Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795/19.10.2022г.
гр. Пловдив, 19.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав, в открито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова с участието на
прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното
от съдията
Златанова КАД № 1545 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр.
с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П., против решение № 1237 от 12.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1693 по описа на Пловдивския районен съд за 2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски
орган при РПУ Хисаря на ОД на МВР Пловдив, инспектор И.М.П., с която му е
наложена принудителна админстративна мярка /ПАМ/
„задържане за срок от 24 часа“.
Касационният жалбоподател
счита постановеното от РС гр. Пловдив решение за неправилно поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, както и за необосновано. В тази насока
посочва, че в преписката на полицията липсват каквито и да било данни жалбоподателят
М.Г.П. да е употребил наркотични вещества, сочи също че не са налице достатъчно
данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, поради липсата на
протокол, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На следващо
място твърди, че в първоинстанционния съд неправилно
и необосновано е отказал да уважи направеното доказателствено
искане да се представи химико-токсикологичната експертиза от взетата за
изследване кръв от жалбоподателя, назначена по досъдебното производство. Поддържа се възражението, че процесната
заповед не съдържа мотиви, от които да е видно, какви са били причините П. да бъде задържан, нито пък са посочени целите, с
оглед на които е била приложена административната принуда. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта.
Претендират се направените разноски в двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – И.М.П. ***, не се явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
Пловдив, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Ганев П. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., издадена от И.М.П. ***, с която е задържан за срок от 24 часа на посочено правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. ПРС е приел, че задържането на
жалбоподателя е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и в този смисъл заповедта е издадена в съответстие
с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Според съда посоченото в заповедта е достатъчно за
изпълнение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото е посочено,
че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано както
от правна квалификация – чл. 343б, ал. 3 от НК, така и като описание от
фактическа страна – място, дата и начин на извършване на деянието.Формиран е извод, че полицейските органи са действали
в рамките на своите правомощия и действията им са били законосъобразни, тъй като достатъчно за осъществяване на задържането за срок от
24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е била налице.
Изрично в мотивите си
районният съд е посочил, че в случая,
оспорената заповед е
издадена при спазване на принципа за съразмерност, тъй като жалбоподателят е задържан от полицейски органи на 04.02.2022 г. от 21:00 ч. – видно от оспорената заповед, на същия ден е образувано
наказателно производство, а на 07.02.2022 г. е назначена и химическа експертиза. Съобразно
конкретните
факти, обусловили задържането, същото не се явява
самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото
на
свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.
Решението
е неправилно.
Разпоредбата
на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР изисква в заповедта за задържане да се посочат фактическите
и правните основания за задържането, а съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози(обн.,
ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване. Съобразно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., резултатът от проверката за
употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2,
като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се
прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. Този
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 към
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е официалният свидетелстващ документ, който
удостоверява факта на извършване на проверката и резултата от теста,
констатиран от контролния орган, осъществил проверката.
Такъв
протокол не е представен,нито е връчван на задържаното лице,видно от преписката
и от възраженията на жалбоподателя. Въпреки направеното възражение, такъв
протокол не е представен и в хода на касационното производство. Съставянето и
представянето на този протокол е гаранция, че така описаните в заповедта
фактически обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че изискването на чл.
74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е изпълнено и административният акт съдържа
необходимите мотиви, описващи в достатъчна пълнота фактическите и правните основания за
задържането. Но при липсата му, твърдението в заповедта за задържане, че е
управляван лек автомобил след употреба на наркотични вещества, установено по
надлежния ред с техническо средство „Drager Drug
Test 5000“
не е достатъчно. Няма описание на това кога е извършена проверката, кой е
извършил проверката и какъв е бил резултатът от нея. Все обстоятелства, които
се съдържат във въпросния протокол.
При
това положение и при липсата на съставен протокол по реда на чл. 5, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г., по никакъв начин не става ясно, как полицейският
служител П. се е убедил, че П. е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества и въз основа на това е постановил задържането му за срок от 24 часа.
Тези
обстоятелства нито са констатирани, нито са обсъдени от първоинстанционния
съд. Така, оспорваната заповед се явява издадена без мотиви и въз основа само
на предположения, но не и на установени по съответния ред факти и
обстоятелства. Поради това и реализираното задържане се явява необосновано.
Ето
защо обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови
отмяна на оспорвания акт.
За
разноските:
Констатираната
незаконосъобразност на оспореното съдебно решение и на потвърдения с него
административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски
в двете съдебни инстанции. Те съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
се констатираха общо в размер на 1000 лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1237 от 12.04.2022 г. постановено по гр. д. № 1693/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лица рег.
№ 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски орган при РПУ Хисаря на ОД на МВР
Пловдив, инспектор И.М.П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
заповядано задържане за срок до 24 часа на М.Г.П. ЕГН **********, в помещение за временно задържане на Районно
управление Хисаря към ОД на МВР, Пловдив.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР, Пловдив да заплати на М.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***,
сумата от 1000 (хиляда) лева разноски
за двете инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: