РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Етрополе, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ц. Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева
като разгледа докладваното от Ц. Ц. Цветанов Гражданско дело №
20221830100397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 240 от
ЗЗД и чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.
240 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца Н. Д. М., от гр.Етрополе
спрямо ответника Ц. И. И. за сумата от 20 000 лв., представляваща сума предоставена в заем
на ответника на 15.10.2019 г., в гр. Етрополе, чрез извършване на банков превод по сметка
на ответника, като същата не е била върната в предварително уговорения срок, а именно до
1 година от получаването на сумата- 15.10.2020 г., за което вземане в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение №203 от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 350/2022 г. по описа на
РС- Етрополе. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.55, ал.1, т. 1 ЗЗД, с който
е поискано да се признае за установено спрямо ответника, че същият се е обогатил без
правно основание с процесната сума.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е подадена отговор на исковата молба, с който се
твърди, че предявеният иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД е
недопустим. Сочи се, че след като няма доказателства за настъпил падеж, то претендираното
задължение не е изискуемо. На следващо място се сочи, че между ищеца и ответника не е
било налице заемно правоотношение, както и това, че посочената сума е била предоставена
на ответника под формата на заем. Оспорва се като недопустим и предявения евентуален
иск, като при условията на еветнуалност е направено възражение, че искът е неоснователен.
Сочи се, че действително е имало основание за превеждане на посочената сума- дарение или
сключването на алеаторен договор между страните свързан с предоставяне на сумата, с цел
използването им за хазартни игри и получаването на дивиденти. Отново при условията на
евентуалност се твърди погасяване на задължението поради извършено плащане.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв.Г. и адв.Савова моли
предявеният иск да бъде уважен изцяло.
1
В съдебно заседание ответникът, чрез адв. Мариана Р. оспорва исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.09.2022 година ищецът по настоящето производство Н. Д. М. е подал в РС-
Етрополе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е
образувано ч.гр.д. №350/22 год. по описа на ЕтРС. В заявлението е посочено, че същия е
предоставил на Ц. И. И. в заем сумата в размер на 20 000 лева. Посочено е, че сумата е
предадена на длъжника на 15.10.2019 год. по банков път, като е представено платежно
нареждане. Съдът е издал Заповед №203/28.09.2022 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, като е разпоредил длъжникът И. да заплати на кредитора М.
сумата в размер на 20 000 лева. В указания едномесечен срок, длъжникът е подал
възражение, че не дължи претендираната сума. С разпореждане №208/17.10.2022 година на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението е връчено на 24.10.2022 година, като на 14.11.2022 година е входирана
настоящата искова молба.
От заключението по изготвената ССчЕ, с вещо лице Е. К., което съдът възприема
изцяло като обективно и обосновано се установява, че от приложено по делото платежно
нареждане е видно, че сумата от 20 000 лева е преведена на 15.10.2019 година от банкова
сметка – BG40RZBB91551005726408 – „Райфайзен Банк“, с титуляр Н. Д. М.. Установява се
още, че сумата е постъпила по сметка BG10RZBB91551008162020 „Райфайзен Банк“, с
титуляр Ц. И. И..
От писмо вх. №316/22.02.2023 год. /л.55/, изпратено от Кей Би Си Банк България“
ЕАД, правоприемник на „Райфайзен Банк“ се установява, че банкова сметка –
BG40RZBB91551005726408 – „Райфайзен Банк“, с титуляр Н. Д. М. е открита на 07.06.2018
год. и е закрита на 19.04.2022 година, а банкова сметка BG10RZBB91551008162020
„Райфайзен Банк“, с титуляр Ц. И. И. е открита на 19.05.2017 год. и е активна понастоящем.
От справка за движение по банкова сметка BG10RZBB91551008162020 „Райфайзен
Банк“, с титуляр Ц. И. И. /л.71-73/ се установява, че на 15.10.2019 година по същата е
постъпила сума в размер на 20 000 лева, след което от сметката в периода до 21.10.2019 год.
са извършени множество тегления и разплащания със суми от същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД
вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД и алтернативно, при условията на евентуалност с иск чл.55 ал.1 т.1 от
ЗЗД вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът приема, че предявеният главен иск е допустим, но същия е неоснователен по
следните съображения:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
2
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е сключен
валиден договор за заем, по силата на който му е предоставил парична сума в твърдяния
размер, както и, че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в
заем сума, ведно с дължимите лихви. Договорът за заем е реален и сключването му е
обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното
връщане. По делото не се спори, че на 15.10.2019 год. ищецът е превел от собствената си
банкова сметка сумата в размер на 20 000 лева по сметката на ответника. Установи се, че
като основание за превода е посочено „захранване“. По делото не бяха ангажирани други
доказателства, от които съдът да може да обоснове извод, че ответникът е поел задължение
да върне процесната сума, както и в какъв срок. При отсъствието на такива доказателства
съдът приема, че липсва договор за заем.
По изложените съображения главният иск да реално изпълнение на договорно
задължение по чл. 240 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С отхвърлянето на този иск се осъществява вътрешно процесуалното условие да
разглеждане на втория-евентуален иск за връщане на получената от ответника сума, като
дадена при начална липса на основание.
Този иск е с правно основание чл. 55, ал.1 т.1 от ЗЗД, в която се съдържат три
хипотези на неоснователно обогатяване, първата от които гласи, че който е получил нещо
без основание, е длъжен да го върне.
Именно това твърди ищеца, като предявява при условията на евентуалност своя иск
да неоснователно обогатяване, като счита, че с превеждане от неговата банкова сметка по
банковата сметка на ответника сума в размер на 20 000 лева, същия се е обогатил без правно
основание.
След като при разглеждане на главния иск съдът прие, че липсват доказателства за
сключване на договор за заем между страните по делото, както и че сумата от 20 000 лева е
излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в банковата сметка на ответника, ищецът
всъщност е установил подлежащите на доказване от негова страна факти.
В тежест на ответника, който оспорва иска по чл. 55 от ЗЗД, бе да установи
евентуално наличие на правно основание за получаване на сумата или на такова – да я
задържи и да не я връща на ищеца.
Установи се, че сумата от 20 000 лева е получена от ответника с един банков превод,
нареден от ищеца. При така установените данни по делото, цялата тази сума се оказва
получена без каквото и да е валидно правно основание, което да обвързва страната, от чийто
патримониум е излязла паричната сума и тази, която я е получила и се разпоредила с нея.
Следователно е налице т. нар. неоснователно обогатяване, като извъндоговорен
източник на облигационни права и задължения, при което облагоделстваната страна дължи
връщане на полученото от нея при начална липса на основание в случая.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
3
осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 190.00 лева разноски по делото, от
които 400.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице и 1 490.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Н. Д. М., ЕГН-**********, от гр.Е, бул.“П“ №*
против Ц. И. И., ЕГН-**********, от гр.Е, ул.“М“ №* с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника му
дължи сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание договор за заем.
По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД:
ОСЪЖДА Ц. И. И., ЕГН-**********, от гр.Е, ул.“М“ №* да заплати на Н. Д. М.,
ЕГН-**********, от гр.Е, бул.“П“ №* сумата в размер на 20 000 /двадесет хиляди лева/,
получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022
година /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Ц. И. И., ЕГН-**********, от гр.Е, ул.“М“ №* да заплати на Н. Д. М.,
ЕГН-**********, от гр.Е, бул.“П“ №* сумата в размер на 2 190.00 /две хиляди сто и
деветдесет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщение
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
4