РЕШЕНИЕ
№ 7303
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110125429 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от ....... с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против М. С., постоянно пребиваващ чужденец, за сумата 5619,29
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
имот, находящ се в гр. ........ с абонатен №....., сумата 764,19 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до
10.04.2024 г., сумата 65,55 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата 13,89 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба чрез
назначения й особен представител, в който оспорва иска по основание и размер. Заявява, че
1
Общите условия на ищеца не са влезли в сила, поради което не я обвързват. Поддържа, че
ответникът не живее на адреса, на който се намира топлоснабдения имот, поради което не е
реалният ползвател на топлинна енергия. Оспорва да е налице индивидуален договор,
сключен между ФДР и ответника, както и че не е участвал при провеждане на общо
събрание на ЕС. Предвид липсата на договорни отношения между страните моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ..... изразява становище, че предявените
искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а
получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната
доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е приобщено копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот №165, том I, рег. №2286, дело 154/2008 г. от 16.04.2008 г. на нотариус Евгения Петрова
с рег. №379 на НК и с район на действие СРС, видно от който ответникът е придобила
собствеността върху апартамент, находящ се в гр. ........ Видно от заявление – декларация от
10.07.2008 г. от М. С. до ищцовото дружество същата е направила искане за откриване на
партида съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
абонатен №....., с което е заявила желанието си да ползва услугите на ищцовото дружество.
От приетите по делото постановление по изпълнително дело №20228510402504 по описа на
ЧСИ М П с длъжник М. С., за възлагане на недвижим имот, влязло в сила на 30.11.2023 г.,
приемо – предавателен протокол за въвод във владение от 16.12.2023 г. и заявление –
декларация от 18.12.2023 г. до ....... се установява, че правото на собственост върху
процесния недвижим имот е придобито от трето за делото лице на основание
постановлението за възлагане вследствие успешно проведена публична продан. При тези
данни съдът приема, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия през исковия период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за
2
ищеца ........ е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през
процесния период.
Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия
(ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през
процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане
от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на дистанционен
отчет на 4 отоплителни уреда с 4 ИРРО. Сумите за топла вода периода са определяни на база
„служебен отчет“ поради неосигурен достъп на база 2 броя потребители с нормативно
определен разход на денонощие в размер на 140 литра на потребител. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 5596,91
лева.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на процесния имот дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в размера, установен от
заключението на съдебно – техническата експертиза, а именно 5596,91 лева като за
разликата до пълния предявен размер 5619,29 лева подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Към дължимата от ответника сума за топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., възлизащи на 65,55 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между ....... като възложител и ..... като изпълнител, договор
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл.
22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника.
Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в
договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали
топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца,
извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била
3
извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения следва да се отхвърлят като недоказани, то обезщетение за
вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се
изчисли само върху останалите месечни задължения в размер на 5596,91 лева като на
основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на calculator.bg определи, че дължимата лихва за
забава е в размер на 760,37 лева като за разликата до пълния претендиран размер 764,19 лева
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 13,89
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива следва да се претендират само от ищеца за държавна такса – 258,52 лева, депозит за
вещо лице и за особен представител – 900,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в
размер на 100,00 лева, от които следва да му се присъди съразмерно с уважената част от
исковите претенции сумата 1250,71 лева
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С., постоянно пребиваващ чужденец, гражданин на .......... с паспорт
№....., с адрес: гр....... да заплати на ....... ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. на
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 5596,91 лева – главница
за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се
в гр. ........ с абонатен №....., сумата 760,37 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 10.04.2024 г.,
сумата 65,55 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1250,71 лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 5596,91 лева до
пълния предявен размер, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
задължението за топлинна енергия за разликата над 760,37 лева до пълния предявен размер и
за сумата 13,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 10.04.2024 г.,
като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
........ – .....
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5