№………./30.11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.11.2018г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 1451 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на М.Л.К., чрез адв. Стоянова срещу решение №2618/04.06.2018г.,
постановено по гр.д. №6863/17г. по описа на ВРС, 33 с-в, в частта, с която е бил уважен иск на
кредитор за установяване на дължимостта на придобити с цесия главница и лихви, начислени по договор за револвиращ
заем, предоставен чрез кредитна карта,
удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение.
Жалбата
вх.№44122/28.06.18г. е депозирана в
рамките на преклузивния срок(отчитан от връчване на акта на 14.06.18г.) и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на отговор по жалбата, чрез
пълномощника си юрк. Александрова.
По допустимостта на обжалването:
Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени представители с права за всички инстанции( л. 56 от делото
на първа инстанция и л. 21 от настоящото производство). Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят има
интерес от упражняване на право на жалба срещу решение, с което е уважена
претенция срещу него. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Дължимата авансово
държавна такса е внесена. Жалбата е надлежно администрирана. Не се установяват
допуснати процесуални нарушения по обуславящи необходимост от служебно
отстраняване на пороци по допустимост по почин на въззивния съд. Визираните в
жалбата неясноти в очертаването на индивидуализиращите белези на оспореното
вземане въззивният съд намира за отстранени с изричното уточнение на
обстоятелствата по предявения иск с молбата на ищеца от 03.11.2017г. (придобиване
с цесия, сключена като общ рамков договор на 11.11.2016г и договаряне на
продажба на конкретни вземания чрез приложение от 10.01.17г; пораждане на дълга
от предоставен кредит по договор №412808, погрешно посочен в заявлението и
заповедта като сключен на 15.07.2014г,
настъпване на предсрочна изискуемост на 06.04.2016г и период на ползване
от 29.09.2014 до 06.04.16, за който е начислена договорна лихва в размер от
68.14лв). Съответно и всички противоречащи на тези уточнения твърдения на ищеца
макар да са били посочени в исковата молба не следва да се считат като част от
предмета на делото.
Доклад по жалбата: Въззивникът, чрез пълномощника си сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на
легитимацията на ищеца като кредитор, придобил вземането от заявителя. Позовава
се на необосновани изводи относно договорното основание, на което е възникнало
прехвърленото задължение, като сочи че заявителя е основал претенцията си на
договор, индивидуализиран с дата на сключване 15.07.2014, която не е била
установена от съда, а напротив изводите за дължимост са направени по приет от
съда друг договор с дата 26.07.2014г. Като счита, че кредиторът не е успял да докаже
твърденията си за договора такъв, какъвто е посочен в оспорената заповед,
претендира че уважаването на установителния иск противоречи за закона. Отделно се позовава на необсъдени възражения
срещу посочената предсрочна изискуемост, като сочи че не е съобразена
задължителна съдебна тълкувателна практика и изискуемостта е установена без да
са представени никакви доказателства за уведомяване на длъжника към 06.04.2016г.
Въззивницата, чрез пълномощника си излага и доводите си срещу валидността на цесията
при констатирана непълнота на съдържанието му (уговорена цена и конкретен
предмет). Счита, че представеното приложение от цесионера не кореспондира на
непълния договор, поради което признаването на легитимация на новия кредитор за
спорното кредитно задължение е било необосновано, а извода за надлежно
уведомяване на длъжника с връчване на искова молба е неправилен и несъобразен с
правните принципи. С тези доводи обосновава неоснователност на претенция за
установяване на вземането, прехвърлено на цесионера и моли решението за бъде
отменено и установителния иск отхвърлен.
Насрещната страна
оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона.
Позовава се на придобити с цесия права на кредитор по договор за потребителски
кредит, усвоен чрез издадена кредитна карта. Сочи, че липсва оспорване на факта
на предоставянето на картата, която индивидуализира кредитирането, а погрешното
посочване на датата на сключване на договора е било отстранено като
несъществена техническа грешка. Позовава се на отстраняване на противоречивите
твърдения с обратна сила по реда на чл. 129 ал. 5 ГПК. Пълномощникът на
въззиваемия оспорва относимостта на възраженията на длъжника като трето лице по
валидността на цесията, като евентуално сочи и уговорката за определяемост на
цена в допълнително приложение към рамковия договор. Счита извода за зачитане
на уведомявана на длъжника след връчване на искова молба за изцяло съответен на
съдебната практика като сочи, че длъжникът не е обосновал възражение за
изпълнение на цедента преди уведомяването.С доводи за доказано усвояване на
претендираната сума и липса на доказано плащане в уговорения срок поддържа
претенцията си като основателна.
Извън така
изложените във въззивната жалба оплаквания по установените факти обаче, въззвиният
съд, с оглед подготовка на разглеждането на спора по същество, констатира и
необходимост на обяви на страните приложимост на установена в публичен интерес
материалноправна норма, която следва да се приложи при произнасянето по спора
по същество. Макар правна квалификация на правата изобщо да не изложена в доклада на първоинстанционния съд, при
постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че предоставянето на кредит
на потребител е сделка, попадаща в приложното поле на чл. 146 ЗЗП и чл. 19 ал.
