№ 499
гр. Русе, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201046 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес ***, ***,
против Наказателно постановление № 38-0004670/18.04.2023 г. на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 ЗДвП за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно. В процеса на измерването бил нарушен редът за
извършване на съответното измерване. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ при извършване на проверка с оглед издаване на
разрешение за движение на тежки или извънгабаритни превозни средства се
използвали средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 ДР на Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на везни с
неавтоматично действие „везна с неавтоматично действие“ била везна, която
изисквала намесата на обслужващо лице по време на измерването. В
1
подзаконов нормативен акт било разписано изрично ред, по който следвало да
се извърши меренето и след като този ред не бил спазен, следвало да се
стигне до извода, че резултатите от измерването не можели да се кредитират
доверие, дори и ако административнонаказващият орган е представил
доказателства, че везната е преминала през метрологичен контрол и по
отношение на нея са били редовно извършвани последващи проверки.
Нарушението на контролните органи при извършване на измерването се
изразявало не в това, че е било използвано средство, което не е отговаряло на
Закона за измерванията, а в това, че измерването е било извършено по метод,
който бил неприложим тогава, когато резултатът щял да се използва в
рамките на дейността по осъществяване на контрол на движение по пътищата.
Моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като
претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
За насроченото съдебно заседание жалбоподателят не е бил открит на
посочения в жалбата адрес, поради което съдът е приложил разпоредбата на
чл. 61, ал. 4 ЗАНН и е дал ход на делото в негово отсъствие. Жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган директора на РД „Автомобилна
администрация“ – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призовани, не изпращат
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 26.05.2023
г. чрез куриер, при положение че Наказателното постановление е било
връчено на нарушителя на 12.05.2023 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 38-0004670/18.04.2023 г. на директора на
РД „Автомобилна администрация“ – Русе е издадено за това, че при
извършена проверка на контролните органи на РД „АА“ – Русе на 18.01.2023
г., около 15,54 ч в гр. русе, на КПП „хижа Приста“, водачът С. Г. И. е
управлявал товарен автомобил от категория N3 – „МАН ТГХ 18.480 БЛС“ с
рег. № СТ 5636 РМ с прикачено към него полуремарке от категория О4
„ВИЛТОН НВ 3“ с рег. № СТ 3639 ЕН, като извършвал обществен превоз на
2
товар по маршрут от рудник „Траяново 3“, с. Медникарево, общ. Гурково,
обл. Стара Загора, до гр. Русе, видно от пътен лист № 6882326/18.01.2023 г. и
товарителница № 8430632/18.01.2023 г., като извършил следното нарушение:
водачът извършвал превоз на товар със съчленено ППС, състоящо се от
влекач „МАН“ с рег. № Ст 5636 РМ с две оси и полуремарке с рег. № СТ 3639
ЕН с три оси, при разстояние между осите на полуремаркето от 1,35 м, а
сумарното натоварване на трите оси на полуремаркето било 27 450 кг, видно
от кантарна бележка № 0226/18.01.2023 г. от мобилна везна с неавтоматично
действие тип ELIAUTO EX 10X с одобрен тип N 4678 и това натоварване
превишавало с 3 450 кг нормата от 24 000 кг, установена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. При проверката водачът не е
представял разрешение за претоварване, издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Наказващият орган е направил констатацията, че така
установеното претоварване би могло да окаже сериозно влияние върху
конструкцията на МПС, върху спирачния му механизъм, което пък от своя
страна би могло да бъде предпоставка за настъпване на ПТП със сериозни и
тежки последици за участниците в движението. Били съставени общо 3 бр.
АУАН против нарушителя на същия ден, две от които касаели претоварване.
От разпита на актосъставителя, както и от приложените по делото
доказателства, се установи следната фактическа обстановка:
На 18.01.2023 г. жалбоподателят С. И. потеглил със съчленено превозно
средство, състоящо се от товарен автомобил от категория N3 – „МАН ТГХ
18.480 БЛС“ с рег. № СТ 5636 РМ с прикачено към него полуремарке от
категория О4 „ВИЛТОН НВ 3“ с рег. № СТ 3639 ЕН, от рудник „Траяново 3“,
в района на с. Медникарево, общ. Гурково, обл. Стара Загора, като крайната
му дестинация била гр. Русе, пристанище Русе. За извършването на превоза
товародтелят „Вирон Груп“ ООД издал пътен лист № 6882326/18.01.2023 г. и
товарителница № 8430632/18.01.2023 г. Кантарна бележка не била издадена,
като в нито един от посочените превозни документи не било описано теглото
на товарната композиция. На същия ден, около 15,54 ч жалбоподателят бил
спрян на входа на гр. Русе, на ГКПП „хижа Приста“ от служителите на РД
„АА“ – Русе св. Й. П. и Д. Д.. Същите извършили проверка на товарната
композиция и прегледали документите, намиращи се у водача във връзка с
осъществявания обществен превоз на товари, и тъй като в нито един не било
посочено теглото на съчлененото превозно средство пристъпили към неговото
3
установяване посредством мобилна везна с неавтоматично действие тип
ELIAUTO EX 10X с одобрен тип N 4678. С помощта на техническо средство –
рулетка, служителите установили, че разстоянието между осите на
полуремаркето на товарната композиция било 1,35 м. След извършеното
претегляне, контролните органи установили, че общото натоварване на трите
оси на полуремаркето било 27 450 кг. Резултатът от претеглянето бил
обективиран в кантарна бележка № 0226/18.01.2023 г., издадена от мобилна
везна с неавтоматично действие тип ELIAUTO EX 10X, където за всяка една
ос, включително и двете оси на влекача, било описано отделното
натоварване в килограми. Така сборът на оси от 3 до 5 давали натоварването
на трите оси на полуремаркето, което сумарно правело 27 450 кг. За
констатираното нарушение служителите на РД „АА“ – Русе съставили АУАН
№ 90/18.01.2023 г. Били констатирани още 2 нарушения, извършени от
жалбоподателя, включително и още едно за надвишаване нормата на
претовареност на ос на самия влекач, като тези нарушения не са предмет на
настоящото производство. В законоустановения 7-дневен срок
жалбоподателят И. подал възражение против съставения АУАН №
90/18.01.2023 г., които не били взети предвид от административнонаказващия
орган, който издал и наказателното постановление, предмет на обжалването.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Съставът на санкционната разпоредба по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП
предвижда наказание за водач, който управлява пътно превозно средство с
натоварване на ос, която надвишава нормите, определени от министъра на
4
регионалното развитие и благоустройството. В настоящия случай тези норми
са определени в Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, като в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ е
въведено ограничение за натоварване на ос до 24 т или 24 000 кг. За
движение на ППС, превишаващо тази маса, е необходимо разрешение от
администрацията, управляваща пътя – по аргумент от чл. 8, ал. 2 от
Наредбата.
В жалбата са развити единствено оплаквания за нарушение на реда за
извършване на проверка с техническо средство досежно установяване
натоварването на осите на контролираното съчленено превозно средство.
Същото е неоснователно доколкото по делото са представени писмени
доказателства за изправността на техническото средство мобилна везна с
неавтоматично действие тип ELIAUTO EX 10X. Налице е протокол от
проверка на електронна везна, издаден от БИМ, с който се установява нейната
метрологоична годност съобразно Закона за измерванията. Същата
представлява техническо средство от одобрен тип средство за измерване
съобразно приложеното на л. 20 заверено копие на Удостоверение от БИМ. В
настоящия случай не са налице съмнения за това, че отразените в кантарна
бележка № 0226/18.01.2023 г. резултати са манипулирани по някакъв начин.
Макар и везната да е с неавтоматично действие, то човешката намеса в
процеса на притегляне, както е описано и от самия актосъставител, се
изразява в това да дадат указания на водача кога да спре движението на
превозното средство в момента, в който оста е застанала на плочите на
везната. При идеални условия уредът показва точното натоварване на оста,
като при грешно отичтане резултатът винаги е по-малък от действителния,
т.е. е в полза на водача. Жалбоподателят твърди, че са нарушени
нормативните изисквания на подзаконов нормативен акт, в който е разписан
изрично редът за извършване на претеглянето, без да посочва кой е той, като
твърди, че същият не е спазен. Тези твърдения на жалбоподателя се явяват
недоказани и се опровергават от показанията на актосъставителя и
приложените към делото писмени доказателства. В настоящия случай
притеглянето е било необходимо, тъй като водачът не е носил у себе си
документи, свидетелстващи за теглото на превозвания от него товар или
евентуално какво е било натоварването на осите на влекача или прикаченото
към него полуремарке. В този смисъл действията на служителите на РД „АА“
5
– Русе са били изцяло законосъобразни, включително и във връзката с
използване на технически средства за установяването разстоянието между
осите и натоварването на всяка една от тях.
От обективна страна се установява, че водачът С. И. е управлявал
съчленено ППС, състоящо се от влекач „МАН“ с рег. № Ст 5636 РМ с две оси
и полуремарке с рег. № СТ 3639 ЕН с три оси, при разстояние между осите на
полуремаркето от 1,35 м, със сумарното натоварване на трите оси на
полуремаркето от 27 450 кг при ограничение от 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като за движението на
превозното средство като извънгабаритно или тежко не е било издавано
разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура“. От субективна страна
водачът е осъществил нарушението при небрежност като форма на вината,
защото не е съзнавал, че управляваното от него съчленено превозно средство
е с натоварване на осите по-високо от максимално допустимото, но като
професионален водач му е била известна забраната за претоварване на осите
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и е
запознат със състава на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 ЗДвП, затова
е бил длъжен и могъл да изиска от товародателя информация за теглото на
управляваното от него превозно средство, съответно за разпределението
тежестта на товарната композиция върху осите с оглед обезпечаване
безопасността на движението на същата, а при установяване на натовареност
на осите по-висока от максимално допустимата е следвало да не извършва
превоза докато натоварването не бъде приведено в нормативноустановените
граници. Наличието на непредпазливост като форма на вината и в частност
нейното проявяване като небрежност от своя страна обаче не би могло да
доведе до несъставомерност на така установеното административно
нарушение, доколкото непредпазливите административни нарушения се
наказват винаги, освен ако изрично не е посочено, че се наказват само
умишлени такива – по аргумент от чл. 7, ал. 2 ЗАНН.
Съдът, доколкото в качеството си на въззивна инстанция е длъжен
служебно да извърши цялостна проверка на обжалвания правен акт,
независимо от основанията, изложени в жалбата, на основание чл. 84 ЗАНН
вр. чл. 314, ал. 1 НПК, единствено не е съгласен с изводите на
административнонаказващия орган да определи предвиденото
6
административно наказание „глоба“ близо до средния установен в
санкционната норма размер. Безспорно в настоящия случай претоварването
на осите би могло да окаже сериозно влияние върху конструкцията на МПС,
върху спирачния му механизъм, което би било предпоставка за настъпване на
ПТП, поради което не би могло да бъде прието, че макар и нарушението да е
формално осъществено и да не са настъпили общественоопасни последици,
деецът не следва да бъде наказван във връзка с варианта да бъде приложен чл.
9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН. По силата на чл. 189з ЗДвП е забранено
прилагането на чл. 28 ЗАНН за нарушения по ЗДвП. В настоящия случай
единственото отегчаващо вината обстоятелство е степента на превишаване
натоварването на осите, която е в размер на 3 450 кг, а съотнесена към
нормативно установения лимит от 24 000 кг е налице превишаване с около
14,37%. Установяването на други нарушения, извършени на същата дата,
включително и такива във връзка с претоварването на управляваното от
жалбоподателя превозно средство, не може да бъде взето предвид като
отегчаващо вината обстоятелство, доколкото ако действително са били
извършени и други нарушения, всяко едно от тях ще подлежи на
самостоятелно наказание. Българското административнонаказателно право не
познава кумулирането на наказания, предвидено в чл. 23-25 НК, и по силата
на чл. 18 ЗАНН наказанието за всяко едно нарушение следва да бъде
изтърпяно поотделно, което се явява достатъчно утежняващ положението на
жалбоподателя фактор предвид възможността спрямо него да бъде наложено
и друго административно наказание глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 1
ЗДвП. В настоящия случай, с оглед степента на претоварване на осите, така
определеното от административнонаказващия орган наказание „глоба“ в
размер на 1 500 лв. следва да бъде редуцирано до 1 000 лв.
При това положение наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната част и наложеното наказание „глоба“ да бъде
редуцирано до 1 000 лв.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски
съразмерно намалената част от глобата. Същият е направил искане за
присъждането на такива, но не е представил доказателства относно тяхната
направа и размер, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така, Русенският районен съд
7
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0004670/18.04.2023 г. на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с
което на С. Г. И., ЕГН: **********, с адрес ***, ***, му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 ЗДвП за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА наложеното
наказание „глоба“ на 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8