№ 109
гр. гр. Добрич, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. М.ова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20243200900059 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. М. О., ЕГН ********** от
гр.А., ул.“Д. Г.“ №14 срещу Р. М. Р., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Ц. П.“ №2, вх.Е, ет.2,
ап.2 иск за установяване съществуването на вземане на Е. М. О. от Р. М. Р. по запис на
заповед, издадена на 27.01.2019г. с падеж 27.12.2019г. в размер на сумата от 38000 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
10.03.2023г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК с №273/16.03.2023г. по ч.гр.д.№649 по описа на ДРС за 2023г.
Претенцията на ищеца се основава на следните, изложени в исковата молба
обстоятелства:
Въз основа на Запис на заповед, ответникът Р. М. Р. се е задължил безусловно да заплати
на 27.12.2019 г. в гр.А., ул.„Д. Б." №1 сумата от 38 000 лева на ищцата Е. О.. Ответникът Р.
М. Р. не е изпълнил поетото задължение, нито на падежа, нито по-късно, поради което на
10.03.2023 г. било инициирано производство по чл.417 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №649
по описа на РС Добрич за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение. С Определение
№1342/23.02.2024 г. на РС Добрич на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение № 273 от 16.03.2023 г.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.
№3434/23.05.2024г. ответникът оспорва основателността на предявения иск.
Изложени са съображения, че искът срещу издателя Р. М. Р. по процесния запис на
заповед, издаден на 27.01.2019г. е погасен по давност с оглед на изтичането на специалната
1
тригодишна давност по чл. 531, ал.1 ТЗ. С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че
исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ -
срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Ето
защо, правото на пряк менителничен иск /осъдителен или установителен, както е в
конкретния случай/ срещу издателя по запис на заповед се погасява по давност съобразно
правилото на чл.531, ал.1 ТЗ. Относно прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ или
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на
заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 ТЗ,
която в настоящия случай по записа на заповед, издаден на 27.01.2019г. от Р. М. Р. за сумата
38 000 лева е изтекла на 27.12.2022г. Тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 ТЗ тече
от датата на падежа на процесния запис на заповед, уговорен на определен ден - 27.12.2019г.
и е изтекъл на 27.12.2022г., преди предявяване на установителния иск за съществуване на
вземането, предмет на заповедта за изпълнение, който, съгласно чл.422, ал. 1 ГПК, се счита
заведен от момента на подаване на заявлението по чл.417, т.9 ГПК - 10.03.2023г. Тази дата е
посочена и от ищеца в исковата молба. С оглед на това се прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ.
На следващо място се сочи, че записът на заповед, издаден на 27.01.2019г. е безпаричен,
тъй като Р. М. Р., нито е получил тази сума от ищцата, нито е получил каквато и да е друга
насрещна престация от ищцата и не е бил с нея в каквито и да е правоотношения, които да
пораждат такова парично задължение. С оглед на това, той не дължи сумата от 38 000 лева
по записа на заповед, издаден на 27.01.2019г.
В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба.
В срок от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.415 ГПК за вземане по
чл.535 от ТЗ, основано на запис на заповед. Налице са предпоставките за водене на иска по
чл.422 ГПК с оглед проведеното заповедно производство и постъпилото в срок възражение
по чл.414 ГПК от ответника. Искът е предявен в преклузивния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането, обективирано в заповедта за изпълнение и по-конкретно наличие на редовен от
външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а ответникът издател,
настъпването на изискуемостта на задължението и неговия размер, а в тежест на ответника е
да установи изпълнение на задължението си по ценната книга, както и да докаже
релевираните от него възражения.
Съгласно т.17 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС предмет
на делото по установителен иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК е съществуването на вземането основано на
ценната книга. Каузалното правоотношение подлежи на изследване само при наведени от
страните твърдения и възражения основани на него, каквито в настоящия случай не са
направени от ищеца и от ответника в рамките на преклузивните процесуални срокове.
2
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представен документ по чл.417, т.10 от
ГПК - запис на заповед е образувано ч. гр. д. №649/2023 г. по описа на РС Добрич, по което
съдът е издал заповед №273/16.03.2023 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Съгласно заявеното искане, длъжникът Р. М. Р. е осъден да заплати на
кредитора Е. М. О. сумата от 38000,00 лв., дължима по запис на заповед, издаден на
27.01.2019 г., ведно със законната лихва от 10.03.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 1510 лв. – разноски по ч. гр. д. №649/2023 г. по описа на РС Добрич.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист при СИС
при ДРС е образувано изп.д.№20233230402185 срещу длъжника. В срока по чл.414, ал.1 от
ГПК, считано от датата на връчване на ПДИ, ответникът в настоящото производство подава
пред ДРС възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на съда,
ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Ищецът е представил и като доказателство по делото е приет запис на заповед от
27.01.2019 г., с който Р. М. Р. се задължава в качеството на издател безусловно и неотменимо
да заплати в полза на Е. М. О. сумата от 38000,00 лв. с падеж на 27.12.2019 г.
От анализа на съдържанието на процесния запис на заповед се установява, че той
формално е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна
абстрактна сделка. Документът съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно,
наименование запис на заповед, безусловното обещание на издателя да заплати на
поемателя сумата от 38000,00 лв., с падеж на определен ден, дата на издаване и място на
издаване – гр. А., място на плащане – гр.А., подпис на издателя.
Доколкото минимално изискуемите реквизити на записа на заповед са установени, а
същевременно никоя от страните не е въвела теза за обезпечителна функция на записа на
заповед спрямо каузално правоотношение, то на следващо място следва да бъдат разгледани
възраженията на ответника срещу менителничния ефект, първото от които е, че искът е
погасен по давност.
Процесната ценна книга е с определен падеж на 27.12.2019г., като от тази дата по
отношение на задължението за плащане по същата започва да тече специалната погасителна
давност предвидена в чл. 537 вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, чиито срок е три години и е изтекъл на
27.12.2022г. По делото не се ангажираха доказателства за предприети действия по смисъла
на чл. 116, б. "в" от ЗЗД водещи до прекъсване на давността в посочения три годишен
период, а инициирането на заповедно производство, съответно на изпълнително дело,
датират след изтичане на специалната погасителна давност. В резултат, от което считано от
27.12.2022г. за поемателя се е погасила възможността да претендира по принудителен ред
плащане по записа на заповед, като едновременно с това се е открила възможността да
реализира правата си по реда на специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за сумата, с която
издателя се е обогатил в негова вреда, какъвто иск не е предмет на настоящото
производство.
В заключение съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
3
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта
на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Съобразно изхода на спора, на ответната страна страна следва да бъдат присъдени
разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за направата им,
за настоящото производство – 2880 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и за
производството по ч.гр.д.№649 по описа на ДРС за 2023г. – 360 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. О., ЕГН ********** от гр.А., ул.“Д. Г.“ №14 срещу Р. М.
Р., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“Ц. П.“ №2, вх.Е, ет.2, ап.2 иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.415 ГПК в.вр.чл.535 от ТЗ за установяване съществуването на
вземане на Е. М. О. от Р. М. Р. по запис на заповед, издадена на 27.01.2019г. с падеж
27.12.2019г. в размер на сумата от 38000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда - 10.03.2023г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК с
№273/16.03.2023г. по ч.гр.д.№649 по описа на ДРС за 2023г.
ОСЪЖДА Е. М. О., ЕГН ********** от гр.А., ул.“Д. Г.“ №14 да заплати на Р. М. Р., ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.“Ц. П.“ №2, вх.Е, ет.2, ап.2 сторените по делото разноски в
размер 2880 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и сторените в производството по
ч.гр.д.№649 по описа на ДРС за 2023г. разноски в размер на 360 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
4