4 ЗПК като е приложил служебно правилата, отричащи валидност на клаузи,
накърняващи права на потребителя. Въззивният съд има същите правомощия (т. 1 от
ТРОСГТК 1/2013 ВКС). Приложимостта на тези закони следва да бъде отнесена и към
предмета на обжалване, независимо, че въззивният съд е сезиран само с искането
за установяване на главницата, договорните лихви и лихвата за забава, а по
отношение на сумите, претендирани въз основа на нищожните клаузи за неустойки и
разходи отричането на правата на заявителя е влязло в сила. Това е така, защото
за преценката на дължимия от кредитополучателя остатък следва да се отчетат не
само неоснователно начислени занапред, но и вече платени (при усвояване на
вноските за погасяване на текущото задължение) неоснователно начислявани суми
като неустойки и разходи. Въззивният съд съобразява, че решаването на спора за
главницата по същество налага да се съобразят доказателствата, вече събрани от
първата инстанция, а вещото лице е посочило в заключението си, че неустойки и
разходи са били начислявани от 06.09.2014, но до 08.01.2016 ( т.е почти година
и половина)са погасявани от сумите, постъпващи за плащане на текущото
задължение. Вещото лице обаче не е
посочило общия размер на тези погасявания, което налага на съда, зачитащ нищожността
на основанието за събиране на тези вземания да прецени и счетоводни записвания
на кредитора по вече погасените суми. Първоинстанционният съд е пропуснал да
направи това, поради което и с оглед осигуряването на прилагането на
потребителската закрила в цялост и от въззивния съд, на страните следва да бъде
дадена възможност да допълнят доказателствата по делото.
По тези съображения
и на осн. чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на М.Л.К.,
чрез адв. Стоянова срещу решение
№2618/04.06.2018г., постановено по гр.д. №6863/17г. по описа на ВРС, 33 с-в, В
ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на
кредитор за установяване на дължимостта на удостоверени като изпълняем дълг в
оспорена заповед за изпълнение придобити с цесия вземания начислени по договор
за револвиращ заем, предоставен чрез кредитна карта за главница в размер на
599,49лв, договорна лихва от 68,14лв,
начислена по кредита за периода 29.09.2014 – 06.04.2016г, лихва за забава от
06.04.2016г. до 16.03.2017г. и са определени разноски за заповедно и исково
производство в полза на
насрещна страна.
На осн. чл. 267
ал.2 вр. чл. 146 ГПК УКАЗВА на
насрещните страни, че:
1.
съдът
прилага служебно императивни норми към процесния договор, изключващи валидността
на клаузите по чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал. 5 от договора за уговорена неустойка и разходи по събиране
на просрочен дълг, подробно посочени в мотивите към влязлата в сила част от
решението, с която е отречена дължимост на неплатени суми, начислени на това
основание
2.
тежестта
на доказване на обстоятелствата, налагащи прилагане на тези норми се носи от
въззивника, но с оглед на зачитане на вече стабилизирания съдебен акт фактите
по неравноправното договаряне не следва да се доказват.
3.
въззиваемата
страна (като правоприемник на кредитора, договорил основанието на това
задължение), като ИЩЕЦЪТ следва ДА ДОКАЖЕ размера на останалия непогасен
остатък от усвоен чрез револвиране кредит и осчетоводяването на текущо
получените плащания в съотвествие с валидните клаузи за начисляване на текущи
задължения. Поисканото от тази страна доказателство е останало непълно, тъй
като вещото лице Велчев в заключение пред първа инстанция не е изложил пълни
констатации по третия въпрос относно отразяването на получените от кредитора
текущо плащания за покриване на начислени неустойки и разходи в периода 06.09.2014 -
08.01.2016г. и понастоящем липсват доказателства за размера, който би
останал наличен за погасяване след отричане на дължимостта на такива суми.
Предупреждава насрещните страни,
че ако не изразят становище по
така обявените релевантни за прилагане на императивни норми обстоятелства и не
ангажират доказателствата си с писмени
молби с преписи за насрещната страна в двуседмичен срок от връчване на
настоящото определение, съдът ще определи служебно вариант на размерите на
задълженията на потребителя при отчитане на частите от погасителните вноски,
усвоени за неустойки и разходи по справката-извлечение, представена от
кредитора ( л. 72—87 от делото на ВРС ) като погасяване на дължимата договорна
лихва и главница.
На осн. чл. 7 вр.
чл. 100 ГПК допълнително указва на
страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80
от ГПК и доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени
хонорари), като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания
в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера,
определен от съда ще бъде преклудиран.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 19.12.2018г от 15.00 часа.
Да се призоват страните чрез пълномощниците (адв. Стоянова и Александрова).
Препис от
настоящото определение да се изпрати на пълномощниците, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника да
се приложи отговор (наличен към корица).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.