Решение по дело №3901/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1140
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330203901
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1140                                   17.07.2020 г.                       гр. ПЛОВДИВ

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                      ІХ нак. състав

На седемнадесети юли                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

СЕКРЕТАР: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

ПРОКУРОР: ИВАН ИЛЕВСКИ

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД № 3901 по описа за 2020 година

 

                                               Р Е Ш И:

                           

ПРИЗНАВА ОБВ. Р.О.Ш. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, работи ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 22.06.2020 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 4,38 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,9 тегловни % на стойност 26,28 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 78 А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – марихуана с тегло 4,05 грама, на съхранение в ЦМУ съгласно писмо от 25.06.2020 г. – на основание чл. 354а, ал. 6 от НК да СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата след влизане на решението в сила.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 бр. найлонова торбичка, приложена на лист 19 от ДП, да се УНИЩОЖИ като вещ без стойност след влизане на решението в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обв. Р.О.Ш. да заплати сумата от 75,39 лева, представляваща разноски по делото, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата.

        

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС – Пловдив. 

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към решение по АНД № 3901/2020 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 461/2020г. по описа на Първо РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Р.О.Ш. – роден на *** ***, ***, б. г., със средно образование, работи ***, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т. 1 от НК, за това, че на 22.06.2020 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 4,38 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,9 тегловни % на стойност 26,28 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение спрямо обв. Р.О.Ш., като посочва, че от събраните в хода на ДП доказателства по безспорен и несъмнен начин се доказа, че именно обв. Ш. е извършил престъплението, за което е обвинен, а именно, че на 22.06.2020 г. е държал високорисково наркотично вещество – 4,38 грама марихуана, без да има надлежно разрешение за това. Поддържа, че в настоящия случай считам са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК и обв. Р.Ш. следва да бъде освободен от наказателна отговорност. На първо място – за престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба“ до 1000 лева, Р.Ш. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и също така от деянието не са настъпили имуществени вреди. Поради това предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в единствения възможен размер от 1000 лева, както и да му  бъдат възложени разноските, сторени в хода на ДП за експертиза.

Защитникът на обвиняемия Ш. – адвокат Б. сочи, че липсва спор по отношение установените в хода на ДП посредством събраните с гласни и писмени доказателства факти, действително, на инкриминираната дата Р.Ш. е осъществил от субективна и обективна страна престъплението, за което е предаден на съд. Въпреки това предлага в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като се съобрази, че Р.Ш. е млад човек с чисто съдебно минало, с отлични характеристични данни, социално и трудово ангажиран, същият от момента на задържането му по ДП е съдействал максимално за разкриване на обективната истина, както и за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по случая. Посочва, че от последното се установява, че Р.Ш. е лице, което е с изключително ниска степен на обществена опасност, към което следва и да се прибави, че наркотичното вещество, което е открито у Р., е само от един вид, макар и високорисково, на ниска стойност – 26,28 лева, реално малко повече от 4 грама, като настоящият случай се явява до голяма степен точно пример, в който следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Взема становище, че предвид конкретиката на случая, макар и формално да осъществява признаците на предвидено от закона престъпление, то деяние, осъществено от страна на Р.Ш., се явява с незначителна обществена опасност. Предлага съдът да приложи  чл. 9, ал. 2 от НК, като обвиняемият ми бъде признат за невинен изцяло по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият Ш. посочва, че поддържа казаното от защитника си, съжалява за грешката, която е допуснал, няма да се повтори повече.

В последната си дума заявява, че иска от съда справедлива присъда.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Р.О.Ш. е роден на *** ***, ***, б. г., със средно образование, работи ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че вечерта на 21.06.2020г. обв.Р.Ш. и свидетелите Б. Б., П. Ч. и Г. Ю.се срещнали в центъра на гр.Пловдив за да посетят провеждащия се в този ден „Капана-фест“. Малко след полунощ, вече на 22.06.2020г., четиримата решили да се прибират, като се уговорили обв.Ш. да ги закара до домовете им с автомобила с който бил дошъл до центъра на града – л.а. „Рено“ с рег № ****, собственост на баща му О.Ш., който той ползвал.

По същото време свидетелите С. Ю.и А. Т.и двамата ст.полицаи в група „ООР“, към сектор „ОП“ при 01 РУ МВР гр.Пловдив изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул  415 на територията на управлението. Около 00.20ч. те извършвали обход по ул.“Кичево“ в гр.Пловдив когато забелязали по улицата да се движи управлявания от обвиняемия Ш. л.а. „Рено“ с рег № **** и решили да го спрат за да извършат проверка на водача и автомобила. След като автомобила бил спрян и полицейските служители пристъпили към проверка на водача – обв.Ш. им направило впечатление, че от вътрешността на автомобила се носи силна миризма на марихуана. Отделно от това обв.Ш. бил с блуждаещ поглед, отговарял неадекватно и забавено на въпросите на полицейските служители. Всичко това усъмнило свидетелите С. Ю.и А. Т.и те задали въпрос към пътуващите в автомобила, дали у себе си имат вещества забранени от закона, като отговора бил отрицателен. В същото време обаче те забелязали, че обвиняемия Ш. се опитва с дясната си ръка да скрие нещо между двете предни седалки. Когато забелязал това св.Т.му разпоредил да постави ръцете си на волана и да не мърда, но въпреки това обв.Ш. продължил с опитите си да напъха веща между седалката и ръчната спирачка. Тогава полицейските служители разпоредили на всички пътуващи в автомобила да го напуснат без да пипат нищо с ръце. След като всички слезли и св.Т.огледал вътрешността на автомобила установил, че на пода под седалката на шофьора има разпръсната зелено-кафява листна суха маса.

Обв.Ш. бил изпробван с техническо средство за наличието на алкохол в издишания от него въздух, но резултата бил отрицателен. При поканата от полицейските служители да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества обвиняемия отказал да му бъде извършена проба с техническо средство, а в последствие отказал да даде и кръв и урина за изследване. Същевременно бил извършен оглед на местопроизшествие при който от вътрешността на автомобила били иззети общо три топчета от зелено-кафява суха листна маса.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите С. Й. Ю.(л.10 от ДП) и А. В.Т.(л.11 от ДП) – служители на ОД МВР – Пловдив, които подробно описват, че на 22.06.2020 г. са спрели за проверка МПС с рег № **** и установили водача - обв.Ш., както и неговите действия – опита му да скрие нещо между седалките, установената разпръсната зелено-кафява листна суха маса.

Показанията на свидетелите Ю. и Т.изцяло кореспондират и с показанията на свидетелите П.И.Ч. (л.12 от ДП), Б.К.Б. (л.13 от ДП) и Г.О.Ю. (л.14 от ДП) – лицата, придружавали обв.Ш. по време на проверката, които описват фактическа обстановка, идентична с изнесената от свидетелите Ю. и Т..

Съдът намира показанията на същите свидетелите С.Й. Ю., А. В.Т., П.И.Ч., ), Б.К.Б. и Г.О.Ю. за логични, последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни. От същите се установява, че на инкриминираните дата и място обвиняемия Ш. държал посоченото наркотично вещество.

Така описаната възприета от съда фактическа обстановка се установява и от дадените в пред съда и в хода на досъдебното производство обяснения на обвиняемия Ш. (л.4 и л.7 от ДП), който макар и съвсем лаконично признава своята вина и сочи, че той е управлявал гореописания автомобил. Съдът намери, че доколкото същите обяснения на обвиняемия напълно кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, то следва да бъдат приети като истинни. От последните обяснения се установява факта, че обвиняемият е държал така описаното наркотично вещество.

Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на назначената в хода на досъдебното производство физико - химическа експертиза – Протокол № 1214/23.06.2020 г., изготвена от експерт при БНТЛ – ОДМВР – Пловдив, (л.18 от ДП), съгласно която Сухата, зелено-кафява на цвят, растителна маса – обект на експертизата, е марихуана, която е с общо нето тегло 4,38 гр. и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,9 тегловни %. Нето тегло на остатъка от марихуаната от обекта, след изследването е 4,05 гр. /изпратени за съхранение в ЦМУ/. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява вида, теглото и процента на активния компонент на наркотичното вещество, държани от обвиняемия Ш..

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият Р.О.Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 22.06.2020 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 4,38 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,9 тегловни % на стойност 26,28 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.

Тетрахидроканабинола /ТХК/ е ограничено съединение с доказано  психоактивно действие, което по естествен път се  синтезира и съдържа в растенията от рода на марихуаната /коноп, канабис/.

Марихуаната /коноп, канабис/ е поставен под контрол и е включена в Приложение № 1 към чл.3 т.1 Списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растенията с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

         Съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на наркотичното вещество марихуана с нето тегло от 4,38 грама възлиза 26,28 лева при единична цена за грам 6 лева.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемият Ш. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.

         В настоящия случай, с оглед на установеното в хода на разследването, а именно, че намереното и иззето от обвиняемият Ш. наркотично вещество е в сравнително неголямо количество, на невисока стойност и липсват установени настъпили други, несъставомерни общественоопасни последици, самият извършител не е осъждан, с добри характеристични данни, то се налага заключение за на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние и следователно същото следва да бъде квалифицирано като такова, извършено в маловажен случай по смисъла на чл. 354А, ал. 5, вр с ал.3, т.1 от НК, вр. с чл. 93 т.9 от НК,  характеризиращ се с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпленията по чл.354А, ал.3, т.1 от НК.

         Същевременно деянието не следва да бъде счетено за малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, доколкото се установява наличието на не минимално количество наркотично вещество, държано от обвиняемия, като деянието макар и да отговаря на критерия за маловажен случай по смисъла на чл. 354А, ал. 5, вр с ал.3, т.1 от НК, вр. с чл. 93 т.9 от НК, то не може да бъде преценено като такова, което не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В този смисъл обстоятелствата, че наркотичното вещество е в сравнително неголямо количество и на невисока стойност, както и че обвиняемият е неосъждан и с добри характеристични данни, като не е личност с висока степен на обществена опасност са такива, които следва при определяне на случая като маловажен, по смисъла на чл. 354А, ал. 5, вр с ал.3, т.1 от НК, вр. с чл. 93 т.9 от НК, но не и неговата малозначителност, по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.  

         Предвид горното не може да се сподели становището на защитата за малозначителността на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, доколкото и предвид горемотивираното, добри характеристични данни, ниската степен на обществената опасност на дееца и не голямото количество на наркотичното вещество не са достатъчни за да се направи извод, че не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

         Още неоснователно е становището на защитата в смисъл, че обвиняемият, от момента на задържането му по ДП е съдействал максимално за разкриване на обективната истина, както и за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по случая. Подобно оказано съществено съдействие от страна на обвиняемия по никакъв начин не се установява, извън признанието на вината и дадените съвсем лаконични обяснения. Напротив – по делото се установи, че обвиняемия Ш. упорито се е опитвал да скрие наркотичното вещество в автомобила, което е продължил да прави и след дадените указания от служителите на МВР. Още се установи, че макар обвиняемия Ш. да е управлявал МПС и по преценка на свидетелите Ю. и Т.да е бил с блуждаещ поглед, отговарял неадекватно и забавено на въпросите на полицейските служители, то същият обвиняем отказал да му бъде извършена проба с техническо средство, а в последствие отказал да даде и кръв и урина за изследване. Всичко това очевидно трудно кореспондира с твърдението за едно пълното съдействие, указано от обвиняемия за разкриване обекивната истина по случая.

Ето защо съдът призна обвиняемият Р.О.Ш. – роден на *** ***, ***, б. г., със средно образование, работи ***, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2020 г. в гр. Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотично вещество – високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 4,38 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,9 тегловни % на стойност 26,28 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.  

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Р.О.Ш. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл.354А, ал. 5, вр с ал.3, т.1 от НК е глоба до хиляда лева. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

         С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Ш. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл.354А, ал.5, вр с ал.3, т.1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл.354А, ал.5, вр с ал.3, т.1 от НК, както следва – обвиняемият Ш. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.354А, ал.5, вр с ал.3, т.1 от НК е глоба да хиляда лева, обвиняемият Ш. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Ш. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, признанието на вината по така повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното, изразеното съжаление. Също следва да се има предвид и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, във вр. с чл.354А, ал.5, вр с ал.3, т.1 от НК, като законодателят е предвидил за процесното деяние наказание глоба до хиляда лева, непозволяващо на съда да определи по-голям размер на наказанието глоба по смисъла на чл.78А. ал.1 от НК. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

След произнасянето си по отношение на вината и наказанието, съдът намери, че вещественото доказателство – марихуана с тегло 4,05 грама, на съхранение в ЦМУ съгласно писмо от 25.06.2020 г. – на основание чл. 354а, ал. 6 от НК следва да се отнеме в полза на държавата след влизане на решението в сила. В този смисъл съдът прецени, че необходимостта от съхранението на същото е отпаднала, с оглед приключване наказателното производство, като реда за разпореждане с наркотичното вещество е императивно посочен в закона.

На следващо място съдът намери, че веществено доказателство – 1 бр. найлонова торбичка, приложена на лист 19 от ДП, следва да се УНИЖОЩИ като вещ без стойност след влизане на решението в сила. Необходимостта от съхранението на същата е отпаднала, с оглед приключване наказателното производство, а последната очевидно съставлява вещ без стойност.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери обвиняемия Р.О.Ш. за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство за експертиза в размер на 75,39 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата. Същата експертизи е от значение за установяване вида, теглото и процента на активния компонент на наркотичното вещество, държани от обвиняемия Ш., в този смисъл – за изследваното деяние по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, по обвинението за което обвиняемия Ш. бе признат за виновен.

        

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.