Присъда по дело №318/2018 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 октомври 2018 г. (в сила от 23 януари 2019 г.)
Съдия: Зорница Валентинова Петрова
Дело: 20184210200318
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

Гр. Габрово, 16.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровски районен съд в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА П.

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : Д.Д.

                                                                                                             К.П.

 

            При секретаря В. Николова и прокурора М. И., като разгледа докладваното от съдията, НОХД № 318 по описа за 2018г. и въз основа на данните по делото и закона,

 

            ПРИСЪДИ:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия П.К.П., роден на ***г. в гр. Севлиево, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2017г. в с. Поповци, общ. Габрово, в бивш стопански двор, при условията на повторност, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – шест пространствени кубични метра дърва за горене от цер и  дъб, на обща стойност 420 лева, поради което и на осн. чл. 235 ал.3 т.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева в полза на Държавата.

            На осн. чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия П.К.П. със снета самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ  по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 668/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 29.06.2017г., в размер на най-тежкото от тях, а именно  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което  ПРИСЪЕДИНЯВА  наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева, на осн. чл. 23 ал.3 от НК.

            На осн. чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода в размер на една година.

            На осн. чл. 25 ал.2 от НК при изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода, ПРИСПАДА изтърпяното наказание по НОХД № 668/2017г. на ГРС, включено в групирането.

На основание чл. 235, ал.7 от НК ОСЪЖДА подсъдимия  П.К.П. със снета самоличност, да заплати в полза на Държавата, равностойността 6 пространствени  кубични  метра дърва за горене от цер и дъб, в размер на 420  лева.

            ОСЪЖДА подсъдимия П.К.П. със снета самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 84,64 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

            ОСЪЖДА подсъдимия П.К.П. със снета самоличност да заплати направените по делото разноски в размер на 20 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Габровски окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                          

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

            МОТИВИ : срещу подсъдимия П.К.П. *** е предявено обвинение по чл. 235 ал.3 т.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК.

            В проведеното съдебно заседание представителят на РП Габрово поддържа обвинението.

            Разпитан в хода на досъдебното производство подсъдимия  не признава вината си, не дава обяснения.

            Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимия не се признава за виновен, дава обяснения.

            Деянието му се доказава по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

            От обясненията дадени от подсъдимия П.П. в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелите  Т.Г.Г., К.М.К., Л.И.Д., Х.П.С., Х.М.И., И.И.И., К.Е.К., заключението на съдебно оценъчната експертиза, приложените свидетелство за регистрация част I, договор за наем от 20.01.2017г., Постановление № 1 от 07.07.2016г., скица, както и писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 147/2017г. по описа на ОДМВР Габрово, приобщени по предвидения в НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както следва: сигнално писмо от РДГ Велико Търново, Констативен протокол от 04.06.2017г, разписка за отговорно пазене от 04.06.2017г., сравка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият П.П. ***.

            На 04.06.2017г. след обяд свидетелите Т.Г. и К.К.,***, изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход в района на с. Поповци, общ. Габрово. Преминавайки покрай бившия стопански двор на селото, те забелязали товарен автомобил, върху който имало натоварени дърва и решили да извършат проверка. Отивайки до товарния автомобил, горските инспектори установили, че е марка „Щайер” с рег. № СО 9131 АВ, за който знаели, че се ползва от подсъдимия П.. В това време, подсъдимият заедно със свидетеля Л.Д. разтоварвали дърва от камиона,  до който имало брадви и прецепена дървесина. Върху каросерията на автомобила били натоварени 3 пространствени кубични метра дърва от цер и дъб,  с дължина по един метър, които не били маркирани с контролна горска марка или производствена марка. До товарния автомобил били разтоварени още 3 пространствени кубични метра дърва за горене от цер и дъб, с дължина по един метър, които също не били маркирани с контролна горска марка или производствена марка. Подсъдимият П. обяснил на горските инспектори, че дървата са негови  и са добити  през месец март от общински имот, но не представил за тях превозен билет. Във връзка с констатираното нарушение, свидетелят К. съставил Констативен протокол, серия В № 004685 от 04.06.2017г. връчени надлежно и подписани без възражение от подсъдимия П..

