Решение по дело №1545/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1795
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20227180701545
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

1795/19.10.2022г.

гр. Пловдив, 19.10.2022 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ:       МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                      ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря Станка Журналова с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдията Златанова КАД № 1545 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на М.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.П., против решение № 1237 от 12.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1693 по описа на Пловдивския районен съд за 2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски орган при РПУ Хисаря на ОД на МВР Пловдив, инспектор И.М.П., с която му е наложена принудителна админстративна мярка /ПАМ/ „задържане за срок от 24 часа“.

Касационният жалбоподател счита постановеното от РС гр. Пловдив решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за необосновано. В тази насока посочва, че в преписката на полицията липсват каквито и да било данни жалбоподателят М.Г.П. да е употребил наркотични вещества, сочи също че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на жалбоподателя, поради липсата на протокол, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. На следващо място твърди, че в първоинстанционния съд неправилно и необосновано е отказал да уважи направеното доказателствено искане да се представи химико-токсикологичната експертиза от взетата за изследване кръв от жалбоподателя, назначена по досъдебното производство. Поддържа се възражението, че процесната заповед не съдържа мотиви, от които да е видно, какви са били причините П. да бъде задържан, нито пък са посочени целите, с оглед на които е била приложена административната принуда. Иска се отмяна на обжалваното решение и на заповедта. Претендират се направените разноски в двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – И.М.П. ***, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. Ганев П. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., издадена от И.М.П. ***, с която е задържан за срок от 24 часа на посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. ПРС е приел, че задържането на жалбоподателя е осъществено от полицейски органи, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и в този смисъл заповедта е издадена в съответстие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Според съда посоченото в заповедта е достатъчно за изпълнение на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото е посочено, че са налице данни за извършено престъпление, като същото е конкретизирано както от правна квалификация – чл. 343б, ал. 3 от НК, така и като описание от фактическа страна – място, дата и начин на извършване на деянието.Формиран е извод, че полицейските органи са действали в рамките на своите правомощия и действията им са били законосъобразни, тъй като достатъчно за осъществяване на задържането за срок от 24 часа е наличието на индиция за съпричастността на жалбоподателя към извършено престъпление, каквато несъмнено е била налице.

Изрично в мотивите си районният съд е посочил, че в случая, оспорената заповед е издадена при спазване на принципа за съразмерност, тъй като жалбоподателят е задържан от полицейски органи на 04.02.2022 г. от 21:00 ч. – видно от оспорената заповед, на същия ден е образувано наказателно производство, а на 07.02.2022 г. е назначена и химическа експертиза. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, а съобразно с целта на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК.

Решението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР изисква в заповедта за задържане да се посочат фактическите и правните основания за задържането, а съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози(обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Съобразно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се предоставя на водача. Този протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 към Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е официалният свидетелстващ документ, който удостоверява факта на извършване на проверката и резултата от теста, констатиран от контролния орган, осъществил проверката.

Такъв протокол не е представен,нито е връчван на задържаното лице,видно от преписката и от възраженията на жалбоподателя. Въпреки направеното възражение, такъв протокол не е представен и в хода на касационното производство. Съставянето и представянето на този протокол е гаранция, че така описаните в заповедта фактически обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е изпълнено и административният акт съдържа необходимите мотиви, описващи в достатъчна пълнота  фактическите и правните основания за задържането. Но при липсата му, твърдението в заповедта за задържане, че е управляван лек автомобил след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ не е достатъчно. Няма описание на това кога е извършена проверката, кой е извършил проверката и какъв е бил резултатът от нея. Все обстоятелства, които се съдържат във въпросния протокол. 

При това положение и при липсата на съставен протокол по реда на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., по никакъв начин не става ясно, как полицейският служител П. се е убедил, че П. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и въз основа на това е постановил задържането му за срок от 24 часа.

Тези обстоятелства нито са констатирани, нито са обсъдени от първоинстанционния съд. Така, оспорваната заповед се явява издадена без мотиви и въз основа само на предположения, но не и на установени по съответния ред факти и обстоятелства. Поради това и реализираното задържане се явява необосновано.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и вместо това да се постанови отмяна на оспорвания акт.

За разноските:

Констатираната незаконосъобразност на оспореното съдебно решение и на потвърдения с него административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски в двете съдебни инстанции. Те съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, се констатираха общо в размер на 1000 лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1237 от 12.04.2022 г. постановено по гр. д. № 1693/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лица рег. № 273зз-20 от 04.02.2022 г., на полицейски орган при РПУ Хисаря на ОД на МВР Пловдив, инспектор И.М.П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане за срок до 24 часа на М.Г.П. ЕГН **********, в помещение за временно задържане на Районно управление Хисаря към ОД на МВР, Пловдив.  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пловдив да заплати на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1000 (хиляда) лева разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ: