиция“-[област].

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Р. В. Р., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], адрес за кореспонденция: [населено място], пл.“Ж.“ №*, сумата от 82 лв. /осемдесет и два лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Р. В. Р. имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно приложена спрямо него ПАМ- преместване на автомобил „Х.“ № [рег. номер], наложена на 15.08.2022г. от мл.инспектор И. Д. М., сектор „Общинска полиция“-[област].

ОСЪЖДА Община [област] да заплати на Р. В. Р., [ЕГН] сумата от 1 010 лв./хиляда и десет лева/, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дн. срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: