Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 391 Година 2019,11.10. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и седми септември Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело номер 660
по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ,,Застрахователна компания
Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Черни
връх“ № 51Д е предявил обективно кумулативно съединени искове против И.Й.Г. с
адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на застрахователното дружество
сумата от 280 000 лв. (двеста и осемдесет хиляди лева), представляваща
изплатено от нея на трети увредени лица
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ,,Гражданска
отговорност“ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане за застрахователно събитие - ПТП, причинено от него.
Представя доказателства. Претендира разноски. Твърди, че на 11.11.2011г., около
20.45 часа на път І-9, в участъка между с. Крушевец и разклона на с. Извор било
реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. ,,Мицубиши
Шогун“, рег. №А 1592 КА, управляван от водача и ответник по делото И.Й.Г.,
който без да притежава свидетелство за управление на МПС, след употреба на
алкохол с концентрация над допустимата норма по закон и поради движение с
несъобразена скорост, извършил несъобразена маневра, вследствие на което преобърнал
автомобила по таван. Посочва, че в резултат на възникналото събитие, била причинена смъртта на Д.Ф.И. и С.Ф.И.;
тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в загуба на слезката; черепно -
мозъчна травма на Я.Г.С., довела до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота; средна телесна повреда на Е.Т.С., изразяващо се в нараняване,
проникващо в черепната кухина; фрактура на талуса на С.Б.А., довело да трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца. Излага,
че за настъпилото събитие е изготвен протокол за ПТП №РК1603 по описа на ОДП -
Бургас; Протокол за оглед на местопроизшествие с пострадали лица от 12.11.2011
г. на ПП–ОД на МВР-Бургас, както е било образувано и досъдебно производство № 506/2011г.
по описа на ПП на ОД на МВР- Бургас, а впоследствие и НОХД № 481/2013г. по
описа на Окръжен съд- Бургас. Посочва, че производството по горецитираното
наказателно дело приключило с влязла в сила присъда (№176/10.07.2013г.), по
силата на която подсъдимият бил признат за виновен и осъден на лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца на основание чл. 343, ал. 3, предл.
1 и 3, б. ,,б“, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, вр. чл. 58А, ал.
1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗЗвП, вр. чл. 77 от ЗДвП, вр. чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Ищецът твърди, че от събраните по делото доказателства, безспорно се
установявала неправоспособността на виновния водач към датата на събитието,
който управлявал МПС в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0.98 (нула
цяло деветдесет и осем) на хиляда над допустимата по закон норма. Посочва, че с
решение №24 от 19.05.2014г., Бургаският апелативен съд изменил присъдата като
увеличил наказанието и потвърдил съдебния акт на БОС в останалата част. Навежда
аргументи относно задължителната сила на присъдата съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК. Заявява, че към датата на събитието, отговорността на виновния
водач е била застрахована към него по силата на застраховка ,,Гражданска отговорност
на автомобилистите“, полица №22111890175742, с дата на валидност 07.08.2011г. -
06.08.2012г. Посочва, че наследниците на починалия С.Ф.И. и Д.Ф.И. предявили
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение (образувани ликвидационни
преписки по щети № 0000-1000-61-13-7140; №0000-1000-61-13-714). Предвид
степента и характера на причинените вреди, застрахователното дружество
изплатило на наследниците на починалите лица, застрахователно обезщетение в общ
размер на 280 000 лева - по 140 000 лева на всеки наследник. Сумата
била изплатена с четири преводни нареждания по 70 000 лева, (всяко от тях),
изплатени на 01.04.2014 г. и 10.04.2014г. Претендират се направените по делото разноски,
включително юрисконсултско
възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание в чл. 274, ал. 1,т.1 от КЗ(отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и допълнителен отговор.
Бургаският окръжен съд, като
обсъди доводите и исканията на ищеца, изложени както в исковата молба, така и в
проведеното открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество, както
и представените от него писмени
доказателства, приема от правна страна следното:
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото са приети всички приложени към исковата молба писмени доказателства,
които не са били и оспорени. Още с исковата молба, а и в проведеното съдебно
заседание, пълномощникът на ищеца е направил нарочно искане по отношение на
ответника да бъде постановено неприсъствено решение.
По отношение на формалните предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, съдът съобрази следното:
Видно от книжата по делото, на дата
01.02.2019 год. лично на ответника е връчен препис от исковата молба с указания
за последиците от неподаването на отговор на същата. Последният е бил и редовно
призован по реда на чл. 41 от ГПК за проведеното съдебно заседание, на посочения
в исковата молба адрес, който съвпада с
адреса, на който е извършено връчването на исковата молба. Видно от книжата по
делото липсва уведомяване на съда от ответника за промяна на адреса, на който му е
било връчено първото съобщение с препис от исковата молба с приложения.Не са
отразени и възражения от негова страна,че не пребивава в с.К.,където е
извършено първо редовно лично връчване. Всички съобщения и призовки до
ответника след първото са били връчени при приложение на фикцията на чл. 41, ал.
