Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 05.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№13887 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №156518 от 02.07.2019год.,
постановено по гр.дело №42712/2018г. по описа на СРС, ГО, 58 с-в е признато за
незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на С.С.С. с
ЕГН**********, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ със заповед №199
от 26.04.2018г. на председателя на УС Д.П.и изпълнителния директор на ПОК“Д.“АД
М.М., ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр.чл.225, ал.1 КТ сумата от 10800 лв.-
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 27.04.2018г.
до 27.10.2018г., както и 900 лв. разноски в производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответното дружество ПОК“Д.“АД. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът
на съда, че закриването на Областен офис София-6 не представлява „закриване на
част от предприятието“ на ответника по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ. Закриването на този офис било реално извършено преди
уволнението на ищеца, не било налице вътрешноорганизационно преустройство в
администрацията на предприятието. Въпросната структурна единица била заличена в
организационната структура на дружеството- ответник, а осъществяваната до този
момент в офиса дейност- преустановена напълно. Жалбоподателят твърди също така,
че при закриване на част от предприятието работодателят не е длъжен да извършва
подбор между служителите в закритото звено и сходни или други длъжности в друго
структурно звено, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Не претендира
разноски.
Въззиваемият ищец С.С.С. в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в производството
пред първата инстанция са установени от представените по делото доказателства
обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Твърди също така, че Областен
офис София-6 не бил обособено звено и самостоятелна структурна единица в
цялостната структура на предприятието на ответното дружество, тъй като обособено
звено представлявали всички седем офиса на дружеството в гр.София заедно поради
липсата на райониране при извършването на дейността им, която е една и съща. След
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Областен офис София-6
продължил да функционира и да изпълнява същите функции, каквито изпълнявал и
преди уволнението на ищеца. Отделните офиси нямали самостоятелно управление и
териториална обособеност. В случая реално било извършено вътрешноорганизационно
преустройство и съкращаване на щата, но без задължителния по закон подбор. Моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ.
При така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение
между нея и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било
прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно
основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а
именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е
подписана от надлежно упълномощен представител на ответника, спазване изискванията
на чл.123 КТ и реално закриване на част от предприятието (преустановяване на
част от дейността, осъществявана в обособеното звено, в което е работил ищецът),
включително че са закрити всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност.
Между страните не се
спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на
представения по делото трудов договор, както и че това трудово правоотношение е
прекратено с представената по делото заповед №199 от 26.04.2018г. на
председателя на УС Д.П.и изпълнителния директор на ПОК“Д.“АД М.М., на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ- поради закриване на част от предприятието.
Основният
спорен между страните въпрос в случая е дали е налице реално закриване на част
от предприятието на ответника, респективно- представлява ли Областен офис
София-6 организационно обособена структура в рамките на предприятието, или е
налице само оптимизиране на дейността на ответника на територията на гр.София- вътрешноорганизационно
преустройство и съкращаване на щата (съответно- горепосоченият Областен офис
София-6 не е организационно обособена структура), при което работодателят-
ответник е задължен да извърши подбор между служителите на съответните
длъжности както във въпросния офис, така и в останалите такива на територията
на гр.София. Въз основа на представените по делото писмени и гласни
доказателства настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в
случая не се установява всеки един от седемте офиса в гр.София, включително
Офис 6, да притежава характеристиките на организационно обособена структура в
предприятието на ответника. Предприятието на търговеца е съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, следователно „част от предприятие“ са реално
обособени права, задължения и фактически отношения. Доколкото правата,
задълженията и фактическите отношения се пораждат от извършването на определени
сделки, то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва
да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност. 3а да е
налице последното е необходимо на организационно обособена структура да се
възложи извършването на относително самостоятелна стопанска дейност (в този смисъл решение №28/02.04.2019г. по
гр.д.№3055/2018г., ІІІ г. о. на ВКС). В случая макар длъжността на ищеца
„областен представител“ да е ръководна спрямо длъжностите „специалист
продажби“, тя е била пряко подчинена на регионалния директор на Регионална
дирекция- София и Областен Офис- София 6 не е имал относително самостоятелно
управление. Не се установява също така всеки отделен офис да е имал определен
район на действие (териториална обособеност)- всички офиси са работили без
такова ограничение на територията на гр.София. всички останали офиси са
продължили да осъществяват същата дейност и след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае за закриване
на част от предприятието на ответника, а за вътрешно-организационно
преустройство, при което дейността на въпросното звено Областен Офис- София 6 е преминала изцяло и е продължила да се
осъществява от останалите офиси на ответника в гр.София, включително и чрез
преназначаване на служители на същите длъжности в други офиси в гр.София. Ето
защо в процесния случай работодателят е бил длъжен да извърши подбор съгласно чл.329,
ал.1 КТ и непровеждането на тази процедура води до незаконосъобразност на
уволнението на ищеца. Следователно уволнението на ищеца е незаконосъобразно и предявеният
от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, както
правилно е постановил първостепенният съд.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява основателността и на
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, а във въззивната
жалба не са изложени конкретни съображения в тази връзка, освен обусловеността
му от първия иск относно законността на уволнението.
Ето защо въззивната
жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-
потвърдено.
При
този изход на спора жалбоподателя- ответник няма право на разноски за въззивната
инстанция. На ответника по жалбата и ищец в производството следва да се
присъдят сторените разноски в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение за прекомерност съдът намира неоснователно предвид
установените минимални размери на адвокатското възнаграждение и констатираната
фактическа и правна сложност на спора.
Предвид
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №156518 от
02.07.2019год., постановено по гр.дело №42712/2018г. по описа на СРС, ГО, 58
с-в.
ОСЪЖДА ПОК“Д.“АД с ЕИК******* да заплати на С.С.С. с ЕГН********** сумата от 900лв.
(деветстотин лева)- разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/