            От приетото заключение на съдебно оценъчната експертиза се установява, че пазарната стойност на шест пространствени кубични метра дърва за горене от цер и дъб е 420 лева.

            Така установената фактическа обстановка е предмет на оспорване от страна на подсъдимия П.П.. Същият дава обяснения, в които заявява, че през лятото на 2017г. заедно с Л. отишли да помагат на Х. за ремонт на покрив на една от сградите в стопанския двор.  В деня, в който били там дошла горска стража и влезли в имота. Попитали какъв е този камион с тези дърва, които се намират вътре. В момента, в който дошли горските, заедно с  Л. били до камиона, където имало купчина тулхи и ги носели до постройката, която се ремонтирала.  Горските попитали на кого са дървата, и подсъдимия отговорил, че мисли, че са на Х.. Попитали къде е  Х., казал им, че е отишъл за материали. Чакали, чакали и написали констативен протокол на името на подсъдимия.  Попитал ги защо протокола е на негово име, обяснили му, че след като е бил до камиона е рязал и цепил дърва. Възпротивил се на това нещо, нямал брадва, нито резачка. Казали, че констативния протокол не означава нищо, подсъдимия отказал да го подпише. Единият горски стражар отговорил, че щял да повика полиция и да се разправи по други начини. Обяснил му,  че и да подпише и да не подпише констативния протокол нямало значение,  но по-добре да го подпишел, защото можело да се обжалва. За това, подсъдимия решил да го подпише. Казал на горския стражар, че нямал нищо общо с дървата, но му отговорил, че бил в близост до дървата, затова му съставили протокола, знаели, че имота е негов.... Не бил твърдял, че има документ за дървата. Казал, че мисли, че дървата са добити от земеделски имот, защото возил Х. *** със скици на името на жена му, возил и кметицата до техния имот да им маркира дървесина добита от техни земеделски земи. Дали тя е издавала разрешително за сеч, не знае... Не може да каже дървата от къде са. Не си спомня да е казвал на горските служители  кой евентуално ще представи този документ. Писал обяснения към констативния протокол, но не си спомня какви били обяснения. Горските служители му казали да се обади на Х., но телефонът му се зареждал в къщи и затова си отишъл до вкъщи на село Пецовци и се обадил на Х.. Казал му, че има проверяващи горски служители в стопанския двор и питат за дървата. Х. му казал, че чака за материал и като се върне, ако още са там горските ще разговаря с тях. Като се върнал горските били издали констативен протокол. Оставили му камиона на отговорно пазене, казал им, че няма какво да пази, но те му казали, че го познават и затова му го оставят.  След като се върнал Х., подсъдимия му казал да отиде в Горското и да занесе документацията за  дървесината.  Х. казал, че ще отиде, но дали е ходил или не, подсъдимия не знаел.  Х. казал, че щял да оправи нещата, нямало да има проблем, купил дървата.  Изрично не е казвал, дали има документ.  Към онзи момент – месец май, юни, подсъдимия посещавал имота, оттам минавал всеки ден, отвреме навреме се спирал с Х.. Към онзи момент виждал натоварени и разтоварени дърва в камиона. Камионът го виждал с най-различни неща – дърва, тухли, железа.  Не може да каже към кой момент за първи път видял камиона натоварен с дърва. Към месец май, юни миналата година е управлявал камиона, купувал си дървесина от Горското стопанство Габрово за лично ползване и е превозвал дървесина от местността Узана до село Пецевци. Бил спрян от служители на РУ Габрово и му бил съставен АУАН  за това, че няма категория за управление на камион и съответно бил осъден. Не може да каже с И.И. от кога се познават, от доста време се познавали, от общи приятели се познавали. Докато горските служители били в имота освен Л. имало още един общ работник, Д.. Горските разговаряли с Л., искали му документ, питали го какво прави тук, той им казал, че работят... Х. ***, която зимата на 2016г. паднала... Познавали се с Х. отпреди да дойде да живее в стопанския двор, познавал го като съселянин.  След като излязъл от затвора питал Х. какво е станало и той му казал, че изгорил дървата в печката. Не може да каже кога камионът се е появил в стопанския двор. Камионът Х. го карал, подсъдимия също го карал 2-3 пъти. Х. казал, че има книжка, но не си плащал актове в КАТ.  И. искал да продаде камиона, бил стар. Х. го е взел от него, двамата са се свързали. По принцип подсъдимия бил запознал Х. с И.. Х. казал, че търси камион, искал да вози железа.... Въобще не знаел, че ще има наказателно производство, докато не излязъл от затвора. Нямал нищо общо с дървата.

Фактически по делото не се оспорва факта, че в имота в с.Поповци,   представляващ бивш стопански двор, в камион „Щайер”  с рег. №  СО 9131 АВ, и до него са съхранявани 6 пространствени  куб. м. дърва за горене от  дървесен вид цер и дъб, които са били  без поставена контролна горска марка или производствена марка и документ доказващ произхода. 

Основното твърдение е, че дървеният материал не е съхраняван от подсъдимия П., а от свидетеля Х.С..

Обясненията на подсъдимия са вътрешно противоречиви и обрисуват едно поведение, което е  житейски недостоверно и липсва всякакво логично обяснение за действия му, така както са описани. 

Досежно основния факт по делото подлежащ на установяване се оформят две групи свидетели.

            Най-пълна картина на случилото се, представят  в своите показания свидетелите Т.Г. и К.К.. Показанията на двамата свидетели са логични, детайлни и разкриват в цялост извършената от тях проверка  на 04.06.2017г. в  с Поповци,  в частност в бившия стопански двор намиращ се в селото, причината за извършването на проверката - множеството сигнали и констатирани нарушения на ДГС свързани с  незаконна сеч в района на село Поповци, както и фактите, които са установили в хода на проверката. Двамата свидетели са категорични относно установеното от тях на място, а именно, че при отиването им подсъдимия и свидетелят Л.Д. са разтоварвали дърва от камиона, както и че до камиона е имало вече прецепени дърва и брадви. Категорични са в обстоятелството, че при запитване от тяхна страна, подсъдимият П.  е заявил, че дървата са негови, добити от земеделска земя и е заявил готовност да представи документ за произхода им.  Дадена му е възможност да стори това, но връщайки се по-късно от дома си, не  представил превозен билет или друг документ за произхода на дървата. Свидетелите са категорични, че подсъдимият не е заявявял пред тях, че друго лице е собственик на дървата, че друг съхранява дървата,  не са правени никакви възражения във връзка с имота или камиона, в които се намират дървата.  От показанията им все така се установява, че намерената дървесина е прясно отсечена, в рамките на 3-4 дни до седмица, че камионът е специализиран автомобил, пригоден за транспортиране на дървесина,  както и че свидетелят Г. е виждал подсъдимия да управлява камиона.  Установените от тях факти са намерили отражение в съставения констативен протокол и изготвената разписка, с която на отговорно пазене от подсъдимия са оставени, както товарният автомобил, така и дървата за горене.  Показанията на свидетелите Г. и К., кореспондират с  приобщените от писмени доказателства- сигнално писмо от РДГ Велико Търново, констативен протокол и разписка за отговорно пазене.  

            В подкрепа на твърдяното от подсъдимия П.  се сочат свидетелите Х.С., И.И. и Х. Игнатов, които формират втората група. Към тази група се отнасят и показанията на  свидетелката К.К..

            Свидетелят  Х.С. дава подробни показания обяснявайки начина на придобиване на дървесината, твърдейки, че я е закупил през месец май 2017г. около Гергьовден, от непознати за него лица, случайно преминаващи покрай стопанския двор, в който живее и на които  предоставил камиона „Щайер”, за да му докарат дървата, както и обстоятелства свързани с товарният автомобил, в който и до който е бил дървения материал, решението му да закупи автомобила, начина по който се е свързал с продавач и начина на изплащане на автомобила.

            В показанията си свидетелят И.И., също много подробно обяснява, как решил да продаде камионът „Щайер”, който не е негова собственост, как и чрез кого се е свързал с купувача и начина на плащане на вноските за камиона. 

            Все в подкрепа на твърдяното от страна на подсъдимия, че камионът и дървата са на свидетелят Х.С. са изслушани показанията на свидетелят Х. Игнатов. Действително в показанията си свидетелят Игнатов потвърждава факта, че С. му е поискал в заем пари за закупуване на дърва през месец май 2017г., така както заявява и свидетелят С. в своите показания. Но в показанията си свидетелят Игнатов заявява, че знае, че камонът с дървата е на подсъдимия, всеки ден ходел до стопанския двор, тъй като живеел наблизо и знае, че камион стои в стопанския двор и се управлява от подсъдимия П.. Виждал е подсъдимия да управлява камиона от село Пецовци, където живее до стопанския двор. Не знае Х.С. да е искал да закупи този камион, нито да го управлява.

            Показанията на свидетелката К.К., изясняват, че са семейни приятели с  подсъдимият П.. К. е собственик на стопанския двор и  тъй като имали нужда от човек, който да стопанисва и охранява помещенията в стопанския двор, подсъдмия я  запознал със свидетеля Х.С. и му било предоставено помещение в стопанския двор, в което да живее, с цел да  го стопанисва и да отглежда животни. 

Анализирайки показанията  на втората група свидетели на преден план изпъква вътрешното им противоречие, недостоверността на заявените от тях факти, като показанията на тази група свидетели се опровергават помежду си.

Обстоятелствата свръзани с товарния автомобил, неговото придобиване и ползване са от значение и са свързани пряко с изясняване на обстоятелствата касаещи съхранението на дървения материал. Заявеното от свидетеля С. във връзка със закупуването на камиона противоречи на  показанията на свидетеля И. и в този смисъл поражда напълно обосновано съмнение в достоверността на показанията. И двамата завяват напълно различни обстоятелства касаещи продажбата на камиона. Житейски необосновани и нелогични са и заявените от свидетеля С. факти свързани с намерения дървен материал, за който твърди, че е негова собственост. Няма логично обяснение за липсата на предприети действия свръзани със своевременно уведомяване на съответните длъжности лица относно собствеността на намерения дървен материал в стопанския двор, в случай, че действително е собственост на С.. Твърдението, че С. е закупил през месец май 2017 дърва за огрев, за което е искал и заем от свидетеля Игнатов не може да бъде отнесено към намерения през месец юни 2017г. дървен материал, при положение, че са налични свидетелски показания на К.К. сочещи за прясно добита дървесина в рамките на седмица. Освен това, показанията на свидетеля Игнатов опровергават твърденията и на подсъдимия и на свидетеля С., сочейки, че и камиона и дървения материал са на подсъдимия, че камионът се управлява от подсъдимия. Обстоятелството, че камионът се управлява от подсъдимия се потвърждава и от влязлата в сила присъда за престъпление по чл. 343 в ал.2 от НК извръшено от подсъдимия П. на 27.04.2017г. при управление именно на  камиона „Щайер” с рег. № СО 9131 АВ.

Освен констатираното непреодолимо противоречие в показанията на посочените свидетели, не може да бъде подминат и факта, че тримата свидетели Х.С., И.И. и К.К. са в близки отношения с подсъдимия, всички са част от приятелския му кръг, в този смисъл са заинтересовани от изхода на делото.

Анализирайки двете групи свидетели, съпоставяйки ги една с друга, преценявайки заявеното от тях, съдът намира за достоверни показанията на първата група свидетели, поради което изцяло ги кредитира. Освен, че същите  възпроизвеждат в пълнота всички обстоятелства свързани с проверката и обрисуват поведението на подсъдимия по време на проверката и заявеното от него, но  дават цялостна и завършена представа за установеното от тях на 04.06.2017г.  Те намират потвърждение и в показанията на свидетеля Игнатов, който потвърждава факта, че камионът се управлява от подсъдимия и дървения материал е негов.

Втората група свидетели освен, че се състои предимно от заинтересовани от изхода на делото лица,  но и вътрешно си противоречи, заявеното от свидетели С. и И. е неубедително и недостоверно.

 Освен това, при  извършената проверка на 04.06.2017г. са съставени констативен  протокол и разписка за отговорно пазене, подсъдимият ги е подписал без всякакви възражения, не е сочил друго лице, което да съхранява дървения материал нито по време на проверката, нито на по-късен етап пред РДГ Велико Търново, същият е наясно със запретеността на деянието и е лишено от всякаква логика да се съгласи с констатацията на горските инспектори, в случай, че действително друг е съхранявал дървения материал, което още веднъж потвърждава извода, че именно подсъдимият е съхранявал дървения материал. Посочването на свидетеля Х.С. на доста по-късен етап на наказателното производство, като собственик на дървата, явно е с цел избягване на наказателна отговорност от подсъдимия.

Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения сочи  на осъществено от подсъдимия  П. деяние по  чл. 235 ал. 3 т.4 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 28 ал.1 НК. Системата от всички доказателства – гласни и писмени относими към престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях - авторството на  деянието,  води до постигането на единствения възможен извод, а именно, че подсъдимия  П. е извършител на деянието в което е обвинен.

При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия П.П. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 235 ал.3 т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28 ал.1 от НК, като на 04.06.2017г. в с. Поповци, общ. Габрово, в бивш стопански двор, при условията на повторност, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – шест пространствени кубични метра дърва за горене от цер и  дъб, на обща стойност 420 лева.

От обективна страна деянието е осъществено, като е съхранявана дървесина без  превозни билети и контролна горска марка установяваща законното й придобиване, незаконно добита от другиго.  Деянието е извършено при условията на повторност, тъй като подсъдимия е осъждан за престъпление по чл. 235 ал.2 от НК с влязло в сила 21.05.2012г. споразумение   по НОХД № 393/2012г. на РС Габрово, като му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца.

От субективна страна деянието е осъществено  при форма на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване. Съзнавал е, че съхранява незаконно добит от другиго дървен материал в противоречие със закона.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието и наложи  наказание  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева.

Смекчаващи вината обстоятелства  - няма.

Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания за престъпления от общ характер, извън осъждането взето предвид при определяне на правната квалификация на настоящото деяние.

Степента на обществена опасност на подсъдимия е завишена предвид предишни осъждания.

Високата динамика на този вид деяния и основателния риск, който създават за управление, възпроизводство,  ползване и опазване на горите, обосновават значителната обществена опасност на този вид престъпни деяния. 

За извършеното от подс. П.  престъпление  се предвижда  наказание  лишаване от свобода  за срок от една година до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.

Съобразно извършеният анализ на всички обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието съдът счете, че наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в минимално предвидения от закона размер – 5 000 лева, се явява съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца.  Деянието е осъществено при условията на повторност и очевидно наложеното за предходното деяние наказание не е оказало очаквания предупредителен и превъзпитателен ефект. Подсъдимият има трайно установено престъпно поведение и нежелание да съобразява поведението си със законоустановеният ред. Ангажираната до момента наказателна принуда не е оказала целеното  корекционно въздействие спрямо подсъдимия.  В този смисъл съдът счита, че така определено по вид и размер наказание е съответно на извършеното, отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е и че с него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия П. е осъден с присъда  по НОХД № 668/2017г. на РС Габрово, влязла в сила на 29.06.2017г. за деянието извършено на 27.04.2017г. С цитираната присъда на подсъдимия П. е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 700 лева.

От изложеното е видно, че деянието по настоящото дело, извършено на 04.06.2017г.  и това по НОХД  № 668/2017г. на РС Габрово са извършени в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за някое от тях. Налице са предвидените от закона условия за определяне на едно общо наказание между тях.

Въз основа изложеното и на основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия П.К.П., ОБЩО НАКАЗАНИЕ  по настоящата присъда и по присъда по НОХД № 668/2017г. на РС Габрово, влязла в законна сила на 29.06.2017г., в размер на най-тежкото от тях, а именно  ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което  ПРИСЪЕДИНЯВА  наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева, на осн. чл. 23 ал.3 от НК.

            На осн. чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода в размер на една година.

            На осн. чл. 25 ал.2 от НК при изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода, ПРИСПАДА изтърпяното наказание по НОХД № 668/2017г. на ГРС, включено в групирането.

Тъй като предмета на престъплението липсва следва да се присъди неговата левова равностойност, поради което и на  основание чл. 235, ал.7 от НК, съдът  ОСЪЖДА подсъдимия  П.К.П. , да заплати в полза на Държавата, равностойността 6 пространствени  кубични  метра дърва за горене от цер и дъб, в размер на 420  лева.

            ОСЪЖДА подсъдимия П.К.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 84,64 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

            ОСЪЖДА подсъдимия П.К.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 20 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.

            В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: