О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд – Ловеч
гражданско отделение
в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№599 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Ню Ай Консулт”ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.С.К.И.,***
срещу Разпореждане №3508 от 01.11.2018г.
по ч.гр.д. №2181/2018г. на Районен съд – Ловеч, с което е отхвърлено
Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Счита, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че разпоредбата на чл.316, ал.1 и чл.466,
ал.1 от ТЗ уреждат специалния търговскоправен способ
за прехвърляне на правата на ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница.
Твърди, че чл.537 от ТЗ регламентира една възможност за прехвърляне на
менителничния ефект, но не изключва и не забранява прехвърлянето на правата по
менителничните ефекти, в частност по записа на заповед, чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията.
Разликата при двата способа /джирото и цесията/ се
изразяват във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния
ефект, обема на прехвърлените права, последиците и различното им действие.
С жалбата се съпоставят двата
способа /джирото и цесията/, задълженията
които те пораждат и придобиването на вземането.
В жалбата се твърди, че съгласно
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишния кредитор освен, че е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето има задължение
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането. За да упражня вземането си, цесионерът на който е прехвърлено
правото по записа на заповед, трябва да разполага с фактическата власт върху
записа на заповед и да го представи на длъжника, което е налице в настоящето
производство. Позовава се на чл.491, чл.492 във връзка с чл.537 от ТЗ.
Сочи, че цесията е единствения начин за прехвърляне на материализираното в менителничния ефект
субективно право, когато ценната книга е издадена със забрана за джиросване –
„не на заповед” или друг равнозначен израз, т.е. при клауза – чл.466, ал.2 във
връзка с чл.537 от ТЗ. Дори да се джироса менителничния
ефект съдържащ думите „не на заповед” или друг равнозначен израз, се приема, че
правата по него са прехвърлени чрез
цесия.
Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се постанови издаването на исканата заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Моли и за разноските.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено изцяло
заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът
приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№2181/2018г. по описа
на Районен съд – Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.417 ГПК
от „Ню Ай Консулт”ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу длъжника Х.И.Х., ЕГН**********, с адрес: *** за
парично вземане в размер на сумата 25 000.00 лева, като документ от които
произтича вземането се сочи записи на
заповед и договор за цесия.
С Разпореждане №3508 от
01.11.2018г. по гр.д. №2181/2018г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил заявлението,
като посочил, че правата по ценната книга, дори когато тя не е издадена на
заповед се прехвалят с джиро по аргумент на чл.466, ал.1 от ТЗ.
Настоящата инстанция след като се запозна с данните по
делото констатира, че в т.12 са посочени обстоятелствата, от които произтича
вземането – едновременно се сочи запис на заповед и договор за цесия, като
сумата по запис на заповед е в размер на 43 708.40 лева и която сума е
прехвърлена с договора за цесия, а в същото време по заявление паричното вземане е в размер на
25 000.00 лева.
В случая не само че изпълнението по ценната книга /записа на
заповед/ не се търси от лицето, в полза на което той е издаден „Агротрейд Къмпани”ЕООД, без правата да са прехвърлени чрез
джиро, съгласно чл.466, ал.1 от ТЗ, но по договора за цесия е прехвърлено
вземане с посочен размер, без произходът /основанието/ да бъде установен. Не е
ясна и разликата в размера посочен в записа на заповед, договора за цесия и
претендираното вземане. Освен това в записа на заповед е уговорено място на
плащане, което ще бъде различно при издаване на заповед за изпълнение. При
същественото разминаване в съдържанието на записа на заповед и договора за
цесия, не може да се приеме, че последния легитимира заявителя като кредитор за
да търси изпълнение по издадения от длъжника запис на заповед.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч
счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд,
при което постановения съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Водим от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3508 от 01.11.2018г. по ч.гр.д. №2181/2018г. на Районен съд – Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.