2 от ГПК, като е била осъществявана и процедурата по чл.47,ал.1 от ГПК.
Видно от книжата по делото ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е
представил и допълнителен отговор. От съдебният
протокол се установява, че на проведеното открито съдебно заседание по делото,
ответникът не се е явил и не е изпратил свой представител. Видно от съдържанието
на връчените на ответника по посочения по-горе ред съобщения и призовки, той е
бил предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, без
направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, включително
и за възможността да бъде поискано от ищеца и
постановено от съда неприсъствено решение. От книжата по делото се
установява, че ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Видно от исковата молба и от съдебния протокол от проведеното
по делото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Налице са следователно четирите
формални предпоставки по чл.238, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по спора срещу ответника.
По отношение на предпоставките по
същество, съдът съобрази следното:
От книжата по делото, се
констатира, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба и представените с нея
писмени доказателства, налице е влязлата в сила присъда
№ 176 от 10.07.2013 год. по НОХД № 481 по описа за 2013 год. на Бургаски
окръжен съд, която
на основание чл. 300 от ГПК е
задължителна за настоящия граждански съд по отношение на следните
обстоятелства: на 11.11.2011 г. И.Й.Г. при управление на МПС е нарушил правилата
за движение по пътищата, виновно
е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинена смъртта на Д.Ф.И. и С.Ф.И., както и телесни повреди на други лица, като деянието е извършено в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 на хиляда, установено по надлежния ред. Представен е по делото и валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, с който е
настъпило произшествието на 11.11.2011 г., по който ищецът се явява
застраховател. В качеството си на такъв той е заявява,че е изплатил на наследниците, на починалите при
произшествието две лица, застрахователни обезщетения в общ размер на
280 000 лева. Посочената сума е заплатена на правоимащите с четири броя
преводни нареждания от 01.04.2014 г. за сумата от 70 000 лева; от
10.04.2014 г. за сумата от 70 000 лева; от 01.04.2018 г. за сумата от
70 000 лева и от 10.04.2018 г. за сумата от 70 000 лева,които са
приложени.
Така изложените обстоятелства, попълват
всички елементи от фактическия състав, посочени в хипотезата на правната норма
на 274, ал. 1,т.1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е представил писмени доказателства за всички твърдени от
него в изложението на обстоятелствата в
исковата молба факти, за които носи доказателствена тежест. От така събраните доказателства с оглед
посочените в исковата молба факти се установява, че искът е основателен.
С оглед на горните констатации за
наличие на предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК съдът намира, че
са налице основанията за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника, поради което и искането следва да бъде уважено, без решението да бъде мотивирано допълнително от съда по същество. Следва да се
уважи предявения иск, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 280 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата.
С оглед изхода на спора и предвид направеното
в тази насока искане ще следва на ищеца да се присъдят и направените от него
разноски по делото, възлизащи на обща сума от 11 300 лева, от които сумата
от 11 200 лв., представляващи заплатена държавна такса и сумата от 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Възнаграждението следва да е в минималния размер от 100 лв. по ал.1
на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и не следва да намери
приложение възможността по разпоредбата на ал.2 на чл.25 от същата
наредба,въпреки,че материалният интерес е над 10000 лв.,тъй като решението е постановено на база фактическите
твърдения на ищеца в исковата молба и представените с нея
доказателства,при неосъществяване на
защита от страна на ответника чрез участие в предварителната размяна на книжа и
в съдебно заседание,при условията на чл.238 от ГПК,поради което спорът не
представлява фактическа и правна сложност,обосноваваща възнаграждение
по-високо от минимално предвиденото в законодателството.
По изложените съображения и на
основание чл.238, ал.1, чл.239, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл. 274, ал.
1,т.1 от КЗ(отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Й.Г.,ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ,,Застрахователна
компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ,,Черни връх“ № 51Д, сумата от 280 000 (двеста и осемдесет хиляди) лева,представляваща общ размер
на изплатено от застрахователя на трети увредени от И.Г. лица застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ ,както и законна лихва върху
тази сума, начиная от датата на
завеждане на делото -20.12.2018 год. до окончателното й изплащане,както
и сумата от 11 300 (единадесет
хиляди и триста) лева, представляваща направени от
ищеца съдебно-деловодни разноски за настоящото първоинстанционно производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Да се връчат преписи от настоящото неприсъствено решение на страните.
СЪДИЯ: